СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в
публичното заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
7580 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 566049 от 19.12.2018 г. по гр. д. № 20646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, е отхвърлен предявеният от П.В.П., ЕГН **********,
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, иск, с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 3052,50 лв.,
представляваща вземане по корекционна сметка за доставена електроенергия за периода
от 06.11.2017 г. до 03.02.2018 г. за клиентски номер 300125046951 и за недвижим
имот с адрес в гр. Етрополе, ул. „******, за която сума е издадена фактура №
**********/07.03.2018 г., като на основание чл. 78, 3 ГПК П.В.П. е осъден да
заплати на ответното дружество сума в размер на 500 лв., представляваща
разноски в производството.
Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна
жалба от П.В.П., чрез редовно упълномощен процесуален представител - адв. К.Д..
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения и не е съобразил материалния закон. Сочи се,
че съдът изрично е подчертал, че фактът на неточно измерване е елемент от
фактическия състав, който поражда правото за извършване на корекция, а
същевременно е отбелязал, че е ирелевантно дали и с каква грешка мери
електромерът на ищеца. Поддържа се, че от констативния протокол на БИМ се
установявало, че СТИ измерва в класа си на точност с 0% грешка, поради което не
било доказано, че е налице основание за извършване на корекция. Неустановено по
делото останало според ищеца по какъв начин влияе промяната в софтуера на
измерването, доколкото вещото лице по допуснатата експертиза не е дало отговор
на този въпрос. Въззивникът подчертава, че първостепенният съд не е обсъдил
възражението относно правните последици на решение № 1500/06.02.2017 г. по адм.
д. № 2385/2016 г. на ВАС, както и че не се е произнесъл по искането за
извършване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК. В жалбата се
посочва и че в периода 06.11.2017 г .- 03.02.2018 г. разпоредбите на ПИКЕЕ,
които регламентират случаите на извършване на корекция на сметките са отменени.
Предвид всичко изложено, се моли обжалваното решение да бъде отменено, а
предявеният иск - уважен, като се претендира и присъждането на сторените по
делото разноски. Релевирано е и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на
въззивната жалба от „Ч.Е.Б.“ АД, чрез редовно упълномощен процесуален представител
- юрк. Паланова, в който се оспорва твърдението на насрещната страна. Излагат
се съображения, че от доказателствата по делото се установява, че е налице
манипулация на СТИ за обекта на ищеца, която по своята същност представлява
нерегламентирано въздействие до защитата на вътрешността на СТИ и води до непълно
измерване и отчитане на консумацията. Подчертава се, че е доказано, че е
извършена софтуерна промяна във формата на записа на СТИ, в който случай
приложение намирала разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 1,6. „б“ ПИКЕЕ. Като
неоснователно е определено и твърдението на въззивника, че ответното дружество
не е имало право да извършва корекция, доколкото ПИКЕЕ не са били изцяло
отменени. Твърди се още, че в ОУ на ответното дружество - чл. 17, чл. 18 и чл.
49 от ОУ, съществува ред за уведомяване на клиентите за извършената корекция,
каквито са изискванията на закона. Поддържа се, че неоснователно се явява и
позоваването на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като единствено ВАС е
компетентен да се произнесе относно законосъобразността на даден подзаконов
нормативен акт. С оглед изложеното моли въззивната жалба да бъде отхвърлена, а
обжалваното решение - потвърдено изцяло. Претендира се и присъждането на
разноски.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността на съдебното решение, намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 167 състав е бил сезиран с отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Между страните не е спорно, че
през исковия период са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по
договор за продажба на електрическа енергия
/арг. чл. 92 ЗЕ/, по което ищецът е бил купувач на доставена от ответника
електрическа енергия. Като потребител на електрическа енергия ищецът е носител
на права и задължения по Закона за енергетиката /ЗЕ/ и е обвързан от
действащите при ответника Общи условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Ч.Е.Б.” АД, одобрени с Решение № ОУ- 059/ 07.11.2007
г. на ДКЕВР- арг. чл. 298 ТЗ, изменени и допълнени с Решение № ОУ-03/
26.04.2010 г. на ДКЕВР.
Ищецът твърди, че не дължи на
ответника сумата 3 052,50 лв., представляваща начислена
служебно въз основа на Констативен протокол от 24.04.2017 г. коригирана цена на
ел. енергия за обект на адрес: гр. Етрополе, ул. „******, с клиентски №
300125046951.
Извършената от ответника
корекция на сметката на ищеца е извършена при действието на Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г., обнародвани в ДВ - бр. 98/ 12.11.2013 г., в сила от
16.11.2013 г., понастоящем отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. по адм.
