Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021г.,
гр. Варна
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и четвърти
ноември две хиляди и двадесети първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
при секретаря Светлана Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Д.
Недева адм. дело № 596 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156 и сл. от ДОПК вр. чл. 4 ЗМДТ.
Образувано е по жалбата на Т.Р.П., ЕГН **********,***. В, бл. ///, вх. ///, ет.//,
ап.//, против Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № МД-АУ-9743/29.11.2016 г.,
издаден от главен инспектор в Община Варна и мълчаливо потвърден от директора
на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са
установени задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г.,
2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 година
в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които
898,33 лева главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева. В
жалбата и в хода на съдебно производство са релевирани доводи за нищожност и за
незаконосъобразност на оспорения АУЗД като се отправя искане за отмяната му
ведно с всички произтичащи от това последствия. Основните твърдения, с които се
атакува процесният АУЗД, са за нищожност, поради некомпетентност на органа,
който го е издал, и поради липса на мотиви. Твърди се, че оспореният акт никога
не е бил връчван на жалбоподателя П., както и че посочените в него задължения –
главница и лихви, са неправилно изчислени. Оспорва декларация вх. №342658/01.01.1800
г. по чл.54 от ЗМДТ като неавтентична с твърдението, че същата не е подписвана
и подавана от него. На изложените основания се отправя искане за отмяна на
оспорения АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 година.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора се отправя
искане за отмяна на оспорения АУЗД. Претендира съдебно-деловодни разноски, съобразно
представен списък.
Ответникът – Директорът на дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален
представител, оспорва жалбата. По същество изразява становище за нейната
неоснователност и моли съда да я отхвърли. Алтернативно, в случай, че съдът
намери жалбата за основателна, прави възражение за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 ДОПК, Административен съд – Варна
в настоящия си състав приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на жалбата съдът се
е произнесъл двукратно със свои определения от 17.06.2020 г. и от 10.11.2020 г.
като същите са отменени от ВАС с Определение № 12331/ 06.10.2020 г. по адм.д. №
9132/2020 г. и Определение № 1758/ 11.02.2021 г. по адм. д. № 657/ 2021 година.
С оглед изложеното въпросът за допустимостта на жалбата, в това число и досежно
срочността ѝ е разрешен и не следва да бъдат обсъждани.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима.
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ №
МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от главен инспектор Община Варна мълчаливо
потвърден от директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, с който на
жалбоподателя П. са установени задължения за данък върху превозните средства за
2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015
г. и 2016 година в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88
стотинки, от които 898,33 /осемстотин деветдесет и осем/ лв. и 33 ст. главница и лихва върху тях в размер на 254,55
/двеста петдесет и четири/ лв. и 55 стотинки.
Видно от писмо на ответника с.д. №
3384/05.03.2021 г. (л. 60 от делото), процесният АУЗД за дължим данък МПС за автомобил Ауди А4 с рег. № В4700СВ е издаден въз основа
на автоматично генерирана на 01.06.2002 г. декларация по чл.54 от ЗМДТ,
постъпила в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна по служебен път от базата
данни на Националната агенция по приходите. Същото важи и за служебно
генерирания входящ номер на декларацията –
„вх. № 342658/01.01.1800г.“.
Относно тези обстоятелства не е налице спор между страните. Копие от горепосочената
декларация по чл.54 от ЗМДТ е приложено на л. 62 от делото. Според съдържанието
на декларацията, оспорващият П. е
собственик на лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № В 4700 СВ, № на двигателя
046750, № на шаси 018161. Автомобилът е с мощност 93 kW и обем на двигателя
1781 куб. сантиметра.
При извършена служебна проверка по
реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК К В Бна длъжност главен инспектор в дирекция „МД“
при Община Варна, установила, че за периоди 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. Т.П. като собственик на
автомобил Ауди А4 с рег. № В4700СВ, не е заплатил дължимия данък за
превозното средство. В тази връзка е издаден процесният АУЗД №
МД-АУ-9743/29.11.2016 г., с който са установени публични задължения – данък
върху превозните средства в общ размер на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два
лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева главница и дължимата до датата на
съставяне на АУДЗ /29.11.2016 г./ законна лихва върху главницата в размер на
254,55 лева. Задълженията са следните: за 2011 г. – главница 153, 45 лв.
и лихви 82,11 лв.; за 2012 г. – главница 153,45 лв. и лихви 66,24 лв.; за
2013 г. – главница 153,45 лв. и лихви 50,65 лв.; за 2014 г. - главница 146,01 лв. и лихви 33,38 лв.; за 2015 г.
- главница 146,01 лв. и лихви 18,51 лв. и за 2016 г. - главница 146,01
лв. и лихви 3,67 лв.
За уведомяване на П. за издаване на
АУЗД до него са изпратени три писма с обратни разписки, надлежно приложени от
ответника /от л.21 до л.23 от делото/– от 30.11.2016 г., от 08.12.2016 г. и от 01.02.2017 г. като и трите
са се върнали с отбелязване „пратката не е потърсена от получателя“. На лист 24
от делото е приложено съобщение до Т.П., с което същият е призован да се яви в
дирекция „МД“ на Община Варна за връчване на издадения АУЗД. Съобщението е
поставено на таблото за съобщения на общината на 28.02.2017 г. и е свалено на
14.03.2017 година. Липсват данни процедурата по чл. 32, ал.2 и ал.4 от ДОПК да
е редовно проведена. От ответника не се оспорва, че задълженото лице не е
надлежно уведомено за издаване на процесния АУЗД. На лист 166 от делото е приложена
покана от 06.11.2019 г. за доброволно изпълнение по изпълнително дело №
2019711041132 на частен съдебен изпълнител рег. № 711 с район на действие ОС-
Варна, с която П. е поканен доброволно да изпълни задълженията си по процесния
АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. Поканата е получена от съпругата на П. - К П,
на 04.01.2020 г., видно от приложената към доказателствата разписка /л. 167/.
Именно с оглед на изложените
обстоятелства досежно нередовното уведомяване на П. за издаване на
административния акт съдът е приел, че подадената на 14.02.2020 г. по пощата
жалба срещу АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. е процесуално допустима.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол в
настоящото производство е АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от К В Б-
главен инспектор в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя П. са установени
задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014
г., 2015 г. и 2016 година в общ размер
на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева
главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева.
Задълженията за данък върху
моторните превозни средства представляват публични общински вземания, изрично
регламентирани в чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК, вр. с чл. 1, ал. 1, т. 5 и
Раздел ІV от Глава І на ЗМДТ. По аргумент от чл. 162, ал. 2, т. 9 на ДОПК
следва и лихвите за забава плащането на посочените публични общински вземания
също да се определят като публични общински вземания. В разпоредбата на чл.
166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се
извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно способите
за събиране на данък върху моторните превозни средства /местен данък по см. на
чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ/, приложимата правна уредба е регламентирана в ДОПК.
Съгласно чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от ЗМДТ установяването, обезпечаването и
събирането на местните данъци и такси се извършва от служители на общинската
администрация по реда на ДОПК, обжалването на свързаните с тях актове се
извършва по същия ред. Съгласно чл. 4, ал. 3, вр. с ал. 4 от ЗМДТ в производствата
по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на
кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е
предвидено че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община
упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107, ал.
4 от ДОПК.
Основните аргументи в жалбата, с
която се оспорва АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., са за неговата нищожност
поради ненадлежно оправомощаване на органа, който го е издал. За установяване компетентността
на органа от ответника са представени: Заповед № 2612 от 22.06.2015 г. (л. 82),
Заповед № 0793 от 14.03.2016 г. (л. 77) и Заповед № 1172 от 26.04.2017 г. (л.
74). И трите заповеди са издадени в условие на заместване на титуляра – кмета
на община Варна. Във всяка една от тези заповеди К В Б е определена за орган по
приходите по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗМДТ, в чиито правомощия е да издава
актове от вида на процесния.
В проведеното на 12.05.2021 г.
открито съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя, е
оспорил оправомощаването на Балтанова със Заповед № 2612 от 22.06.2015 г.,
издадена от Зам. Кмета на Община Варна П.П.в условия на заместване, подробно
обосновавайки твърдението си, че на посочената дата – 22.06.2015 г., кметът на
Община Варна – Иван П не е отсъствал и в този смисъл не е бил в обективна
невъзможност да упражнява служебните си функции. С оглед на това е изложено
твърдение, че не са били налице материалните предпоставки, налагащи делегиране
на кметски правомощия на неговия заместник, както е разпоредено с приложената
на лист 84 от делото Заповед № 2602/22.06.2015 година. С нея кметът на
община Варна е наредил, на основание чл. 39, ал. 2 ЗМСМА, на датата 22.06.2015
г. функциите му на кмет да се изпълняват от заместник-кмета на община Варна П Х
П с всички произтичащи от това права и задължения съгласно действащото
законодателство като при изготвянето на актовете изрично да се отбелязва
номерът на заповедта за заместване.
Във връзка с горните твърдения и по искане
на процесуалния представител на оспорващия съдът е открил производство по
оспорване съдържанието на писмени документи: Контролен лист за предварителен
контрол за командировка в страната и чужбина с посочена задача
Варна-София-Варна и Заповед № 2586/19.06.2015 г., в частта на подписал
ръководител и заповед, ведно с намираща се на гърба ѝ Доклад за
извършената работа от 2015 г. На ответника е указано да представи по делото
доказателства във връзка с оспорването на документите от жалбоподателя и уточни
кои са подписалите документите длъжностни лица.
От представените от ответника
доказателства категорично се налага извод, че на датата 22.06.2015г., на която
е издадена заповедта за заместване № 2602/22.06.2015г., Кметът на Община Варна
е отсъствал от територията на общината поради служебна командировка в гр.София,
за която, съгласно чл.8 ал.4 изр. първо от Наредба за командировките в
страната, писмена заповед не се издава. Такава заповед е издадена на шофьора в
Община Варна – С.П.С., който е бил командирован в гр.София, заедно с Кмета за
времето 22.06.2015г.-23.06.2015г. с приложената на лист 86 от делото Заповед №
2586 от 19.06.2015година. С нея на основание чл.215 вр. чл.121 от КТ и Наредба
за командировките в страната С.С.като изпълнител „шофьор“ е командирован за
срок 22.06.2015г. – 23.06.2015г. по маршрут Варна-София-Варна със задача: „с
кмет“ при определени дневни пари по 20 лв. на ден и квартирни пари до 60 лв. на
нощ + паркинг и пътуване по маршрута с автомобил ФВ Тоарег, рег. № В 4434 РК.
Върху заповедта е положена заверка с подпис и печат за пристигнал на
22.06.2015г. и отпътувал на 23.06.2015г.
От ответника са представени още РКО № 820/25.06.2015 г. за изплатени на С.П.С.
44 лв. за командировка и платен паркинг с вписана в графа
"Приложение" Заповед № 2586/19.06.2015 г. и дебит и кредит сметка, по
която е осчетоводена сумата /л. 90 от делото/; фискален бон от 22.06.2015 г.,
издаден от "Център за градска мобилност" ЕАД - София за сумата 4, 00
лв. /л. 88 от делото/; контролен лист за предварителен контрол за командировки
в страната и чужбина, издаден на командирования С.П.С., изпълнител шофьор, за
командироването му по маршрут Варна-София-Варна на 22. 06. -23.06.2015 г. /л.
89 от делото/.
По делото е допусната съдебно-почеркова
експертиза с цел да се установи дали подписите, положените под посочените
по-горе документи, доказващи отсъствието на кмета от Варна на дата 22.06.2015
г., са положени от лицата, за които се
твърди, че са ги подписали – Н.М. – секретар на Община Варна оправомощена да
издава заповеди за командироване, С.Г. – директор на дирекция „Финанси и бюджет“ при община Варна, Г.В.– началник на отдел
„Счетоводство“ при община Варна и С.П.С. – шофьор в Община Варна. Вещото лице
дава положителен отговор на поставената задача – подписите под оспорените
документи са поставени от посочените лица. Заключението на съдебно-почерковата
експертиза не е оспорено от страните и съдът го кредитира като обективно и
компетентно дадено. Отделно от горното, от ответника с писмо с.д. №
13926/23.09.2021 г. са посочени линковете към официалната интернет-страница на
Община Варна, към сайта на информационна агенция „Черно море“, към сайта на
DARIC News и към сайта chernomorie-bg.com, в които е отразена информация, че на
дата 22.06.20215 г. кметът на Община Варна П е участвал в среща, инициирана от
Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на която е подписал
споразумение за делегиране на функции на междинни звена за избор и оценка на
проекти за финансиране по оперативна програма „Региони в растеж 2014 – 2020“.
Тоест, досежно заповед за
оправомощаване № 2602 от 22.06.2015г. по категоричен начин се установява
кумулативното наличие на всички материални предпоставки, необходими за валидно оправомощаване на заместващия
орган – Зам. Кмета П Х П, от което логично следва и друг извод, а именно че К В
Б е надлежно упълномощена със Заповед № 2612/22.06.2015 г. (л.82) да изпълнява
функциите на орган по приходите в общинската администрация.
Горните констатации обаче са
ирелевантни за установяване компетентността на К В Б, тъй като към датата на
издаване на оспорения АУЗД – 29.11.2016 г., Заповед № 2612/ 22.06.2015 г. е
отменена с последваща Заповед № 0793 от 14.03.2016 г.(л. 77 и 78), по отношение
валидността на която не са направени никакви възражения от страна на
жалбоподателя.
От горното следва извод, че процесният
АУЗД № МД-АУ-9743/29.11.2016 г. е издаден от компетентен орган в рамките на
възложените му правомощия, съгласно Заповед № 0793 от 14.03.2016 година и не са
налице отменителни основания по чл.146 т.1 АПК.
Процесният АУЗД е издаден в
предписаната от закона писмена форма и
съдържа необходимия минимум от фактически основания – по отношение на
кой автомобил са установените задължения за данък върху превозните средства,
кой е собственик на автомобила, за кои данъчни периоди се отнасят установените
задължения и др. В акта са посочени и правните основания за издаването му.
Оспореният АУЗД е и материално
законосъобразен.
Както се посочи, съгласно чл. 1, ал.
1, т. 5 ЗМДТ данъкът върху превозните средства е вид местен данък, постъпващ в
общинския бюджет. На основание чл. 52, т. 1 ЗМДТ с него се облагат превозните
средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България като
чл. 53 ЗМДТ сочи като данъчно задължено лице собственикът/собствениците на
превозното средство. Според действащата към момента на издаването на АУЗД
редакция на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ /тази от ДВ бр. 105/2014 г., в сила от
01.01.2015 г./ размерът на данъка се определя от служител на общинската
администрация въз основа на данни от поддържания от Министерство на вътрешните
работи регистър на пътните превозни средства. От административната преписка е
видно, че с писмо рег. № МД-Т16003512ВН/01.06.2016 г. от дирекция „МД“ на
Община Варна е изискана информация от териториалното поделение на КАТ относно
притежаването на моторни превозни средства от двадесет и едно лица, между които
и жалбоподателя Т.Р.П.. В отговор на запитването е постъпило писмо УРИ № 819000
– 45190, в което е посочено, че жалбоподателят е собственик на описания в АУЗД
лек автомобил марка Ауди А4 с рег. № В4700 СВ. С оглед тези установявания за
изхода на настоящия правен спор е ирелевантно дали оспорващият е подал
описаната в акта декларация или не. Този извод на съда се подкрепя и от факта,
че в хода на настоящото съдебно производство жалбоподателят П. не е оспорил
твърдението на ответника, че е бил собственик на описания автомобил през процесния
период – 2011 г. – 2016 година. Не са представени и доказателства оспорващият
да се е разпоредил с него в същия период. Липсват доказателства да се е разпоредил
с него и след това. Следователно
правилни и съобразени с приложимата правна регламентация са изводите на
ответника, че именно той е данъчно-задълженото лице по смисъла на чл. 53 от ЗМДТ. Размерът на задълженията е определен съгласно методиката по чл.55 от ЗМДТ
в актуалната редакция към момента на установяване на задълженията и е изчислен
чрез внедрения програмен продукт в дирекция „МД“ на Община Варна, одобрен от
Министерство на финансите, верността на които също не е оспорена.
Горното налага извод за
неоснователност на жалбата и като такава следва да се отхвърли.
Ответникът не е претендирал присъждане
на разноски, поради което, въпреки изхода на спора, съдът не дължи произнасяне
по същите.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Р.П.,
ЕГН **********,***. В, бл. ///, вх. ///, ет.//, ап.//, против Акт за
установяване на задължение по декларация № МД-АУ-9743/29.11.2016 г., издаден от
главен инспектор в Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция
„Местни данъци“ при Община Варна, с който на жалбоподателя са установени
задължения за данък върху превозните средства за 2011г., 2012 г., 2013 г., 2014
г., 2015 г. и 2016 година в общ размер
на 1152,88 /хиляда сто петдесет и два лв./ и 88 стотинки, от които 898,33 лева
главница и лихва върху тях в размер на 254,55 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване
в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: