ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 369
гр. Монтана, 27.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
в присъствието на прокурора Е. Й. А.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно частно наказателно
дело № 20241600600426 по описа за 2024 година
Производството е образувано по реда на чл. 64, ал. 6 от НПК по жалба на Б. П. Т. от
гр. М , чрез защитника му адв. З. А щу определение на РС Монтана от 20.12.2024г.
постановено по ЧНД № 1582/2024г. по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по
отношение на жалбоподателя „задържане под стража“ по ДП № 1256/2024г. по описа на РУ
на МВР Монтатна.
Обвиняемият Б. П. Т. поддържа жалбата си с искане за определяне по-лека мярка.
Излага доводи, че не се налага вземането нва най-тежката мярка спрямо него и че няма да се
укрие или извърши друго престъпление.
Адв. Асенова поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като
не са налице предпоставките на чл. 63 НПК, няма опасност обв. Т. да се укрие или да
извърши друго престъпление. Моли съда да му наложи по- лека мярка за неотклонение.
Представителят на прокуратурата оспорва жалбата като неоснователна и поддържа,
че наложената мярка за неотклонение на обв. Б. Т. е единствено възможната при неговата
съдимост и събраните по делото доказател-ства. Моли съда да потвърди атакуваното
определение.
Съдът, след преценка данните по приложеното ЧНД № 1582/2024г. на РС Монтана,
досъдебно производство № 1256/2024г. на РУ на МВР Монтана, предвид постъпилата жалба,
становището на страните и въз основа на закона, приема следното:
Лицето Б. П. Т. от гр.Монтана е привлечен като обвиняем с Постановление от
18.12.2024г., по досъдебно производство № 1256/2024г по описа на РУ МВР Монтана, за
това, че на 16.12.2024г , в гр. М , около 20.30ч, на ул. „ххх“ пред хотел „ххх, чрез нанасяне
1
на удари с ръце и крака, причинил на К И Д от гр. М лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузни ранички със зачервяване около тях на страничната повърхност на носа в дясно;
кръвонасядане по вътрешно предната повърхност на лява мишница в горната
и трета; кръвонасядане по вътрешно страничната повърхност на дясна мишница в средната
и трета, кръвонасядане по предно вътрешната повърхност на ляво бедро в средната му трета,
с което й е причинил болка и страдание, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
Съдът като обсъди събраните до настоящия момент от разследването, доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност намира следното:
Първата формална и абсолютно задължителна предпоставка е наличието на
обосновано предположение, че обвиняемия е извършил престъпление, което се наказва с
лишаване от свобода или с друго, по-тежко наказание.
Кумулативно се изисква да е налице и една от алтернативно посочените опасности –
обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление.
По образуваното ДП, което е в изключително ранен стадий са събрани писмени и
гласни доказателства, протоколи, справки, приложени са медицински документи, предстои
назначаване на съдебно - медицинска експертиза, относно получените увреждания от свид.
Карина Ивова Димитрова, както и на съдебно-техническа експертиза относно предадения
диск и съдържащата се на него информация.
Съдът намира, че с оглед на императивните разпоредби на закона и въз основа на
събрания до момента доказателствен материал по цитираното ДП, което е в съвсем ранен
стадий, може да се направи обосновано предположение, че обв. Б. П. Т. е извършител на
деянието, за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на този извод са събраните
доказателства до момента.
Престъплението, за което е повдигнато обвинение и лицето е привлечено като
обвиняем, законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до една година или
пробация.
Изпълнена е първата предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане
под стража“ – наличието на доказателства за обосновано предположение за съпричастност
към престъплението. Важно за правилното определяне на адекватна мярка за неотклонение е
опасностите от укриване и извършване на престъпление да бъдат реално изводими от
събраните доказателства. За извеждане на заключението, че е налице реална опасност за
извършване на престъпление могат да бъдат съдебното минало на обвиняемия, скорошните
осъждания, както и такива за множество престъпления от един и същи вид или пък
извършени в изпитателния срок, както и такива, които навеждат на извод за трайно
формирани престъпни навици у обвиняемото лице.
Настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно съдът е приел, че
доказателствата по делото сочат, че обв. Б. П. Т. е бил многократно осъждан за извършени от
него тежки умишлени престъпления от общ характер, с влезли в законна сила присъди, с
2
които са му налагани наказания “лишаване от свобода” при ефективно изтърпяване, видно от
приложената справка за съдимост (л.22 – л.27 от цит. ДП). Обв.Т. е осъждан вкл. за същото
такова престъпление по чл. 131, ал. 1, т.12 вр. с чл. 130, ал.2 вр. с ал.1 НК, както и за
престъпления по чл. 216 НК, по чл. 325, ал. 2 от НК, по чл. 354а, ал.3 НК, чл. 354в, ал. 5 НК,
чл. 354а, ал.1 и по чл. 199, ал.1 т.4 НК, вр. с чл.198, ал.1 от НК. Последното му осъждане е по
НОХД № 8/2020г. /по описа на ОС Монтана/ в сила от 22.09.2020г. за престъпление по чл.
199, ал.1, т.4 от НК, като му е наложено наказание от две години лишаване от свобода при
първоначален строг режим, което е изтърпяно и обвиняемия е освободен от затвора на
18.01.2022г. Налице е и приключено досъдебно производство с мнение за внасяне на
обвинителен акт от прокурора. Настоящето деяние е извършено при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК, видно от осъжданията на обв. Т., което
обстоятелство предвид правната квалификация на деянието не е част от състава на
престъплението, което му е повдигнато и затова се явява обстоятелство, което води на извод
за високата обществена опасност на обвиняемия.
Видно от приложената справка - характеристика на л. 34 от ДП е, че обв. Б. П. Т. е с
лоши характеристични данни, като няма постоянна работа, редовно употребява алкохол и
наркотици, не се занимава с общественополезна дейност, не си търси работа и не проявява
заинтересованост в тази посока, конфликтен е и е склонен към агресия, движи се в среда на
криминално проявени лица.
Съдът намира, че при тези данни са налице условията на чл. 63, ал. 1 от НПК.
Конкретните обстоятелства по делото несъмнено сочат, че в настоящия случай опасността от
извършване на друго престъпление от обвиняемия е твърде значителна, преди всичко с оглед
на лошите характеристични данни и високата степен на обществена опасност на
обвиняемия, предопределена и от предишните му осъждания, които освен всичко друго са
индикация за наличието на трайно изградени у него престъпни навици и маниер на
поведение. Може да бъде изведен и извод, че наложените и изтърпени до настоящия момент
наказания по предходните му осъждания не са оказали своето поправително въздействие.
Според настоящия съдебен състав, с оглед на наличните по делото доказателства,
може да бъде направено обосновано предположение, че именно обв. Б. П. Т. е извършител
на деянието, за което му е повдигнато обвинение. На следващо място дори ако се приеме, че
обв.Т. не би се укрил от органите на досъдебното производство и хипотетично се изключи
вероятността впоследствие той да се отклони от следствие и съд предвид факта, че има
установен постоянен и настоящ адрес, то въпреки това единствената мярка за неотклонение,
която би била обоснована и оправдана в настоящия случай е именно “задържане под
стража”, тъй като вероятността обвиняемият да извърши друго престъпление по никакъв
начин не би могла да бъде изключена. Нещо повече, както се посочи по-горе, тази
вероятност е голяма, особено като се има предвид липсата на каквито и да било задръжки на
обвиняемия и склонността му към извършване на противообществени деяния и
посегателства срещу конституционно установени и гарантирани права на българските
граждани.
3
Изложените доводи от служебния защитник не препятстват законосъобразното
налагане на мярка “задържане под стража”, поради което се отхвърлят от съда.
Съдът намира, съобразявайки разпоредбата на чл. 56 НПК и целите по чл.57 НПК, с
оглед тежестта на обвинението и обществената опасност на обв. Т., че към настоящия
момент единствената законосъобразна мярка за неотклонение спрямо обвиняемия би била
„задържане под стража”.
Водим от гореизложеното, Окръжен съд Монтана
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на РС Монтана от 20.12.2024г постановено по ЧНД
№ 1582/2024г по описа му, с което е взета мярка за неотклонение по отношение на обв. Б. П.
Т. от гр. Монтана, обвиняем с Постановление от 18.12.2024г, по ДП № 1256/2024г, пр.пр.
5979/2024г на РП Монтана, за престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2 от НК.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на Началник Следствен арест – Враца към
Затвора Враца – за сведение и изпълнение.
ПРЕПИС от определението да се приложи към ДП № 1256/2024г. по описа на РУ
Монтана.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4