РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. София, 13.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Дора Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско
дело № 20241800500119 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 17 от Закона за защита срещу
домашното насилие, вр. с чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от П. Н. И. срещу решение №
305/21.12.2023 г., постановено по гр. д. № 797/2023 г., по описа на РС – гр.
Елин Пелин, с което е уважена молбата за защита по ЗЗДН на С. И. Ц.,
действаща в лично качество и като родител на малолетния Н. П. Н.. С
решението на районния съд въззивникът е задължен да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на молителката и
малолетното дете, като му е и забранено да приближава жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица,
за срок от петнадесет месеца. Със същото решение на П. Н. И. е наложена
глоба в размер на 200,00 лева.
Въззивникът обжалва решението с доводи за необоснованост и
неправилност. Сочи, че посочените от молителката твърдения са
превувеличени и като такива са останали недоказани в първоинстанционното
производство. Направено е оплакване свързано с аналитичната дейност на
първоинстанционния съд – липсвал обективен и цялостен анализ на събрания
по делото доказателствен материал. В тази връзка се посочва, че
1
свидетелските показания не били подложени на самостоятелен анализ, нито
били съпоставени едни с други, а помежду им съществували противоречия.
Липсвала убедителна аргументация кои доказателства съдът кредитира и
защо. По тези съображения намира, че неоснователно първоинстанционният
съд приел, че ответникът е осъществил акт на домашно насилие, тъй като не
били събрани доказателства в тази насока. По същество моли обжалваното
решение да бъде отменено. Претендира сторените разноски в производството
пред първоинстанционния и въззивния съд.
Въззиваемата страна е депозирала възражение в срока по чл. 17, ал. 4 от
ЗЗДН, с който изразява становище за неоснователност на подадената жалба.
Претендират се разноски.
Софийският окръжен съд, след като се запозна с обжалваното решение,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК и обсъди доводите на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от
легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по молба на С. И. Ц.,
действаща в лично качество и като родител на малолетния Н. П. Н., по Закона
за защита от домашно насилие с искане да бъде издадена съдебна заповед за
защита против П. Н. И.. Първоинстанционният съд е уважил молбата и е
издадена заповед за защита.
Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки,
който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от
лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, т. 3 и т. 4 от
ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, от което
има дете, както и от възходящ. Не е спорно, че С. И. Ц. и П. Н. И. са се
намирали във фактическо съпружеско съжителство, а Н. П. Н. е тяхно дете.
Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно
насилие, поради което е процесуално допустима.
Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят
защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо
нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази
връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва
въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или
психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая
трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителите са
били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха
могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното
извършване.
Към молбата за защита С. И. Ц. лично и като майка и законен
представител на Н. П. Н. е депозирала декларация по 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която
е посочила, че спрямо нея и детето са били извършвани многоборойни актове
2
на домашно насилие от П. Н. И., с когото живяла на съпружески начала.
Подробно са описани твърдяните актове на домашно насилие, извършени на
09.07.2023 г. и 10.07.2023 г. в жилището, което обитавали страните. Посочено
е, че сутринта на 09.07.2023 г. молителката и детето се събудили около 08:00
часа, а ответникът бил във видимо неадекватно състояние, със зачервени и
кървясали очи. Ответникът бил изнервен, тъй като не намирал портфейла си,
като обвинил молителката за липсата му. След като тя отказала да му помогне
в търсеното, защото полагала сутрешните грижи за детето им, той започнал
да я обижда с думите „боклук, глупачка и други“. Свидетел на случилото се е
и малолетният Н. П. Н., който се уплашил и започнал да моли баща си да спре
да вика. Ответникът поискал от молителката да вземе детето и да излязат
навън. С. Ц. завела сина си в парка, където се свързала с човек от полицията и
с център за жени – жертви на домашно насилие.
Около 15:00 часа на същия ден, молителката и детето се прибрали в
къщата, където ответникът отново започнал да крещи, като я наричал „боклук
и „мръсница“, след което се хвърлил към нея в опит да я задуши. Отправил и
закана за убийство, като всичко се случило отново в присъствието на детето.
