Решение по дело №422/2019 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260002
Дата: 17 август 2020 г. (в сила от 17 август 2020 г.)
Съдия: Милуш Руменов Цветанов
Дело: 20195600600422
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване: 15 юли 2019 г.

Съдържание на акта

                                                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                                                       № 260002

                                                    гр. Хасково 17.08.2020 г.

 

                                          В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Хасковският окръжен съд, въззивен наказател състав, в публично съдебно заседание проведено на двадесет и първи юли, две хиляди и двадесета година в състав :

 

                                                                             Председател:  МИЛЕНА ПЕТЕВА

                                                                                    Членове:  1.ФИЛИП ФИЛИПОВ           

                                                                                                      2.МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,

                                                                                                            

при секретаря: Красимира Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия Цветанов ВНЧХД422 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното :

 

            Производството е по реда на чл. 313 и сл. от глава ХХІ от НПК.

            С Присъда № 6 / 06.06.2019 г. постановена по НЧХД № 14/ 2019 г., Районен съд – Ивайловград е признал подсъдимия М.Ю.А. за виновен в това, че на 19.10.2017г. в с. Б., общ. И., обл. Х. е причинил на С.Х.К. *** телесна повреда изразяваща се в причиняване на разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК (разкъсно-контузна рана с дължина 3 см. над лявата вежда и по протежение на веждата), поради което на осн. чл.130 ал.1 и чл.78а от НК го освободил от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба в размер на 1000 лв. С присъдата съдът осъдил подсъдимия да заплати на пострадалия сумата от 300 лв. - обезщетение за претърпените от деянието неимуществени вреди, както и сумата от 300лв. - разноски по делото, а по сметка на съда сумата от 50 лв. - държавна такса върху уважената част от иска, който за разликата до пълния предявен размер от 5000 лв. отхвърлил.

Недоволна от присъдата останала адв. В.К. ***, която, като защитник на подсъдимия М.А., обжалва съдебния акт в срок с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност и иска присъдата да бъде отменена, като вместо нея въззивната инстанция постанови нова, с която подсъдимият да бъде изцяло оправдан или да бъде приложен института на реторсията.

В пледоарията си в съдебно заседание защитникът обосновава оплакванията си с  твърдения за недоказаност на авторството на повдигнатото обвинение, и за избирателно кредитиране от първата инстанция на доказателствата.

Подсъдимият, редовно призоваван чрез упълномощения си защитник, не се явява в първоинстанционни и въззивни заседания - не се е възползвал от правото си да дава обяснения, нито от това на последна дума.

Упълномощеният повереник на частният тъжител и граждански ищец не се явява в последното съдебно заседание, поради посочени от него и счетени от настоящия състав за неуважителни причини, като в депозирани пред въззивната инстанция „писмени бележки“ моли за потвърждаване на обжалваната присъда като правилна и законосъобразна, и претендира присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи, събраните доказателства и служебно, приема за установено следното:

На 19.10.2017г., малко след 08:00 часа, подсъдимият М.А. повикал своя познат С.К. да излезе на улицата в близост до центъра на с. Б. Пред погледа на ******* на С. – Б. К., който се намирал пред магазина на селото, подсъдимият ударил с юмрук С.К. в челото и последният паднал на земята, като М.А. му нанесъл още няколко удара с юмруци и ритници. Б. К. се притекъл на помощ на **** си, като го вдигнал и му помогнал да се прибере до дома си. Заради нараняването и кръвта по лицето на С.К., Б. отишъл при ***** на селото – Ш. И., чрез която бил подаден сигнал за случилото се на тел. 112. На място пристигнали медицински екип, който откарал пострадалия в болница, както и полицаи, които снели обяснения от преките и косвени участници в случката. Посредством издадено на същия ден медицинско удостоверение се установило, че на пострадалия е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана (аркада) на челото с дължина 3 см. -  повод за образуването на настоящото наказателно дело от частен характер по тъжба на С.К.. 

Настоящата инстанция намира, че първоинстанционният съд е събрал съотносимите към извършеното престъпление доказателствата и след обсъждането и преценката им е достигнал до обоснован извод за установена по несъмнен начин съставомерност и авторство на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна, които правилно е привел към материалния закон.

Макар и довел до коректни правни изводи, първоинстанционният анализ на доказателствения материал, следва да бъде ревизиран от въззивния съд по отношение само на детайли от приетата фактическа обстановка.

Предвид отменената присъда № 22 от 28.11.2018г. по нчхд № 75/2017г. по описа на РС – Ивайловград и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав – събраните по цитираното дело гласни доказателствени средства не могат да бъдат ползвани като годни в настоящото ново производство, доколкото не са били надлежно приобщени. Събраните в настоящия процес по правилата на НПК гласни доказателствени средства се изчерпват с показанията на свидетелите Д. Д., Н. И., Ш. И. и тези Б. К., дадени пред въззивната инстанция. Съобразно принципите на доказването – сред тях на приоритетно разглеждане подлежат първичните доказателства. Такива се явяват само показанията на Б. К. – като депозирани от пряк очевидец на инцидента. Според изложеното от свидетеля – на инкриминираната дата и място единствените нанесени удари са били от страна на подсъдимия – спрямо пострадалия, като последният не е отвърнал. Свидетелят сочи, че непосредствено след инцидента е завел пострадалия до дома му, което е в унисон с показанията и на свидетелката Н. И. В разпита на последната, освен че се потвърждава от нейна страна областта на нанесеното на пострадалия нараняване, се сочи и причинителя му, доколкото И. препредава обясненото й от **** й С. – че е бил ударен именно от подсъдимия – М.А.. Изложеното от Б. К., че веднага след това е потърсил ******* на селото, за да подаде сигнал на телефон 112 кореспондира и с показанията на самата нея –Ш. И., която сочи, че същата сутрин именно тя е позвънила на спешния номер, след като е разбрала от Б., че **** му е ударен от подсъдимия. Последното е в унисон и със съдържанието на приложения по делото запис от разговора от подадения телефонен сигнал, като от огледа и изслушването на приложения като веществено доказателство диск се потвърждават: мястото на инцидента, пострадалия, областта на нараняването и обстоятелствата по нанасянето му. Настоящият състав се солидаризира с кредитирането и от първата инстанция на изброените доказателства в посочените им части като ясни, последователни, логични и едносмислени.

С оглед обективност следва да се отбележи разминаването в показанията на Ш. И. и Б. К., изразяващо се в твърдението на кметицата, че последният й е казал, че освен ударен, **** му е наръган с нож. Същото обаче намира логично обяснение, предвид изпитания от Б. стрес при описаното обилно кървене по лицето на пострадалия и споменатия в разпита му малък железен предмет, който забелязал М.А. да държи в ръка, докато помагал на **** си. Макар такъв предмет да не се установява по делото, наличието или липсата му не променят съществените за същинския предмет на доказване обстоятелства - че именно подсъдимият е причинил с удар травмата на пострадалия, което безпротиворечиво се установява от събраните доказателства.

В същия смисъл са и показанията на свидетеля Д. Д., пред който подсъдимият признал, че в инкримнираната сутрин повикал пострадалия, за да му потърси сметка за това, че научил, че злослови по негов адрес, като по този повод се стигнало и до посягане. И от показанията на служителя на реда се потвърждава видяната от него, травма в областта на веждата на пострадалия, като Д. сочи още, че дни след това е разбрал и за медицинско удостоверение, което С.К. си издал и за оплаквания на същия от болки и проблеми със слуха в следствие на инцидента.

Настоящият състав кредитира и заключението на приложената по делото съдебно-медицинска експертиза по отношение на пострадалия - като компетентно, добросъвестно и изчерпателно изготвено. Освен вида и характера на травмата, се установява съответствие на констатирания от вещото лице механизъм на причиняването й с изложеното от свидетелите на инцидента.

Търсените от защитата аргументи, че при инцидента и пострадалият е причинил лека телесна повреда на подсъдимия се основават на показанията на свидетелите Д. Д. и Ш. И., които сочат, че в деня на случката, без да са станали нейни непосредствени свидетели, са видели на челото на М.А. подутина. На тези показания се е позовало и вещото лице, при изготвената съдебно-медицинска експертиза относно подсъдимия. Разпитан по реда на чл. 282, ал.1 от НПК обаче, експертът изрично е уточнил, че условното му заключение се основава не на обективни медицински документи или преглед, а единствено на показания на лица без медицинска компетентност и грамотност. В контекста на липса на доказателства, а и на твърдения на преки очевидци по делото - че тази подутина е резултат от ответно нанесен на подсъдимия удар от страна на пострадалия, за настоящия състав посочената хипотеза, изградена върху логически догадки на косвени свидетели, няма годността дори на защитна версия. Въпреки че в показанията си и Д. и Ш. И. препредават разказаното от подсъдимия и пострадалия – кой на кого посегнал, практически по конкретното дело обективно липсват твърдения с доказателствена стойност, включително на самия подсъдим – той да е бил реално ударен или пострадал при конфронтацията му с пострадалия. Предвид изложеното настоящият състав намира за принципно безпредметно обсъждането на предявените във въззивната жалба претенции за прилагане института на реторсията. Само за изчерпателност следва да се отбележи, че макар излишен – анализът на първата инстанция относно принципната невъзможност за прилагане на реторсия, с оглед липсата и на доказани взаимно нанесени еднакви по вид леки телесни повреди, също е коректен.

Предвид всичко изложено първата инстанция правилно е приела, че от обективна страна подсъдимият е осъществил деянието по чл.130 ал.1 от НК за което е признат за виновен и осъден. Събраните доказателства по делото действително установяват по категоричен начин, че именно М.А. е автор на изпълнителното деяние, изразило се в действия по нанасяне на удар с ръка в областта на веждата на пострадалия. Въпросното деяние и наличието на причинно-следствена връзка с резултата (травма, довела до разстройство на здравето извън случаите на тежка и средна телесна повреда), предопределя съставомерността на извършеното като престъпление именно по този състав на НК. Безспорно, чрез съдебно медицинската експертиза, са установени видът, характерът и механизмът на причиняване на телесното увреждане и правилно е преценено, че чрез него на пострадалия е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.1 от НК.

Изводите и за субективна страна на извършеното от подсъдимия по отношение на тъжителя престъпление по чл.130 ал.1 от НК, което е осъществено при условията на пряк умисъл като форма на вината, са обосновани.

С оглед  настъпилата реабилитация за М.А. и предвиденото за престъплението наказание, правилно е и приложението на чл. 78а ал.1 от НК, като подсъдимият е освободен от наказателна отговорност, а наложеното му административно наказание - глоба в минималният размер от 1000 лв., е коректно индивидуализирано предвид отчетените смекчаващи вината обстоятелства. Същото се отнася и за присъденото обезщетение по гражданският иск. Безспорно, от деянието пострадалият е претърпял неимуществени вреди от нанесеното леко телесно увреждане (за които подробно е свидетелствала и жена му), като обезщетението е определено по справедливост и сумата от 300лв. е достатъчна да го овъзмезди. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда именно по справедливост, като в този смисъл са съобразени критериите за определяне на размера му съгласно т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г.

Не се установи при проведеното съдебно производство пред първата инстанция да са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на защита на страните, не са налице основания за изменяване или отменяване на обжалваната присъда и същата следва да бъде потвърдена.

С оглед неоснователността на жалбата, подсъдимият следва да бъде осъден на основание чл.189 ал.3 от НПК да заплати на тъжителя и разноските за адвокат в размер на 300 лв., направени пред въззивната инстанция.

Така мотивиран и на основание чл. 338 във вр. с чл. 334 т. 6 от НПК, съдът

 

РЕШИ:

 

           ПОТВЪРЖДАВА присъда № 6 / 06.06.2019 г. постановена по НЧХД № 14/ 2019 г., по описа на Районен съд – Ивайловград.

           ОСЪЖДА М.Ю.А. с ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на С.Х.К. с ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 300 лв. - разноски за адвокат пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

Председател :                                     Членове :1.                                           2.