№ 430
гр. Кърджали, 20.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Динчер Хабиб
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Динчер Хабиб Гражданско дело №
20245140100328 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.
11, чл. 19 ЗПК с за прогласяване на недействителността на договор за
потребителски кредит № ****, нищожен поради противоречие със закона и
добрите нрави.
В подадената искова молба В.Р.Г., ЕГН **********, с адрес: ****, чрез
адвокат М. против „****” ООД, с ЕИК: ****, сьс седалище и адрес на
управление: *** иска да се признае за установено, че сключеният между
страните договор за потребителски кредит № **** е нищожен.
Сочи се нищожност, на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй
като не е спазена предвидената от закона форма, както и че е нарушено
изискването процесният договор да е написан по ясен и разбираем начин.
Смята, че Договорът за потребителски кредит е нищожен и на основание чл.
11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от
неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита, както и че в нарушение па императивните правила, в договора за
потребителски кредит ГПР е посочен единствено като процент, но без
изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото
изчисляване.
Сочи, че липсата на ясно разписана методика на формиране на ГПР по
кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посоченият в договора ГПР, което е в пряко противоречие с императивните
изисквания па чл. 19, ал. 1 вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. Навежда
доводи и за противоречие с добрите нрави.
1
В условията на евентуалност, сочи, че ако не целият договор, то
отделни негови разпоредби са нищожни. Иска да бъде провъзгласена
недействителността на клаузата, предвидена в чл. 11 от Договор за
потребителски кредит., сключен между него и ответното дружество,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1 655.27 лева, като
нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски.
Ответника, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на
исковата молба, с който оспорва исканията на ищеца. В отговора е заявено, че
договора е сключен по надлежен начин. Твърди се, че клаузата за неустойка е
валидна, както и самият договор за кредит в останалата му част. Изложени са
подробни съображения за валидност на договора и клаузата за неустойка.
Аргументира се становище за неприсъждане на разноски в полза на ищеца, в
случай че делото бъде решено в негова полза, като намира поведението на
ищеца за такова при злоупотреба с права. Оспорва твърденията на ищеца за
наличие на неравноправни клаузи в договора и за наличие на заблуждаваща
търговска практика. Въвежда твърдение, че ищецът е имал възможност да
упражни правото си на отказ от договора. Намира, че ищецът е действал
недобросъвестно, сключвайки множество договори за кредит /10/, които
съдържат една и съща уговорка за неустойка, и представят идентични
кредитни продукти при идентични условия. Възразява срещу искането на
ищеца да се допусне и назначи ССчЕ по делото, която да отговори на
въпросите, поставени от ищеца /стр. 6 от исковата молба или л.5 от делото/.
Между страните не се спори относно сключването на процесния
договор и съдържанието на неговите клаузи. Липсват твърдения същият да е
сключен при условията на индивидуално договаряне, а не по приложими общи
условия.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, и като
обсъди събраните по делото писмени доказателства, направи следните
фактически и правни изводи:
Видно от Договор за потребителски кредит ***, сключен между "****"
ООД, като кредитор и В. Р. Г., като кредитополучател, ответникът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 1000,00 лева, платим съгласно
погасителния план посочен Приложение № 1 към Договора на 15 седмични
вноски първата от които е с падеж 10.08.2023 г., а последната с падеж
10.10.2024 г., първите четири от тях в размер на 33,38 лв., а останалите
единадесет в размер на 110,11., включваща главница, договорна лихва и
неустойка. Съгласно чл. 3 от Договора за кредит общата сума за плащане е
1344,73 лв. при ГПР 47,89 %., фиксиран лихвен процент 40,05%.
2
С чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в срок от три
дни, считано от сключването на договора, да предостави поне едно от
следните обезпечения: безусловна банкова гаранция или поръчител - едно или
две физически лица, които отговарят кумулативно на посочените в клаузата
условия.
В чл. 11, ал. 1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на чл. 5,
заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 1655,27 лева, която се
заплаща разсрочено, ведно с вноските по кредита. Видно от погасителен план
към договор за потребителски кредит ****, общият размер на погасителната
вноска с включена неустойка възлиза на 200 лева, съответно всички плащания
по договора с включена неустойка възлизат на сума в размер общо на 3000
лева. Начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно включения в
настоящия договор погасителен план.
Съдът счита предявеният иск за основателен, поради следното:
Така сключеният между страните договор потребителски кредит ***
притежава необходимите и съществени елементи на договор за потребителски
кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК. В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е
предвидил специфични изисквания относно реда за сключване, формата и
съдържанието на договора за потребителски кредит, нарушаването на част от
които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се
за изначална недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК
императивни изисквания са относими към момента на сключването му.
Неспазването на което и да е от тези изисквания е въздигнато от законодателя
в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на договора с правни
последици, уредени в чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т. 10 - годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите.
Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за
3
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. От своя страна, "обща сума, дължима от
потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по
кредита за потребителя - пар. 1, т. 2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена действителната "обща сума,
дължима от потребителя". Вярно е, че в чл. 3 фигурира "обща сума за
плащане", но тя отчита само общия размер на кредита (отпуснатите 1 000
лева) и дължимата възнаградителна лихва в общ размер на 344,73 лв., но не и
общите разходи за потребителя, в които следва да се включат и неустойката по
чл. 11 от Договора в размер на 1655,27 лв. Това е така, защото посочената
неустойка представлява допълнително възнаграждение за кредитора по
смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, извън уговорената договорна лихва, и на
практика води до скрито оскъпяване на кредита. По този начин се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като към размера на дълга се
включва и допълнително парично задължение, което обаче не е включено в
ГПР.
Според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. В този смисъл, като е не е посочил съществена част от "общата
сума, дължима от потребителя", кредиторът "****" ООД заобикаля
изискванията на закона за точно посочване на финансовата тежест на кредита
за длъжника, поради което клаузите от договора, касаещи общата сума за
плащане и годишен процент на разходите, са нищожни. След като те са
нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а когато не е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
недействителен - чл. 22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и лихвеният
4
процент по кредита - чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. В трайната си и
непротиворечива практика ВКС приема, че когато задължението не е
обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на
добрите нрави. В случая посочената по договора за кредит договорна лихва от
40,5 % надвишава трикратния размер на законната лихва, който за процесния
период е била в размер на 10.00 %. Това означава, че клаузата за уговорената в
този размер възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и като
такава е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата
надхвърля рамките на присъщата и възнаградителна функция и я превръща в
средство за неоснователно обогатяване /така и в определение № 901 от
10.07.2015 година на ВКС по граж. дело № 6295/2014 година, IV г. о. /. След
като клаузата е нищожна, означава, че не съществува по Договора, а когато не
е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК).
Относно предвидената в чл. 11 от договора неустойка следва да се
посочи, че същата излиза извън присъщите й функции и е нищожна и поради
противоречие с добрите нрави. Това е така, защото в случая неустойката не е
уговорена при настъпване на вреди за кредитора, а като такава включена
предварително за плащане с погасителните вноски по кредита, без да е ясно
дали ще бъде дължима с оглед да обезщети такива вреди. Няма данни и да са
настъпили такива вреди, поради което плащането на такава неустойка води и
до неоснователно обогатяване за кредитора.
Освен посоченото, изпълнението на задължението за осигуряване на
поръчител е трудно изпълнимо от кредитополучателя предвид краткия
тридневен срок за изпълнение. Неустойката е включена предварително в
размера на погасителните вноски по кредита, с което кредитополучателят се
натоварва с допълнителни разходи, което би го затруднило при изпълнение на
задълженията си по договора за погасяване в срок на главницата и
договорните лихви по кредита. С уговарянето предварително на дължимостта
на неустойката за неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение
в краткия тридневен срок кредиторът прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на оценка от страна
на кредитора за платежоспособността на длъжника, което следва да бъде
сторено предварително от него.
5
Освен изложеното, съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при
забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забава. Изводът, че в случая така уговорената
неустойка излиза извън присъщите за неустойката обезпечителната,
обезщетителна и санкционна функции, следва и от съпоставката на размера на
отпуснатия кредит и размера на неустойката, а именно при отпуснат кредит от
1 000,00 лева - неустойката е в размер на 1655,27 лв. Както се посочи, с така
уговорената неустойка към размера на дълга се включва и допълнително
парично задължение, което води до скрито оскъпяване на кредита и не е
включено в ГПР съгласно заключените на вещото лице. Следователно
посоченият в договора ГПР не е действителният. Текстът на чл. 11, ал. 1, т. 10
от ЗПК не следва да се тълкува буквално, а именно - при посочен ГПР, макар
и неправилно определен и без подробно описание на компонентите по него.
Нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен
както подробният начин на формиране на ГПР с всички негови компоненти,
така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно
информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. Както
лихвеният процент, така и годишният процент на разходите съставлява част от
същественото съдържание на договора за потребителски кредит. Затова и е
въведена необходимостта за потребителя да съществува яснота относно
крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може да
съпоставя отделните кредитни продукти и да направи своя информиран избор.
След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи
при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя
относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Последица от неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК е, че договорът се явява недействителен съгласно разпоредбата на чл. 22
от ЗПК. Ето защо, съдът приема процесният договор за потребителски кредит
за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК, а предявеният главен иск за
основателен.
Според разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД нищожността на отделни
части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от
повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая нито
6
една от двете хипотези не е налице. Нищожните клаузи относно определянето
на процента на възнаградителната лихва и на ГПР не могат да бъдат заместени
по право от повелителни норми на закона. От друга страна, Договорът не би
могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото те са част от задължителното
му съдържание по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и условие за
действителността му - аргумент от чл. 22 от ЗПК.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
предявеният иск за признаване за установено в отношенията между страните,
че процесният договор за кредит е недействителен, се явява основателен и
като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 80 във вр. с чл. 78, ал. 1 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от
него разноски по водене на делото в общ размер на 750.00 лв., от които –
400.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. – държавна такса и 300. 00
лв. – депозит вещо лице.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА Договор за потребителски кредит **** към искане ***,
сключен между В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: **** и "****" ООД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Н.П.П., за
НИЩОЖЕН, на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т.
9 и т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА "****" ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
***, представлявано от Н.П.П. да заплати на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес:
**** разноски по водене на делото в общ размер на 750.00 лв., от които –
400.00 лв. – адвокатско възнаграждение, 50.00 лв. – държавна такса и 300.00
лв. – депозит вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7