То започнало да плаче неутешимо и да вика „тате, пусни мама, ти си лош“.
Конфликтът продължил след като молителката чула ответникът И. да
разговаря по телефона със сестра й, като казвал, че ще я изгони и ще й вземе
детето. Молителката помолила ответника да спре, като стояла с гръб към
него, за да наблюдава детето. В този момент ответникът я изритал няколко
пъти в крака, след което я стиснал за ръката, за да я изкара от стаята.
Възприемайки тези действия малолетният Н. се изплашил и повтаряйки, че
„баща му е лош“, поискал да излезе навън.
Молителката завела детето си на долния етаж от къщата, който се
обитавал от Л. Ш. (братовчед на ответника и кръстник на малолетния Н.) и Ц.
Й., като им споделила, че „пак има лоша ситуация“. След това майката и
детето излезли на двора, където Н. видял баба си В. – майка на ответника, на
която казало „бабо, тати бие мама“, а тя отвърнала „това си е тяхна работа“.
Детето се заиграло с братовчедите си, а междувременно в двора слезнал и
ответникът, който започнал да обяснява на молителката как същата трябва да
напусне работата си, тъй като там се срещала с други мъже.
Посочено е в декларацията, че вечерта, след като е нахранила и
приспала малолетния Н., молителката се е обадила на 112 от телефон, който
криела в банята, като е подала сигнал, че е жертва на домашно насилие.
Обяснила е, че детето й е малко и много трудно е заспало, поради което
помолила полиция да не посещава адреса през нощта.
На следващата сутрин – 10.07.2023 г., ответникът се държал спокойно.
Закарал молителката и детето до детската градина, посещавана от Н., след
което закарал и молителката до работата й. Виждайки пушещите пред
местоработата й мъже, ответникът И. казал на С., че това бил последният й
работен ден, в противен случай да забрави за детето си.
След работа молителката взела детето си от детска градина, разходили
се и се прибрали вкъщи. След тях се прибрал и ответникът, който попитал С.
3
дали е напуснала работа. Молителката му отговорила отрицателно, а
ответникът започнал да я обижда на висок тон, като я наричал „курво“,
„мръсница“ и „боклук“, след което се нахвърлил да я бие. Действията на
ответника отново били възприети от малолетния му син – Н.. Молителката
взела детето и го завела на етажа на Л. и Ц., като с тях споделила за
ситуацията и им показала синините по тялото си. Провела разговор и с
бащата на ответника – Н. П. И., според когото всичко било по нейна вина и й
„било малко, ако бил той, щял да я подреди още по-добре“.
На следващия ден ответникът бил излязъл рано сутринта. Молителката
завела детето на детска градина и отишла на работа. На работното й място
дошли полицейски органи, които я разпитали, като в последствие
молителката и детето й били настанени в Център за обществена подкрепа –
гр. Елин Пелин.
Видно от приложените по делото материали, съдържащи се по ДП №
129/2023 г. по описа на РУ – Елин Пелин, пр. пр. № 964/2023 г. на РП – ЕП,
същото е образувано на 12.07.2023 г. и водено за престъпление по чл. 131, ал.
1, т. 5а от НК, за това че на неустановена дата в периода от ноември 2019 г.
до юли 2023 г. в с. Н. х., обл. С., е причинена лека телесна повреда на С. И. Ц.,
изразяваща се в болка и страдание, като деянието е извършено в условията на
домашно насилие. С постановление от 13.07.2023 г. в качеството на обвиняем
по посоченото досъдебно производство е привлечен ответникът – П. Н. И.. С
определение № 252 от 24.07.2023 г. въззивен наказателен състав на Софийски
окръжен съд е взел по отношение на П. И. мярка за неотклонение „домашен
арест“, която да се прилага чрез методите за електронно наблюдение, като е
отменил първоначално взетата спрямо лицето мярка - „задържане под
стража“.
От приетите справка за съдимост, издадена на 28.08.2023 г., и справка с
изх. № ........./........... г. на „ЦПЗ – С.“ ЕООД, се установява че ответникът не е
осъждан и не е лекуван в „ЦПЗ – С.“ ЕООД, към момента на издаване на
посочените документи.
По делото е приет социален доклад от ДСП – Елин Пелин, от който се
установява, че молителката и детето са ползвали за срок от един месец услуга
„Спешно настаняване“ в кризисен център. Според „Оценка на потребностите“
на Н., изготвена от екипа, предоставящ социалната услуга, детето се нуждае
от сигурна, стабилна среда и ежедневни грижи, като има необходимост от
изграждане на емоционални модели за справяне и психологическа подкрепа,
относно подобряване на емоционалното му състояние. Съгласно посоченото в
доклада майката оказва подкрепа на детето си, като му дава добри примери и
модели за подражание, отнася се към него с внимание, нежност и разбиране.
Отбелязано е, че при детето има наличие на натрапчиво повторение на
системно преживяваните емоции на страх, несигурност и недоверие, като
тревожността вечер постепенно изчезва, както и плача и кошмарите по време
на сън. Констатирана е силна привързаност към майката, която детето
разпознава като авторитет.
В първоинстанционното производство са събрани и гласни
4
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите: В. С. И. (майка на
ответника), Н. П. И. (баща на ответника), Е. В. М. (зет на ответника), Л. С. Ш.
(първи братовчед на ответника и кръстник на малолетния Н.), Ц.В. Й., Д. П.
Г., Г.К.Б. (колега на молителката) и Д. С. Ч. (колега на молителката).
Обстоятелството, че молителката и ответникът живеят на семейни
начала от четири години, като в последните три обитават втория етаж на
къща, намираща се в с. Н. х., ул. „А. С.“ № .., не е спорно между страните, а и
се установява от показанията на свидетелите В. И., Н. И. и Е. М.. Установява
се, че къщата е триетажна, като всеки етаж се обитава от роднини на
ответника – на първия етаж живее баба му – К., заедно със семейството на
първия му братовчед Л., на третия – живее зет му Емил с малолетното си дете,
а освен къщата в същия двор има изградена пристройка, в която живеят майка
му и баща му. В показанията си тази група свидетели посочват, че не са
виждали ответника да упражнява насилие срещу молителката или да отправя
заплахи по неин адрес. За процесната дата – 09.07.2023 г., споделят, че са
били на адреса, но не са чули между страните да е възникнал конфликт.
Свидетелстват за ниска степен на хигиена на обитавания от страните етаж от
къщата. Свидетелите описват подробно и случай, извън процесния, който
няма отношение по настоящото производство.
В показанията си В. И. и Н. И. посочват също, че отношенията между П.
И. и С. Ц. се влошили тъй като молителката не позволявала на свидетелите да
виждат малолетния си внук - Н.. И двамата свидетели сочат, че са виждали
синини по тялото на молителката, но твърдят, че това било преди процесната
дата – 09.07.2023 г. и били получени от нея повреме на работа.
От свидетелските показания на Д. Г. не се установяват релевантни
факти за конкретния случай. Свидетелят споделя за случай от 06.12.2022
година, а за дата 09.07.2023 г. посочва, че не е присъствал на мястото на
инцидента.
От показанията на Л. Ш. се установява, че в следобедните часове на
09.07.2023 г. молителката заедно с малолетния Н., дошла на етажа, който се
обитава от свидетеля Ш. и свидетелката Й. С. била разстроена и плачела.
Свидетелят посочва, че е видял синини по ръцете на молителката, но не е
сигурен откога датират. Посочва също, че знае от баба си К., че в предходен
ден С. припаднала на работа и се ударила, откъдето предполага, че са
синините. Свидетелства, че ответникът никога не е проявявал агресия към
когото и да е, а за молителката и детето си винаги се е грижил.
От показанията на свидетелката Ц. Й. се установява, че живеела на
семейни начала с Л. Ш. в последните тринадесет години, като през работната
седмица живеели в кв. Бенковски, а събота и неделя били в къщата в с. Н. х..
С ответника били в добри отношения, поради и което свидетелят Ш. приел да
стане кръстник на малолетния Н.. На 09.07.2023 г. С. дошла след обяд, като
плачела, показвала синините си и твърдяла, че се скарали с П.. Според
свидетелката Й. за тези синини преди това С. твърдяла, че паднала на работа.
Свидетелката не е присъствала на конфликтни ситуации между страните, но
посочва, че молителката й е споделяла за възникнали помежду им битови
5
скандали.
В показанията на последно посочените двама свидетели са изложени
факти и обстоятелства във връзка със събития, развили се на 31.12.2022
година, които не са релевантни за конкретния случай.
От показанията на свидетелката Г. Б. се установява, че се запознала с
молителката С., когато последната започнала работа в завода, в който работи
и свидетелката – около два месеца преди процесната дата.
Свидетелката забелязала, че С. идва преуморена и недоспала на работа, но
последната избягвала да разговаря. В последствие споделила, че има
проблеми вкъщи, че съпругът й я заплашва, тормози я и й посяга.
Свидетелката сочи, че молителката казала на колегите си, че страхувала да
разговаря с тях, защото мъжът й я заплашвал, че ако потърси помощ, той ще я
съсипе и ще й вземе детето, както взели детето на сестра му. Свидетелката
описва подробно ситуация, случила се няколко дни преди 09.07.2023 г., при
която на работното им място нямало мобилен обхват. Във въпросния ден
ответникът е чакал молителката след края на работното време с кола пред
завода, тъй като не успявал да се свърже с нея. Това обстоятелство силно
притеснило молителката, която се затворила в тоалетната плачейки и е
повръщала. Свидетелката провела разговор с ответника, като посочва, че
впечатление й направило обстоятелството, че зениците на очите му били
уголемени и зачервени.
От показанията на свидетелката Д. Ч. се установява, че работила заедно
със С. и видяла, че последната има синини на двата крака, като първоначално
не искала да говори за тези синини. Един ден С. се разплакала, защото
видяла, че мъжът й е дошъл с колата да я търси. Свидетелката Ч. сочи, че
колегата й Г. (св.Б.) отишла да говори с него, а другите се опитвали да я
успокоят. След това мъжът й казал да се качва в колата, а С. плачела и се
качила в колата му. Два-три дни след този случай свидетелката Ч. видяла
синини по лявата ръка на С., като последната се разплакала и казала, че са от
ответника. Свидетелката посочва, че е присъствала на телефонен разговор
между страните, в който ответникът отправял закани срещу молителката.
Депозирането на декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН от молителката е
извършено под страх от наказателна отговорност и поради това същата е
допустимо доказателство, с оглед разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗЗДН, още
повече, че е предвидено издаване на заповед за защита само на основание на
приложената по делото декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, стига в нея да се
съдържа конкретно и ясно описание на твърдения акт на насилие. При липса
на други убедителни преки доказателства за твърдения акт на насилие с
писмена молба от молителя, съдът е обвързан от доказателствената сила на
подадената декларация по реда на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като може да издаде
заповед за защита основан само на обстоятелствата посочени в нея. В този
случай в доказателствена тежест на ответника по искането е при направено
оспорване на обстоятелствата, изложени в декларацията, както и на самия акт
на домашно насилие, да проведе успешно насрещно доказване, като
опровергае обстоятелствата, изложени в декларацията. В конкретния случай
6
това не е сторено. Разпитаните в хода на производството свидетели, поискани
от страна на ответника, са негови роднини, хора от близкото му семейно
обкръжение, чиито показания, след преценка по реда на чл. 172 от ГПК,
настоящият състав не кредитира, поради възможната тяхна заинтересованост
от изхода на делото. Изключение в тази връзка са показанията на свидетеля Д.
Г. – приятел на ответника, които обаче както беше посочено по-горе, не
съдържат факти, релевантни за спора, поради което също не следва да бъдат
кредитирани.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Б. и Д. Ч., като ги
намира за последователни и логични. Действително посочените лица не са
свидетели на същински акт на домашно насилие, но в показанията си
отразяват техни лични впечатления за поведението на молителката в
следствие упражненото върху нея и детето й физическо и психическо насилие
от страна на ответника.
В конкретния случай, съвкупната оценка на установеното по делото от
фактическа страна налага извод за установеност на наведените твърдения в
обстоятелствената част на молбата за защита.
Настоящата въззивна инстанция приема, че въззивникът е извършил
описаният в молбата акт на домашно насилие, подробно индивидуализиран в
приложената към нея декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗД по време, място и
начин на извършване. Съгласно дефинитивната разпоредба, уредена в чл. 2,
ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, принудително
ограничаване на личната свобода и личните права, извършени спрямо лица,
които са във фактическо съпружеско съжителство. Физическото насилие се
свързва с всяко нежелано, насилствено физическо съприкосновение с тялото
на човек, което причинява болка или носи риск от физическа травма (вкл.
бутане, удряне, разтърсване, дърпане и др.). Формите на психическо насилие
могат да включва вербална агресия, унижение, пренебрежение или всякакво
друго поведение, което може да намали самочувствието на пострадалия от
насилие. Законът не изисква настъпване на вредоносен резултат - негативно
изменение върху психиката на пострадалия от домашно насилие. Достатъчно
е поведението на извършителя да въздейства негативно върху психическото
спокойствие и уравновесеност на пострадалия, като предизвика уплаха,
тревожност, стрес, и др. Предвид това, съдът счита, че описаното деяние,
извършено на дата 09.07.2023 г. представлява физическо и психическо
насилие спрямо молителката от страна на жалбоподателя, т.е. налице е акт на
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, изразяващ се в заплахи,
обидни думи („боклук“, „глупачка“, „Мръсница“), ритане в краката и дърпане
за ръката. Свидетел на този акт е било и малолетното дете Н., което на
основание чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН също се счита за жертва на домашно насилие.
Неоснователни са доводите и оплакванията в жалбата, свеждащи се до
необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяват по
категоричен начин конфликтни отношения между молителката и ответника.
За начина на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от
7
молителката в молбата, което се потвърждава от изхождащата от нея като
пострадало лице декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Както беше посочено по-
горе тя е годно доказателствено средство, като съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН,
когато няма други доказателства за конкретни факти и обстоятелства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация. Във
връзка с възраженията във въззивната жалба следва да се отбележи, че дори
при пълно кредитиране на показания на свидетелите на ответника, не се
установяват обстоятелства, които да опровергават отразеното в декларацията
по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Това е така предвид спецификата на предмета на
производството – установяване на извършен акт на домашно насилие, който в
повечето случаи остава „скрит“ за лицата извън конкретните извършител и
пострадал.
Ето защо, въззивният съд намира, че правилно първоинстанционният
съд е преценил, че в случая са налице условията по чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН и е
уважил молбата да се издаде заповед за защита, като е наложил мерките по
чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН и глоба в размер на 200,00 лева на основание
чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН. Настоящият състав счита, че наложените мерки за защита
от домашно насилие и определеният размер на глобата са съответни на
интензитета на противоправното деяние, като тяхното прилагане би
спомогнало за постигане на възпиращ и превантивен ефект спрямо ответника.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита, че
постановеното от първоинстанционният съд решение, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди.
При този изход на спора пред въззивната инстанция въззивникът трябва
да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на СОС държавна такса за
производството пред окръжния съд в размер на 25.00 лв. – на основание чл.
17, ал. 2 ЗЗДН, във вр. с чл. 77 ГПК, а на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адв. М.
Ц. Х. от САК и на адв. С. Н. К. от САК – сумата от 600 лева – адвокатско
възнаграждение в производството пред окръжния съд.
Така мотивиран, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВРЪЖДАВА решение № 305/21.12.2023 г., постановено по гр. д. №
797/2023 г., по описа на РС – гр. Елин Пелин.
ОСЪЖДА П. Н. И., ЕГН: ***********, с адрес: с. Н. х., ул. „А. С.“ № ..,
да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 25. 00 лева -
държавна такса за въззивното производството.
ОСЪЖДА П. Н. И., ЕГН: ***********, с адрес: с. Н. х., ул. „А. С.“ № ..
да заплати на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. Ц. Х. от САК и на
адвокат С. Н. К. от САК общо сумата от 600.00 (шестстотин) лева –
адвокатско възнаграждение за въззивното производството.
8
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9