Р
Е Ш Е Н И Е
№ 4470
гр.
В., 11.11.2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на дванадесети октомври две хиляди
и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря А.Д.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №5416 по
описа за 2015 година на Варненския районен
съд, ХХ състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от Г.В.Н.,
ЕГН ********** с адрес ***, чрез процесуален представител – адв.
К.К., срещу С.П.К., ЕГН ********** с
адрес *** иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №*г. на нотариус Ал. Г. с район на действие ВРС, рег. №* в НК, с който е прехвърлен от
ищцата на ответника недвижим имот, представляващ Апартамент №* с
идентификатор *, находящ се в гр. В., ж.к. „Вл. В.”, бл.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от * кв.м., при граници: на същия етаж * и над обекта: *, ведно с 0.6088 % ид.ч. от
общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото и избено помещение №* с площ от * кв.м.
Твърди се в
исковата молба, че ищцата е вдовица, като впоследствие починал и единственият й
син. С решение на ТЕЛК й е определена степен на увреждане 94% с водеща диагноза
сърдечна недостатъчност и съпътстващи заболявания. Трудно подвижна е. Покрай
домашното си куче се запознала с ответника, който е ветеринар. През лятото на
2014г. разговаряли дали ответникът ще е в състояние да я гледа, ако тя му
прехвърли жилището си. Постигнали съгласие и сключили процесния
договор. След изповядването на сделката ответникът не спазил поетите
задължения, като включително през м. април 2015г. допуснал да бъде спрян токът
в жилището поради неплатени сметки, при което ищцата няколко дни стояла на
студено и тъмно. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба, с който ответникът е оспорил предявените искове и отправил
изявление за предявяване на насрещни такива. С последваща
молба е заявил, че признава предявения
иск изцяло.
Съдът, след като взе
предвид отправеното в съдебно заседание искане за постановяване
на решение при признание на
иска, намира следното:
Налице е
изрично признание на предявения иск от страна на ответника.
В съдебно заседание
е отправено и искане от страна на ищеца да бъде постановено решение при
признание на иска и доколкото съдът счита, че не са налице отрицателните
предпоставки на чл.237, ал.3 ГПК, то се налага изводът, че са спазени всички
общи и специални изисквания за постановяване на решение при признание на иска,
с което същият да бъде уважен, като бъде развален по съдебен ред процесният договор.
С оглед изхода на
спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото
разноски. На първо място следва да се отбележи, че съдът не споделя доводите на
ответника за недължимост на разноските в процеса. От
признатите по делото факти се установява, че същият е станал повод за водене на
делото, поради което не са налице кумулативно предпоставките на чл.78, ал.2 ГПК
и ответникът е отговорен за разноски на осн. чл.78,
ал.1 ГПК. Представени са доказателства за заплащане на държавна такса в размер от
653лв. и адвокатско възнаграждение в размер от 2000лв. Своевременно в процеса е
направено от ответната страна възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение. Като съобрази направеното признание на
иска, довело до липса на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира,
че следва да определи и присъди в полза на ищеца адвокатско възнаграждение в
минимален размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 1019.56лв. Така, общият размер на
разноските, които ответникът следва да заплати на ищеца е 1672.56лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗВАЛЯ
договор за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт №*г. на
нотариус Ал. Г. с район на действие ВРС, рег. №* в НК, с който е прехвърлен от Г.В.Н., ЕГН ********** на С.П.К., ЕГН **********
недвижим имот, представляващ Апартамент
№* с идентификатор *, находящ се в гр. В., ж.к.
„Вл. В.”, бл.*, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с площ от * кв.м., при граници: на същия
етаж * и над обекта: *, ведно с
0.6088 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото и избено помещение
№* с площ от * кв.м., по предявения иск от Г.В.Н., ЕГН ********** с адрес ***, срещу С.П.К., ЕГН ********** с адрес ***,
на основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА
С.П.К., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.В.Н., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от 1672.56лв. /хиляда
шестстотин седемдесет и два лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща сторени
по делото разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл.78,
ал.1 и 5 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Варненски окръжен
съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: