О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 534
гр. Пловдив, 10.12.2019 г.
Пловдивският апелативен съд,
първи търговски състав, в закрито заседание на 10 декември
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР
СТОЙЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Стойчев в.ч.т.д. №
770 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал. 1
т. 1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от
Н.Д.Н. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** против протоколно определение от
05.11.2019г. постановено по т.д.№ 39/2019г. по описа на Окръжен Съд Кърджали, с
което е оставен без разглеждане
предявения от жалбоподателя против У.- Б. ООД - ***, ЕИК ****, иск с
правно основание чл.71 от ТЗ за предоставяне на следните документи: Счетоводен
баланс към 31.12.2018г.; Отчет за приходите и разходите кьм 31.12.2018г.; Отчет
за паричните потоци към 31.12.2018г.; Отчет за собствения капитал към
31.12.2018г.; Приложенията към ГФО за 2018г.; Оборотна ведомост към
31.12.2018г.; Всички протоколи от заседания на Общото събрание на съдружниците
на Дружеството за периода от 2010г. до 2018г. и до 28.02.2019г.; Книга за
дяловете и протоколна книга за решенията на общото събрание, като недопустим,
поради липса на правен интерес, прекратено е производството по т. дело №39/2019
год. по описа на Окръжен съд - Кърджали и е върната исковата молба на Н.Д.Н..
Счита се от жалбоподателят, че
съществува правен интерес от провеждане на защита по иск по чл.71 от ТЗ за
охраняване на правото си да се запознае с книжата на ответното дружество. Сочи
се, че по предявения иск правния интерес не е положителна процесуална
предпоставка и за за това съдът не следи служебно. Фактът, че ищецът е загубил
качеството си на съдружник след подаване на исковата молба не го лишава от
активна процесуална легитимация, поради изгубване на правния интерес. Това се
счита така, поради факта, че исковата претенция се отнася за период, когато
ищецът е бил съдружник в ответното дружество. Според жалбоподателя фактът на
прекратяване на членството не заличава правата на бившия съдружник, които е
имал до прекратяване на участието му в дружгеството. На трето място се сочи, че
Окръжен Съд Кърджали неправилно е възприел волеизявлението на ищеца извършено в
нотариалната покана до ответното дружество, като е приел, че единствената цел
на ищеца е дауреди отношенията по повод напускането си. Поради това се моли
Апелативен Съд Пловдив да отмени обжалваното определение.
Ответникът
У.- Б. ООД е депозирал отговор на частната жалба, като заявява, че същата е
допустима, но неоснователна по изложени подробни съображения, в които най- общо
се споделят мотивите на първоинстанционния съд.
Пловдивски Апелативен Съд, като
се запозна с обстоятелствата и доказателствата по делото и провери
законосъобразността на обжалваното определение, прие следното:
Частната жалба е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По фактическата обстановка
не се спори между страните. Установява се, че с нотариална покана от
28.02.2018г., получена от адресата на същата дата, Н.Н., в качеството си на
съдружник при ответника е отправил волеизявление до У.– Б. ООД, че упражнява
правата по чл.125, ал.2 от ТЗ, като с тримесечно предизвестие прекратява
участието си в дружеството. Един ден преди изтичане на този срок с изпратена по
куриер искова молба е инициирана защита от страна на напускащия съдружник, чрез
предявяване на процесния иск с правно основание чл.71 от ТЗ, по който се
упражнява правомощия на съдружника за достъп до информация относно
дружествените дела. При така изложените факти първоинстанционният съд е
постановил обжалвания съдебен акт, който съдът намира за правилен и
законосъобразен.
Активно
легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 ТЗ и чл. 74 ТЗ е съдружник
или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той. Искът по чл. 71 ТЗ е предоставен на всеки член на
дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права,
когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството. Искът
не е ограничен със срок. С оглед вида на търсената защита, той може да бъде
установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет
установяването на действителните членствени права, оспорени или нарушени по
един или друг начин от органи на дружеството -управител, съвет на директорите,
управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на
членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права
на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. С оглед изложеното несъмнено
следва, от процесната фактическа обстановка, че към момента на постановяване на
атакувания съдебен акт ищецът не е бил активно легитимиран да инициира процеса
с правно основание чл.71 от ТЗ, тъй като материално правното отношение въз
основа на което това е сторено вече е било несъществуващо. Видно от
съдържанието на поканата ищецът е прекратил едностранно членственото си
правоотношение в дружеството, който правно релевантен факт е настъпил с
изтичане на тримесечния срок.
Моментът, в който
настъпва прекратяване на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза,
не е визиран в Търговския закон - прекратяването
следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на
предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл. 125, ал. 2 от ТЗ субективно право,
законът не поставя като условие за възникване на правните последици от
реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на
съдружника. Същевременно буквалното и систематичното тълкуване на чл. 125, ал.
2 от ТЗ изключва възможността прекратяването да бъде поставяно в зависимост от
други юридически факти, в т.ч. от уреждане на имуществените отношения по чл. 127 във вр. с чл. 125, ал. 3 от ТЗ между напускащия
съдружник и дружеството и от съдбата на дружествените дялове. Уреждането на
имуществените отношения е регламентирано като закономерна последица от
прекратяване на членственото правоотношение, а не е обявено за conditio sine
qua non за неговото настъпване. Изтичането на срока на предизвестието има
автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение и с
осъществяването му съдружникът губи качеството "съдружник". Уреждането на имуществените отношения е предмет на последващо
производство, каквото е ясно, че в процесния случай е вече инициирано между
страните по т.д. № 42/19г. по описа на Окръжен Съд Кърджали. При наличието на
погасяване н членственото правоотношение след изтичане на тримесечния срок
обаче ищецът Н.губи своята активна процесуална легитимация да провежда защитата
по предявения иск. Съобразно чл.235, ал.3 от ГПК съдът не може да игнорира този
факт и правилно правораздавателният орган е прекратил производството.
Съобразно съдебната практика /например решение №
212 от 14.02.2017 г. на ВКС по т. д. № 2528/2015 г., II т. о., ТК/ правният интерес за предявяване на
установителния иск представлява абсолютна процесуална предпоставка за неговата
допустимост. По отношение на осъдителните и конститутивните искове по чл. 71 ТЗ правният интерес е презумптивен, като за
допустимостта на тези видове искове е достатъчно ищецът да установи, че е съдружник или акционер. В този смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1/06.12.2002 г. на ОСТК на ВКС, решение № 50/16.06.2014 г.
по т. д. № 1087/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. и решение № 196/2013 от 10.01.2014
г. по т. д. № 615/2012 г. на ВКС, ТК, I т. о. Този правен интерес обаче следва да се счита презумптивен само когато ищецът обективира
изявление, че е съдружник и са му накърнени членствени права от орган на
дружеството, като с исковия процес по един осъдителен иск членът на
юридическото лице се опитва да възстанови законосъобразното статукво по
членственото правоотношение. Не би могло да се счете наличие на презумптивен
правен интерес когато самият ищец материализира становище, че на практика
същият не е член на ответното дружество. Н. в първоинстанционното производство
в допълнителната искова молба изрично посочва, че е наясно, че е загубил
качеството на съдружник след подаване на исковата молба, но това според него не
го лишава от активна процесуална легитимация. Същото становище се поддържа и
във въззивната частна жалба. Правният интерес при защита, чрез осъдителен иск,
по принцип произхожда от твърденията на ищеца, че притежава определено
материално право по едно правоотношение, което е накърнено от ответната страна
и поради това се желае да се постанови осъдителен диспозитив, като се упражни
принуда против неизправната страна, за да се възстанови законосъобразното
статукво. Ако обаче претендиращият определени права на практика признава, че не
съществува материално правоотношение, което е основанието за съществуването им,
няма как да се приеме правния интерес от търсената защита за презумптивен. В
този случай се налага да се обоснове от Н. какъв е правния му интерес от
търсената защита, в светлината, че единственото реално право, което му е
останало е да получи паричната равностойност на дружествения си дял въз основа
на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването- май 2019г. / чл.125, ал.3 от ТЗ/. Съдът
не счита, че жалбоподателят ищец е обосновал адекватно нуждата от търсената
защита по чл.71 от ТЗ и задължаване дружеството да представи счетоводни
документи и други книжа за съвсем друг период. Още повече, че вече е инициирано
производство по чл.125, ал.3 от ТЗ където Н. несъмнено може валидно да упражни
всички свои права, ако има съмнение относно непълноценно водено счетоводство на
дружеството.
Ето защо и ПАС
О
П Р Е
Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 05.11.2019г. постановено по т.д.№
39/2019г. по описа на Окръжен Съд Кърджали, с което е оставен без разглеждане предявения от жалбоподателя
против У.- Б. ООД - ***, ЕИК ****, иск с правно основание чл.71 от ТЗ за
предоставяне на следните документи: Счетоводен баланс към 31.12.2018г.; Отчет
за приходите и разходите кьм 31.12.2018г.; Отчет за паричните потоци към
31.12.2018г.; Отчет за собствения капитал към 31.12.2018г.; Приложенията към
ГФО за 2018г.; Оборотна ведомост към 31.12.2018г.; Всички протоколи от
заседания на Общото събрание на съдружниците на Дружеството за периода от
2010г. до 2018г. и до 28.02.2019г.; Книга за дяловете и протоколна книга за
решенията на общото събрание, като недопустим, поради липса на правен интерес,
прекратено е производството по т. дело №39/2019 год. по описа на Окръжен съд -
Кърджали и е върната исковата молба на Н.Д.Н..
Определението подлежи на
обжалване в едноседмичен срок пред ВКС при наличието на предпоставките по
чл.280, ал.1 и 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.