№ 835
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:В. СТ. П.
при участието на секретаря П. М. Г.А
като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело
№ 20221110208437 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, чрез адв. А. Т., със
съдебен адрес ***, против наказателно постановление № 22-4332-009874/02.06.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за нарушение на
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
В жалбата се твърди, че при издаването на АУАН и НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, каквито се явяват липсата на описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, противоречие с правната норма,
посочена като нарушена, и непосочване на доказателствата, които подкрепят извода за
извършено нарушение. Развити са подробни съображения в насока, че от даденото описание
на нарушението не става ясно за коя от алтернативните хипотези на нарушение по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Прави се искане атакуваното НП
да бъде отменено.
За проведеното на 14.02.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган не се явява и не изпраща процесуален представител, а
жалбоподателят Н. се явява лично. В дадения ход по същество поддържа депозираното от
адв. Т. писмено становище и моли жалбата да бъде уважена.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 19.05.2022 г. около 03:00 ч. жалбоподателят Н. се намирал в гр. София. Управлявал
1
лек автомобил „*** с ДК № ***, движейки се по бул. „***“, с посока от бул. „***“ към ул.
„***“. Пред № ** на бул. „***“ автомобилът бил спрян за извършване на полицейска
проверка от свидетелите М. К. и Б. А., полицейски служители при 06 РУ-СДВР. По време на
проверката на свидетелите направило впечатление, че Н. бил във видимо нетрезво
състояние, при което подали сигнал до дежурната част на 06 РУ-СДВР. За съдействие бил
изпратен екип на ОПП СДВР в състав свидетелите Л. Й. и С. К., младши автоконтрольори
при ОПП СДВР.
След пристигането на екипа на ОПП СДВР Н. бил приканен от полицейските
служители да бъде изпробван за употреба на алкохол в издишания въздух с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, фабричен № 0134. Н. обаче отказал, поради което му бил
издаден талон за медицинско изследване № 107170/19.05.2022 г., и свид. Й. му съставил
АУАН серия GА № 668008/19.05.2019 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата
относно констатираното нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП. Жалбоподателят
отказал да подпише съставения АУАН, което било удостоверено с подписа на свид. К..
Във връзка със случая свид. К. изготвил докладни записки до Началника на 06 РУ-
СДВР, в които изложил подробно обстоятелствата относно спирането на водача за проверка,
в това число че видимо бил употребил алкохол.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и дадена аналогична правна квалификация съобразно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, Началник Група в СДВР, ОПП СДВР издал
атакуваното наказателно постановление, с което наложил на Н. кумулативно наказание
глоба в размер на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 /двадесет и четири/ месеца.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни
- показанията на свидетелите Л. Й., М. К., Б. А. и С. К., и писмени - талон за медицинско
изследване № 107170/19.05.2022 г.; докладни записки до Началника на 06 РУ-СДВР;
справка-картон на водач; заповед № 513з-4445/29.06.2017 г.; заповед № 8121к-
13180/23.10.2019 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Съдебният състав кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки
приобщените доказателствени източници за относими, обективни и допринасящи за
правилното изясняване на фактическата обстановка.
Обстоятелствата, касаещи времето и мястото на извършената полицейска проверка, и
отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство,
се установяват еднопосочно посредством показанията на свидетелите Й., К., А. и К., и
издадения талон за медицинско изследване. Показанията на свидетелите са последователни,
подробни, логически издържани и в корелация с писмените доказателства, предвид което
съдебният състав ги кредитира в цялост, намирайки релевантните по делото факти, които по
същество не се оспорват и от жалбоподателя, за изяснени в пълнота.
Материалната компетентност на свид. Й. по съставяне на АУАН и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателното постановление следват
съгласно заеманите длъжностни качества и изводимите от тях правомощия, предоставени
им по силата на заповед № 513з-4445/29.06.2017 г., заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. и
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са съставени в сроковете по чл. 34 ЗАНН, от компетентни
органи, в законоустановените ред и форма, и в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да
2
са довели до опорочаването му и да са ограничили правото на защита на нарушителя.
Налице е идентитет между фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация, и ясно, точно и подробно описание на обстоятелствата при извършването му
в АУАН и НП, в това число с фактическо описание на нарушената хипотеза на чл. 174, ал. 3
ЗДвП, поради което съдът прецени, че АУАН и НП съдържат всички законоустановени
съгласно чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН реквизити.
В тази връзка за пълнота следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
съдържа няколко самостоятелни състави на административно нарушение, един от които е
отказ за тестване с техническо средство /тест/ за установяване употребата на алкохол от
страна на водач в процес на управляване на моторно превозно средство, като в този случай е
без значение дали съответният водач е обективирал или не воля да даде кръвна проба за
химическо изследване. Предвид това неоснователно е наведеното в жалбата твърдение, че
правната квалификация на нарушението е неточна и неясна. Напротив, в случая се касае до
отказ на жалбоподателя да бъде тестван за употребата на алкохол, като правната
квалификация на нарушението, а именно по чл. 174, ал. 3, предл. второ ЗДвП, е точна, ясна
и съответна на фактическото описание.
Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.
Фактическата обстановка е правилно изяснена. Въз основа събраните в хода на
производството доказателства се установи по категоричен начин, че на инкриминираните в
АУАН и НП време и място жалбоподателят Н., като водач на МПС, е отказал извършването
на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, с което е
осъществил от обективна страна състава на вмененото му нарушение на разпоредбата на чл.
174, ал. 3 ЗДвП. При извършването му е действал с пряк умисъл като форма на вината,
доколкото в качеството на водач на МПС съзнателно е отказал извършването на проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в издишания въздух, което
задължение му е изрично вменено с инкриминираната законова норма.
Чл. 174, ал. 3 ЗДвП императивно обвързва отказа на водачите на МПС да бъдат
изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство с налагане на глоба в размер на
2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управляват МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца, с оглед на което наложеното на Н. кумулативно наказание е правилно
индивидуализирано в регламентирания от закона абсолютен размер.
Основания за наличие хипотезата на маловажния случай не подлежат на изследване,
предвид императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП, изключваща приложението на чл. 28
ЗАНН за нарушенията по ЗДвП.
Водим от изложеното, настоящият състав прие, че атакуваното наказателно
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила. Като такова
следва да бъде потвърдено. Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
С оглед изхода на делото и препращащата разпоредба на чл. 84 ЗАНН, в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат възложени направените от бюджета на съда разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лв. във връзка с явяване в съдебно заседание на свидетелите К. и
А..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-4332-009874/02.06.2022 г.,
издадено от Началник Група към СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу Р. Н. Н. за
нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП, за което са му наложени глоба в размер
на 2 000 /две хиляди/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и
четири/ месеца.
ОСЪЖДА Р. Н. Н., ЕГН **********, с адрес гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
държавата, по сметка на Софийски районен съд, сума в размер на 80 /осемдесет/ лв. -
направени от бюджета на съда разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4