№ 383
гр. София, 23.02.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ралица Манолова
Членове:Петър Стоицев
Ирина Стоева
при участието на секретаря Таня Т. Митова
в присъствието на прокурора В. П. Т.
като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно
наказателно дело № 20211100602814 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 – 8 от НПК.
Постъпил е протест от прокурор при СРП срещу определение от 08.06.2021 г.,
постановено по н.ч.д № 7731/2021 г., по описа на СРС, НО, 99-ти състав, с което е
отменено постановление от 23.04.2021 г. за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № 939/2019 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр.
пр. № 4548/2019 г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В протеста на прокурора при СРП се прави искане определението да бъде
отменено като необосновано и незаконосъобразно, а постановлението за прекратяване
да бъде потвърдено като правилно. Излагат се съображения, че първоинстанционният
съд се е произнесъл по недопустима жалба, защото същата е била депозирана след
изтичане на седемдневния срок от получаването на преписа на постановлението за
прекратяване на наказателното производство. На следващо място се излагат доводи, че
СРС неправилно е приел, че липсват мотиви в прокурорския акт във връзка с това дали
инкриминираното деяние се субсимира под състава на престъпление по чл. 206, ал. 1
от НК, като се посочва, че дадената от СРП правна квалификация е неправилна и не
съответства на установените по делото факти. Представителят на държавното
обвинение счита за неправилни и изводите на първия съд досежно приложението на
чл. 9, ал. 2 от НК, защото тази преценка е следвало да бъде направена и за
престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, а не само за това по чл. 194, ал. 1 от НК.
За изясняване на обстоятелствата относно допустимостта на жалбата, въз основа
на която е образувано производството пред СРС, настоящият съдебен състав намери за
необходимо събирането на други доказателства и насрочи делото в открито съдебно
заседание.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд Б.М. е представил копие на
електронно изявление за осъществено приемо-предаване на суми за клиентски услуги –
три броя листа, от които е видно, че е изпратил жалбата срещу постановлението за
прекратяване на наказателното производство в законоустановения срок – на 22.05.2019
1
г.
В дадения ход по същество представителят на държавното обвинение счита
жалбата на Б.М. за допустима, но прави искане определението на СРС да бъде
отменено, а постановлението на СРП да бъде потвърдено, тъй като в хода на
разследването не са събрани достатъчно доказателства инкриминираните вещи да са се
намирали на процесното място и съответно да са били предмет на престъпление.
Б.М. прави искане съдът да се съобрази с изложеното в жалбата до районния съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, като обсъди
изложените в протеста доводи, тези, изложени в съдебно заседание от страните,
както и съдържанието на атакуваното определение, намира за установено
следното.
Досъдебно производство № 939/2019 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. №
4548/2019 г. по описа на СРП, е образувано по жалба с вх. № УРИ 22700-
9987/28.11.2018 г. от Б. Й. М. с постановление на СРП от 15.04.2019 г. срещу
неизвестен извършител за това, че за времето от 07.05.2018 г. до неустановена дата
през м. август 2018 г. в гр. София е отнета чужда движима вещ – един брой
перфоратор, от владението на Б. Й. М. без негово съгласие с намерение
противозаконно да се присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
В хода на досъдебното производство не са били привлечени лица като
обвиняеми.
С определението, предмет на настоящата въззивна проверка,
първоинстанционният съд е приел, че в атакуваното постановление е изведена
правилна фактическа обстановка въз основа на събрания доказателствен материал, а
именно, че в началото на м. май 2018 г. св. Б.М. решил да направи ремонт на
апартамента си, находящ се в гр. София, бул. ****, като за целта се свързал със св. М.Б.
и двамата се договорили за параметрите на предстоящия ремонт. На 07.08.2018 г.
двамата се срещнали и св. М. заплатил на св. Б. сумата от 500 лева, представляваща
аванс, след което св. Б. започнал изпълнение на възложените му задачи. В процеса на
работа между двамата свидетели възникнал спор относно количеството и качеството
на възложената работа, поради което се разбрали, че прекратяват отношенията си. Св.
Б. трябвало да върне ключовете от апартамента, а според св. М. трябвало да му върне и
неговия собствен перфоратор марка „800WRTR MAX“, патронник за него и адаптер
или всички вещи на обща стойност 132,92 лева, които св. Б. ползвал при извършваните
от него ремонтни дейности. Впоследствие св. Б. върнал ключовете от апартамента, но
не върнал посочените от св. М. вещи. Според СРС представителят на държавното
обвинение правилно е посочил, че не е извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от
НК, тъй като за съставомерността му се изисква движимата вещ да е била отнета без
съгласието на владелеца, а в процесния случай пострадалият М. е знаел и е бил
съгласен перфораторът да се ползва от св. Б. докато е действала уговорката между тях
за извършване на ремонтните дейности в апартамента, но не е направена преценка дали
не е налице обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 1 от НК, доколкото подобни данни се
извличат от правилно установената от СРП фактическа обстановка. Посочва се, че
дори да се касае за малозначителност на обществената опасност на деянието съгласно
чл. 9, ал. 2 от НК, то тази преценка следва да бъде направена и съобразно евентуално
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, както и следва да бъде преценено дали не се
касае за маловажен случай на обсебване по смисъла на чл. 206, ал. 5 от НК. Изтъква се,
че в диспозитива на атакуваното постановление е посочено, че наказателното
производство се прекратява за водено престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от
НК, като не става ясно как прокурорът е стигнал до извода за наличието на опит, след
като делото е било образувано и разследването се е водело за довършено престъпление
2
по чл. 194, ал. 1 от НК. Контролираният съд е изложил съображения, че
прекратяването на наказателното производство не е направено след детайлен и
обективен анализ на всички доказателства, което е довело до необоснованост на
постановлението, поради което на основание чл. 243, ал. 6, т. 3 от НПК е отменил
последното.
За да извърши преценка на правилността на определението на СРС, въззивният
съд на първо място обсъди съдържанието на атакуваното пред него постановление за
прекратяване на наказателното производство и прие, че е годен за проверка
прокурорски акт.
На следващо място, въззивният съд установи, че крайният правен извод на
проверяваното определение за отмяна на постановлението за прекратяване на
наказателното производство, е правилен.
Разпоредбата на чл. 243 от НПК определя правомощието на прокурора да
прекрати наказателното производство при изрично определени от закона
предпоставки. По тази причина, както и поради изискването на чл. 199, ал. 2 от НПК,
постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде в
достатъчна степен мотивирано. Мотивите e необходимо да съдържат макар и кратък,
но в достатъчна степен обоснован анализ на събраните в хода на разследването
доказателства, както и подвеждането им под хипотезата на конкретна правна норма.
По делото са събрани доказателства в следния смисъл:
- разпитани са като свидетели М.И. Б. (л. 10-11, 28, 32-33, 47, 67 от ДП), В.М.М.
(л. 12-13, 46 от ДП) и Б. Й. М. (л. 45 от ДП);
- събрани са следните писмени доказателства: три броя разписки за изпращане
на пари в брой от наредителя Б.М. до получателя М.Б. (л. 14-16 от ДП), разпечатки от
СМС кореспонденция (л. 17-25 от ДП), таблица с информация за заплащане на труд (л.
27 от ДП), фактура от 28.04.2018 г. (л. 31 от ДП) и справка за съдимост на М.Б. (л. 49
от ДП).
Настоящата съдебна инстанция се солидаризира изцяло с извода на първата, че
постановлението на СРП е немотивирано, което съставлява самостоятелно основание
за неговата отмяна. Действително, държавното обвинение правилно е посочило, че от
изведената фактическа обстановка не може да се направи правен извод за извършено
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, но от текста на постановлението не може да се
установи въз основа на какви доказателства прокуратурата е достигнала до правния си
извод, че липсват данни за извършено друго престъпление от общ характер, доколкото
се извличат такива данни от събрания по делото доказателствен материал. СРС
правилно е посочил, че следва да бъде обсъдена приложимостта на чл. 9, ал. 2 от НК и
по отношение на престъплението по чл. 206, ал. 1 от НК, както и да се направи
преценка дали не е извършено престъпление по чл. 206, ал. 5 от НК. Въззивният съд
установи, че в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсва
каквото и да било обсъждане на събраните по делото гласни и писмени
доказателствени източници. На практика това води до липса на доказателствен анализ,
поради което и правният извод се явява немотивиран и необоснован.
Настоящият съдебен състав намира, че прокурорът е направил своите
фактически и правни изводи без да вземе предвид всички установени по делото
обстоятелства и събрани доказателства, поради което счита постановлението за
прекратяване на наказателното производство за незаконосъобразно и необосновано,
доколкото формираните в него правни изводи са необосновани и при непълна оценка
на доказателствата.
Първоинстанционният съд обосновано е изтъкнал и несъответствието между
3
мотивите и диспозитива на обжалваното постановление по отношение на правната
квалификация, като досъдебното производство е образувано и водено за престъпление
по чл. 194, ал. 1 от НК, а в диспозитива е посочено, че е по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал.
1 от НК.
С оглед изложените съображения въззивният съд намира, че определението на
първостепенния е правилно, тъй като констатираните в него недостатъци на
постановлението за прекратяване на наказателното производство са действително
допуснати и налагат отмяната му, доколкото представляват отстраними съществени
процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на прокурора, а
СРП следва да изпълни задължителните указания, които са й дадени с определението
на СРС и с настоящото определение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243, ал. 8 от НПК, Софийски
градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.06.2021 г., постановено по н.ч.д №
7731/2021 г., по описа на СРС, НО, 99-ти състав, с което се отменя постановление от
23.04.2021 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 939/2019 г. по описа на 03 РУ – СДВР, пр. пр. № 4548/2019 г. по описа
на СРП, водено за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.
ВРЪЩА на СРП делото за изпълнение на задължителните указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4