дело № 2385/2016 г. на ВАС- ДВ, бр. 15 от 14.02.2017 г., и Решение № 2315 от
21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС - ДВ, бр. 97 от 2018 г., в
сила от 23.11.2018 г. /относно чл.48 - чл.51 ПИКЕЕ/. Извънсъдебната претенция
на ответното дружество към ищеца - потребител на електрическа енергия, се
основава на възникнало в негова полза потестативно право за едностранно
извършване на корекция в сметката за потребена електрическа енергия, което
налага извършването на преценка относно наличието на такова право и надлежното
му упражняване от ответника.
Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест при отрицателен установителен иск
ответното дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорно
отношение за доставка на електрическа енергия между страните, наличието на
предпоставки за извършване на едностранна корекция на сметка и правилно
преизчисляване на дължимите суми. Ищецът дължи да докаже възраженията си срещу
вземането, респ. срещу неговата изискуемост.
Тъй като ответникът основава
извънсъдебната си претенция на извършена едностранна корекция на количеството
потребена от ищеца енергия за минал период - от 06.11.2017 г. до 03.02.2018
г./, основният правопораждащ вземането юридически факт е установяване наличието
на възникнало в полза на ответника потестативно право да извърши тази корекция,
т.е. установяване съществуването на законово основание за доставчика на
електрическа енергия едностранно да коригира сметката на потребителя само
поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на
доставяната електроенергия.
Според съществуващата към
настоящия момент съдебна практика на ВКС по приложението на ЗЕ - със ЗИД на
Закона за енергетиката /ЗИДЗЕ, обн. ДВ - бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./ е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
ако е изпълнил задълженията си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6
ЗЕ, т.е. само при предвиждане в общите условия на договорите на ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при наличие на
одобрени правила за измерване количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда на
тяхното обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекцията на сметките за предоставената електроенергия. Законодателят е вменил
изрично в задължение на електроразпределителното дружество: 1/ да създаде
правила за измерване на количеството електрическа енергия със съответно на
новата законова уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ - бр. 54/ 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по - горе
ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г., понастоящем отменени/, и 2/ да създаде общи
условия на договорите с крайния потребител на ел. енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция, т.е. правото за
извършване на корекция на сметка възниква за доставчика на електрическа енергия
при кумулативното наличие на посочените две предпоставки /в този смисъл:
Решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, I ТО; Решение № 173
от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, II ТО, и Решение № 203/15.01.2016 г. по т. д. № 2605/2014
г. на ВКС, I ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК/.
В случая ответното дружество, чиято
е доказателствената тежест за установяване елементите на фактическия състав на
претендираното потестативно право да извърши едностранно корекция на сметката
на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не ангажира доказателства в
горепосочения смисъл. При прилагане неблагоприятните последици от непровеждане
на дължимото в процеса доказване се налага извод, че фактическият състав,
пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при
доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия, не е изпълнен. Не се
установява да е изпълнено от снабдителя и задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6
ЗЕ да издаде и публикува нови Общи условия или да измени действащите до този
момент така, че съдържанието им да отговаря на изискванията в цитираната
законова разпоредба, доколкото в заварените общи условия липсва уреден ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция. Представените по
делото Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.”
АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-059/7.11.2007 г. и изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, не съдържат клауза, която да урежда
реда за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършването на
корекция на сметка. Клаузата на чл. 18, ал. 2 ОУ не отговаря на законовото
изискване на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в нея е предвидено единствено
задължение на продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече
извършената корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва
да стане това.
Поради изложеното за процесния
период от 06.11.2017 г. до 03.02.2018 г. за доставчика на електрическа енергия
не е съществувало законово основание едностранно да коригира сметката на
потребителя само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или
неотчитане на доставяната електроенергия, без да са изпълнени горе-посочените
нормативни изисквания.
Налага се извод, че ответникът
- доставчик на електрическа енергия, е извършил едностранна корекция в сметката
на ищеца - потребител, без да е било налице законово основание за това, поради
което и в тежест на ищеца не е възникнало задължение да заплати на крайния
снабдител цената на неизмерената електрическа енергия, определена след
извършена корекция на сметката за минал период, което прави предявения
отрицателен установителен иск основателен.
Предвид горното, поради
несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за признаване недължимостта на посочената от ищеца
сума от 3 052,50 лв., начислена служебно от ответника без законово
основание.
По разноските:
За първата инстанция право на разноски има ищецът, който е
представил списък по чл. 80 ГПК и претендира заплащането на сумата от 122,10
лв. - държавна такса и сумата от 444 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред СРС. С оглед представения договор за правна защита и
съдействие, в който е отразено, че уговореният адвокатски хонорар е заплатен
изцяло в брой, което има характер на разписка, съдът намира, че е доказано
заплащането им. Направеното от ответника
възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ, е 443,68 лв., с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 444 лв. надвишава минималния
размер с 0,32 ст. и не е прекомерен.
За въззивната инстанция право на разноски има
въззивникът, който е представил списък по чл. 80 ГПК
и претендира заплащането на сумата от 61,05 лв. - държавна такса и сумата от
444 лв. за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред СГС.
С оглед представения договор за правна защита и съдействие, в който е отразено,
че уговореният адвокатски хонорар е заплатен изцяло в брой, което има характер
на разписка, съдът намира, че е доказано заплащането им. Направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Минимално предвиденият размер на възнаграждението, съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 НМРАВ, е 443,68 лв., с оглед на което уговореното и заплатено възнаграждение от 444 лв. надвишава минималния
размер с 0,32 ст. и не е прекомерен.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 566049 от 19.12.2018 г. по гр. д. № 20646/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 167 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П.В.П., ЕГН **********, срещу „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК ******, иск, с право основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че П.В.П., ЕГН **********,
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, сумата от 3052,50 лв., представляваща
вземане по корекционна сметка за доставена електро енергия за периода от
06.11.2017 г. до 03.02.2018 г. за клиентски номер 300125046951 и за недвижим
имот с адрес в гр. Етрополе, ул. „******, за която сума е издадена фактура №
**********/07.03.2018 г.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ******, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 566,10 лв., представляваща разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД,
ЕИК ******, да заплати на П.В.П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 505,05 лв., представляваща
разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Особено
мнение на съдия Станимира Иванова по гр.д. № 7580/2019г. по описа на СГС, ІV-Б
състав
Не съм съгласна с мнението на мнозинството на състава.
В случая Правилата от 14.10.2013г. са приложими доколкото неточното измерване е
констатирано след влизането им в сила. Разпоредбите на чл. 48 - чл.51 от
Правилата са издадени от компетентен орган въз основа на законова делегация
съобразно чл. 83, ал.1 т. 6 от ЗЕ. Тези Правила действат само занапред, поради
което и за периода преди влизането
им в сила, не съществува основание за едностранна корекция на задълженията за
потребена електрическа енергия, освен ако не се установи, че неточното
измерване се дължи на виновно поведение на потребителя. След влизане в сила на Правилата, обаче, отношенията между страните
по договора за продажба на електрическа енергия се регулират и от тези Правила,
като съществува законово основание за едностранна корекция на задълженията, ако
се установи неточно измерване и доставчикът е изпълнил задълженията си по чл.
98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ за предвиждане на ред за уведомяване на потребителя при извършване
на корекцията. Тези разпоредби уреждат отговорността на потребителя за
заплащане на електроенергия при установено неточно измерване на същата поради
промяна на схемата на свързване или при негодно средство за измерване на
енергията като специална отговорност, съответно при неточно въведени данни за
параметри на измервателна група , която отговорност е в отклонение от общите
правила на договорната отговорност. Тя е въведена от законодателя, делегирал
права за същото на ДКЕВР с разпоредба на чл. 83, ар.1,т. 6 и чл. 21, т. 9 от
ЗЕ, като обективна отговорност, тоест за да се ангажира същата не е нужно за
се установи, че причината за неизмерване на енергията се дължи на неправомерно
поведение от потребителя в определен момент. Това е отговорност, която е
основана само на обективния факт на констатирано неотчитане или неточно
отчитане на потреблението, без да е доказан виновно поведение на потребителя.
Този законодателен подход съответства на разпоредбите на чл. 183 от ЗЗД
съобразно която купувачът дължи заплащане на потребеното количество енергия. За
да се ангажира тази отговорност на потребителя, обаче, законодателят е въвел
строги формални изисквания, които са гаранция за охраняване на правата на
потребителя. Това са гаранциите по раздел ІХ от Правилата, изискващи изрично
доказване на негодност на техническото средство за измерване на енергията чрез
метрологична проверка на електромера по реда на Закона за измерванията,
съответно при промяна на схема на свързване - констатациите за същото следва да
са направени в присъствие на орган на
власт - представители на МВР, който да удостовери наличието на същата. Гаранция
е и изискването по чл. 98 а, ал.2, т. 6 от ЗЕ. Правилата са приложими във
всички хипотеза на разпоредбите на чл. 48-чл.51 от ПЕКЕЕ за периода на действие
на тези правила – считано от 16.11.2013г., като периода на едностранната
корекция следва да попада в периода на действие на тези правила. (В този смисъл Решение № 467/28.07.2017г. по
гр.д.№ 609/2017г. по гр.д.№ 609/2017г. на ВКС, І-во Т.О.; Решение №
118/18.09.2017г. по дело № 961/2016г. на ВКС, ІІ-ро Т.О.).
Чл. 17 и чл. 18 от ОУ предвиждат ред за уведомяване на
потребителя за същото и той е спазен, поради което по делото е установено
валидно възникнало право на ответника да извърши едностранна корекция на
потреблението на ищеца за процесния период по правилата на чл. 48 от ПИКЕЕ.
Съдия:……………………..
(Станимира
Иванова)