Р Е
Ш Е Н
И Е № 278
гр.Кюстендил, 30.11.2020год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в публичното
съдебно заседание на десети ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря Антоанета Масларска, като разгледа докладваното
от съдията адм. дело № 249 по описа за 2020год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.197, ал.2 от ДОПК и е
образувано по жалба на О.Б.Д. ***, против Решение № ПП-178/24.04.2020г. на директора
на ТД на НАП – София в частта, с която е оставена без уважение жалбата му в
частта, с която се иска отмяна на Постановление за налагане на
обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. № С200010-022-0017457/12.03.2020г. на С.К.на
длъжност „главен публичен изпълнител“ при ТД на НАП – София. Излагат се доводи за незаконосъобразност на
оспореното решение. Релевирани са
оплаквания за процесуални нарушения при издаване на ПНОМ поради липса на мотиви
относно наличието на обезпечителна нужда по см. на чл.195, ал.2 от ДОПК. Противоречието
с материалния закон се обосновава с доводи за липса на изискуеми публични
държавни вземания. Прави се искане за
отмяна на обжалваното решение и за присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбата се поддържа от пълномощника на оспорващия адв. Е. Й..
Ответникът - директорът на ТД
на НАП – София, чрез
процесуалния си представител главен юрисконсулт С.В., лично в съдебно заседание
и в писмени бележки, изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърденията са процесуална и
материална законосъобразност на оспореното решение, поради съответствие на същото с приложимите
разпоредби на ДОПК и събраните доказателства. Прави се искане за отхвърляне на
жалбата и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, като прецени доказателствата по
делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
С
оспореното Решение № ПП-178/24.04.2020г. на директора на
ТД на НАП – София, е оставена без уважение жалбата на О.Б.Д.
в частта, с която се
иска отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/ с изх. № С200010-022-0017457/12.03.2020г., издадено от
главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
Извън предмета на оспорване по
делото е решението на директора на ТД на НАП – София в частта, с която на осн.
чл.225, ал.1, т.7 вр. с чл.168, т.3 от ДОПК, е върната
преписката на публичния изпълнител за произнасяне по наведеното в жалбата на
длъжника възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по
изпълнително дело № *********/2020г. /вж. молбата на жалбоподателя от
13.07.2020г./.
С оспореното ПНОМ,
на осн. чл.200 от ДОПК и чл.202, ал.1 вр. с чл.195, ал.1 - ал.3 ДОПК, е
наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкова сметка *** „Юробанк
България“ АД BIC ***,46лв. Постановлението е
издадено поради това, че ще се затрудни
събирането на установено и изискуемо публично вземане срещу О.Б.Д. по
изпълнително дело № *********/2020г. по описа на ТД на НАП – София, офис
Кюстендил в размер на 25 904,46лв.,
в това число лихва 8920,46лв. и главница 16 984,00лв. За да потвърди постановлението за налагане на обезпечителни
мерки решаващият орган е приел, че е издадено от компетентен орган, обезпечението е наложено във връзка с ликвидни
и изискуеми публични държавни вземания по
чл.162, ал.2 от ДОПК, които
вземания не са платени доброволно. Във
връзка с ПНОМ публичният изпълнител е
изпратил Запорно съобщение по чл. 202, ал.1 от ДОПК до ТБ
„Юробанк България“ АД.
Видно от доказателствата по
делото, жалбоподателят О.Б.Д. е длъжник по изпълнително дело № *********/2020г.
по описа на ТД на НАП – София, офис
Кюстендил, което е образувано във връзка с установени и изискуеми публични държавни вземания, както следва: за административно наказание „глоба“ в размер на
700,00лв. по влязло в сила НП № 42-0002146/07.12.2010г. на ИА „АА“; за държавна
такса в размер на 14,60лв. по разпореждане за издаване на изпълнителен лист №
734/2012/18.01.2017г. на Районен съд – Дупница по НЧХД № 734/2012г.; за неправилно изплатена сума за пенсия и лихва
към 16.05.2017г., общо в размер на 20 491,47лв. по
Разпореждане № **********/16.05.2017г. на ТП на НОИ – Кюстендил, влязло
в сила на 28.06.2019г.
Впоследствие, след датата на
оспорените актове, са присъединени за събиране по образуваното изпълнително
дело и други публични вземания, които са извън предмета на оспорване.
На осн. чл.221, ал.1 от ДОПК на длъжника
е изпратено съобщение за доброволно
изпълнение на задълженията с изх. № С200010-048-0046874/12.03.2020г., след което поради липса на плащане е издадено
процесното Постановление за налагане на
обезпечителни мерки. Същото е връчено на длъжника /оспорващия/ на 26.03.2020г., а на 07.04.2020г. е изпратена по пощата жалба пред директора на ТД на НАП –София. Към жалбата е приложено становище на
публичния изпълнител съдържащо доводи за
неоснователност на оспорването.
По жалбата на длъжника,
решаващият орган се е произнесъл с оспореното Решение
№ ПП-178/24.04.2020г., което е връчено на жалбоподателя на 18.05.2020г., а жалбата до съда е подадена на 27.05.2020г., т.е. в
срока по чл. 197, ал.2 от ДОПК.
В съдебното производство,
публичният изпълнител е представил Разпореждане с изх. №
С200010-137-0004614/19.05.2020г., издадено в изпълнение на Решение № ПП-178/24.04.2020г. на директора на ТД на НАП – София в
частта, с която на осн. чл.225, ал.1, т.7 вр. с чл.168, т.3 от ДОПК, е
върната преписката за произнасяне по наведеното в жалбата на длъжника
възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по изпълнително дело
№ *********/2020г. С разпореждането от
19.05.2020г., органът е прекратил поради
изтекла погасителна давност по чл.171, ал.1 от ДОПК, събирането на следните публични вземания по изпълнителното
дело: за неправилно изплатена сума за
пенсия и лихва по Разпореждане № **********/16.05.2017г.
на ТП на НОИ – Кюстендил в размер на 4189,44лв. и за
административно наказание „глоба“
по НП № 42-0002146/07.12.2010г. на ИА „АА“ в размер на 700,00лв. Видно
от разпореждането, продължават действията по събирането на следните
вземания: за държавна такса и
лихва общо в размер на 14,81лв. по разпореждане за издаване на изпълнителен лист № 734/2012/18.01.2017г. на
Районен съд – Дупница по НЧХД № 734/2012г. и за неправилно изплатена сума за
пенсия и лихва общо в размер на 21 307,82лв. по
Разпореждане № **********/16.05.2017г. на ТП на НОИ – Кюстендил.
По делото жалбоподателят е
представил присъда от 12.09.2019г. на КРС по НОХД № 1912/2018г., с която О.Б.Д.
е признат за виновен в това, че на 29.03.2012г. чрез използване на неистински
официален документ, представен пред ТП на НОИ – Кюстендил, за периода от
02.03.2012г. до 31.03.2017г. е получил без правно основание
чуждо движимо имущество – 16 270,41лв., собственост на НОИ с намерение да
го присвои - престъпление по чл.212,
ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 години, изпълнението на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 5 години. С решение № 48 от 22.05.2020г. на КОС по ВНОХД
№ 533/2019г., е изменена присъдата на КРС като е намалена продължителността на
определения изпитателен срок на 3 години, а в останалата част – присъдата е
потвърдена. По искане на осъденото лице, пред САС е образувано наказателно дело
за възобновяване № 20201000600770/2020г., което не е приключило.
Във връзка с компетентността на
решаващия орган – директорът на ТД на НАП- София, е представена заповед №
4604/08.10.2019г. на изпълнителния директор на НАП.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе доказателства и не е спорна по
делото.
Административният
съд, като прецени посочените
доказателства, доводите и възраженията на страните, както и след проверка за допустимостта на жалбата и за
законосъобразността на оспорения административен акт, приема следното:
Жалбата е процесуално
допустима. Същата е подадена в предвидения от закона срок от длъжника, който е адресат
на оспорвания акт и има правен интерес да иска отмяната му, които обстоятелства
в своята съвкупност определят нейната допустимост. Жалбата е и редовна, като
изпълнява изискванията на чл. 149 вр. с чл.145 ДОПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на оспорване е Решение № ПП-178/24.04.2020г. на директора
на
ТД на НАП
– София в частта,
с която е оставена без уважение жалбата на О.Б.Д. в частта, с която се иска отмяна на Постановление за налагане на обезпечителни
мерки /ПНОМ/ изх. № С200010-022-0017457/12.03.2020г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП – София. Проверени изцяло на осн. чл.168 от АПК и съобразно
критериите по чл.146 от АПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, оспорените актове са законосъобразни.
Съображенията са следните:
Постановлението за налагане на
обезпечителни мерки е издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП-София съгласно
правомощията му по чл.195, ал.3, т.2 от ДОПК, а оспореното решение -
от директора на ТД на НАП – София съгласно правомощията му по чл.197,
ал.1 от ДОПК, т.е. актовете са издадени
от материално и териториално компетентни органи. Страните не спорят по
компетентността.
ПНОМ е в изискуемата писмена
форма и съдържа задължителните реквизити по чл.196 от ДОПК. В постановлението
са посочени фактическите и правни основания за издаването му, т.е. същото е
мотивирано съгласно изискванията на чл.196, ал.1, т.3 от ДОПК. Възраженията на
оспорващия за липса на мотиви относно
обезпечителната нужда са неоснователни. За да наложи обезпечителната мярка,
публичният изпълнител е приел, че ще се затрудни събирането на установените и
изискуеми публични вземания срещу Д. по изпълнително дело № *********/2020г. по описа на ТД на НАП – София, офис
Кюстендил в размер на 25 904,46лв.,
в това число лихва 8920,46лв. и главница
16 984,00лв. Горните данни са достатъчни за да се установи
наличието на материалноправните предпоставки за налагане на обезпечителните
мерки, предвидени в чл.195, ал.1 и ал.2
от ДОПК, а именно: установени и изискуеми публични вземания срещу длъжника,
които не са погасени доброволно, поради което е образувано посоченото
изпълнително дело. Визираните обстоятелства относими към фактическите и
правни основания за издаване на ПНОМ се доказват и от представените към
преписката документи, установяващи
изпълнителни основания по чл.209, ал.2, т.5, т.6 и т.7 от ДОПК. От
друга страна, по делото е безспорно, че липсва плащане от задълженото лице в
срока за доброволно изпълнение. Правилно е и
посоченото правно основание за налагане на обезпечителните мерки по
чл.195, ал.1-ал.3 от ДОПК, а запорът е на осн. чл.202, ал.1 от ДОПК по
отношение на налични и постъпващи суми по банкова сметка ***, която съответства
на размера на публичните вземания, включващи главница и лихви, начислени към датата на
ПНОМ.
Мотиви относно изпълнителното
основание и необходимостта от обезпечението се съдържат и в оспореното
решението на директора на ТД на НАП-София. Същото е издадено в предвидената писмена форма и
отговаря на изискванията на чл.197, ал.1 от ДОПК, вкл. са формирани изводи по
всички релевирани от жалбоподателя възражения с жалбата му, като във връзка с
възражението за изтекла давност е постановено връщане на преписката на публичния изпълнител за произнасяне.
За да потвърди постановлението
решаващият орган е приел, че обезпечението е наложено във връзка с установени и
изискуеми публични държавни вземания по
чл.162, ал.2 от ДОПК, които не са погасени доброволно. С горното се обосновава наличието
на предпоставката по чл.195, ал.1 от ДОПК, както и обезпечителната нужда. Допълнително органът
сочи, че процесната обезпечителна мярка е предвидена с разпоредбата на чл.198,
ал.1, т.3 от ДОПК, а налагането и от публичния изпълнител е с оглед
съществуваща опасност в деня на изпълнението да не открие секвестируеми права
на задълженото лице, годни да удовлетворят вземането, както и с цел да лиши длъжника
от възможността да се разпореди с имуществото си. Приема се, че при издаване на оспореното ПНОМ публичният
изпълнител е съобразил, че публичното задължение не е платено; че липсват
предприети действия от длъжника за погасяване на същото като е направил
обоснован извод, че ще се затрудни събирането на публичното вземане.
Съобразно датата на жалбата срещу ПНОМ, съдът
констатира спазване на установения от
законодателя 14-дневния срок за
произнасяне на решаващия орган, както и на административнопроизводствените
правила.
Оспорените актове са и
материалноправно законосъобразни. Както
се посочи, с потвърденото постановление е наложен запор върху налични и
постъпващи суми по банкова сметка ***, находяща се в ТБ „Юробанк България“ АД за сумата от 25 904,46лв., която съответства на размера на главницата - 16 984,00лв. и лихвата - 8920,46лв.,
съставляващи сбор от вземанията
по отделните изпълнителни основания. Анализът на доказателства по делото сочи на
изводи за наличие на предпоставките по чл.195, ал.1 и ал.2 от ДОПК за издаване
на ПНОМ. С визираните разпоредби е предвидено, че на обезпечение подлежат
установените и изискуеми публични вземания, като обезпечение се извършва когато без него
събирането им ще бъде невъзможно или затруднено.
В случая, задълженията на длъжника
са установени с: влязло в сила НП №
42-0002146/07.12.2010г. на ИА „АА“ за административно наказание „глоба“ в размер на
700,00лв.; влязло в сила разпореждане за
издаване на изпълнителен лист № 734/2012/18.01.2017г. на Районен съд – Дупница
по НЧХД № 734/2012г. за държавна такса в размер на 14,60лв.; влязло в сила Разпореждане № **********/16.05.2017г.
на ТП на НОИ – Кюстендил за неправилно
изплатена сума за пенсия и лихва към 16.05.2017г., общо в размер на
20 491,47лв. Описаните актове са изпълнителни основания
по чл.209, ал.2, т.5, т.6 и т.7 от ДОПК, установяващи съответно:
публично държавно вземане за глоба по чл.162, ал.2, т.5 от ДОПК; публично държавно вземане за незаконосъобразно извършени осигурителни
разходи по чл.162, ал.2, т.4 от ДОПК и
държавна такса по чл.162, ал.2, т.6 от ДОПК.
Процесните публични държавни
вземания са доказани и относно размера си с посочените изпълнителни
основания. Неоснователно жалбоподателят възразява срещу размера на главницата
за задължението за неправилно изплатена пенсия. Същата е в размер на
16 270,41лв. съобразно изпълнителното основание - Разпореждане № **********/16.05.2017г. на ТП
на НОИ – Кюстендил. Идентичен е размерът на чуждото движимо имущество,
собственост на НОИ, което оспорващият е получил
без правно основание и с намерение да присвои, т.е. по присъдата за извършеното престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Доказателствата,
че последната се проверява по реда на глава ХХХІІІ от НПК са неотносими към
спора за законосъобразност на наложените обезпечителни мерки в производство по
принудително събиране на надлежно установените по основание и размер задължения
на осъденото лице. Вземането за недължима пенсия в посочения размер участва при
формирането на главницата от 16 984,00лв. в оспореното ПНОМ, ведно със
вземанията за глоба и държавна такса.
Извън горното, във връзка с
възраженията на пълномощника на оспорващия
за погасяване на задълженията по давност, следва да се посочи, че същите
са съобразени от публичния изпълнител при
постановяване на разпореждането от 19.05.2020г.,
което е приложено по делото. Видно от същото, органът е прекратил поради изтекла погасителна давност по чл.171,
ал.1 от ДОПК, събирането на следните
публични вземания по изпълнителното дело:
за неправилно изплатена сума за пенсия и лихва по Разпореждане № **********/16.05.2017г. на ТП
на НОИ – Кюстендил в размер на
4189,44лв. и за административно
наказание „глоба“ по НП №
42-0002146/07.12.2010г. на ИА „АА“ в размер на 700,00лв.
Публичните вземания – предмет на
ПНОМ са изискуеми - с настъпил срок на
изпълнение, видно от данните по преписката относими към датата на влизане в
сила изпълнителните основания. Обезпечителната нужда по см. на чл.195, ал.2 от ДОПК е налична към датата на издаване на ПНОМ. От доказателствата се
установява, че публичните държавни
вземания не са погасени доброволно, поради което публичният изпълнител е приел, че има затруднения по събирането им.
В този смисъл, както и поради отсъствието на други установени секвестируеми права на задълженото
лице, наложеният запор върху сметките на длъжника в ТБ „Юробанк България“ АД е
с цел предотвратяване на възможността за разпореждане с имуществото му, което
разпореждане пък би затруднило или би направило невъзможно събирането на
публичните вземания. Наложената от
публичния изпълнител обезпечителна мярка
е такава по чл. 198, ал.1, т.3
вр. с чл.202, ал.1 от ДОПК. При налагането на същата е спазен принципа за
съразмерност, тъй като е съобразена с размера на вземането за главница и лихва.
Предвид изложеното, съдът счита оспорените
актове за законосъобразни, а жалбата - за неоснователна и постановява решение за
отхвърлянето й.
При този изход на делото и при
изричното искане на ответника, в негова полза съдът присъжда юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00лв., платими от оспорващия.
Водим от горното и на осн.
чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на О.Б.Д., ЕГН **********,***, против Решение № ПП-178/24.04.2020г. на
директора на ТД на НАП – София в частта, с която е оставена без уважение
жалбата му в частта, с която се
иска отмяна на Постановление
за налагане на обезпечителни мерки (ПНОМ) изх. №
С200010-022-0017457/12.03.2020г. на главен
публичен изпълнител при ТД на НАП – София.
ОСЪЖДА О. Б. Д., ЕГН **********,***, да заплати на ТД на НАП – София юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100,00лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: