№ 28240
гр. София, 21.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Частно
гражданско дело № 20231110171457 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК против М. Г. К. за вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит
№*********/19.07.2022 г.
По отношение на заявеното вземане за сумата 550 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на 04.09.2022 г. и такси по същата
Тарифа в размер на 400 лева, начислени на 19.11.2022 г., съдът намира следното:
Нормата на чл.411, ал.2 ГПК вменява задължение на заповедния съд за извършване на
проверка налице ли са основанията за отказ за издаване на заповед за изпълнение, а именно:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410 и заявителят не отстрани допуснатите
нередовности в тридневен срок от съобщението; 2. искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави; 3. искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител или е налице обоснована вероятност за това; 4. длъжникът няма постоянен адрес
или седалище на територията на Република България; 5. длъжникът няма обичайно
местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
В случая длъжникът несъмнено има качеството на потребител по смисъла на § 13,
т.1, вр. т.12 от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение
на представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския
кредит /ЗПК/ и разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Съгласно приложимия закон и при анализ на представените доказателства съдът
намира, че по отношение на уговорената цена на допълнителни услуги е налице нарушаване
на императивни норми на ЗПК, като клаузите са в противоречие с добрите нрави, не
отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между
1
правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребител.
Видно от представения договор за потребителски кредит /фирма/ № *********, в
същия е предвидено възнаграждение за закупен пакет допълнителни в общ размер на 550 лв.
при главница по кредита – 1000 лв. От съдържанието на т. 15 „Допълнителни услуги“ от
представените Общи условия на /фирма/ към договор за потребителски кредит /ОУ/ се
установява, че уговорените допълнителни услуги имат следното съдържание: чл. 15.1 –
клиентът закупил допълнителна услуга „Фаст“ получава приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на потребителски кредит преди клиентите, без закупена
допълнителна услуга „Фаст“. Следователно допълнителните услуги се явяват в две насоки:
услуги, свързани със сключването на договора за кредит и отпускането на потребителския
кредит.
Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Нормата
на чл.10а, ал.2 ЗПК обаче установява забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В тази връзка следва
да се има предвид, че услугата „Фаст“ касае действия, свързани с отпускането на кредита,
начисляването на такса за които попада в процесната забрана. Наред с посоченото, по този
начин в тежест на икономически по-слабата страна – потребителя е възложена такса, срещу
която да получи приоритетно и бързо разглеждане на заявлението си, с което неминуемо се
нарушава равновесието в отношенията между страните по правоотношението, едната от
които всякога има интерес да получи средствата във възможно най-кратки срокове. Ето защо
възнаграждението попада в хипотезата на императивната забрана на чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
доколкото са уговорени за елемент от съдържанието на самото кредитно правоотношение, а
не за предоставяне на свързана с него допълнителна услуга.
На следващо място, таксите, начислени за извънсъдебно събиране на вземането са
разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент
на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този
извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя",
съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така
задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело
C-***/14, ******************** срещу ********************, при което по правилото на
чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна.
С оглед изложеното заявлението следва да се отхвърли по отношение на сумата 550
лв., представляваща неизплатено възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и
неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на
04.09.2022 г. и такси по същата Тарифа в размер на 400 лева, начислени на 19.11.2022 г.По
разноските:
С оглед частичното отхвърляне на заявлението, искането за разноски следва да се
уважи пропорционално на уважената част от вземанията, както следва: за държавна такса в
2
размер на сумата от 32,31 лв., като се отхвърли до пълния размер от 51,91 лв., а за
юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 31,12 лв., като се отхвърли за сумата
до 50 лева.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № ********/22.12.2023 г., подадено от /фирма/ срещу М. Г. К.,
ЕГН **********, в частта, в която се иска издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 550 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, както и неплатени такси по Тарифа за
извънсъдебно събиране в размер на 30 лева, начислени на 04.09.2022 г. и такси по същата
Тарифа в размер на 400 лева, начислени на 19.11.2022 г., както и за сумата над 32,31 лв. до
пълния дължим размер от 51,91 лева за платена държавна такса и за сумата над 31,12 лева
до пълния размер от 50 лева -юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3