Решение по дело №2370/2017 на Районен съд - Горна Оряховица

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 194

 

гр. Г. О., 16.05.2018 г.

 

           В   И  М  Е  Т  О   Н  А   Н  А  Р  О  Д  А

 

районен съд – г. о., девети състав, в публично заседание на седемнадесети април две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ПОПОВ

 

при участието на секретаря Цветомира Николова и в присъствието на прокурор …., като разгледа докладваното от съдия Попов Гр. д. № 2370 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Иск за развод поради разстройство на брака с постигнато между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК относно последиците на развода.

 

          Ищцата И.И.Д. с ЕГН: ********** ***, действаща чрез адв. С.К. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответникът Д.А.Д. с ЕГН: ********** с настоящ адрес ***, са сключили граждански брак на 14.10.2000 г. в гр. В. Т. . Този брак бил първи за ищцата и втори за ответника. От него двамата имали родени две деца: Н.Д.Д., роден на *** г. и В.  Д.Д., родена на *** г.

В началото на брачния си живот страните се установили да живеят на квартира в гр. В. Т. . От месец май 2001 г. живели в с. С.  на квартира. В продължение на година, година и половина отношенията им били нормални, след което Д. започнал безпричинно да ревнува ищцата, според нея – под въздействие на алкохола. Започнал системно да пие, още от преди обяд. Почти винаги ответникът бил безработен. И.Д. работела постоянно и издържала бюджета на семейството. Всяка вечер синът им Н. присъствал на скандалите на баща си, който проявявал към ищцата грубост, обиждал я, посягал да я бие и ѝ удрял шамари. Не работел, пиел постоянно, вдигал скандали всеки ден. Ищцата твърди, че синът ѝ Н. израснал в постоянен стрес. Ответникът упражнявал спрямо нея ежедневен психически и физически тормоз в присъствието на децата ни.

Ищцата твърди също, че само тя се грижи за децата. Тя ги водела на училище, само тя посещавала родителските срещи, само тя се срещала с класните им ръководители. Тя готвела, перяла, чистела и пазарувала с помощта на по-голямото дете като същевременно ходела и на работа.

На 01.02.2017 г. ответникът заминал в с. С.  под претекст, че ще гледа родителите си, но се настанил в жилището на сина им Н.. Оставил ищцата с много неплатени стари сметки за ток, вода, изплащане на заем към Бързи кредити. От 01.02.2017 г. страните се намирали в трайна фактическа раздяла. За времето от фактическата раздяла до подаване на настоящата искова молба ответникът изпратил само един пощенски запис за 50 лева за учебната година на сина им и купил на децата по една тениска и по едно клинче.

И.Д. твърди чрез своя процесуален представител, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачния съюз между нея и Д.Д., съгласно предпоставките на чл. 49, ал. 1 СК, като била изключена всякаква физическа, духовна и икономическа връзка между тях.

Моли съда да постанови решение, с което да прекратите с развод брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника; да постанови местоживеенето на децата Н. и В.  при нея и ѝ предостави упражняването на родителските права; да определи режим за лични отношение с бащата в интерес на децата, както следва: един път в месеца - третата събота от 11 ч. до 16 ч. по местоживеенето на децата, както и да осъди Д.А.Д. да заплаща в полза на децата Н. и В.  ежемесечно по 150 лв. за всяко от децата, считано от 01.02.2017 година и занапред, платима до 5-то число на месеца с пощенски запис, заедно със законната лихва от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното изплащане, до настъпването на законните причини за нейното изменение или прекратяване.

 Уточнява, че след развода желае да носи предбрачното си фамилно име А. като съдът предостави семейното жилище в с. Ц. К., ул. „….” № .., собственост на нейните родители, на нея. Няма претенция за изръжка по чл. 145 от СК.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответникът Д.А.Д. с ЕГН: ********** чрез неговия процесуален представител в лицето на адв. Н.П. от ВТАК. Ответната страна счита исковата молба за допустима. По отношение на основателността на исковата претенция изразява становище, че сключеният между страните брак действително е дълбоко и непоправимо разстроен и ответникът също желае неговото прекратяване, но според него изключителната вина за това разстройство носи ищцата. Категорично оспорва описаните в исковата молба твърдения и ги определя като неверни.

Невярно било твърдението на ищцата, че само „година, година и половина” отношенията ѝ с ответника били добри, тъй като тя не само останала да живее при него, но двамата са закупили жилище в полза на сина си и Д. е създала второ дете с ответника. Според Д. от месец май 2001 г. семейството е заживяло на квартира в с. С. , защото ищцата не е приемала родителите на съпруга си и не е искала да живеят съвместно с тях.  През 2005 г. семейството се преместило да живее в жилище в с. С. , закупено от двамата съпрузи в полза на тогава четири годишният им син Н..

