Решение по дело №223/2025 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 57
Дата: 7 юли 2025 г. (в сила от 7 юли 2025 г.)
Съдия: Николай Александров Николов
Дело: 20251500600223
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 25 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 57
гр. Кюстендил, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.

Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Д.а
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251500600223 по описа за 2025 година



Производството е по реда на глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба от адв.М. Г. от АК-Кюстендил, защитник на
подсъдимия В. Г. Д. от гр.Кюстендил срещу присъда №10 от 19.02.2025г.,
постановена по НОХД№960/2024г. по описа на Районен съд-Дупница, с която
той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.183, ал.4 във
вр. с ал.1, вр. с чл.28, ал.1 НК и са му наложени наказания – „лишаване от
свобода“ за срок от 1 година и „обществено порицание“.
В жалбата, която е депозирана в срок от лице, което има право на
такава, са изложени съображения за неправилност на присъдата, доколкото
била постановена при съществени нарушения на процесуалните правила, а
наложеното с нея наказание – явно несправедливо. Иска се отмяната й, като
1
делото се върне за ново разглеждане, алтернативно - да се постанови
оправдателна такава или да се измени вида или размера на наложеното
наказание.
Жалбата се поддържа само в частта й, с която се иска изменение на
наказанието.
Прокурорът от ОП-Кюстендил пледира за потвърждаване на
процесната присъда.
Настоящият въззивен състав, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши
цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт съобразно
изискванията на чл.314 НПК, намери за установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е допуснато
съществено и неотстранимо във въззивното производство нарушение на
процесуалните правила, което налага отмяна на постановената присъда и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Съображенията за това са следните:
С разпореждане от 04.12.2024г. е насрочено разпоредително заседание
по делото, като е постановено за него да се призоват РП-Кюстендил,
подсъдимия и защитника му (без данни за наличието на такъв). Пострадалото
от престъплението лице, съответно неговия законен представител не е
уведомяван за това.
За насроченото на 21.01.2025г. разпоредително заседание по делото
подсъдимият е бил призован на постоянния му адрес. Съобщението до него
със съответните приложения е получено от Г.Д. Д. (баща). Считайки го за
редовно призован, първоинстанционният съд е провел разпоредителното
заседание по делото в отсъствие на подсъдимия и негов защитник.
На 19.02.2025г. е насрочено и проведено съдебното заседание по
делото, респ. е постановена обжалваната присъда. За него подсъдимият е бил
призован по сходен начин, като призовката е получена от лице с посочени две
имена (Г. Д.) и отбелязване, че е баща на адресата. Съдът е приел, че липсват
процесуални пречки за даване ход на делото, доколкото се касае за деяние по
чл.183, ал.4 във вр. с ал.1 НК и участието на подсъдимия не е задължително.
2
Производството пред РС-Дупница е приключило без участието на
защитник.
Изложените фактически констатации по процесуалното развитие на
делото, ясно сочат на допуснати от решаващия съд съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, изразяващи се в
грубо нарушаване на процесуалните права на подсъдимия. В случая
процесуалните изисквания за провеждане на задочно наказателно
производство в съдебната му фаза не са били спазени от първоинстанционния
съд.
Задочното производство е изключение от основния принцип за
непосредствено участие на обвиненото лице в наказателния процес, поради
което законодателят в процесуалния закон – в разпоредбата на чл.269 НПК, а и
свързаната с нея разпоредба на чл.94, ал.1, т.8 НПК, е посочил изчерпателно
необходимите изисквания, при наличието на които е възможно провеждането
на наказателното производство без физическото присъствие на обвиняемия.
Спазването на тези изисквания е абсолютно необходимо условие за
валидността на извършените процесуални действия и постановените въз
основа на тях съдебни актове, като нарушаването им накърнява грубо правото
на защита на обвиненото лице, поради което всякога представлява съществено
процесуално нарушение. По аргумент от разпоредбата на чл.269, ал.1 НПК, за
престъпления, за които е предвидено наказание не повече от пет години
лишаване от свобода, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание не е
задължително. Това означава, че след като е редовно призован, личното му
участие в процеса зависи от собственото му решение, поради което
неявяването му в съдебно заседание, не може да бъде санкционирано.
Освен това, разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимия,
независимо от това коя от възможните хипотези на задочно производство по
чл.269, ал.3 НПК е приета за налична по конкретното дело, винаги съставлява
императивно основание за възникване на задължителната защита по чл.94,
ал.1, т.8 НПК, като решаващия съд следва да назначи служебен защитник, при
положение, че по делото няма такъв по избор на подсъдимия.
В конкретният случай първостепенният съд е нарушил съществено
именно горепосочените правила, поставени от процесуалния закон с цел
гаранция за защита на основно право на подсъдимия, като е извършил всички
3
процесуалните действия по делото без участието на подсъдимия и негов
процесуален представител.
На основата на изложените констатации по проведеното
първоинстанционно производство, въззивният съд намира, че допуснатите
съществени процесуални нарушения засягат основните етапи на наказателния
процес в степен, която изцяло дисквалифицира извършените процесуални
действия и опорочава съществено крайния съдебен акт.
Ето защо, присъдата следва да бъде отменена изцяло, поради
допускането на отстраними, но не и по реда на въззивната проверка,
съществени процесуални нарушения, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав.
По изложените съображения и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.348, ал.3 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда №10 от 19.02.2025г., постановена по
НОХД№960/2024г. по описа на Районен съд-Дупница и
ВРЪЩА делото на Районен съд-Дупница за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4