МОТИВИ към присъда № 151/23.10.2017г.
по НОХ дело № 185/2017г. по описа на РС-Белоградчик, 4-ти състав.
Срещу подсъдимия П.Ц.Р. *** се поддържа
обвинение от прокуратурата, затова, че на 22.12.2016г. около 21,10 часа, на гл. път Е-79, при километър 51+200, при управление на
МПС - л.а. марка „Тойота”, модел – Авенсис, с рег.табели № СВ7718ВТ - лична
собственост, с посока на движение от с.М.,
обл. В. към с.С., обл. В. и в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а
именно:
-
чл.20, ал.1 и ал.2, от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство е бил
длъжен да контролира същото и при избиране скоростта на движението да се
съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и
интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като е имал и задължението да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, при възникване на опасност за движението;
- чл.44, ал.1 от ЗДвП –
като водач, при разминаване с насрещно движещо се пътно превозно средство е бил
длъжен да осигури достатъчно странично разстояние;
- чл.45, ал.1 от ЗДвП – при
управление на МПС по път с голям надлъжен наклон, при затруднено разминаване
поради недостатъчна широчина на платното за движение е бил длъжен като водач на
спускащо се превозно средство да спре и да пропусне изкачващото се и насрещно
движило се МПС - товарен влекач марка „Форд“ с турски регистарционни табели 34V6453 и прикачено полуремарке с турска регистарционна
табела № 341239 , управляван от А. Е. /А. E./, гражданин на Р. Т., роден на ***г, живущ в И.;
като
допуснал настъпването на сблъсък на предна лява част на управляваното от него
МПС с лявата част и лява гума от първия мост на полуремаркето с последвало
завъртане и удар в еластичната ограда /мантинела/, разположена в дясно по
посоката на движението с което реализирал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Г.П.Н. с ЕГН: ********** ***, пътувалата в лекия
автомобил и седяла на задната седалка в дясно
- счупване на лявата лъчева кост в долния й край и счупване на лявата
лакетна кост в областта на лакетния израстък,
които счупвания на лявата предмишница по отделно и в съвкупност са довели до трайно затруднение движението на
горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни и на Г.Н.Н. с ЕГН: ********** ***,
пътник в лекия автомобил и седяла на задната седалка, в ляво – мозъчно
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание, представляващо по своята
медико биологична характеристика и довело до разстройство на здравето временно
опасно за живота, като деецът е направил всичко , завесещо от него за оказване
помощ на пострадалите – престъпление по чл.343
А ал.1 б.»в» във връзка с чл.343 ал.3 б.”а” във вр.
чл.343, ал.1 б.”б” от НК във вр. с чл.342, ал.1 от НК вр. чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.1 от ЗДвП.
В с.з. по искане на подсъдимия, съдът е допуснал
предварително изслушване на страните по делото по реда на чл.370 ал.1 от НПК.
В с.з. прокурорът поддържа това
обвинение, счита че то е доказано по безспорен начин и пледира подс.Р. да бъде освободен
от наказателна отговорност, като му бъде наложено на осн. чл.78 А ал.1 от НК административно
наказание "глоба", около минималния размер. Не пледира изрично за
прилагане санкцията „лишаване от правоуправление”.
Подсъдимият П.Р., се явява лично в с.з. и с упълномощен от
него защитник. Подсъдимият признава вината си, изразява съжаление, предоставя
на съда по размера на наказанието. Защитата му пледира за прилагане
разпоредбата на чл.78 А ал.1 от НК, тъй като са налице предпоставките за това.
Пледира още, че правилно прокурорът е заявил наличието на смекчаващо
отговорността обстоятелство – подсъдимият да е направил всичко възможно за
оказване помощ на пострадалите, поради
което и квалификацията на деянието позволява санкция в условията на чл.78 А от НК. Защитникът моли също да не се налага допълнителното наказание “лишаване то
права” , в случая – от правоуправление, а “глобата” да бъде минимална, тъй като
подсъдимия няма други нарушения по ЗДвП досега.
Съдът,
като взе под внимание направените от подсъдимия по реда на чл.371 т.2 от НПК самопризнания в с.з., и прецени събраните и
приобщени по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по
реда на чл.14 и чл.18 от НПК, и на осн.373
ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК, приема за установено следното:
От фактическа страна:
Подс.П.Ц.Р. е роден на ***г***, обл.В., българин, български гражданин, с висше
образование, не женен, не осъждан, работи , с ЕГН **********.
На 22.12.2016 г. подс. П.Ц.Р. *** към гр.К.,
обл.В., придвижвайки се по Главен път Е-79. П.Р. управлявал лек автомобил „Тойота Авенсис“
рег. № СВ 7718 ВТ, а с него в автомобила пътували брат му –
св.П.Р., и познатите им и приятели св. Г.Н.Н. и св.Г.П.Н.. На
посочения път, в участък между с. М., към
с. С., обл.В.,
на км.51+200, при навлизане в остър десен завой, П.Р. забелязал в близост до
своята пътна лента тов.автомобил който се движел в обратната на неговата посока
/ т.е. нагоре по склона, тъй като подсъдимият се спускал – пътният участък бил
с наклон 5%/ и въпреки скоростта с която
се движел Р. – 58 км./ч., не успял да овладее автомобила си – той изгубил
устойчивост, и се блъснал в насрещно движещия се товарен автомобил – влекач
марка „Форд“ с турски регистарционни табели 34V6453 и прикачено полуремарке с
турска регистарционна табела № 341239 ,
управляван от А. Е. /А. E./,
гражданин на Р. Т..
Ударът бил всъщност най-напред в лява предпазна лайсна на ППС, след това
последователно - в левите вещеви кути,
калник и лява гума на първия мост на полуремаркето. От това последвало и
отхвърляне на л.а. «Тойота» назад и той се ударил със задната си част в и в
еластичната ограда / мантинела/ на своята пътна лента, където спрял. Водачът П.Р.
и брат му П.Р. получили леки наранявания и натъртвания, Като успели веднага да
слязат от автомобила – подс.Р. дори пред прозореца на своята врата, която не
можела да се отвори. Седящите обаче на задните седалки свид.Н. и Нинова /майка
и дъщеря/ пострадали сериозно. Св. Г.Н. от първият удар още /в другото МПС/ била
отхвърлена от мястото си /зад свид.П.Р./ - напред, между предните две седалки, като
с лявата ръка – се подпляла на таблото на автомобила. При това почувствала
силна болка в ръката. Св.Г.Н. –
бремена в осми месец, седяща зад водача на автомобила, била изпаднала в
безсъзнание, получавайки сътресение на мозъка и била наведена напред към
седалка над водача. Подс.Р., св.Р. и св.Н. , след слизането си от колата
веднага се притекли към св.Нинова. Отворили вратата от нейната страна. Майката Н.
установила, че дъщеря й има пулс, но не е контактна – не отговаряла на
въпросите, който й задала. Била повикана медицинска помощ и подаден сигнал към
тел.112 за ПТП.
На мястото на инцидента били спрели
както удареният тов.автомобил, и други, случайни пътуващи.
Св.Н. и Н. били транспортирани в
болницата в гр. В.. Там било установено, че Г.Н. е получила счупване
на лявата лъчева кост в долния й край, счупване на лявата лакетна кост, в
областта на лакетния й израстък, Г.Н. - е
получила сътресение на мозъка. Нямало увреждания и проблеми с плода, който
износвала.
На мястото на ПТП същевременно били
изпратени св. Б.К.Б. и св. Г.Т.Г. – мл.автоконтрольори в РУП Белоградчик.
Същите установили, че е настъпило ПТП, участниците в него, причинителят според тях - водачът на лекия автомобил „Тойота Авенсис”. Служителите
на полицията изпробвали водачите на двете МПС, участвали в ПТП за алкохол с
техн.средство, като пробили и на двамата били отрицателни.
Според заключението на авто-техническата
експертиза, обвиняемият се е движел с несъобразена скорост и не е контролирал
автомобила, не е осигурил достатъчно странично разстояние при разминаване и не
е спрял, за да пропусне насрещно движещото се МПС. Също така,
вещото лице по тази експертиза дава заключение, че в момента на причиняване на
ПТП-то, водачът на л.а. м.”Тойота” е имал техническата възможност да
предотврати същото, за разлика от водача на другия автомобил.
Съобразно заключението на Съдебно медицинска
експертиза, проведена спрямо нараняванията на свид.Г.Н.Н., на пострадалата е причинено мозъчно сътресение, с пълна
загуба на съзнание, довело разстройство на здравето, временно опасно за
живота й.
Заключението на Съдебно медицинска експертиза,
проведена спрямо свид. Г.П.Н.,
сочи че на тази пострадала са причинении две увреждания - счупване на лявата лъчева кост в долния й
край и счупване на лявата лакетна кост, в областта на лакетния й изразстък, и
двете поотделно довели до трайно затруднение движението на левия горен крайник.
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на: самопризнанията
на подсъдимият по реда на чл.371 т.2 от НПК, от писмените доказателства, събрани в хода на досъдебното производство
.
Съдът намира, че по безспорен начин се
доказа авторството на деянието, а именно, че на инкриминираните дата и място, при
управление на своето МПС – л.а. м.”Тойота Авенсис” на 22.12.2016г. около 21,10 часа, на гл. път Е-79, при километър 51+200, при управление на
МПС - л.а. марка „Тойота”, модел – Авенсис, с рег.табели № СВ7718ВТ, с посока на
движение от с.М., обл. В.
към с.С., обл. В. и в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП : чл.20,
ал.1 и ал.2, от ЗДвП, чл.44, ал.1 от ЗДвП и чл.45, ал.1 от ЗДвП, като
допуснал настъпването на сблъсък на предна лява част на управляваното от него
МПС с лявата част и лява гума от първия мост на полуремаркето с последвало
завъртане и удар в еластичната ограда /мантинела/, разположена в дясно по
посоката на движението с което реализирал ПТП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице – на Г.П.Н., пътувалата в
лекия автомобил и седяла на задната седалка в дясно - счупване на лявата лъчева кост в долния й
край и счупване на лявата лакетна кост в областта на лакетния израстък, които счупвания на лявата предмишница по отделно
и в съвкупност са довели до трайно
затруднение движението на горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни и на Г.Н.Н.,
пътник в лекия автомобил и седяла на задната седалка, в ляво – мозъчно
сътресение, протекло с пълна загуба на съзнание, представляващо по своята
медико биологична характеристика и довело до разстройство на здравето временно
опасно за живота. Съдът приема, подсъдимият е оказал доколкото е било възможно,
подходящо и необходимо помощ на пострадалите, най-вече на свид.Г.Нинова –
същият се е притекъл веднага към нея заедно с останалите пътници, съобщил е на
тел.112 за случилото се. Св.Нинова обаче не е била местена от свидетелите,
предвид състоянието й – бременността.
От правна страна:
При
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият П.Р.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.343
А ал.1 б.”в” от НК вр. чл.343 ал.3 предл.ІІІ б.”а” втора алтернатива НК във вр.
чл.343 ал.1 б.”б” във вр. чл.342 ал.1 предл.ІІІ от НК вр. чл.20 ал.1 и 2 от ЗДвП, чл.44 ал.1 от ЗДвП и чл.45 ал.1 от ЗДвП. Съдът намира, че в редакцията на
чл.343 А от НК, законодателят е допуснал техн.пропуск, като след измененията на
чл.343 от НК към който препраща чл.343А от НК, които изменения въвеждат с нова
ал.2 чл.343 НК – възможност за прекратяване на наказателното производство при
определени условия, а предишната ал.2 – става ал.3, то пропускайки да отрази
това и в чл.343 А НК, се е стигнало до абсурда в записа на чл.343 А ал.1 б.”в” НК – да препраща към ал.2 б.”а” на чл.343 НК, тъй като там вече се уредени
други обстоятелства, а буква “а” – свързана с телесни повреди - не съществува.
Или не е възможно чл.343А ал.1 б.”в” от НК да препраща към сегашната / след
2002г. и 2005г./ уредба на чл.343 ал.2 от НК. Очевидно е , че законодателят е
имал предвид препратка на чл.343 А ал.1 б.”в” от НК към чл.343 ал.3 б.”а” НК –
касаеща именно два вида телесни повреди, поради което и настоящето деяние
следва да се квалифицира цифром именно съобразно това.
От
обективна страна - подс.Р. на на 22.12.2016г. около
21,10 часа, на гл. път Е-79, при километър 51+200, при управление на МПС - л.а.
марка „Тойота”, модел – Авенсис, с рег.табели № СВ7718ВТ - лична собственост, с
посока на движение от с.М., обл. В. към с.С., обл. В. и в нарушение правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП, а
именно: чл.20, ал.1 и ал.2, от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство е
бил длъжен да контролира същото и при избиране скоростта на движението да се
съобрази с релефа на местността, със състоянието на пътя, с характера и
интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, като е имал и задължението да намали скоростта и в
случай на необходимост да спре, при възникване на опасност за движението, чл.44, ал.1 от ЗДвП –
като водач, при разминаване с насрещно движещо се пътно превозно средство е бил
длъжен да осигури достатъчно странично разстояние и чл.45, ал.1 от ЗДвП – при
управление на МПС по път с голям надлъжен наклон, при затруднено разминаване
поради недостатъчна широчина на платното за движение е бил длъжен като водач на
спускащо се превозно средство да спре и да пропусне изкачващото се и насрещно
движило се МПС - товарен влекач марка „Форд“ с турски регистарционни табели 34V6453 и прикачено полуремарке с турска регистарционна
табела № 341239 , управляван от А. Е. /А. E./, гражданин на Р. Т., роден на ***г, живущ в И. и при това допуснал настъпването на сблъсък на предна
лява част на управляваното от него МПС с лявата част и лява гума от първия мост
на полуремаркето с последвало завъртане и удар в еластичната ограда
/мантинела/, разположена в дясно по посоката на движението с което реализирал
ПТП, в резултат на което причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице – на Г.П.Н. -
счупване на лявата лъчева кост в долния й край и счупване на лявата лакетна
кост в областта на лакетния израстък,
които счупвания на лявата предмишница по отделно и в съвкупност са довели до трайно затруднение движението на
горен ляв крайник за срок по-голям от 30 дни и на Г.Н.Н. – мозъчно сътресение,
протекло с пълна загуба на съзнание, представляващо по своята медико биологична
характеристика и довело до разстройство на здравето временно опасно за живота
й.
От
субективна страна - подс.Р. е действал при условията на непредпазливост, при
формата “небрежност”- на този вид
вина, като подсъдимият не е предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Респ. няма доказателства,
подсъдимият да е предвиждал /осъзнавал/ обществено опасните последици, но да се
надявал да ги избегне / обратното би довело до другата форма на
непредпазливостта – самонадеяност/.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната ред за движение по
пътищата – не
спазването на нормативно вменените със
ЗДвП задължения по управление на МПС.
По вида и размера на наказанието:
За извършеното от подс.Р.
престъпление е предвидено наказание "лишаване
от свобода" за срок до четири години.
Независимо от протичане съдебното следствие в условията на
съкратено такова, съдът счете, че са налице предпоставките на чл.78а
от НК, подс.Р. да бъде освободен от наказателна отговорност по следните
съображения: за престъплението се предвижда наказание "лишаване от
свобода" до пет години, като деянието е непредпазливо, деецът не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по този ред и не са налице
невъзстановени имуществени вреди /такива по-точно , дори и да има са всъщност не съставомерни по текста от НК, за който е
признат за виновен подсъдимия, ТР 2 / 2016г. на ОСНК на ВКС/, поради което
съдът прие, че подс.Р. не следва да понесе наказателна, а
административно-наказателна отговорност.
Съдът след като освободи подс.Р.
от наказателна отговорност, му наложи административно наказание
"глоба". По отношение размерът на глобата, съдът я определи в размер по-близък
до, но не минималния - 1200 лв., след
като отчете и прецени съвкупно: степента на обществена опасност на деянието –
нанесени телесни увреждания на лица, като едното от тях в състояние на
бременност, а на другото – уврежданията всъщност са две, покриващи признаците на
средна телесна повреда, степента на опасност на дееца, поведението му хода на
цялото наказателно производство, и становището на страните по делото, вкл. и
това на прокурора. При липсата на доказателства за други нарушения правилата за движение у П.Р.,
като водач на другото МПС, и становището на прокурора по въпроса – съдът не
налага и възможната втора санкция, съгласно чл.78 А ал.4 от НК вр. чл.343 Г от НК – “лишаване от правото да се управлява МПС”.
По разноските и таксите:
Предвид изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди : подс.П.Р. да заплати по сметка на ОД-МВР-Видин , направените по делото / в хода на
досъдебното производство/ разноски за вещи лица в размер на общо 406,90 лв.
/направени за възнаграждения в досъдебното за трите броя експертизи/.
Воден
от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: