Р Е Ш Е Н И Е
№ 209 23.12.2019 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на двадесет и втори ноември две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 207 по описа за 2019 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава
десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалба на С.А.Т.,
ЕГН-********** *** с посочен по делото съдебен адрес:*** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-001011/19.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР-
Търговище, сектор Пътна полиция. С посочената Заповед на С.А.Т., на основание
чл.171, т.2, б.“л“ от ЗДвП за констатирано нарушение с АУАН, серия Д
№794251/24.06.2019г. е наложена принудителна административна мярка-временно спиране от движение на моторно превозно
средство за срок от 1 месец.
В жалбата като основание се навежда неправилно
приложение на материалния закон,
съществено нарушение на процесуалните правила и несъответствие с целта на закона. Излагат се
доводи, обосноваващи некомпетентност на издателя на оспорения акт. Излага се
становище, че Заповедта не съдържа мотиви за издаването и. Обосновават се доводи, че описанието в обстоятелствената част на
Заповедта е непълно и не отговаря на действителното фактическо положение.
Навежда се, че в разпоредителната част на оспорения акт не е идентифицирано
МПС, което временно се спира от движение, което води до липса на предмет на
акта. Моли се оспорената Заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно
отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият не се
явява и не изпраща представител.
Ответникът
по оспорването – Началник група към ОД на МВР- Търговище, с-р Пътна полиция -
Търговище в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт
Лиляна Жечева, която излага становище за неоснователност на жалбата. В съдебно
заседание излага становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен
орган и при спазване на процесуалните правила. Навежда доводи за доказаност по
делото, че оспорващият С.А.Т. е управлявал процесното МПС, негова собственост със
скорост над разрешената за населено място от 50 км/ч. Счита, че е налице
хипотеза по чл.171,т.2,б. б.“л“ от ЗДвП и че оспорената Заповед е издадена при
правилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
При извършена
проверка от служители към с-р ПП-Търговище при ОД на МВР-Търговище на 18.10.2018г.,
в 08.22 ч. в с.Моравица, общ.Антоново, обл.Търговище на ул. „Гьоша Миленов“№9 в
посока гр.София било установено, че С.А.Т.
управлява собствения си л.а. Опел Астра
Стейшън Вагон с рег. № ..... със скорост 107 км/ч. при максимална допустима
скорост в населеното място от 50 км/ч. Скоростта е засечена и фиксирана с АТСС
АКН САМ 81 с фабричен №1174304 и клип № 126750.
Отчетен е толеранс на измерената скорост от 3км/ч. и същата е установена на 104
км/ч.
На водача С.А.Т.
бил съставен АУАН серия Д, № 794251/24.06.2019г.
за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП. Така съставеният АУАН е предявен на Т. на
24.06.2019г срещу подпис, като същият е получил и екземпляр от него.
Въз основа на
съставеният АУАН, Началник група към ОД
на МВР- Търговище, с-р ПП-Търговище –М. Р. М.е издал оспорената Заповед №18-1292-001011/19.07.2019г., с която на основание 171, т.2,
б.“л“ от ЗДвП е наложил на С.А.Т. принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на моторно превозно
средство за срок от 1 месец. В мотивите на Заповедта по несъмнен начин е
описано управляваното от Т. МПС, а именно –лек автомобил Опел Астра Стейшън
Вагон с рег. № ......
Заповедта е съобщена на С.А.Т. на 12.08.2019г. Жалбата на С.А.Т. против посочената Заповед е подадена до Административен съд-Търговище от Т. на 16.08.2019г.
Съгласно представената по делото Заповед
№ 363з-1478/08.10.2018г., издадена
при условията на заместване от Заместник -директора на ОДМВР-Търговище М. М.,съгласно
т.1.4 от нея, органът- Началник група „Организация на движението, пътен контрол
и превантивна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Търговище е
оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни
мерки по чл.171, т.2 от ЗДвП. Съгласно приложената по делото Заповед №363з-1117
от 06.08.2018г. на Комисар Н. Н. на ОДМВР-Търговище за времето на неговото
отсъствие е определен да бъде заместван от заместник-директора М. М..
От представения по делото болничен
лист Е 20182243319 безспорно по делото
се установява, че в периода от 24.08.2018г. до 26.09.2018г. Комисар Н. Н.
реално е отсъствал, поради ползване на отпуск по болест.
От приложените по делото Заповед
№8121К-337/17.01.2019г. на Министъра на вътрешните работи и Акт за встъпване в длъжност по делото се
установява, че от 18.01.2019г. М. Р. М.изпълнява длъжността-Началник група
„Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ в
сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Търговище.
От представената по делото справка от
ЦБ-КАТ от 05.11.2019г. безспорно по делото се установява, че процесния
автомобил- Опел Астра Стейшън Вагон с рег. № ..... е собственост на оспорващия С.А.Т..
От приложената по делото официална справка
от ОДМВР-Търговище /стр.25/ по делото се установява, че С.А.Т. е притежател
само на един брой МПС – лек автомобил Опел Астра Стейшън Вагон с рег. № ......
По делото е приложен и АУАН серия Д, № 794251/24.06.2019г. от който е видно,
че последният е съставен на С.А.Т. за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП при същата фактическа обстановка, при
която е издадена и оспорената Заповед.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
По делото се
доказа, че издателя на оспорената
Заповед -М. Р. М.е надлежно оправомощен
да налага принудителни административни мерки от вида на процесната въз основа
на Заповед № 363з-1478/08.10.2018г., надлежно издадена
при условията на заместване от Заместник -директора на ОДМВР-Търговище М.
М.. По делото се доказа също така и че към датата на издаване на оспорената
Заповед -19.07.2019г. нейния издател М. Р. М.реално е заемал длъжността- Началник
група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“
в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-Търговище.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената Заповед се явява издадена от материално
и териториално компетентен орган и наведените от оспорващия доводи в жалбата за
нищожност на акта поради некомпетентност на органа се явяват неоснователни.
Оспорения акт
съдържа фактически и правни основания за издаването си. В мотивите на същия по
безсъмнен начин е описано МПС, с което е извършено нарушението. По делото се
доказа, че Т. няма в собственост друг автомобил. С оглед на което съдът приема,
че е налице пълна яснота относно автомобила,
по отношение на който се налага с оспорения акт принудителната
административна мярка. По изложените съображения съдът приема, че при издаване
на Заповедта не е налице такова процесуално нарушение засягащо формата и
съдържанието на акта, което да е съществено и да ограничава правото на защита
на оспорващия.
По отношение на
съответствието на оспореният акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.189,
ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по реда на ЗДвП имат доказателствена
сила до доказване на противното. Приложеният по делото АУАН серия Д, № 794251/24.06.2019г. съставен
на водача С.А.Т. за нарушение на чл.21,ал.1 от ЗДвП е издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма и ред, с оглед на което е валидно доказателство,
обвързващо съда по отношение на установеното в него от фактическа страна по
смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.189, ал.2 от ЗДвП. Доказателствената
сила на посочения АУАН не е оборена от страна на оспорващия.
При така събраните по делото доказателства съдът намира
за доказано по делото, че С.А.Т. на 18.10.2018г., в 08.22 ч. в с.Моравица,
общ.Антоново, обл.Търговище на ул. „Гьоша Миленов“№9 в посока гр.София е
управлявал л.а. Опел Астра Стейшън Вагон с рег. № ..... с превишена
скорост от 104 км/ч. при максимална допустима скорост в населеното място от 50
км/ч. От представената по делото писмена
справка безспорно по делото се доказа, че Т. е собственик на управлявания от
него л.а. Опел Астра Стейшън Вагон
с рег. № ......
Съгласно
чл.171,т.2, б „л“ от ЗДвП „…Принудителна административна мярка- временно
спиране от движение на пътно превозно средство се налага на собственик, който
при управление на моторно превозно средство превиши максимално разрешената
скорост в населено място на 50 км/ч- за срок от един месец…“
При така събраните
по делото доказателства съдът намира за доказано, че към момента на издаване на
оспорената Заповед са били налице материалните предпоставки на хипотеза по
чл.171, т.2, б „л” от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка
/ПАМ/. В случая административният орган
действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на
материалните предпоставки за прилагане на ПАМ той е длъжен да издаде заповед
като няма право на преценка.
С оспорената
Заповед е наложена предвидената в закона по вид ПАМ и при спазване на
фиксирания от закона срок.
По изложените
съображения съдът приема оспорената Заповедта за издадена и при правилно
приложение на материалния закон.
На основание
всичко гореизложено, съдът намира жалбата на С.А.Т. против
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-001011/19.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР-
Търговище, сектор Пътна полиция за неоснователна и следва като такава същата да
бъде отхвърлена.
По делото не се претендират разноски, с
оглед на което съдът намира, че не следва да се произнася по този въпрос.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.А.Т., ЕГН-**********
*** с посочен по делото съдебен адрес:*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №18-1292-001011/19.07.2019г. на Началник група към ОД на МВР- Търговище,
сектор Пътна полиция, с която на
основание чл.171, т.2, б.“л“ от ЗДвП за констатирано нарушение с АУАН, серия Д
№794251/24.06.2019г. е наложена принудителна административна мярка-временно спиране от движение на моторно превозно
средство за срок от 1 месец.
Решението не подлежи на обжалване ,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: