№ 279
гр. Перник, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря Гергана Н. Тодорова
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Гражданско
дело № 20211720105265 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК” АД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино”, ТЕЦ
„Република”, чрез юрк. Софрониева, срещу В.Л. С., ЕГН **********, с адрес: *****, по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 1216,08 лв. /хиляда двеста и шестнадесет лева и осем стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: *****, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021 г., до окончателното
изплащане на вземането, и сумата 155,48 лв. /сто петдесет и пет лева и четиридесет и осем
стотинки/, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., за които вземания е
издадена Заповед за изпълнение от 12.07.2021 г. по ч.гр.д. № 03708/2021 г. на РС-Перник.
Ищецът твърди, че ответникът е абонат на топлопреносното дружество по силата на
общите условия, действали към процесния период като собственик на имот, находящ се на
посочения административен адрес. Излага, че дължимата цена за доставената топлинна
енергия не е заплатена, поради което ответникът дължи и лихва за забава върху главницата
по всяка фактура за процесния период. Моли да се приеме за установено, че ответникът му
дължи сумите, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение, ведно със
1
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната
страна.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез пълномощника си адв. А., е депозирал
отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни по основание и
размер. Оспорва ответникът да е собственик или ползвател на имота, поради което не
притежава качеството клиент на топлинна енергия. Счита, че представената с исковата
молба декларация не установява наличието на вещни права на ответника върху имота.
Оспорва начина на формиране на месечните задължения за процесния период и да е
доставено претендираното количество топлинна енергия. По изложените съображения, се
моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените разноски за
производството.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№ 03708 по описа за 2021 г. на РС – Перник е видно, че в полза
на „Топлофикация Перник” АД е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 12.07.2021 г. срещу В.Л. С., ЕГН **********, за сумата 1216,08 лв.,
представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. –
30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес *****, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 12.07.2021 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата 155,48 лв., представляваща обезщетение за
забава върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до 02.06.2021 г., както и за
разноските за производството.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 21.07.2021 г., който е депозирал
възражение на 19.08.2021 г.
С разпореждане, връчено на заявителя на 07.09.2021 г., му е указано да предяви иск за
вземанията по заповедта, който е депозирал исковата молба на 07.10.2021 г.
Представено е извлечение от сметка за абонат В.Л. С. за периода 5/2019 – 4/2020 и
общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г., публикувани
във в. „Съперник”, бр. 82/3959/ на 29.04.2008 г.
С доклада по делото е обявено на страните, че на съда е служебно известно, че общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди са публикувани в един местен и
централен ежедневник (в - к “Съперник”, бр. 82 от 29.04.2008 г. и в – к „Новинар, бр. 101 от
30.04.2008 г.).
От декларация, приложена към писмо с изх. № 19/МСИ-1493-1 от 18.10.2019 г. на
Дирекция „Местни приходи и такси“ при Община Перник, се установява, че на 06.02.2014 г.
В. Л. ИВ. е декларирала пред данъчната администрация, че е едноличен собственик на
жилище, находящо се на адрес: ****, придобито по наследство.
Съгласно удостоверение с изх. № 561/05.07.2019 г. за идентичност на лице с различни
2
имена имената В. Л. ИВ. и В.Л. С. са имена на едно и също лице.
От удостоверение за наследници с изх. № 2269/30.11.2012 г. на В.Н.Д. се установява, че
е починала на 16.16.2010 г., като е оставила единствен наследник по закон В. Л. ИВ. -
дъщеря.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза се
установява, че процесният имот се намира в топлоснабдена сграда, по отношение на която е
сключен Договор № 248/20.11.2000 г. за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ в сграда в режим на етажна собственост между етажната собственост и „Техем
сървисис“ ЕООД, от който момент е въведена системата за дялово разпределение в СЕС.
Вещото лице посочва, че между ищцовото дружество и „Техем сървисис“ ЕООД е сключен
Договор ***7/30.11.2011 г. за услугата „дялово разпределение“ със срок една година с
клауза за безсрочно продължение с по още една година, ако липсват възражения от
подписалите го страни, и Договор № 76/01.09.2017 г. с „Директ“ ЕООД. От заключението
на същата експертиза се установява, че уредът за търговско измерване, монтиран в
абонатната станция, е преминал метрологичен контрол, съответства на одобрения тип, годен
е да се използва за търговско измерване и показанията му могат да се считат за достоверни.
От заключението се установява още, че е извършен редовен отчет на показанията на
топломера в абонатната станция, което е констатирано от карнетите, водени от
топлофикационното дружество. Нетното количеството топлинна енергия е определяно
съгласно Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г., тъй като от брутната топлинна енергия са
приспаднати технологичните загуби на топлоенергия. Изпълнено е изискването на
посочената наредба, касаещо разпределение на нетното количество потребена топлинна
енергия между собствениците на имоти в сграда на етажна собственост (СЕС). Не е
констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в СЕС.
От обсъжданото заключение съдът достига до извод, че изравнителните сметки са изготвяни
ежегодно, след проведени отчети за потреблението на топлинната енергия в СЕС.
Преизчислените суми са отразени в индивидуалните сметки по имоти. Вещото лице е
посочило, че начислените суми, които е посочил по компоненти за разпределяна
топлоенергия, са в съответствие с действащите по време на процесния период цени на
топлоенергията. В тази връзка вещото лице пояснява, че стойността на топлоенергията за
процесния период е в размер на исковата сума.
Съдът напълно кредитира заключението на вещото лице. При изготвяне на
експертизата вещото лица е работило въз основа на документи, представени му от ищеца и
фирмата за дялово разпределение, т. е. въз основа на всички предвидени по закон
документи, съставяни във връзка с доставката, ползването и заплащането на потребена
топлинна енергия. На следващо място вещото лице - топлотехник последователно е
анализирал и преценил всички релевантни при формиране на задължението на ответника
елементи - отчети на общ топломер, коректно приложение на методиката за дялово
разпределение и други.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
3
състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Исковете са предявени за установяване вземанията на ищеца към ответника за
доставена топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, срещу която е подадено възражение от длъжника в срок, поради което
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за ищеца е налице правен интерес от предявяване на
настоящите установителни искове.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ:
В тежест на ищеца по иска за главница е установяването, че между страните по делото
е налице облигационна връзка за продажба на топлоенергия, изпълнението на задължението
за реално доставяне на топлинна енергия, както и нейната стойност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови
нужди, в това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен към
абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Следователно отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона от
момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
Това качество е определено в цитираната по-горе разпоредба и е свързано с притежаването
на правото на собственост или ограничено вещно право върху даден имот, както и при
наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По делото не се спори, че общите условия на ищцовото дружество са публикувани по
предвидения в закона ред и влезли в сила.
От удостоверението за идентичност на лице с различни имена и изявлението,
направено от ответника в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, ползващо се с материална
доказателстввена сила относно неизгодните за ответника факти, съдът приема, че същият е
едноличен собственик на недвижим имот, находящ се на адрес: ****, по наследство.
Относно възражението на ответника, че данъчната декларацията не представлява
способ за придобиване, нито за доказване на право на собственост върху имоти, следва да се
отбележи, че това е така, когато с направените в нея изявления лицето се домогва да докаже
изгодни за себе си факти. Когато обаче същата съдържа признание на неизгодни факти,
направеното изявление се ползва с обвързваща доказателствена сила.
Предвид горното, следва, че за исковия период страните по делото са се намирали в
договорни отношения за продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза се
установява, че за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. доставеното количество топлинна
4
енергия е на стойност 1216,08 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск за главница е основателен и
следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
Предвид обстоятелството, че искът има за предмет парично вземане, като
правоувеличаваща последица от предявяването му, следва да бъде уважено и искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от депозиране на заявлението в
съда – 12.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Предвид неизпълнението на падежа, ответникът дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания от деня,
следващ изтичане на 30-дневния срок от периода, за който се отнасят. Съдът, съобразявайки
падежните датите на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, достига до извод, че
обезщетението за забава за периода от 09.07.2019 г. – 02.06.2021 г. е в размер на сумата
155,48 лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че в полза на ишцовото дружество е възникнало
вземане за лихва за забава в претендирания размер.
По разноските:
Предвид отправеното искане и съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да се произнесе по сторените от страните разноски в заповедното и исковото производство.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. В заповедното производство ищцовото дружество е направило разноски както
следва: 27,43 лв. – държавна такса, и 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, т.е. общо
77,43 лв. В настоящото исково производство ищцовото дружество е сторило следните
разноски: 27,43 лв. – държавна такса, 200,00 лв. – депозит за вещо лице, 100,00 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, т. е. общо 327,43 лв.
Предвид извода за основателност на исковите претенции, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК на ищеца следва да бъдат присъдени сторените разноски в заповедното и исковото
производство в пълен размер.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В.Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник,
ул. „*****“ ***, ****, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата
1216,08 лв. /хиляда двеста и шестнадесет лева и осем стотинки/, представляваща
главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. Перник, ул. „*****“ ***, ****, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК –
12.07.2021 г., до окончателното изплащане на вземането, и сумата 155,48 лв. /сто петдесет
и пет лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху месечните плащания за периода от 09.07.2019 г. до
02.06.2021 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение от 12.07.2021 г. по ч.гр.д.
№ 03708/2021 г. на РС-Перник, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА В.Л. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, ул. „*****“ ***, ****, ДА
ЗАПЛАТИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ - ПЕРНИК" АД, EИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република”, сумата 77,43 лв. /седемдесет и
седем лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски в заповедното производство, и сумата
327,43 лв. /триста двадесет и седем лева и четиридесет и три стотинки/ - разноски в
исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила ч.гр.д. № 03708 по описа за 2021 г. на Районен съд –
Перник да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящото дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6