№ 957
гр. Варна, 08.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско дело №
20223100100184 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искове на Н.Н..
С разпореждане от 28.01.2022г. производството е оставено без
движение за отстраняване на нередовности по исковата молба, съобщението
за което е връчено редовно на ищцовата страна на 02.02.2022г.
Към исковата молба и към момента на връчване на съобщението
липсват доказателства за каквато и да било представителна власт за адв. В.,
по която причина и валидно е връчването на 02.02.2022г. лично на ищеца.
На 09.02.2022г. (в срок) е подадена уточняваща молба. Макар че с нея
не са изпълнени указанията за представяне на надлежно пълномощно за
адвоката с дата към исковата молба или за потвърждаване от ищеца на
подаването на исковата молба без пълномощие, съдът е уважил две
процесуални искания – за издаване на удостоверения и за продължаване на
срока за отстраняването на всички нередовности.
Така с разпореждане от 10.02.2022г. съдът, по молба на ищеца, е
продължил срока за цялостно отстраняване на нередовностите. Съобразно
чл.60 ГПК и чл.63, ал.2 ГПК удълженият срок е изтекъл на 23.02.2022г. (което
съдът дори е и посочил изрично, като дата, без да е задължен за това, и за
което страната е била и уведомена по телефона, също без съдът да е бил
задължен за това).
По силата на чл.63, ал.2 от ГПК продължаването на срока тече винаги от
изтичането на първоначалния, което означава, че съдът не дължи изпращане
на съобщение за произнасянето си по молбата за удължаване. Нормата цели
дисциплиниране на страните и стимулиране на тяхната процесуална
активност в защита на интересите им. Ето защо връчването или не на
съобщение за уважената молба за продължаване на срока, е без значение за
зачитане на последиците от неспазването на срока (така и Опр.
№725/8.10.2014г. по ч.гр.д. №5295/2014г. на ВКС, Опр. №30/10.01.2013г. по
1
ч.гр.д. №746/2012г. на ВКС).
Въпреки изложеното в рамките на предоставения срок, указанията не са
изпълнени, като не е постъпвала и нова молба по чл.63 ГПК.
Уточняваща молба е постъпила в съда едва на 28.02.2022г., но
съобразно горните мотиви тази молба е просрочена и по арг. от чл.101, ал.3
ГПК, а и по арг. от противното от чл.63, ал.1 ГПК, не се взема предвид от
съда. Съгласно изричната императивна норма на чл.64, ал.1 от ГПК
процесуалните действия на страните, извършени след определените за тях
срокове не се вземат предвид от съда (така и Определение №425/16.12.2014г.
на ВКС по ч.гр.д. №7152/2014г., 2-ро ГО; Определение №839/25.11.2014г. на
ВКС по ч.гр.д. №5455/2014г., 3-то ГО; Определение №894/1.12.2014г. на ВКС
по ч.гр.д. №6610/2014г., 4-то ГО; Определение от 11.12.2020г. по ч.гр.д
№509/2020г. на ВАпС ; и много други). Поради и това подадената след срока
за изпълнение уточняваща молба не следва да се зачита от съда.
С оглед изложеното съдът приема, че ищецът не е изпълнил указанията
по редовността в посочения от съда срок, поради което на осн. чл.129, ал.3
ГПК производството следва да бъде прекратено.
Впрочем дори и досега и въпреки уточняващата молба, която както вече
се посочи не се взема предвид, като подадена след срока за това, продължават
да са налице някои от нередовностите, като например подаване на исковата
молба без пълномощие към тази дата и невалидиране на порока от ищеца
впоследствие.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №184 по описа на ВОС за
2022г., 11-ти състав, на осн. чл.129, ал.3 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Варна, от ищеца, в едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2