Р Е Ш Е Н И
Е
№ 841
12.04.2019
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 3567 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, представлявано от *****срещу С.Щ.К. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, с която се претендира установяването дължимостта
на сумите по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
5624/21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9490/2017 г. по описа на Бургаския районен съд,
а именно: сумата от 517,43 лева - главница от неизплатени суми по фактури,
издадени в периода от 25.03.2015 г. до 25.08.2017 г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода за
абонатен № ****** в отчетния период 17.01.2015 г. – 15.08.2017 г. и сумата от
83,25 лева - лихва за забава за периода 26.04.2015 г. – 13.12.2017 г., както и сумата от 343,67 лева - главница от
неизплатени суми по фактури, издадени в периода от 25.03.2015 г. до 25.08.2017
г. за използвани ВиК услуги за доставена, отведена и
пречистена вода за абонатен № 954136 в отчетния период 17.01.2015 г. –
15.08.2017 г. и сумата от 46,57 лева -
лихва за забава за периода от 26.04.2015 г. – 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху сборната главницата от 861. 10
лева от подаване
на заявлението – 20.12.2017 г., до окончателното изплащане на вземането. Моли се и за присъждане
на направените по делото
разноски, в това число и на юрисконсултско
възнаграждение.
Основанията за дължимост
на горните суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК услуги, титуляр по партиди за обекти, находящи се в ********с абонатен номер **** и ******* с абонатен номер ****, като се сочи
че задълженията са за горния период от 17.01.2015 г. – 15.08.2017 г. и по двете
партиди и не са заплатени в срок.
Правното основание на предявените
искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адвокат Ц.. Изразява се становище за неоснователност на исковете,
тъй като липсвали данни ответникът да има качеството на собственик и ползвател
на водоснабдените обекти. Отделно от това, се сочи, че липсата на водомери и
служебното начисляване на сумите е незаконосъобразно, тъй като не е ясно на
какво основание е извършено. Депозира се и възражение за изтекла погасителна
давност.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището
на ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 9490/2017
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на установителния
иск по настоящото дело. Длъжникът не е открит по постоянен и настоящия си
адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и съдът
е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви иск
за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният интерес
на ищеца от водене на установителния иск по
настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от справката-извлечение за отчет с мобилното устройство, като са
представени и фактури, остойностяващи същите. Така представените книжа обаче се
оспорват от ответника, като е видно че всъщност в периода на претенцията
количествата вода са служебно начислявани, като е налице изрично посочване в карнетите „без водомер“. Това се потвърждава изрично и от
процесуалния представител на ищцовото дружество в
съдебно заседание на 12.12.2018 г.
С оглед характера на документите,
установяващи изразходените количества вода и тяхната стойност, на частни
документи и предвид тяхното оспорване, следва да се приеме, че самите по себе
си същите не установяват изразходеното количество вода и съответно от там и
неговата стойност.
От справката по партидата на ответника в
Агенцията по вписванията може да се обоснове извода, че същият е собственик на
½ идеална част от жилищна сграда с площ от 22 кв.м., находяща
се в гр. *******, като е наложена възбрана на същата. Досежно
същата са представени протоколи от 16.03.2015 г., 15.04.2015 г. и 29.05.2017
г., че по партидата на ответника с абонатен номер ******, няма водомер, и
живеят двама човека в имота. Протоколите са подписани от инкасатор, като няма
подпис на клиент. Представено е и изпратено предписание от ищеца до ответника
за осигуряване на измервателен уред и неговото монтиране от 10.09.2014 г.,
получено на 15.09.2014 г. от съпругата на ответника, както и предписание от 02.02.2015 г., получено на 05.02.2015 г., видно от известието
за доставянето му.
От справката по партидата на лицето ******с
ЕГН ********** от Агенцията по вписванията е видно, че последният е придобил
през 1999 г. държавен имот от областния управител, а именно 110/220 кв.м.
идеални части от дворно място, находящо се в гр. ******.
Досежно сградата на адрес „******* са представени
протоколи от 15.04.2015 г., 16.09.2015 г. и 15.08.2017 г., че по партидата на
ответника с абонатен номер 954136, няма водомер, и живее един човек.
Протоколите са подписани от инкасатор, като няма подпис на клиент. Представено
е и изпратено предписание от ищеца до ответника за осигуряване на измервателен
уред и неговото монтиране от 12.05.2015 г., за което няма данни да е достигнало
до ответника.
От изисканите данни досежно
собствеността на процесните обекти от Дирекция
„Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас, се установява,
че за имота на ул. „******* не е подавана декларация по чл. 14 от Закона за
местните данъци и такси, а досежно този на ******е
подадена декларация от ответника. Всъщност по делото е изискана впоследствие
подадената от него декларация му за притежаваните от него недвижими имоти, от
която видно, че е декларирал, че е собственик на имота, находящ се в гр. *******,
като го е придобил чрез покупко-продажба през 1995 г.
Като свидетел по делото е разпитана М.Т.
– служител на ищцовото дружество, изпълняващо
длъжността „инкастор“ и „отговорник инкасо“. Същата
сочи, че от месец септември 2017 г. обслужва района, където попадат процесните обекти /т.е. след периода на претенцията/. В
двамата имота нямало поставени водомери, имало направени предписания за
монтирането на такива, но същите не били изпълнени. В момента в имотите на
живеел никой. До август 2017 г. района се обслужвал от нейн
колега, който вече бил пенсионер. Той познавал хората там и предположенията на
свидетелката са, че щом е начислявал вода, значи имотите са били обитавани.
От заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-техническа експертиза, се установява, че в случая
количествата вода са служебно начислявани, поради липсата на монтирани водомери
по данни от водния оператор, според броя на обитателите по реда на чл. 39, ал.
5, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата/, като вещото лице счита, че начислените количества вода са точно
изчислени според броя на обитателите по данни на водния оператор в тази връзка.
Въз основа на така установените факти,
релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на всеки от водоснабдените имоти.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение. Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г.,
която е определяла като абонати юридически или физически лица, които са
собственици на съответния водоснабдяван имот или съответно отделните
собственици на имоти в етажната собственост.
При това и досежно
водоснабдения обект на ******* с абонатен
номер ****, съдът намира следното:
Липсват каквито и да било доказателства
за да се приеме, че ответникът е собственик на този имот, находящ се в гр.
Бургас на ул. „*******. Данните за право на собственост, и то на идеални части
по наследяване, са за друг имот, находящ се на ул. ******, като това е всъщност
и заявеният постоянен и настоящ адрес на ответника. В тази връзка вещото лице
на място при огледа на водоснабдените имоти, също е констатирало, че са на
улица ****** има два отделни самостоятелни водоснабдени обекти, които освен
това са и с различен административен адрес на ул. ****** и на ул. „*******, за
което към заключението му е приложен и снимков материал.
При това само на това основание исковете
досежно този водоснабден имот следва да бъдат
отхвърлени, тъй като не се доказа ответникът да има качеството на потребител по
отношение на този имот, без да се изследва дали и какво е изразходеното
количество вода в периода на претенцията.
Досежно водоснабдения
обект на **** абонатен номер ****, съдът намира следното:
Установи се, че ответникът сам е
декларирал имота за своя собственост въз основа на покупко-продажба от 1995 г. При
това съдът приема, че потребител и съответно в облигационни отношения със
съответното дружество, осъществяващо услугите по водоснабдяване и канализация е
собственикът, съответно носителят на право на строеж, респективно право на
ползване, ако са учредени подобни ограничени вещни права, на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, или в случая ответникът се явява
потребители и следва да отговорят за изразходените количества вода. При това
следва да се изследва в случая законосъобразно ли е служебното начисляване в
периода на претенция от 17.01.2015 г. до 15.08.2017 г. на сумите за вода, за двама
обитатели. Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г. по изключение се допуска за потребители, които нямат монтирани
водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното
количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва:
1. по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В тази
връзка съдът намира обаче, че количествата вода не са законосъобразно
начислени. Представените протоколи за броя на обитателите в тази връзка носят
подпис само на представител на ищцовото дружество,
като същите са оспорени от другата страна. Отделно от това за част от периода
вода е начислявана и за трима, а за някой от месеците и четирима обитатели,
като има начислени служебно по 20 куб.м. вода месечно. Действително лицето е
било известено, че следва да монтира водомер и какво следва да се предприеме,
но на друг адрес, а именно заявеният от него постоянен и настоящ такъв на ул. ******,
където очевидно е живяло. При това не е ясно как е определен броя на
обитателите на адреса на ******и там количествата вода, които следва да бъдат
начислени служебно. Също не се установи дори и от показанията на водения от ищцовото дружество свидетел. Още повече, че от събраните по
делото данни в хода на призоваването, е видно, че лицето трайно живее в Г. Като
не е могло по надлежния ред да установи броя на обитатели и количеството вода,
което следва да се начислява, и всъщност поради неизпълнението на предписанието
за монтиране на водомер и поради неизпълнение на задълженията на потребителя,
същото е могло да спре временно водоснабдяването на обекта, каквато възможност
му предоставя и чл. 41, ал. 2, т. 8 от Наредбата във връзка с чл. 39, ал. 1, т.
8, чл. 40 и други разпоредби от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора Бургас, а не да начислява служебно
количества вода, без да са налице надлежни данни за това въобще реално ползва ли
се такава, какъв е броят на обитатели и т.н.
С горните мотиви съдът намира,
че исковете и досежно този обект, като недоказани
следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на делото се
явява неоснователна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото
разноски, в това число и за заповедното производство.
Следва на основание чл. 77
във връзка с чл. 72, ал. 2 от ГПК да се осъди ищцовото
дружество да заплати още 100 лв. държавна такса, тъй като исковете досежно всеки от водоснабдените обекти са всъщност искове в
защита на различни интереси.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Отхвърля исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ******, срещу С.Щ.К. с ЕГН **********, постоянен
адрес: ***, за установяване дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 5624/21.12.2017 г. по ч.гр.д. № 9490/2017 г. по описа
на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 517, 43 лева - главница от неизплатени суми по фактури, издадени в
периода от 25.03.2015 г. до 25.08.2017 г. за използвани ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № ****** в отчетния
период 17.01.2015 г. – 15.08.2017 г. и сумата
от 83,25 лева - лихва за забава за периода 26.04.2015 г. – 13.12.2017
г., както и сумата от 343,67 лева - главница от неизплатени
суми по фактури, издадени в периода от 25.03.2015 г. до 25.08.2017 г. за използвани
ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода
за абонатен № 954136 в отчетния период 17.01.2015 г. – 15.08.2017 г. и сумата
от 46,57 лева - лихва за забава за периода от 26.04.2015
г. – 13.12.2017 г., ведно със законната лихва върху
сборната главницата от 861.
10 лева от подаване
на заявлението – 20.12.2017 г.
Осъжда
“Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление: гр. *****, представлявано от ******, да заплати
държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в размер на 100 лв. /сто лева/.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Ив.Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.