Р Е Ш Е Н И Е №
В името
на народа
гр. Кърджали,
20.10.2022 г.
Административен съд – Кърджали, в публично съдебно
заседание на трети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА
При секретаря Мариана
Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 260/ 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 118 от КСО.
Образувано е
по жалба на А.М.Х. с постоянен адрес: ***, подадена чрез пълномощник, срещу
Решение № 2153-08-230/31.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с
което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № О-08-000-00-01544420/
12.04.2022 г. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на
НОИ – Кърджали. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно и
незаконосъобразно. Оспорват се като неправилни и необосновани изводите на
административния орган, че жалбоподателката няма
качество на "осигурено лице" по смисъла на КСО, поради неупражняване
от нейна страна на трудова дейност като земеделски стопанин. В тази връзка в
жалбата се излагат съображения, че липсват конкретни доказателства, събрани от
административния орган, в подкрепа на горните изводи. Твърди се, че А. Х.
реално е упражнявала дейността, за която е регистрирана, в резултат на което,
тя се счита за осигурено лице и има право на заявеното парично обезщетение.
Искането е да се отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали
и Разпореждане на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – Кърджали.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ – Кърджали се представлява от редовно упълномощен
юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
АС –
Кърджали приема, че жалбата е допустима, като подадена от лице, в правната
сфера на което въздейства по неблагоприятен начин и в срока по чл.
118, ал. 1 от КСО.
След
проверка на събраните доказателства съдът приема следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което е постановено решението на директора на ТП на НОИ –
Кърджали, е започнало с представянето в ТП на НОИ – Кърджали на БЛ № ***/ ***
г., за периода от 27.02.2022 г. до 12.04.2022 г. поради временна
неработоспособност поради бременност. Въз основа на този документ е поискано
изплащане на обезщетение за бременност, като е представено удостоверение, вх. №
***/ *** г. от Осигурителна каса ***, в която А. Х. членува.
С
Разпореждане № О-08-000-00-01544420/ 12.04.2022 г. на ръководител по
изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали е отказано
отпускане на поисканото обезщетение с мотив, че няма доказателства А.Х. с личен
труд да е упражнявала дейност като земеделски стопанин, свързана с косенето на
затревени площи и добиването на сено от тях. Посочено е също, че произведената
и реализирана земеделска продукция е крайно незначителна, за да стимулира
целогодишно дейността на земеделския стопанин, поради което е прието, че лицето не
отговаря на изискването по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, както и че
регистрацията като земеделски стопанин е направена единствено с цел получаване
на осигурителни права.
С оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е потвърдено разпореждането за
отказ за изплащане на парично обезщетение за бременност. Фактическите основания
в обжалвания административен акт на горестоящия административен орган
потвърждават констатациите на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите
в ТП на НОИ – Кърджали. Анализирани са събраните доказателства в
административното производство и е направен извод, че А.Х. не е осигурено лице
по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Този извод е мотивиран с приетото
в обжалваното решение, че А. Х. реално не е упражнявала дейност като земеделски
стопанин, а именно - отглеждане на естествени ливади. В оспореното решение е
посочено също, че на
04.01.2022 г., с придружително
писмо, А. М.Х. е представила в ТП
на НОИ - Кърджали три броя фактури от 05.08.2021 г, 11.09.2021 г. и 22.10.2021
г. за продажба съответно на 30, 30 и 15 бр. бали сено, на обща стойност *** лв. Прието е, че тези доказателства не
доказват, че реално е упражнявана трудова дейност като земеделски стопанин по
смисъла на §1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. Фактурите са от дати предхождащи
актуализация на данните, т.е. към датата на регистрация 30.12.2020 г. лицето е
декларирало 0.1000 ха естествени ливади.
Директорът на ТП на НОИ – Кърджали се е позовал на бюлетин №375 - юни
2020 г. - „Добиви от полски култури - реколта 2019 г., който е официален и е
публикуван на интернет страницата на Министерство на земеделието, се
установява, че средния добив сено от постоянни ливади за регион Кърджали, който
е обозначен като Южен централен за 1093 кг за ха. или 110 кг., или приблизително 6 бали по 20 кг.
От Бюлетин № 391- юни 2021 г. „Добиви от полски култури - реколта 2020" на
Министерство на земеделието се установява, че средния добив сено от постоянни
ливади за регион Кърджали, който е обозначен като Южен централен за 2020 г. е
2603 кг за хектар, иди 260 кг. или по - точно 13 бали по 20 кг. Въз основа на
приетото е направил извод, че А.М.Х. не е произвела и
продала 75 бали сено от 1 декар. В обжалваното решение е посочено също, че
направената от лицето актуализация на 30.11.2021 г. е след датата на настъпване
на временната неработоспособност. Преценено е, че се явява неотносима
към настоящия случай, тъй като към 30.11.2021г. А.М.Х. е била във временна
неработоспособност поради общо заболяване по болничен лист № *** за периода от
18.11.2021 г. до 17.12.2021 г. с
диагноза „***“, което
от своя страна не предполага извършването на тежка физическа работа.
При така установената
фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
Относимата разпоредба на чл.
48а от КСО предвижда,
че осигурените за общо заболяване и майчинство лица имат право на парично
обезщетение за бременност и раждане, вместо трудово възнаграждение, ако имат 12
месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.
Съгласно
мотивите на оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали основание
за отказ да се изплати парично обезщетение за временна неработоспособност
поради бременност е приетият за доказан факт, че А.М.Х. не е осигурено лице,
тъй като не е осъществява дейност като земеделски производител, така както е
декларирала в ТП на НОИ – Кърджали.
Следователно,
спорният въпрос е: било ли е лицето осигурено по смисъла на §
1, ал. 1, т. 3, във връзка с § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.
Осигурено е
това лице, по отношение на което е възникнало осигуряване, а осигуряването
възниква от деня, в който лицето започва да упражнява трудова дейност на някое
от основанията за задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. В случая,
основанието за осигуряване е осъществяване на дейност като земеделски
производител. Ето защо, за възникване на осигуряването и произтичащите от него
права, за жалбоподателката е необходимо да е
възникнало правоотношение, чието изпълнение е започнало и не е прекратено. При
наличие на посочените предпоставки, при настъпване на осигурителния случай
бременност и раждане, за осигурената жена възниква право на парично обезщетение
за бременност и раждане, за срока по чл. 50 от КСО – 410 календарни
дни, от които 45 дни преди раждането.
В решението
на директора на ТП на НОИ – Кърджали е прието, че независимо от наличието на
регистрация като земеделски производител, не съществува второто кумулативно
изискване в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, а именно – лицето да
произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.
В настоящия
случай е безспорно, че А.Х. се е регистрирала като земеделски стопанин на
30.12.2020 г. Според справка за декларираната от земеделския стопанин дейност,
издадена от ОД "Земеделие" – Кърджали на основание чл.
5, ал. 2 от Наредба № 3 от 29.01.1999 г., жалбоподателката
е заявила
площ от 0. 1000 ха, в която да отглежда естествени ливади, находящи се в землището
на ***. Впоследствие, на 30.11.2021 г., е извършила актуализация, като е
увеличила площта на обработваната земя, с посочена култура „Естествени ливади”.
Представила е три броя фактури от 05.08.2021 г, 11.09.2021 г. и 22.10.2021 г.
за продажба съответно на 30, 30 и 15 бр. бали сено, на обща стойност ***
лв. При тези доказателства правилно в оспореното решение е прието, че жалбоподателката не е произвела растителна продукция,
предназначена за продажба, както и че не е осъществявала дейността, за която е
била регистрирана като земеделски стопанин, следователно не е притежавала
качеството "регистриран земеделски стопанин" по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 5 от ДР на КСО.
Следва
да се отбележи, че при регистрацията си като земеделски стопанин жалбоподателката е декларирала намерение за отглеждане на
естествени ливади с площ 0.1000 ха., което от своя страна предполага, че е
налице намерение за добив на сено, но не и производство на продукция,
предназначена за продажба, каквото е изискването на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на
КСО.
По
своята същност ливадата представлява земна площ, покрита с многогодишна мезофитна тревиста растителност. В зависимост дали тревното
покритие е създадено от човека или не, биват изкуствени или естествени. В
селското стопанство, под ливада по-специално се разбира тревна площ
предназначена за добив на сено. За целта, тя се оставя свободно да израстне и след това се коси – за разлика от пасищата,
които директно се пасат от добитъка.
По
смисъла на чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2 от 26.03.2018 г. за критериите за
допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на
площ, допустими за подпомагане са постоянно затревени площи – ливади за косене,
представляващи площи с плътна тревна покривка, които се ползват за добив на сено/сенаж чрез косене.
Представените
още в административното производство фактури, с които жалбоподателката
аргументира произведената и реализирана на пазара продукция от стопанисването
на естествени ливади, чрез продажба на балирано сено, съдът счита, че не следва
да бъдат ценени като доказателство за произведената от жалбоподателката
продукция от извършваната от нея дейност като земеделски стопанин. Посоченото
във фактурата количество бали сено не би могло да се добие от стопанисваните от
А. Х. 1 дка ливади, предвид представените по делото статистически данни на МЗХГ
за "Добив от полски култури – реколта 2020", видно от които средния
добив на сено от постоянни ливади за 2020 г. в Южен централен район, в обхвата
на който е и регион Кърджали, е 2 603 кг. за хектар, съответно 260 кг. сено за
1 дка (при средно тегло от 20 кг. на 1 бала, това прави около 13 бали).
При
наличните доказателства правилно административният орган е приел, че не е
доказано, че жалбоподателката е упражнявала дейност
като земеделски стопанин, свързана с производството на продукция, предназначена
за пазара. Това от своя страна обосновава и извода, че по отношение на А.Х.
липсва качеството "осигурено лице" по смисъла на § 1,
ал. 1, т. 3 от ДР на КСО.
Поради
изложеното оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата на А.Х. срещу
разпореждане на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите,
съдържащо отказ за изплащане на обезщетение за бременност по представен БЛ №
*** за периода от 27.02.2022 г. до 12.04.2022 г., е законосъобразно. Жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този
изход на спора и предвид заявеното искане, на ответника се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лв., определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 и чл. 144 от АПК вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и
чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на А.М.Х. срещу Решение №
2153-08-230/31.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е
отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № О-08-000-00-01544420/ 12.04.2022 г.
на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
Кърджали.
Осъжда А.М.Х. с ЕГН ********** и адрес: ***, да
заплати на ТП на НОИ – Кърджали юрисконуслтско
възнаграждение в размер на 100 лв. (сто лева).
Решението
е окончателно –
чл. 119 от КСО.
Съдия: