№ 5317
гр. София, 18.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от ТЕМИСЛАВ М. ДИМИТРОВ Частно
гражданско дело № 20221110101243 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на „**************** ЕООД срещу АС. ЕВ. С. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Съдът, след като разгледа заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК и приложения договор за потребителски кредит и общи условия към него,
намира следното:
На основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът разглежда заявлението и издава
заповед за изпълнение, освен когато – искането се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че заявеното вземане за разходи за извънсъдебно събиране на
вземането се основава на нищожна клауза, поради което заявлението в посочената част
следва да бъде отхвърлено.
Съгласно тарифа на **************, при забава в плащането погасителна
вноска с повече от 30 дни, заемателят дължи на заемодателя заплащането на разходи в
размер на 9 лв. за всеки следващ 30-дневен период на забава, които не могат да бъдат
повече от 45 лв. Съдът намира, че посочената клауза, предвиждаща задължение за
заплащане на такси за събиране на вземането, е нищожна, тъй като преследва
забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Това е така, тъй
като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а напротив - изискуемостта на
това вземане следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава.
Следователно, не става въпрос за никаква такса, защото не се дължи заради извършени
разходи, а самото наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за
обезщетение за вреди от забавата. Съгласно императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1
1
ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Ето защо, посочената клауза е в
колизия с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за
нищожна. Тази наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за
неоснователно обогатяване, като в същността си представлява неустойка, излизаща
извън присъщите ѝ от закона функции, което също влече нищожността ѝ.
Приетата от съда нищожност на клаузата от тарифата към договора,
предвиждаща заплащането на разходи за извънсъдебно събиране на вземането,
обуславя неоснователност на заявлението в частта, с която се претендира сумата в
размер на 60 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението,
поради което същото подлежи на отхвърляне в посочените части.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, с
вх. № *********** г. по описа на СРС, в частта, с която се претендира сумата в
размер на 60 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на задължението.
Разпореждането подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчването на препис с частна жалба, подадена до Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
След влизане в сила на разпореждането делото да се докладва за изпълнение на
процедурата по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК – предоставяне на възможност на заявителя да
предявя осъдителен иск за вземанията, по отношение на които е отказано издаването
на заповед за изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2