№ 239
гр. Габрово, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Велемира Димитрова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20244200500393 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника по делото Д. П. П. срещу Решение
№312/19.06.2024г. по гр.д.№1595/2023г. по описа на Габровски районен съд, с което е
уважен предявения от П. Д. П. против Д. П. П. иск за разваляне на Договор за прехвърляне
на имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 30.11.2017г., за който е
съставен Нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка №62, том ІІ, рег.№3134, н.д.№231/2017г. на нотариус А.Ц., с районна действие РС
Габрово, с рег.№359 на НК и ответникът е осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски, както ида заплати в полза на РС Габрово дължимата ДТ по делото.
Решението е обжалвано изцяло.
В жалбата се излагат доводи, че при постановяване на решението си съдът е нарушил
материалния и процесуален закон, като в мотивите си не е направил коректна преценка на
доказателствата. Съдът не бил съобразил, че имотът е прехвърлен срещу задължението на
жалбоподателя да гледа и издържа ищеца за в бъдеще, както и за грижите и издръжката,
които е давал и дава и към момента. Съдът не бил отчел положените грижи и давана
издръжка до момента на сключване на договора, като дори и служебно следвало да събере
доказателства в тази насока. От събраните по делото доказателства било установено, че
жалбоподателя е полагал грижи и давал нужната издръжка на ищеца. Счита, че съдът не бил
съобразил обстоятелството, че ищецът бил запазил правото на ползване на имота, което
право също следвало да бъде остойностено. Изложените по-горе нарушения довели до
неизясняване на делото от фактическа страна, до необоснованост на фактическите изводи на
първоинстанционния съд. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и
незаконосъобразно.
Ответникът в депозирания отговор оспорва въззивната жалба като неоснователна. моли
съда да потвърди обжалваното решение и да присъди направените по делото разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
1
Постановеното от първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
За да постанови решението си първоинстанционният съд приел следното : на 30.11.2017
г. ищецът П. Д. П., от една страна и ответникът Д. П. П., от друга, са сключили договор, по
силата на който ищецът е прехвърлил на ответника следните свои недвижими имоти: 1/2 ид.
част от поземлен имот с идентификатор ** по КК и КР на с. Д.ци, общ. Габрово, одобрени
със заповед № РД-18-07- 176/10.11.2008 г. на Началника на СГКК Габрово , с адрес с. Д.ци,
община Габрово; с площ за целия имот - 1572 кв. м. заедно с с амостоятелен обект в сграда с
идентификатор **.1.1 по КК и КР на с. Д.ци, общ. Габрово, одобрени със заповед № РД-18-
07-176/10.11.2008 г. на Началника на СГКК Габрово, с адрес с. Д.ци, общ. Габрово, етаж 1,
апартамент 1; сграда с ид. **.2 със застроена площ 22 кв.м., брой етажи – 1, предназначение
– хангар, депо, гараж, заедно с всички подобрения в имота, срещу задължението на Д. П. П.
да поеме гледането и издръжката на П. Д. П., лично или чрез трети лица, като му осигури
нормален и спокоен живот, както и за грижите и издръжката, които е давал и дава към
настоящия момент. Ищецът си е запазил пожизненото и безвъзмездно ползване върху имота.
Договорът между страните е сключен в предвидената в закона форма за действителност
– с представения по делото нотариален акт №62, т. ІІ, рег. №3134, д. №231 от 30.11.2017 г. на
нотариус А.Ц., с район на действие РС Габрово, с рег. №359 на НК, вписан с вх. № 3638 от
30.11.2017 г., акт№75, т. Х, д.№2186, парт. книга т. 60319, стр. 60321 на Служба по
вписванията, ИР- Габрово.
След сключване на договора за издръжка и гледане на 30.11.2017г. прехвърлителя-ищец
останал да живее в имота, предмет на сделката. Безспорно здравословното му състояние
преди и след сключване на сделката изисквало по-специални грижи: Същият бил преживял
мозъчен инсулт, претърпял операция на простатата, с последващо лъчелечение, има диабет и
страда от сърдечна недостатъчност, като му бил поставен електрокардиостимулатор,
периодично получава епилептични припадъци, а през 2021г. боледувал от Ковид-19.
Определена му била 100% инвалидност с чужда помощ, като от показанията на свидетелите
К. и С. било видно, че ищецът се придвижва трудно. Поради това ползва електрическа
триколка, а за медицински прегледи в други градове се придвижва с лек автомобил, който е
необходимо да се управлява от друго лице.
Съдът приел, че безспорно по делото е установено, че в определен период след
сключване на договора за гледане и издръжка ответникът е полагал грижи за ищеца. Извън
периода 01.11.2020г.-01.12.2022г., когато ответникът бил личен асистент на ищеца, същият
не доказал изпълнението на задълженията си по договора, с изключение на дарение на лек
автомобил. Представените документи за закупуване на строителни и ремонтни материали, и
оферта за изработване на прозорец, не установявали изпълнение на задължението за гледане
и издръжка по сключения договор, тъй като същите не касаят закупуване на вещи за
задоволяване на нужди на ищеца. Не било установено тези строителни материали да са
използвани от ответника за ремонт на имота в с.Д.ци. От показанията на разпитаните по
искане на ищеца свидетели било установено, че в последните години не са виждали
ответника да посещава баща си в с.Д.ци.
Ответникът не ангажирал доказателства за твърденията му, че по взаимна уговорка в
периода, когато бил в Нидерландия неговият брат е осигурявал нужните грижи и издръжка
на ищеца-техен баща. И двете страни твърдят, че отношенията между тях са влошени, като
ответникът заявил, че през м.август 2023г. баща му го изгонил от процесния имот и казал, че
не иска да го чува и вижда, поради което не знаел как да се отзове при евентуална нужда от
помощ. Съгласно установената съдебна практика при неоправдано недаване от
прехвърлителя на необходимото на длъжника съдействие за изпълнение на задължението му
в натура, приобретателят има право да трансформира задължението си в паричния му
еквивалент и да го погасява редовно чрез ежемесечно плащане на опредена от съда сума. За
да бъде изправна страна по договора длъжникът – приобретател, следва незабавно да поиска
от районния съд трансформиране на задължението в натура в паричен еквивалент, в
противен случай неоправданият отказ на прехвърлителя да приема грижи и издръжка в
натура, макар и да го поставя в забава, освобождаваща длъжника от последиците на
собствената му забава, не е основание да се приеме, че прехвърлителят е виновна за
неизпълнението страна, тъй като длъжникът продължава да бъде в неизпълнение и да дължи
всичко по договора.
По договор за гледане и издръжка задължението за издръжка и гледане не е обусловено
от наличието на нужда от тях, предвид на което евентуално липсата на такава е без значение
за изпълнението му. С оглед на това е без значение дали ищеца разполага с достатъчно
2
доходи, както и дали състоянието му позволява сам да се грижи за себе си, независимо от
установеното по делото обстоятелство, че това не е така. С оглед спецификата на
престациите по договора за издръжка и гледане не е необходимо длъжникът да е поканен да
изпълни своето задължение, за да изпадне в забава. В сключения между страните договор не
е уговорено грижите да се дължат след възникване на нужда или при поискване от страна на
праводателя.
Поради изложеното по-горе първоинстанцоинният съд приел, че ответникът не е
доказал, че е престирал ежедневно, непрекъснато и в пълен обем издръжка и гледане, лично
или чрез друго лице, на ищеца П. П.. Изпълнението от страна на ответника на задълженията
по договора с продължителност 2 години и 1 месец не било основание да се приеме, че той е
изправна страна по същия.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Безспорно процесния договор за гледане и издръжка е сключен освен за бъдещи и за
минали, т.е. вече предоставени грижи и издръжка от страна на ответника на ищеца.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че след сключване на
договора ответника не е полагал грижи за прехвърлителя, освен в периода 01.11.2020г.-
01.12.2022г., когато е бил негов личен асистент. През основалия период от действието на
договора ответника не е изпълнявал задължението си нито лично, нито чрез трето лице.
Страните по делото не спорят, че живеят на различни места. От показанията на
свидетелите К. и С. се установява, че жалбоподателя в последните години рядко бил виждан
да посещава баща си.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че е помагал на своя баща, като
извършвал ремонти на прехвърления имот, закупувал строителни материали, замествал
баща си в магазина, водел го на прегледи и ходел на свиждания в болници, когато
прехвърлителя постъпил за лечение.
Предвид гореизложеното съдът счита, че по безспорен начин се установява, че след
сключване на договора през 2017г. жалбоподателя е полагал грижи и давал издръжка за своя
баща единствено през периода 01.11.2020г.-01.12.2022г. През останалата част от действието
на договора жалбоподателят не доказа, че е изпълнявал поетите задължения, като е полагал
грижи и давал издръжка на своя баща.
Задължението по договор за издръжка и гледане трябва да се изпълнява точно по вид,
обем и качество, постоянно и непрекъснато. То е неделимо, както по периоди, така и по
отношение на лицата, без значение дали е поето спрямо едно лице или по отношение на две
лица - съпрузи. Приемайки задължението да се изпълнява от двамата, кредиторът изисква
пълно и точно престиране, но това не е необходимо да се извърши едновременно и заедно от
двамата длъжници. Изпълнението на задължението от единия длъжник освобождава другия.
Липсата на изпълнение от единия длъжник не може да доведе до разваляне на договора на
основание чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неговото неизпълнение (в този смисъл е приетото в ТР
№6/2011г по т.д.№ 6/2011г. на ОСГК на ВКС).
Съдът намира, че спрямо продължителността на периода от сключване на договора до
момента на предявяване на иска времето през което е налице изпълнение е незначително.
Дори към този периода да се добавят и миналите грижи (предоставяни преди сключване на
договора), то отново е налице незначително и епизодично изпълнение на поетите
задължения, т.е. договорът не е изпълняван постоянно и непрекъснато и неизпълнението е
съществено.
Твърденията на жалбоподателя, че баща му го изгонил и казал, че не иска да го чува и
вижда, т.е. е отказал да приеме предоставяните грижи и издръжка несе подкрепя от
останалите доказателства по делото. Освен това когато кредитора отказва да получи
престацията по договор за издръжка и гледане задълженото лице следва да се обърне
незабавно към съда за трансформиране на задължението му в парично. По делото не са
представени доказателства, че жалбоподателя е поискал такава трансформация.
Поради изложеното по-горе и предвид същественото неизпълнение на договорните
задължения от страна на жалбоподателя правилно първоинстанционния съд е постановил
разваляне на договора за издръжка и гледане, като в този случай подадената жалба се явява
неоснователна и обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че обстоятелството, че прехвърлителя
3
си запазва правото на ползване на имота не освобождава приобретателя от изпълнение на
задълженията му или не намаля обема на същите. Следва да се отбележи и че извършването
на ремонти действия в процесния имот от страна на жалбоподателя е действие по запазване
на неговата собственост, а не действия по полагане на грижа и даване на издръжка за
прехвърлителя.
Поради оставяне без уважение на въззивната жалба жалбоподателя следва да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ищеца – адв.Пл.К. адвокатско възнаграждение в
размер на 617,70лв., на осн. чл.38 ЗАдв. При опреД.е на възнаграждението съдът съобрази
цената на иска – 3177лв. и обема на извършената от адв.К. работа по делото пред
настоящата инстанция.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №312/19.06.2024г. по гр.д.№1595/2023г. по описа на
Габровски районен съд.
ОСЪЖДА Д. П. П., ЕГН:**********, с адрес гр. Севлиево, ул. „**“ **а заплати на адв.
П. К. К. от Адвокатска колегия София, л.№ **********, с адрес гр. Габрово, ул.
„Свищовска“ № 29 сумата от 617,70лв. (шестстотин и седемнадесет лева и седемдесет
стотинки) – адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на осн. чл.38 ЗАдв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на осн. чл.280, ал.3, т.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4