Решение по дело №2843/2016 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 януари 2017 г. (в сила от 27 януари 2017 г.)
Съдия: Дария Иванова Митева Маринова
Дело: 20164430202843
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 ноември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ .............

   …………. г. гр. Плевен

 

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

        Плевенски районен съд, ­­ІІІ-ти наказателен състав в публичното заседание на четвърти януари  две хиляди и  седемнадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИЯ МИТЕВА

при секретаря Б.М.  като разгледа докладваното от съдията МИТЕВА НАХ дело № 2843 по описа за 2016 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К.Х.Т.,***, ЕГН ********** срещу НП № 41/04.11.2016 г. на Началника на РС “Пожарна безопасност и защита на населението” - Плевен, с което на Т., за нарушение на чл. 5, т. 5 вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лева.

Жалбоподателят – редовно призован, явява се лично и навежда доводи, че има неяснота при определянето на нарушителя, което представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

За въззиваемата страна РСПБЗН – Плевен не се явява представител.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства,  намери за установена следната фактическа обстановка:

        Административно наказателното производство е образувано с Акт за установяване на административно нарушение № 41/20.10.2016 г. съставен от *** инспектор група „ДПК и ПД“ РСПБЗН - Плевен срещу К.Х.Т., затова, че на 12.10.2016 г. в с. Божурица, в качеството си на заместник ръководител е допуснал експлоатацията на обекта без необходимите уреди за първоначално пожарогасене в административната сграда има само 1 бр. пожарогасител, което е недостатъчно. Необходими са 3 пожарогасители: 1 бр. прахов пожарогасител – 6 кг, с клас на праха АВС, 1 брой пожарогасител на водна основа 9 литра за пожари клас А и 1 бр. пожарогасител с въглероден диоксид, съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1 октомври 2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, във връзка с Приложение 2, към чл. 3, ал. 2 от Наредба № Із-1971 от СТПНОБП.

        АУАН е надлежно връчен на К.Х.Т. на 20.10.2016 г. и е подписан от него като е  отразил, че ще депозира възражения в 3-дневния срок.

         Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Изложената фактическа обстановка се потвърждава от приобщените по делото гласни и писмени доказателства.

Съгласно чл. 5, т. 5 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. собствениците или ръководителите на обекти носят отговорност за осигуряване на изискващите се пожаротехнически средства по чл. 15 от същата наредба. Аз не спадам към кръга лица, посочени в цитирания член. Видно от допълнително споразумение № 17/29.02.2012 г. ръководител на регионално обособено звено ПСОВ – с. Божурица е инж. ***.

От така събраните гласни и писмени доказателства следва, че въобще не е необходимо случаят да бъде разглеждан по същество, защото възражението на жалбоподателя за връчване на АУАН и НП на лице, различно от нарушителя, е основателно и то е достатъчна причина за отмяната на НП. Видно от допълнително споразумение № 17/29.02.2012 г. ръководител на регионално обособено звено ПСОВ – с. Божурица е инж. ***, като по делото не са представени доказателства за това, че той е оправомощил К.Х.Т. – който е на длъжност „Главен технолог ПСОВ“ да го представлява. Впрочем, в тежест на наказващия орган е да установи наличието на подобно обстоятелство, след като той ангажира отговорността на нарушителя и приема за негов представил лице, различно от управителя.

Действително при извършената проверка от компетентните органи е участвал К.Х.Т. и той е подписал на 20.10.2016 г.  както издадения АУАН, така и НП, но това не го прави представител на юридическото лице. Така е било допуснато съществено процесуално нарушение на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, която норма императивно разпорежда, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, който в конкретния случай, както вече се посочи, е инж. *** и той не само, че не е присъствал при съставяне на акта, но не го е и подписал. Последното пък е нарушение на чл. 43 ал. 1 от ЗАНН. Не се установява да са били налице и особените хипотези на съставяне на акт в отсъствие на нарушител или същият да е бил неизвестен и актът да не може да му бъде предявен. Отсъствието на нарушителя при съставянето на акта и подписването му от трето лице, безспорно нарушава правата на дееца, защото го лишава от възможността да бъде запознат със съдържанието на документа към момента на изготвянето му, както и от това да направи възражения срещу отразените констатации. Без значение в тази връзка е обстоятелството, че актът е бил приет от К.Х.Т., посочен като нарушител, защото с това не се преодоляват горепосочените пропуски. Дори това лице да е поело задължението да връчи АУАН на управителя на дружеството, с което да го уведоми, то липсата на положен подпис от нарушителя не може да бъде заместена. При това положение административно-наказващият орган не е следвало да издава НП, а да упражни правомощията си по чл. 52 ал. 2 от ЗАНН - а именно, след като установи, че актът не е бил предявен на нарушителя, да го върне на актосъставителя за ново връчване с указания същият да се предостави на реално представляващия. Вместо това обаче е издадено атакуваното НП, в което отново неправилно нарушител е посочен К.Х.Т., подписал акта.

Наказателно постановление не е връчено на нарушителя или на надлежно упълномощено от него лице. Наказателното постановление е връчено на К.Х.Т.. По делото няма представени писмени доказателства, удостоверяващи посоченото лице да е изрично упълномощено да получава наказателни постановления.

Наведените по-горе доводи са достатъчни за формиране на крайния извод на съда, че НП следва да се отмени като незаконосъобразно само на формално основание, без да е необходимо случаят да се разглежда по същество и без да трябва да се обсъждат всички възражения в жалбата, защото то е било издадено при допускане на съществени нарушения, довели до опорочаване на административно-наказателната процедура по неговото издаване и по налагане на съответното наказание.

          Водим от горното, съдът

                                                        Р   Е   Ш   И:

ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН НП № 41/04.11.2016 г. на Началника на РС “Пожарна безопасност и защита на населението” - Плевен, с което на К.Х.Т.,***, ЕГН **********, за нарушение на чл. 5, т. 5 вр. с чл. 15, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 1.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите на основание чл. 265, ал. 1 от ЗМВР е наложена глоба в размер на 200 лева, като  НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението от страните пред Регионален административен съд – гр. Плевен.

                                                                                          

 

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: