Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.Н., 27.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Н. в публичното си заседание на двадесет и
четвърти февруари две хиляди и двадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР: Нела Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 1738
по описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание, както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 1031,05лв.- главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 196,46лв. договорна лихва за
периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019г.; 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 82 от ЗЗД за сумата от 54,92лв. обезщетение за
забава на основание чл. 82 от ЗЗД за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението.
Ищецът сочи, че при сключването на договор за
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с № ***г. с
максимален кредитен лимит от 1000лв. Посочено е, че същия представлява
револвиращ потребителски кредит, който се усвоява от кредитополучателя чрез
всякакви транзакции, а върху усвоената сума се начисляват годишна лихва и такси
за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен
процент.
Ищецът сочи, че съгл. чл. 1 и чл. 14 от договора за
отпускане на револвиращ кредит, за кредитополучателят е възникнало задължението
да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Посочено е, че длъжникът е преустановил плащанията по
договора на 01.11.2018 г., когато е последното плащане по нея, като балансът по
същата е в размер на минус 1227,51лв.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи главница 1031,05лв., както и 196,46лв.
договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019г. и 54,92лв.
обезщетение за забава на основание чл. 82 от ЗЗД за периода от 03.04.2019 г. до
11.10.2019 г.
От името на ответника не е
постъпил писмен отговор в законоустановения срок. Исковата молба и приложенията
към нея е получена от неговия баща със задължение да му ги предаде, поради
което ответникът се счита за уведомен за воденото спрямо него дело. Назначен му
е особен представител, т.к той лично не е получил книжата и поради това не се
счита за уведомен за задължението да посочи адрес за призоваване, ако е
различен от вече установения. Особеният представител е за провеждането на
съдебното заседание спрямо ответника.
Въз основа
на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
По приложеното ч. гр. д. №1449/2019 г. по описа на РС Н.,
по което е издадена Заповед № 852/01.11.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, ответникът е задължен да
заплати на ищеца да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД- ищец сумите
от 1031,05лв.- главница; 196,46лв. възнаградителна лихва за
периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019г, и сумата от 54,92лв. мораторна лихва
за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението – 30.10.2019 г.
Поради връчването на заповедта за
изпълнение на длъжника по реда на основание чл.47, ал.5 от ГПК, заявителя е
предявил установителни искове за установяване на вземането си по заповедта.
От представените по настоящето дело доказателства се
установява, че ответникът
по делото е сключил с „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ АД договор за потребителски кредит,
издаване на и ползване на кредитна карта PLUS-***г., съгласно който размера на кредита е 13 000лв. В
договора са посочени още застрахователна премия от 3607,50лв., такса ангажимент
в размер на 455лв.; брой на погасителните вноски 74 бр.; размер на месечната
погасителна вноска от 311,30лв.; общ размер на плащанията 23 036,20лв. В
договора е посочено още, че ГПР е 16,62 %, а договорения лихвен процент е 14,10
%. Към договора е приложен погасителен план. По делото е приложен сертификат № PLUS-15843285 за
застраховка от същата дата, на която е сключен и договора. Към договора е
приложен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, съгласно който от договорения размер на кредита от
13 000лв. са удържани посочените в договора такса ангажимент и
застр.премии и нетната сума, която е за получаване по сметката на ответника е
12 545лв.
Със същия договор, съгл. чл. 12 от него, страните са
се съгласили и за издаването на кредитна карта, която да бъде издадена не по –
късно от 18 месеца от сключването на договора. С чл. 13-21 от договора,
страните по него са се съгласили за ползването на револвиращата кредитна карта,
като съгл. чл. 16 кредитният лимит, лихвите и таксите са посочени в
приложението към договора. В чл. 18 от договора е посочено, че
кредитополучателят ще заплаща месечна погасителна вноска до изплащането на начислените
задължения, като размерът на вноската се определя според приложението.
Съгласно приложение към договора, на ответника е била
издадена кредитна карта с № ***г. с максимален
кредитен лимит от 1000лв., при посочен размер на лихвения процент и този на ГПР
-35% и съответно 44,90%. Съгласно посоченото в приложението, при забава се
дължи обезщетение в размер на 10% +ОЛП на БНБ (законна лихва за забава).
Съгласно посоченото, при усвоен кредитен лимит до 1000лв. се дължи минимална погасителна
вноска от 60лв.
По делото е приложено месечно извлечение по кредитна
карта, издадено към дата ***г., в което е посочено, че минималната дължима сума
по револвираща сметка е 120лв.; минималната сума за плащане е 660,40лв. и
използвания кредитен лимит е 1 227,51лв.
На длъжника е изпратено месечното извлечение за
дължимите на кредитора суми с обратна разписка, получена от него на 16.08.2018
г. На длъжника е изпратена „последна покана“, съгласно която същия е
преустановил плащането на вноските по договора на 01.11.2018 г. и същия дължи
главница в размер на 1031,05лв., договорна лихва в размер на 196,46лв. и
обезщетение за забава в размер на 1,44лв. Общо дължи 1228,95лв. Тази покана е
от 08.04.2019 г.
Други доказателства по делото не са представени.
Въз основа на така приетите по делото писмени доказателства, съдът намира, че от правна страна ищецът е доказал единствено наличието на облигационни отношения с ответника, породени от сключения договор за потребителски кредит, издаване на и ползване на кредитна карта PLUS-***г., който съдържа в себе си и съгласие за издадена кредитна карта с № ***г. с максимален кредитен лимит от 1000лв. Последното представлява самостоятелен кредитен продукт, т.е услуга предоставена от ищеца – кредитор и спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит. Съгласно сключения договор между страните не се предвижда клауза, даваща възможност на картодържателя и ответник, да превишава наличността на сметката или на договорения размер на кредита, който му е предоставен, а той е в максимален размер на 1000лв. Това обсъждане се налага, с оглед на претендираната от ищеца главница в размер, надвишаващ договорения кредитен лимит на картата от 1000лв. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал.3 вр. ал.1 от ЗПК, когато договорът за откриване на сметка предвижда възможност за потребителя да превиши наличността на сметката или на договорения размер на овърдрафт, и при наличие на такова, кредиторът следва да уведоми незабавно потребителя писмено или на друг траен носител за: 1. превишението; 2. сумата на превишението; 3. лихвения процент; 4. приложимите санкции, такси и за всички разходи и лихви върху просрочените плащания. Тази разпоредба показва, че ползване на по- голям от разрешения лимит е възможно само при наличието на изрична уговорка между страните по договора. Съгласно приложения договор такава уговорка липсва (чл. 3), което показва, че кредитополучателят не би могъл да ползва повече отколкото е максималния договорен размер на кредитния му лимит, а именно от 1000лв. Ако пък в действителност това е станало възможно, то за кредитора, доколкото това не е уговорено между страните, не възниква право да претендира полученото в повече. В този смисъл, съдът намира, че претенцията на ищеца за главница, надвишаваща кредитния лимит на картата от 1000лв. е неоснователна за разликата над този размер. Посочените в договора кредитни лимити и съответни минимални вноски са бланкови и касаят плащания по различните по размер договорени лимити. Плащането на минималната погасителна вноска има за цел да поддържа кредита активен, а не да бъде прекратено неговото предоставяне и ползване. Като е посочил в писмото до длъжника, че същия е преустановил плащанията по договора на 01.11.2018 г., кредиторът има право да претендира като главница по този договор, сума равна или по – малка от размера на кредитния лимит. Ответникът по делото не сочи и не представя доказателства за платените от него задължения, от което съдът приема, че той дължи на ищеца по делото сумата от 1000лв.
Предвид на горното, съдът намира, че иска на ищеца за установяване на съществуването на вземане спрямо ответника, породено от сключения договор и на основание чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД, е основателен за сумата от 1000лв. главница и следва да се отхвърли за разликата до 1031,05лв., т.е за 31,05лв.
Относно претенцията на
ищеца за възнаградителна лихва, съдът намери, че доколкото с чл. 14 от договора
страните са се съгласили за предоставения кредит да се заплаща лихва в
посочения в договора размер, а именно от 35%, и в съответствие с разпоредбата
на чл. 9 от ЗЗД, намира, че тази разпоредба противоречи на добрите нрави.
Същата по размер надхвърля трикратния размер на законната лихва и като такава
води до неоправдано облагодетелстване на кредитора за сметка на длъжника.
Съгласно посоченото в Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр.д.№
1106/2003 г., ІІ т.о., Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 г., ІІ г.о., Решение № 1270 от 09.01.2009 г. на ВКС по гр.д.№
5093/2007 г., ІІ т.о. и др. противно на добрите нрави е да се уговаря
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а
когато възнаградителна лихва е уговорена по обезпечен и по друг начин заем
(напр. ипотека), противно на добрите нрави е да се уговаря лихва за забава,
надвишаваща двукратния размер на законната лихва. В случая договорената
възнаградителна лихва е в годишен размер 35%. Следователно уговорената тя
надвишава над 3 пъти законната лихва, което противоречи на добрите нрави, тъй
като се получава неравноправно третиране на кредитополучателя като икономически
по-слаб участник в оборота.
Поради това, че съгл. чл. 24 от ЗПК се прилагат субсидиарно правилата на чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите, то така определения размер на лихвата се явява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т.5 от ЗЗП. Тази клауза, доколкото е била предварително определена в приложението към договора се явява такава, върху която потребителят не е могъл да се запознае преди сключването на договора и да предвиди икономическите последици от сключването на договора, което я прави неравноправна и по смисъла на чл. 143, ал.2, т. 10 и 19 от ЗЗП.
Въз основа на горното и на основание чл. 146, ал.1 от клаузите са договорната лихва, като неравноправни са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Съгласно ал.5, наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, не води до неговата нищожност, ако договорът може да се прилага и без тези клаузи, което означава, че независимо, че клаузите за договорна (възнаградителна) лихва са неравноправни, то дължимостта на вземането по главницата в установения от съда размер се запазва.
Оттук следва, че искът иск по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 196,46лв. договорна
лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019г. се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Относно искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 82 от ЗЗД за сумата от 54,92лв. обезщетение за забава за периода от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. Съгласно посоченото в т.2 от ТР 3 от 27.03.2019 г. по тълк.дело 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, че размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането. Кредиторът не представя доказателства за предявена от него предсрочна изискуемост на вземането му по кредитната карта, поради което и на основание чл. 235 от ГПК съдът приема, че такава е предявена с получаването на настоящата искова молба, в случая от бащата на ответника, и с това той се счита редовно и надлежно уведомен за упражненото право на кредитора да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо. Този момент обаче е 23.12.2019 г.
От това следва, че ищецът по делото няма настъпило спрямо ответника вземане за обезщетение за забава за периода, който сочи, от 03.04.2019 г. до 11.10.2019 г. и искът му по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 82 от ЗЗД за сумата от 54,92лв. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
В обобщение на гореизложеното, съдът намира, че предявените от ищеца искове са частично основателни само до размера на установеното от съда по иска за главница в размер на 1000лв. и са неоснователни в останалата част, за главница в размер на 31,05лв., за възнаградителна лихва в размер на 196,46лв. и за законна лихва за забава в размер на 54,92лв.
Относно
разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно
разноските в исковото производство.
Ищецът по делото е направил разноски в
размер на 124,35лв. ДТ.
Освен тези разноски, ищецът е заплатил и
направил разноски за особен представител на ответника в размер на 319,77в.
Ищецът претендира и разноски за
юрисконсулт в размер на минимално дължимото възнаграждение от 100лв. Съдът
намира, че размерът на възнаграждението за юрисконсулт отговаря минималния
посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общо претендираните разноски са в размер
на 544,12 лв.
Ответникът не е направил разноски по
делото.
Разноски
в полза на ищеца, съгл. чл. 78, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.
78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по
делото разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска. Предявените искове са в общ размер на 1282,43лв.,
а уважените са в размер на 1000лв., поради което пропорционално на уважените
искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 424,29лв.
Разноски
в полза на ответника, съгл. чл. 78, ал. 2 от ГПК.
Ответникът не е направил разноски по делото и такива не следва да му се
присъждат.
Относно
разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика -
т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част на исковата
претенция и направените от последния разноски по заповедното производство.
По заповедното производство са присъдени
нразноски за ДТ в размер на 25,65лв. и са 50лв. за юрисконсулско възнаграждение,
общо 75,65лв.
С оглед на окончателното решение по
настоящето дело и установяването на дължимост на разноските пропорционално на
уважените искове, то ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в
размер на 58,99 лв.
Водим от горното и на основание чл. 237 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на М.А.Ю. с
ЕГН ********** ***, че вземането на
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,Париж“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 1000лв. (хиляда лева) главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на Заповед за изпълнение № 852/01.11.2019 г.по ч.гр.д. № 1449/2019 г. на НПРС – 30.10.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА,
като отхвърля иска за разликата до сумата от 1031,05лв. (хиляда тридесет и един
лева и пет стотинки).
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявен предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14,
представлявано от Д.Д., против М.А.Ю.
с ЕГН ********** ***, за установяване
съществуването на вземане в размер на 196,46лв. (сто деветдесет и шест лева
четиридесет и шест стотинки), договорна лихва за периода от 01.11.2018 г. до 03.04.2019г.,
за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 852/01.11.2019 г.по ч.гр.д. № 1449/2019 г. на НПРС.
ОТХВЪРЛЯ иска чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с 82
от ЗЗД предявен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к
1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., против М.А.Ю. с ЕГН ********** ***, за установяване съществуването на вземане в
размер на 54,92лв.(петдесет и четири лева деветдесет и две стотинки)
обезщетение за забава на основание чл. 82 от ЗЗД за периода от 03.04.2019 г. до
11.10.2019 г за което вземане е издадена Заповед за изпълнение № 852/01.11.2019 г.по ч.гр.д. № 1449/2019 г. на НПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, М.А.Ю.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК
*********, направени по делото разноски в размер на 424,29лв.
(четиристотин двадесет и четири лева двадесет и девет стотинки).
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. т.12 от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, М.А.Ю. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, присъдените по Заповед
за изпълнение № 852/01.11.2019 г.по ч.гр.д. № 1449/2019
г. на НПРС разноски в размер на 58,99 лв. (петдесет и
осем лева деветдесет и девет стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7,
ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д.
№ 1449/2019 г. на НПРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина Николова