№ 373
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Х.а
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000502690 по описа за 2023 година
С решение № 260126 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 15683/2018 г., СГС, 16
с-в, ОТХВЪРЛЯ предявените от Комисията за противодействие на
корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ)
искове, предявени срещу Х. И. Х. за отнемане в полза на държавата на
имущество, придобито от престъпна дейност, на основание чл. 4, ал. 1 от
ЗОПДИППД (отм.), с общ размер от 103 989, 29 лева, както следва:
1. Сума в общ размер на 13 097, 84 евро с левова равностойност 25 617,
14 лв., представляваща разлика между преведените в периода 2009 г. - 2011 г.
и установената трансформация на част от паричните средства по
разплащателна сметка в "Сосиете Женерал Експресбанк" АД;
2. Сума в общ размер на 10 949, 36 лв., представляваща разлика между
извършените преводи през 2009 г. и 2010 г. включително и извършените
превод по "Western Union" от Т. Ч. и установената трансформация на парични
средства по разплащателна сметка в лева към "Юробанк България" АД;
3. Сума в размер на 1 465, 80 лв., представляваща извършени вноски на
каса през 2011 г. по разплащателна сметка в лева към "Юробанк България"
АД;
1
4. Сума в размер на 9 540, 35 евро с левова равностойност от 18 656, 30
лв., представляваща внесени суми на каса от Х. Х. през 2009 г. по спестовен
влог в евро към "Юробанк България" АД;
5. Сума в размер на 8 271, 06 евро с левова равностойност от 16 176, 78
лв., представляваща внесени суми от трети лица през 2009 г. по спестовен
влог в евро към "Юробанк България" АД;
6. Сума в размер на 221, 58 лв., представляваща извършени вноски на
каса от Х. Х. през 2011 г. по спестовен влог в евро към "Юробанк България"
АД;
7. Сумата в размер на 4 909, 13 лв., представляваща валутни преводи от
трето лице през 2011 г. по спестовен влог в евро към "Юробанк България"
АД;
8. Сумата в размер на 569, 71 лв., представляваща непреобразувана част
от вноските на каса от Х. И. Х. през 2009 г. по срочен депозит в евро към
"Юробанк България" АД;
9. Сума в размер на 906, 12 лв., представляваща изплатена лихва за 2010
г. по срочен депозит в евро към "Юробанк България" АД;
10. Сума в размер на 836, 54 евро е левова равностойност от 1 636, 13
лв., представляваща извършени вноски на каса през 2011 г. от Х. Х. по срочен
депозит в евро към "Юробанк България" АД;
11. Сумата в размер на 319, 70 лв., представляваща изплатена лихва за
2011 г. по срочен депозит в евро към "Юробанк България" АД;
12. Сумата в размер на 994, 21 лв., представляваща изплатена лихва за
2012 г. по срочен депозит в евро към "Юробанк България" АД;
13. Сумата в размер на 20 553, 25 лв., представляваща преобразувана
сума, чиито първоизточник е вноски от Х. Х. по банкова сметка през 2009 г. и
2010 г.;
14. Сумата в размер на 1 014, 08 лв., представляваща изплатена лихва
през 2013 г. върху направените вноски.
С определение от 31.03.2023 г. съдът е оставил без уважение молба с вх.
№ 264525/07.02.2023 г., подадена от Х. Х., с искане за допълване на
решението в частта за разноските.
2
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца КПКОНПИ.
Излага съображения, че в случая се касае до установена причинна връзка
между извършеното престъпление от ответника по иска и паричните
средства, които претендира да бъдат отнети. Подчертава, че ищецът е осъден
за разпространение на високорисково наркотично вещество – кокаин. Сочи,
че съгласно ТР № 7 от 2013 г. е достатъчно да може логически и с оглед
конкретните обстоятелства да се предположи, че придобиването на
имущество, за което не е установен законен източник, има връзка с
престъпната дейност, като е допустимо такова предположение да се направи
и за времето преди извършването на престъпното деяние в рамките на срока
по чл. 11 ЗОПДИППД (отм.). Изтъква, че според Върховния съд дори
връзката да не е безспорно установена, ако такава може да се предположи
основателно, то това предположение е достатъчно за целите на закона, щом
не е установен законен източник за придобитото имущество, както е в
разглеждания казус. Счита, че за ответника не са събрани доказателства за
наличие на доходи, нито че има законен източник на средства. Твърди, че
сумата от 43 765 евро получена от Т. Ч. не може да бъде считана като приход
за ответника, като сочи, че по делото няма доказателства, удостоверяващи
доходите на това лице от законен източник и установен произход, поради
което направените от същата преводи към Х. Х. са с незаконен характер.
Твърди, че по банковите сметки са налични суми. Моли да се отмени
решението и да се уважи искането на КОНПИ, като се присъдят разноски.
Ответникът Х. И. Х. оспорва жалбата. Поддържа, че голяма част от
доходите му съставляват преводи от жената, с която е съжителствал на
семейни начала, която работейки в Австрия му изпращала средства за
издръжка, в това число и за грижите за сина им. Поддържа извода на съда, че
не може да се направи обосновано предположение, че е придобил имущество
от престъпната си дейност. Излага оплаквания срещу приетата пред СГС
експертиза.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба от Х., в
която излага съображения за начина на изписване на сумите, които са платени
за адвокат и моли определението да се отмени, като му се присъдят разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
3
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното от фактическа и правна страна:
На отнемане по реда на ЗОПДИППД (от 2005 г., отм.) подлежи
имущество, придобито пряко или косвено от престъпна дейност, което не е
възстановено на пострадалия или не е отнето в полза на държавата, или
конфискувано по други закони, когато е установено, че това имущество е със
значителна стойност и за него може да се направи основателно
предположение, че е придобито от престъпната дейност по чл. 3 от закона,
доколкото не е установен законен източник на придобиване. За да бъде
основателно искането на Комисията по чл. 28 от закона т.е. за да възникне в
полза на държавата специалното субективно право на конфискация по
ЗОПДИППД (отм.), следва да са установи кумулативното наличие на няколко
материалноправни предпоставки: 1) да е установено наличие на имущество на
значителна стойност, която според § 1, т. 2 от ДР на ЗОПДИППД следва да е
над 60 000 лв.; 2) да е осъществена престъпна дейност, съставляваща
престъпление, упоменато в чл. 3 от ЗОПДИППД и 3) да са установени факти
и обстоятелства, които биха могли да обосноват извод, че имуществото на
значителна стойност е придобито именно от престъпната дейност на лицето.
Връзката между придобиването на имуществото с конкретната престъпна
дейност на ответната страна следва да бъде изследвана съобразно данните по
делото, от които да може да се направи категорично заключение за
,,основателно предположение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД
(отм.). Основателното предположение, че придобиването е в резултат на
дадената престъпна дейност, следва да е резултат от формирана (съгласно
конкретните обстоятелства) преценка на съда, изградена въз основа на
установените факти и връзките между тях, логиката и опитните житейски
правила. Само по себе си неустановяването на законен източник за
придобиване на имуществото не замества предположението за свързаност по
чл. 4, ал. 1 от ЗОПДИППД (отм.), като за неговата основателност са от
значение и други конкретни за всеки отделен случай обстоятелства,
преценката на които се извършва от решаващия съд. В този смисъл са
постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС, а именно: решение
№ 806 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 1335/2009 г., ІV г.о. и цитираните в него
решение № 607 от 29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ІV г.о. и решение №
834 от 23.12.2010 г. по гр. д. № 1417/2009 г., ІV г.о.
4
В разглеждания казус се установява, че със споразумение № 39 от
23.02.2012 г., НОХД № 80/12 г., ОС Благоевград, Х. И. Х., (вече осъждан) се е
признал за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4 НК, за
това, че на 18-19.07.2011 г. при условията на продължавано престъпление без
надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково
наркотично вещество – кокаин, с общо тегло 22,98 г на стойност 2740,70 лв.
пакетирано в различни грамажи. На Х. е наложено наказание лишаване от
свобода за 1 години и 4 месеца, който той е изтърпявал ефективно. Соченото
престъпление попада в приложното поле на чл. 3, ал. 1, т. 25 от ЗОПДИППД
(отм.), т.е. налице е първата предпоставка, обуславяща основателност на
предявения иск с правно основание чл. 28 от ЗОПДИППД.
Деянието, за което е била ангажирана наказателната отговорност на
ответника е осъществено на 18-19.07.2011 г. Съгласно Тълкувателно решение
№ 7 от 30.06.2014 г. по тълк. д. № 7/2013 г., ОСГК на ВКС, необходимо е да
има връзка (пряка или косвена) между престъпната дейност по чл. 3, ал. 1
ЗОПДИППД (отм.) и придобиването на имуществото. Достатъчно е връзката
да може обосновано да се предположи логически, с оглед обстоятелствата по
делото, както и да не е установен законен източник в придобиването на
имуществото, за да бъде то отнето по реда на чл. 28 ЗОПДИППД (отм.). ВКС
приема (решение № 1 от 21.03.2011 г. по гр. д. № 697/2010 г., ІV г. о.), че тъй
като критериите, които формират основателното предположение, че
имуществото е придобито от престъпна дейност, не са изрично посочени в
закона, следва да се счита, че разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД обвърза
отнемането на имуществото с конкретния случай и специфичната преценка на
обстоятелствата по делото от съда, при които е възможно да се направи
предположение, че имуществото е свързано с престъпната дейност,
доколкото липсва законен източник на доходи за придобиването. В актуална
своя практика върховните съдии също считат, че изводът на съда за
продължаваща във времето трайна престъпна дейност, генерираща
материални активи, които са предмет на отнемане, следва да бъде основан на
конкретни установени по делото факти (така напр. решение № 108 от
27.07.2022 г. по гр. д. № 2460/2020 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС). В настоящия
случай не са налични данни, че лицето е имало и други подобни прояви извън
инкриминираната дейност (няма представена справка за съдимост, нито
такава за висящи производства, а Комисията не е поддържала такива
5
твърдения). Престъплението, за което ответникът е бил осъден е еднократно,
като характеристиката му на продължавано престъпление е обвързана с
времеви период от само 2 дни. Отделно от това вярно е, че ответникът е
държал количество от високо рисково вещество, което очевидно е било
предназначено (с оглед пакетирането му) за разпространение, но
наказателната отговорност не е била ангажирана за такова деяние по пр. 2 на
ал. 1 от чл. 354а НК, а за пр. 1 от същия текст. В този смисъл не се установява
наличие на престъпно поведение с такъв обем, което да е годно да генерира
имущество, подлежащо на отнемане. Съдебната практика допуска връзката
между престъпната дейност и генерираните доходи да е косвена, но тя
категорично не може да бъде произволна. От приетата по делото ССЕ не
може да се направи извод, че около датата на деянието (или в обозрим период
преди или след нея) е констатирано конкретно движение на паричния поток
(в рамките на проверявания период), който да може да бъде свързан с
престъпната дейност на ответника Х.. Вярно е, че по делото се установява
несъответствие между нетния доход и имуществото на ответника Х., но този
факт не е достатъчен за да обоснове извод, че на отнемане подлежат негови
активи. По делото не се установи наличие на факти от действителността, въз
основа на които да може да се направи основателно предположение, че
имуществото с неустановен произход е свързано с престъпната дейност на Х.,
санкционирана от наказателния съд. Както приема и ВКС в решение № 607 от
29.10.2010 г. по гр. д. № 1116/2009 г., ІV г.о., в производството по чл. 28 от
ЗОПДИППД съдът не може да отнема имущество с неустановен произход,
щом не са налице данни, свързващи придобитото с вече установена по
надлежния ред престъпна дейност. В този смисъл и решение № 66 от
26.07.2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС.
В решение № 230 от 21.01.2019 г. по гр. д. № 4371/2017 г., Г. К., ІV Г. О.
на ВКС е посочено, че когато не е установен законен източник за
придобиване на имуществото, съдът следва да изгради изводите си за това
налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за
придобиване на имуществото, въз основа на конкретиката на случая, фактите,
свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на
осъществявана престъпна дейност. Ръководейки се от тези указания
настоящият състав приема, че макар в случая безспорно да е налице
санкционирано от закона като престъпление поведение, категорично
6
характеризиращо се с висок обществен риск, не са налице никакви данни
(касаещи обема на дейността, продължителността й във времето, личността
на дееца, други негови прояви в тази насока), въз основа на които да се
направи изискуемата от закона косвена връзка между престъпната дейност и
придобиването на имущество с неустановен произход. Тази косвена връзка не
може да се обоснове с оглед други логични и житейски обосновани довод, че
ответникът е упражнявал дейност, от която е получавал доходи без обаче тя
да е с установен законен произход, а именно – не се спори, че той е работил
като охранител, но не е имал възможност да сключва трудов договор за това,
тъй като е бил осъждан. Житейски достоверни са и предположенията, че
извършваните от Т. Ч. преводи са съставлявали средства, превеждани за
издръжката на домакинството и общото дете, тъй като няма спор, че тя е
съжителствала на съпружески начала с ответника (този факт не е оспорен от
Комисията, съгласно изявление в о.з. на 15.06.2020 г.).
Предвид казаното и липсата на установената изискуема връзка между
придобитото имущество и престъпната дейност на лицето, искането за
гражданска конфискация следва да се отхвърли. По сходен казус ВКС се е
произнесал в решение № 258 от 12.11.2014 г., гр.д. № 3104/2013 г., ІІІ ГО.
Това разрешение е в съответствие с практиката на СЕС - „Т. и други срещу
България“ (жалба № 50705/11 и 6 други), Жалба № 11340/12 – Г. срещу
България, Жалба № 26221/12 – Б. срещу България, Жалба № 71694/12 – Ж.
срещу България. Настоящият състав отчита, че при липса на установена пряка
връзка между имуществото (било то и с неустановен произход) и престъпна
дейност на лицето, отнемането би съставлявало намеса в правата на
ответника, която е непропорционална на преследваните цели от закона и е
налице нарушение на чл. 1 от Протокол № 1.
Що се касае до постъпилата частна жалба, същата е основателна. С
оглед цената на иска дължимото възнаграждение за адвокат е в размер на
3649 лв. и същото следва да се присъди. По делото са депозирани
доказателства за изплащане на възнаграждението - приложени договори за
правна помощ на л. 632 и л. 640.
Разноските дължими за настоящата инстанция са в размер на 3600 лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260126 от 18.01.2023 г. по гр. д. №
15683/2018 г., СГС, 16 с-в.
ОТМЕНЯ определение от 31.03 2023 г. по гр.д. № 15683 от 2018 г.,
СГС, 16 с-в, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение № 260126 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 15683/2018
г., СГС, 16 с-в, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Комисията за
противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото
имущество да заплати на Х. И. Х. разноски в размер на 3649 лв.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане
на незаконно придобитото имущество да заплати на Х. И. Х. разноски за
въззивната инстанция в размер на 3649 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8