РЕШЕНИЕ
№ 21127
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110105963 по описа за 2024 година
Предявени са по реда на чл. 422, ал.1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване на установено че ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. дължат на ищеца...
следните суми: сумата 8407,15 лв., представляваща главница за доставена незаплатена
топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 1331,31 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023г., сумата от
66,34 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.07.2020г. до м.04.2022г.; сумата от 15,15 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020г. до 30.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.09.2023г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот - ап. ... и за които на
31.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50923/2023г. по описа на СРС, 81 с-в, които се разпределят както следва:
За ответникът П. П. Ш. за 1/2 или за сумите от: сумата 4203,57 лв.,
представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от
м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 665,65 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023г., сумата от 33,17 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г.; сумата от
7,57 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г., ведно със законната
1
лихва върху главниците, считано от 13.09.2023г. - датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
За ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. за 1/2 в условията на солидарна отговорност
или за сумите от: сумата 4203,57 лв., представляваща главница за доставена
незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от
665,65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г.,
сумата от 33,17 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2020г. до м.04.2022г.; сумата от 7,57 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2021г. до 30.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.09.2023г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът ... твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца
процесните суми. Претендира разноски.
Ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш., са депозирали отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл.131 ГПК, с който оспорват искове както по основание,
така и по размер. Оспорват наличието на валидно облигационно правоотношение с
ищеца, както и качеството си на потребители на топлинна енергия. Навеждат
твърдения, че договорът с фирмата извършваща услугата за дялово разпределение е с
изтекъл срок, съответно за процесния период не е породил права и задължения за
страните по него. Сочат, че не са получавали фактури за дължими към ищцовото
дружество суми за ТЕ. В допълнение твърдят, че ответникът Р. Ш. е заявил желание да
бъде открита партида за имота на негово име – с писмо от 27.08.2018г., доколкото там
се помещава кантората му, но ищецът не предприел действия в тази насока. Оспорват
твърдяните квоти в собствеността, при твърдения че ответницата П. Ш. притежава 3/4
от имота, находящ се на втори, а не на трети етаж, а ответникът Р. Ш. – 1/4 от него.
Възразяват относно начина на изчисляване на потребеното количество ТЕ, с оглед
неизвършване на реален отчет на уредите в имота, както и предвид липсата на
извършени метрологични проверки на абонатната станция и измервателните уреди.
Релевират възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца "... не изразява становище по
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
2
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 50923/2023г. по описа
на СРС, 81 състав, по което на 31.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК срещу ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. да заплатят на ищеца... следните суми:
сумата 8407,15 лв., представляваща главница за доставена незаплатена топлинна
енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 1331,31 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023г., сумата от 66,34 лв.,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г.
до м.04.2022г.; сумата от 15,15 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до
30.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.09.2023г. -
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот - ап. ... и за които на 31.10.2023г. е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50923/2023г. по описа на
СРС, 81 с-в, при условията на раздлена отговорност.
За ответникът П. П. Ш. за 1/2 или за сумите от: сумата 4203,57 лв.,
представляваща главница за доставена незаплатена топлинна енергия за периода от
м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от 665,65 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023г., сумата от 33,17 лв., представляваща главница
за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г.; сумата от
7,57 лв. - лихва за забава за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 13.09.2023г. - датата на депозиране на заявлението
по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на вземането.
За ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. за 1/2 в условията на солидарна отговорност
или за сумите от: сумата 4203,57 лв., представляваща главница за доставена
незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата от
665,65 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023г.,
сумата от 33,17 лв., представляваща главница за услугата дялово разпределение за
периода от м.07.2020г. до м.04.2022г.; сумата от 7,57 лв. - лихва за забава за периода от
15.09.2020г. до 30.08.2023г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.09.2023г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжниците редовно, които в срока по чл.
414, ал. 2 ГПК са подали възражение, съответно в указания му срок ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и
ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за
3
плащане на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
4
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приетия по делото нотариален акт за собственост на жилище, построено от
ЖСК № по описа на нотариус Ж. Б. с район на действие СРС /лист 16/ се установява,
че ... са придобили при равни права процесния недвижим имот представляващ
апартамент № ..., в сградата на .... От представен договор за замяна на недвижими
имоти, обективиран в нотариален акт от 03.10.1997г., ... е прехвърлила собствената
1/2 ид.ч. от имота на ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш., които са придобили дела в
режим на СИО. С оглед на изложеното следва да се приеме, че в рамките на исковия
период ответниците се легитимират като собственици на имота при следните права:
1/2 идеална част лична собственост на П. П. Ш. (придобита от нея преди брака) и 1/2
идеална част собственост на П. П. Ш. и Р. Т. Ш. в условията на съпружеска
имуществена общност (арг. чл. 19, ал. 1 СК (отм.)). С оглед на гореизложеното и на
основание нормата на чл. 153 ЗЕ, ответниците като собственици на топлоснабдения
имот са обвързани по силата на закона от облигация с ищцовото дружество по
отношение на доставяната до имота им топлинна енергия, без да е необходимо
нарочно изявление от тяхна страна, че желаят да закупуват доставяната в имота от
ищеца топлинна енергия, поради което и същите дължат заплащане на цената на
доставяната до имота им топлинна енергия. Договорът касае обект с абонатен № ....
5
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на ...., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици от
2001г. Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено
в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на
такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на
процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му
договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците е имало 6 броя отоплителни тела
с поставени ИРРО, щранг – лира в банята, както и 1 бр. водомер за топла вода.
Посочено е също, че за исковия период поради неосигурен достъп ТЕ за отопление на
имота е начислявана на база екстраполация на максималния специфичен разход на
сградата съгл. т.6.5. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1, а
топлата вода на база брой /2 лица за сезон 2020/2021г. и 1 лице за 2021/2022г./
потребители по 140л./ден за един човек съгл. чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Следва да
се посочи, че цитираните нормативни разпоредби са приложими при съществуващото
договорно правоотношение с потребителя на топлинна енергия и въвеждат санкция за
последния в случай че не изпълни задължението си да осигури достъп до имота на
лицата, извършващи услугата по дялово разпределение, с оглед извършването на
изравняване на прогнозните сметки в края на отчетния период – арг. чл. 70, ал. 2 и ал.
4 от Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Ето защо, възражението на ответниците,
че не дължат претендираните суми, тъй като не отразяват действителното потребление
в имота, е неоснователно – същото не е било реално отчетено поради виновното
поведение на самите ответници, поради което последните следва да понесат
6
предвидената в закона отговорност за договорно неизпълнение. При кредитиране
заключението по СТЕ, съдът приема за установено по делото, че монтираните
измервателни уреди в абонатната станция съответстват на нормативно установените
изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали
количествата отдадена топлинна енергия. От заключението се изяснява, че дължимата
от сума за процесния период за доставена топлинна енергия, изчислена съобразно
приложимата методика е общо 8356,81 лева. Съдът намира, че заключението на
вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло кредитирано, тъй като
от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на документи за отчет, които са
съставени при извършването на периодични отчети по отношение на топлоснабдения
имот и сградата, в която той се намира, а от друга страна липсват обективни факти и
доказателства, които да разколебават направените от него изводи.
Във връзка с възражението на ответника Ш. следва да се посочи, че
представените от страна на третото лице - помагач протоколи за неосигурен достъп до
имота за процесния период доказват извършени посещения от служител на
дружеството за отчитане на уредите за дялово разпределение на адреса на 19.05.2021г.
и на 28.05.2022г. – с оглед установяване на реалното количество топлинна енергия,
консумирано през отоплителни сезони 2020/2021г. и 2021/2022г., като същите са
подписани от служител на .., и свидетел от ЕС –... от ап. 6. В Наредбата за
топлоснабдяването и Общите условия, към които последната препраща (чл. 70, ал. 3),
не се съдържа специфична процедура, която да се спазва при установяване на
неосигурен достъп, като при липсата на проведено насрещно доказване от
ответниците, че такъв е бил осигурен, приетите писмени доказателства установяват
пълно и главно неизпълнението на задължението на потребителя да предостави достъп
до жилището за отчитане на уредите, което се явява основание за начисляване на
стойността на потребена топлинна енергия на база по гореописаните подзаконови
разпоредби.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което следва да бъде разгледано. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
7
чл.114,ал.1 и ал.2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50923/2023г. по описа на СРС, 81 състав – 13.09.2023г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл.33, ал.1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Доколкото заявлението по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50923/2023г. по описа на СРС, 81
състав е подадено на 13.09.2023г., то следва да се приеме, че задължението за
м.07.2020г. (най-старото от периода) не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.09.2020г., като тригодишната погасителната
давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.114, ал.1 ЗЗД, изтича на
15.09.2023г., т.е. след подаване на исковата молба /заявлението по чл.410 ГПК/ на
13.09.2023г.
При кредитиране заключението на СТЕ се установява, че размерът на реално
потребеното количество топлинна енергия за исковия период при съобразяване с
изравнителните сметки е за сумата от 8356,81 лв., до който размер искът като
основателен следва да се уважи, а за разликата над него до пълният претендиран
размер от 8407,15 лева следва да се отхвърли. Ответниците дължат посочената сума
съобразно квотите им –1/2 за ответника П. П. Ш. или сумата 4178,41 лева и 1/2 при
условията на солидарна отговорност за ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш. или сумата
4178,41 лева, до който размер исковете са основателни и следва да се уважат, а за
горницата до пълния предявен размер от 4203,57 лв. срещу всеки от тях, следва да се
отхвърлят.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 30 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от м.07.2020г. до м.04.2022г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 66,34 лв. /или по 33,17 лв.
лично за ответника П. П. Ш. и 33,17 лв. при условията на солидарна отговорност за
ответниците П. П. Ш. и Р. Т. Ш./, поради което искът е основателен и следва да се
уважи.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
8
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2020г. и 2021г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете. Дължимите разноски, направени в
производството по чл. 410 ГПК са в размер на 211,90 лв., представляващи заплатена
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение /от която сума П. П. Ш. дължи
105,95 лв., а П. П. Ш. и Р. Т. Ш. солидарно дължат 105,95 лв., съгласно гореизложените
9
мотиви относно квотите/. За исковото производство ответникът следва да заплати на
ищеца сторените от него разноски, съобразно уважената част от исковете в размер на
679,06 лв., представляваща заплатена държавна такса, възнаграждение на вещо лице по
СТЕ и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл.78, ал.8 ГПК /в
размер на 50,00 лв./, от която сума П. П. Ш. дължи 339,53 лв., а П. П. Ш. и Р. Т. Ш.
солидарно дължат 339,53 лв., съгласно гореизложените мотиви относно квотите/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковете, но доколкото не са заявили такова искане, разноски не
следва да им бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че П. П. Ш., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА ... ЕИК..., на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 4178,41 лева, представляваща главница за доставена
незаплатена топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата 33,17
лева, представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от
м.07.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
13.09.2023г. - датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот - ап. ... и за които на
31.10.2023г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
50923/2023г. по описа на СРС, 81 с-в, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
105,95 лева разноски за заповедното производство и сумата 339,53 лева разноски за
исковото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над
сумата 4178,41 лева до пълния претендиран размер от 4203,57 лева, за сумата от
665,65 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от
15.09.2021г. до 30.08.2023г., сумата от 7,57 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че П. П. Ш., ЕГН
********** и Р. Т. Ш., ЕГН **********, ДЪЛЖАТ НА ...ЕИК ..., при условията на
солидарна отговорност, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД сумата 4178,41 лева, представляваща главница за доставена незаплатена
топлинна енергия за периода от м.07.2020г. до м.04.2022г., сумата 33,17 лева,
представляваща главница за услугата дялово разпределение за периода от м.07.2020г.
до м.04.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 13.09.2023г. -
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
вземането, които суми касаят топлоснабден имот - ап. ... и за които на 31.10.2023г. е
10
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 50923/2023г. по описа на
СРС, 81 с-в, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 105,95 лева разноски за
заповедното производство и сумата 339,53 лева разноски за исковото производство,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия над сумата 4178,41 лева до
пълния претендиран размер от 4203,57 лева, за сумата от 665,65 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.09.2021г. до 30.08.2023г.,
сумата от 7,57 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2020г. до 30.08.2023г.
Решението е постановено при участието на "... като трето лице помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11