Р Е
Ш Е Н
И Е № 330
гр. Стара Загора, 02.08.2021г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретаря: Албена Ангелова
и с участието на прокурора: Нейка Тенева
като разгледа докладваното от съдия
Манолов КАН дело № 291 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е с правно основание чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 предл.2 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.М.К. *** против Решение № 260260 от 27.04.2021г., постановено
по АНД №589/2021г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление №8245a-380 от 27.01.2021г. издадено от Началника
на Второ районно управление - град Стара Загора, с което на касатора е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, на основание чл.175,
ал.1 от ЗОБВВПИ за извършено нарушение на чл.48,
ал.2 от ЗОБВВПИ. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени процесуалния нарушения - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Касаторът твърди, че наказателното постановление е недоказано,
не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и че обжалваното
решение е немотивирано. Твърди, че съдът не е изследвал въпроса защо при
констатирано нарушение на 31.12.2020г., АУАН е
съставен на 13.01.2021г. Заявява, че в съставения констативен протокол е
посочен час на извършване на нарушението 11:20 часа, а в издадения АУАН е
посочено време на установяване на нарушението „около 11 часа“. Оспорва изводите,
че фактическите констатации по АУАН и възпроизведени в наказателното
постановление се потвърждават изцяло от събраните по делото доказателства, като
твърди, че показанията на разпитания като свидетел актосъставител не са
убедителни и са в противоречие с приетите писмени доказателства от съда. Сочи
се, че АНО не се е произнесъл по иззетите по съставяне на акта доказателства, с
което е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.11 от ЗАНН. Твърди се, че
вписаният в АУАН свидетел е посочен и като присъствал на установяване на
нарушението и като свидетел при съставяне на акта, като съдът не е изложил
съображения защо не е допуснат до разпит този свидетел. В заключение се сочи,
че решението е постановено при неизяснена докрай фактическа обстановка. Въз
основа на изложени в жалбата съображения е направено искане за отмяна решението
на районния съд и за постановяване на друго, с което да бъде отменено
издаденото наказателно постановление.
Ответникът по касация ОД на МВР – Стара
Загора, редовно и своевременно призован за съдебно заседание, не се явява, не се
представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната
жалба и предлага обжалваното решение да бъде потвърдено, като законосъобразно,
обосновано и правилно.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок от надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на К.М.К. ***, срещу наказателно
постановление №8245а-380/27.01.2021г., издадено от Началника на Второ Районно
управление – Стара Загора, с което въз
основа на АУАН № 8245а-380/27.01.2021г. на К.К. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева на основание чл.175, ал.1 от ЗОБВВПИ за нарушение на
чл.48, ал.2 от ЗОБВВПИ.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че на 31.12.2020г.,
около 11:00 часа, в гр.Стара Загора, кв.Лозенец, ул. „Витоша“ №113, при
извършена проверка на оръжеен магазин, собственост на фирма „Армком“ ООД, ЕИК:*********,
се установило, че г-жа К., в качеството си на продавач-консултант в търговския обект (находящ се ул.“Витоша“ №
113), който се стопанисва от дружество „Армком“, притежаващо разрешение за
търговия с оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия с
№20160209337/24.08.2016г., валидно до 23.08.2021г., издадено от ГДНП, е
извършена продажба на фойерверки от категория F2 на лица под 16 (шестнадесет)
годишна възраст, като е продала 2 (две) кутии с пиратки с надпис на кутията
„Pirat“ ЕК2030 от категория F2, съдържащи в тях по 100 бр. пиратки (един гръм),
на лицата – К.А.А. (13 годишна), ЕГН ********** и на А.Д.И. (12 годишна), ЕГН **********,
с което К. виновно е нарушила чл.48, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ. Актът е съставен и
предявен на лицето К. в качеството й на продавач-консултант, което в графа
обяснения/възражения не е изписало, че има такива. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не е
депозирано възражение по акта.
С обжалваното съдебното
решение Районен съд – Стара Загора е потвърдил посоченото наказателно
постановление, като е приел, че фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в санкционния акт, се потвърждават изцяло от събраните в хода на
съдебното производство свидетелски показания на актосъставителя, които съдът е кредитирал с доверие, и приетите по делото писмени
доказателства. Посочено е, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в
чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен на нарушителя. Обосновано е, че наказателното
постановление отговаря изцяло на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН,
издадено е от компетентен орган и е надлежно връчено, като е констатирано, че
фактическата обстановка е еднакво отразена и в двата акта. Прието е, че АНО
правилно и законосъобразно е определил административното наказание за
извършеното нарушение. По тези съображения районният съд е потвърдил обжалвания
санкционен акт.
Решението
на Районен съд Стара Загора е постановено при правилно приложение на
материалния закон и липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
С
разпоредбата на чл.48, ал.2, т.1 от ЗОБВВПИ е въведена забрана за продажба на
продажбата на фойерверки от категория F1 на лица под 12 години, от категория F2
- на лица под 16 години, и от категория F3 - на лица под 18 години. За
нарушение на тази забрана от лице, което е получило разрешение за търговия, е
предвидено административно наказание за глоба в размер на 1000 лева.
В
разглеждания случай е безспорно установено, че касаторът, на посочените в
санкционния акт дата и място, в качеството си на продавач-консултант в
търговски обект, стопанисван от Армком ООД, което дружество притежава разрешение
за търговия с оръжия, взривни вещества и пиротехнически изделия, е извършил
продажба на фойерверки от категория F2, по
смисъла на чл.8, ал.2, т.1, б. „б“ от ЗОБВВПИ – фойерверки, при използването на
които съществува ниска степен на опасност и ниски нива на шум и които са
предназначени за употреба на открито в обособени пространства. Пиротехническите
изделия са продадени на две лица, ненавършили 16-годишна възраст.
Обосновано районният съд е приел, че по
несъмнен начин е установено и доказано извършването на вмененото на касатора
нарушение. Този извод е направен след обсъждане и преценка на доказателствения
материал, като при формиране на вътрешното убеждение, фактическите и правните
изводи, не се установяват порочни действия на въззивния съд. Видно от мотивите
на обжалваното решение, съдът е разгледал и преценил събраните по делото
писмени и гласни доказателства, като е приел, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването на нарушението по време,
начин и място, посочени в АУАН и в наказателното постановление, се потвърждава
по категоричен начин.
Наведените
в касационната жалба доводи от касатора за незаконосъобразност на наказателното
постановление настоящият състав намира за неоснователни, поради следните съображения:
Сроковете, в които е законосъобразно
образуването на административнонаказателно производство със съставяне на АУАН
са посочени в чл.34 от ЗАНН. Съгласно ал.1. от този текст не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В разглеждания случай
проверката в процесния обект е извършена на 31.12.2020г., а АУАН е съставен на
13.01.2020г. От извършване на нарушението до съставяне на АУАН е изтекъл срок
от 13 дни, следователно спазен се явява и по-краткия давностен срок от три
месеца от откриване на нарушителя, и едногодишния от извършване на нарушението.
Обстоятелството, че АУАН не е съставен при извършване на проверката, а в
по-късен момент, не съставлява нарушение на административнонаказателната
процедура, щом акта е съставен в законоустановения срок. Реквизитите на АУАН са
изрично изброени в текста на чл.42 от ЗАНН, като в т.2 на този текст е
посочено, че актът трябва да съдържа датата, но не и часа на извършване на
нарушението, а в разглеждания случай дата на нарушението е посочена в констативния
документ. Противно на твърдението в касационната жалба, в АУАН е записано, че вписания
свидетел е присъствал при съставяне на акта и след като по делото показания са
дадени от актосъставителя, разпитът на свидетеля по АУАН не е задължителен при
липса на направено искане от страните за това. Непроизнасянето на АНО по
отношение на вещите, които се отнемат в полза на държавата, не води до незаконосъобразност
на издадения санкционен акт, а евентуално за допълнително произнасяне по този
въпрос. Следва да се посочи, че задължение за произнасяне по въпроса за вещите,
които се отнемат в полза на държавата се съдържа в разпоредбата на чл.57, ал.1,
т.8 от ЗАНН, а не както се сочи от касатора – в чл.57, ал.1 т.11 от ЗАНН.
Последната разпоредба влиза в сила от 23.12.2021г. и не е действаща нито към
момента на издаване на процесното наказателно постановление, нито към настоящия
момент.
С оглед
изложените съображения съдът намира, че не са налице твърдените касационни
основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, поради което обжалваното решение
като валидно, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон и при
спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260260 от
27.04.2021г., постановено по АНД № 589/2021г. по описа на Районен съд Стара
Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.