Според Д.Д. отношенията в семейството били добри. Всеки влагал своя принос, за да задоволяват потребностите си. Единадесет години след раждането на синът Н. се родило второто дете в семейството. Ответникът твърди, че малко след това отношенията между съпрузите са се влошили. От този момент страните заживели отделно и самостоятелно в един дом. Помежду им липсвала каквато и да била духовна и физическа близост, което статукво било наложено от ищцата. В резултат на това се появило напрежение в отношенията им. Ищцата настояла да се преместят в с. Ц. К., където нейният чичо бил най-големият арендатор в региона и щял да осигури по-добри възможности на семейството. В края на 2014 г. страните се преместили там, като се настанили в къща, собственост на майката на ищцата. Къщата представлявала бивша плевня, впоследствие пригодена за жилище. Битовите условия са били несравнимо по-лоши от тези в с. С. . Ищцата започнала работа в Психиатричната болница в с. Ц. К., а ответникът постъпил на работа при нейния чичо, който за негово разочарование му предложил работа на общ работник.

Според ответната страна битовите условия на живот, доходите и работата на страните не са били по-добри от тези в с. С. . Ищцата започвала работа от 6 часа сутринта, поради което Д. водел малката си дъщеря на детска градина и я вземал в края на работния си ден от там. Личните отношения между съпрузите не се подобрили. Съпругата заговорила, че иска двамата да се разведат. Многократно ответникът молил ищцата да се върнат заедно в с. С. , или поне да не се развеждат, но двамата не постигнали съгласие за това.

Д.Д. чрез своя процесуален представител потвърждава, че на 01.02.2017 г. се върнал сам в с. С. , но причината действително била да се грижи за болните си родители.

Д. е съгласен да сключи споразумение с ищцата относно всички или някой от последиците на развода, съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 4 от СК. Съгласен е бракът между страните да бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен, но по вина на ищцата. Не възразява тя да упражнява родителските права над двете деца. По отношение издръжката на децата заявява, че е в състояние да заплаща издръжка по 130,00 лв. за всяко, считано от датата на образуване на делото и оспорва претенцията за издръжка за минало време. Тъй като по-голямото дете Н. имало изградени лични отношения с баща си, ответникът желае да го вижда два пъти месечно с приспиване при него и през лятото. По отношение на малолетната В.  предлага режим на лични контакти, както следва: всяка първа неделя от месеца от 9,00 ч. до 15,00 ч. по местоживеене на детето, както и да взема детето при себе си в с. С.  всяка трета събота и неделя от месеца, считано от 9,00 ч. в събота до 16,00 ч. в неделя, с преспиване при бащата; двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, половината от официалните зимна и пролетна ваканции, на Коледа през четните години, заедно с дните от първата половина от зимната ваканция и на Нова година през нечетните години, заедно с дните от втората половина на ваканцията, както и половината от пролетната ваканция.

Претендира разноски.

         В първото по делото съдебно заседание страните постигнаха помежду си споразумение по реда на чл. 49, ал. 4 от СК. По тяхно искане съдът допусна преминаване на производството от иск по чл. 49, ал. 1 от СК в иск за развод поради разстройство на брака с постигнато между страните споразумение по чл. 49, ал.4 от СК относно последиците на развода.  Ищецът заяви, че не иска произнасяне от съда по вината за разстройството на брака. Пълномощникът на ищцата – адв. К. от ВТАК, изрично упълномощена, изложи параметрите на постигнатото между тях споразумение за последиците от прекратяването на брака им по чл. 49, ал. 4 от СК, вписано в съдебния протокол. Процесуалният представител на ответната страна потвърди, че е съгласна с параметрите на така постигнатото споразумение. Двете страни молят съда да го утвърди.

         Съдът, след като изслуша становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, прецени ги съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:                  

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 14.10.2000 г., издадено от Община Г. О., страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на 14.10.2000 г. в гр. В. Т. , за което е съставен акт за граждански брак № 0359/14.10.2000 г. От брака си съпрузите имат родени две деца – непълнолетния Н.Д.Д. с ЕГН ********** и малолетната В.  Д.Д. с ЕГН **********. От свидетелските показания на Г. И. А. се установи, че от февруари 2017 г. съпрузите живеят в условията на фактическа раздяла. Тогава съпругът Д.А.Д. отишъл да живее в с. С.  с обяснението, че ще гледа баща си. Оттогава двамата не се били събирали. Според свидетеля Арабаджиев страните повече не могат да продължат да бъдат семейство, че отношенията помежду им не могат да бъдат поправени и не е възможно бракът им да бъде заздравен.

Горното се потвърждава и от обясненията на непълнолетното дете Н.Д., изслушан по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДетето в присъствието на социален работник. Детето допълва, че до момента на фактическа раздяла родителите му се карали постоянно и не се разбирали помежду си.

Предвид изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства, мотивира съда да достигне до извода, че бракът на страните е опразнен от онова съдържание, което влагат в него закона и морала и продължаването му в този вид е житейски неоправдано и вредно. Установената между страните трайна фактическа раздяла и обстоятелството, че всеки един от съпрузите води самостоятелен живот отделно и независимо от другия без да поддържат помежду си контакти като съпрузи, навежда съда до единствения извод, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Ответникът трайно живее в с. С. , общ. С., докато ищцата е уредила живота си в с. Ц. К., общ. В. Т. , т.е. всеки от съпрузите води свой собствен живот и бракът им съществува формално, не контактуват физически и духовно като съпрузи. От гласните доказателства се установи, че помежду им е настъпило отчуждение, което е причина за настъпилото дълбоко и непоправимо брачно разстройство.

Предвид горното, съдът намира, че искът за развод е доказан по основание и следва да бъде уважен, като бракът между страните бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен.

Доколкото страните изрично заявиха, че оттеглят въпроса за вината и съобразно чл. 49, ал. 3 от СК съдът не следва да се произнася относно вината за разстройството на брака.

Постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК за последиците от прекратяването на брака е пълно, не противоречащо на императивните законови разпоредби и на добрите нрави, поради което следва да бъде утвърдено.

В рамките на направеното искане и на основание чл. 6, т. 2 от „Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК”, съдът определя окончателна ДТ по допускане на развода в размер на 50,00 лв., вносима от страните по равно, т.е. по 25,00 лв. всяка страна, ведно с по 5,00 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                            Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с развод брака, сключен с Акт за граждански брак № …/…. г. на Община В. Т. , между Д.А.Д., с ЕГН **********,***, и И.И.Д., с ЕГН **********,***, като дълбоко и непоправимо разстроен.

         УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК, уреждащо последиците от прекратяването на брака, както следва:

УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо родените от брака деца Н. Д. Д., с ЕГН **********, роден на *** г., и В. Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г., СЕ ПРЕДОСТАВЯ на майката И. И. Д.А, с ЕГН **********,***.

 ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на непълнолетното дете Н. Д. Д., с ЕГН **********, роден на *** г., и малолетното дете В. Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г., при майката И. И. Д.А, с ЕГН ********** по нейното местоживеене ***.

         ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения между бащата Д. А. Д., с ЕГН **********,***, и децата Н. Д. Д., с ЕГН **********, роден на *** г., и В. Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г., както следва:

         1. По отношение на малолетното дете В. Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г. – от влизане в сила на съдебното решение по делото до 31.08.2018 г. бащата да има право да вижда дъщеря си всяка първа и трета неделя от месеца, считано от 09,00 часа сутринта до 16,00 часа следобед, по местоживеене *** или в градовете Г О и В. Т. , като бащата ще взема детето и ще го връща от и в дома на неговата майка. От месец септември 2018 г. за в бъдеще време бащата да общува с детето В. Д.а Д.а всяка първа неделя от месеца, считано от 09,00 сутринта до 16,00 часа следобед, по местоживеене *** или в градовете ГО и В. Т. , както и всяка трета събота и неделя от месеца, считано от 09,00 часа в събота до 16,00 часа  в неделя с преспиване при бащата, когато той ще може да го заведе в своето жилище в с. С. . Наред с това бащата да може да взема дъщеря си за 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, на Коледа с първата половина от зимната ваканция през четните години и на Нова година с втората половина от зимната ваканция през нечетните години, когато детето ще прекарва в дома на своя баща, както и половината от пролетната ваканция. Бащата Д. Д. ще има право да взема дъщеря си и за 5 часа на рождения си ден – 12-ти август всяка календарна година. Вземането и връщането на детето В. ще става от и в дома на майката от бащата.

         2. По отношение на непълнолетното дете Н. Д. Д., с ЕГН **********, роден на *** г. действащ лично и със съгласието на своята майка – бащата да има право да контактува със сина си всяка втора и трета събота и неделя от месеца, когато детето ще прекарва от 9,00 ч в събота до 14,00 часа в неделя, като третата събота и неделя ще прекара съвместно със своята сестра в дома на баща си. Наред с това бащата ще има право да взема детето Н. за 20 дни през лятото, когато майката не е  в платен годишен отпуск, на Коледа с първата половина от зимната ваканция през четните години и на Нова година с втората половина от зимната ваканция през нечетните години, когато детето ще прекарва в дома на своя баща, както и половината от пролетната ваканция.

         ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на малолетното си дете В. Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез неговата майка и законен представител И. И. Д.А, с ЕГН **********,***, издръжка за минало време за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. в размер на 115,00 лв. (сто и петнадесет лева) месечно или общо 690,00 лв. (шестстотин и деветдесет лева).

ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на непълнолетното си дете Н. Д. Д., с ЕГН **********, роден на *** г., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. И. Д.А, с ЕГН **********,***, издръжка за минало време за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. в размер на 115,00 лв. (сто и петнадесет лева) месечно или общо 690,00 лв. (шестстотин и деветдесет лева).

Д. А. Д., с ЕГН **********,***, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАТИ дължимите суми за издръжка за минало време за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г., а именно по 690,00 лв. за всяко дете, или в общ размер на 1380,00 лв. за двете деца до 30.05.2018 г.

         ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете В. Д. Д., с ЕГН **********, родена на *** г., чрез неговата майка и законен представител И. И. Д.А, с ЕГН **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева), считано от 01.11.2017 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане като сумата е дължима до 15-то число на всеки текущ месец по посочена от майката И. И. Д.а банкова сметка ***.

         ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на непълнолетното си дете Н. Д. Д., с ЕГН **********, роден на *** г., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. И. Д.А, с ЕГН **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева), считано от 01.11.2017 г. до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на изискуемостта на всяко вземане до окончателното му изплащане като сумата е дължима до 15-то число на всеки текущ месец по посочена от непълнолетния Н. Д. Д., действащ със съгласието на своята майка И. И. Д.а, негова банкова сметка.

         Д. А. Д., с ЕГН **********,***, СЕ ЗАДЪЛЖАВА ДА ЗАПЛАТИ дължимата, но незаплатена издръжка за бъдеще време за периода от 01.11.2017 г. до 30.03.2018 г. в размер на 5 (пет) вноски по 130,00 лв. (сто и тридесет лева) или общо 650,00 лв. (шестстотин и петдесет лева) за малолетното дете В. Д. Д., ЕГН **********  и дължимата, но незаплатена издръжка за бъдеще време за периода от 01.11.2017 г. до 30.03.2018 г. в размер на 5 (пет) вноски по 150,00 лв. (сто и петдесет лева) или общо 750,00 лв. (седемстотин и петдесет лева) за детето Н. Д. Д., ЕГН **********, или обща сума за двете деца в размер на 1400,00 лв. (хиляда и четиристотин лева) до 17.07.2018 г.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо къща, находяща се в с. Ц. К., общ. В. Т. , ул. „….” № …, собственост на родителите на И. И. Д.А, с ЕГН ********** СЕ ПРЕДОСТАВЯ за ползване на съпругата И. И. Д.А, с ЕГН **********,***.

След прекратяване на брака с развод съпругата И. И. Д.А, с ЕГН **********,*** ще възстанови предбрачното си фамилно име А. и занапред ще се именува И. И. А..

СТРАНИТЕ заявяват, че нямат претенции един спрямо друг за заплащане на издръжка.

ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Г. О. сумата от 27,60 лв. (двадесет и седем лева и шестдесет стотинки), представляваща 2 % държавна такса върху размера на дължимата издръжка за минало време общо двете деца - В. Д. Д., ЕГН ********** и Н. Д. Д., ЕГН **********, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Г. О. сумата от 201,60 лв. (двеста и един лева и шестдесет стотинки), представляваща 2 % държавна такса върху тригодишните платежи на дължимите от него: издръжка  в размер на 130,00 лв. (сто и тридесет лева) за детето В. Д. Д., ЕГН **********, и издръжка в размер на 150,00 лв. (сто и петдесет лева) за детето Н. Д. Д., ЕГН **********, както и сумата от 5,00 лв. (пет лева), в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за събиране на вземането.

ОСЪЖДА Д. А. Д., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Г. О. сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода, ведно с 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И. И. Д.А, с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметката на Районен съд – Г. О. сумата от 25,00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща окончателна държавна такса за допускане на развода, ведно с 5,00 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението, в частта му относно прекратяване на брака с развод, подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването, пред В. окръжен съд.        

 

                  

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………….