№ 2633
гр. Варна, 16.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Нела Кръстева
при участието на секретаря Миглена Н. Маринова
като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело №
20233110101246 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Я. И. Д. ЕГН
**********, с адрес: гр.*****, срещу ответника ЗАД „А.Б." ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, осъдителни искове с правно основание чл.405 от Кодекс
за застраховането, които след допуснато изменение на основание чл.214, ал.1, пр.3-то
от ГПК, е за осъждане на ответника да заплати на ищеца , както следва: сумата в размер на
сумата в размер на 750,93лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди, изразяващи се в увреждане на калник заден ляв, врата лява предна и врата лява задна
на лек автомобил марка „*****", с peг. № *****, причинени в резултат на настъпило
застрахователно събитие на 12.08.2022 по договор № ***** за застраховка „*****", клауза
„*****", на лек автомобил марка „*****", с per. № ***** , ведно със законната лихва
върху главницата , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 02.02.2023г.
до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се с исковата молба и направените по делото съдебно-деловодни разноски и
адвокатски хонорар.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения,
обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че автомобил
марка „*****", с peг. № *****, е бил паркиран в гр.Варна, бул.“Ян Хунияди“5. На
12.08.2022г., около 17:00 часа, отивайки до автомобила установил, че същият е увреден.
Сочи, че е лизингополучател на процесния автомобил, като между „*****“ЕАД и
1
ЗАД„А.Б.", е била сключена застраховка „*****", клауза „***** *****" на лек автомобил
марка „*****", с peг. № *****, със срок на действие от 14.10.2021г. до 13.10.2022г.
Автомобилът е бил застрахован за 34960.00 лева, като застрахователната премия, съгласно
застрахователна полица № ***** възлизала на 1592.18 лева. Премията е била разсрочена на
четири вноски, като към момента всички вноски са платени.
Сочи, че на 19.08.2022г., е уведомил ответника за настъпило застрахователно събитие, като
същият извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и изготвил Опис на
щета № *****, като в него описал увредените детайли: калник заден ляв, врата лява предна,
врата лява задна. Като застрахователно обезщетение, ищеца сочи че е получил сумата в
размер на 369.75лв. Настоява, че посочената сума не покрива действителните щети по
автомобила. От проведеното проучване е установил, че сумата необходима за
възстановяване на автомобила е в размер на 1128.10лв. Сумата, която застрахователя следва
да му изплати, като обезщетение, настоява, че възлиза в размер на 1128.10 лева, от която
сума следва да се приспадне заплатената до момента сума в размер на 369.75 лева, или
сумата, която следва застрахователя да му се заплати е в размер на 758.35 лева.
Вследствие на изложеното, ищецът отправя искане да бъде уважена предявената искова
претенция и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответното дружество ЗАД „А.Б." ЕИК *****, със седалище: гр.*****, в срока по чл.
131 от ГПК, е депозирало отговор на исковата молба, в който се изразява становище за
допустимост на предявената искова претенция. Оспорва отговорността на ответното
застрахователно дружество по предявения иск, като твърди, че отговорността на
дружеството се съизмерява до размера на изплатената на ищеца сума. Твърди се от
ответната страна, че претендираният размер на обезщетението, не само е неоснователно
завишен, но и определен на***** произволно, и не съответства на действителните
стойности на авточастите в страната и цената на труда по средни пазарни цени. При
настъпване на процесното застр.събитие, се сочи, че процесния автомобил е бил над три
години в експлоатация и не следва да бъде отремонтиран в официален за марката сервиз.
Вследствие на изложеното, ответното дружество отправя искане, да се отхвърли
предявената искова претенция и да се присъдят сторените по делото разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа
страна:
Прието за безспорно и за ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните по
делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, е че между „*****“ЕАД и ЗАД„А.Б." е
сключена застраховка „*****", клауза „***** *****" на лек автомобил марка „*****", с peг.
№ *****, със срок на действие от 14.10.2021г. до 13.10.2022г.
Видно от приобщеното към доказателствения материал заключение на вещото лице А. Х. В.,
по допуснатата съдебна авто-техническа експертиза, което съда кредитира като
2
компетентно и достоверно дадено, констатираните и описани увредени детайли на
процесния автомобил, са в причинно-следствена връзка между процесното застрахователно
събитие и настъпилите вреди. Вещото лице посочва, че общата стойност на щетите възлиза
на 1120,68лв.
Предвид така установеното от фактическа страа, СЪДЪТ формулира следните изводи от
правна страна:
За успешното провеждане на исковата претенция с правно основание чл.405 от Кодекс за
застраховането в тежест на ищеца, съгласно установеното в чл.154, ал.1 от ГПК, е да докаже
кумулативното осъществяване на следните предпоставки: В тежест на ищцовата страна,
е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: наличието на валиден
застрахователен договор между него, като собственик на увредения автомобил и ответното
дружество; изправността си по застрахователното правоотношение по отношение на
поетите задължения; факта, момента и вида на възникналото застрахователно събитие -
покрит риск по застрахователния договор; реално настъпилата вреда – покрит риск, както и
нейния вид; причинна връзка между настъпилото застрахователно събитие и настъпилата
вреда; стойност на настъпилите вреди. От своя страна в тежест на ответника по делото, е
да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи
благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ.
погасяващи дължимостта на претендираната сума, в случай че ищеца докаже тяхната
дължимост.
В процесния случай, съдът намира за установено, че между ищеца и ответника е сключен
валиден договор за имуществена застраховка „*****” по отношение на притежавания лек
автомобил марка „*****", с peг. № *****, със срок на действие от 14.10.2021г. до
13.10.2022г., обективиран в застрахователна полица № *****, която застраховка е валидна
към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие – 12.08.2022г., както и че
ищецът е заплатил в полза на ответника дължимата по договора застрахователна премия,
които към датата на подаване на настоящата искова молба, са платени.
Съдът намира за доказан по категоричен и безспорен начин вследствие на съвкупния
доказателствен материал, а именно: заключението на вещото лице по приетата съдебна
автотехническа експертиза, твърдения в исковата молба механизъм на настъпване на
застрахователното събитие на процесната дата 12.08.2022г.
В резултат на произшествието са нанесени материални щети на процесния лек автомобил,
собственост на ищеца. Доказването на посочения механизъм на настъпване на на
застрахователното събитие, механизмът на настъпване на вредите се установяват от
приетото по делото заключение на вещото лице по допусната съдебно-автотехническа
експертиза, приобщените към доказателствения материал писмени доказателства, от които
се установяват и настъпилите увреждания по увреденото МПС. Следователно съвкупния
анализ на експертното заключението с писмените доказателства обосновават извода, че по
делото са установени механизмът на настъпване на застрахователното събитие и
причинната връзка между нанесени увреждания от неизвестен извършител и повредите по
3
автомобила.
Спорнвият въпрос по делото се съсредоточава в това какъв е размерът на дължимото
застрахователно обезщетение.
По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал. 3 КЗ /отм./ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ, за възстановителна застрахователна
стойност се смята стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и
качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други,
без прилагане на обезценка. В този смисъл е и константната практика на ВКС, обективирана
в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на
ВКС, II т. о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д.
№ 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II
т. о., както и в определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд
по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се
прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може
да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ, т.е. при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като за
възстановителна стойност, съгласно чл. 400 ал.2 от КЗ, се смята стойноста за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за
доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В конкретния случай, обезщетението не може да надвишава действителната стойност на
увреденото имущество , като действителната стойност на увреденото имущество не може да
бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена
застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване
на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение,
съгласно чл. 405, ал. 1 КЗ, да заплати на застрахования уговореното застрахователно
обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 386, ал. 2 КЗ, а не според
методиката на застрахователя, която не намира приложение. Разпоредбата на чл. 386, ал.
2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като доказването на вредата е в
тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
4
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, по който въпрос е постановена и задължителна за съдилищата
съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т.
д. №627/2008 г., II т. о., ТК/, намираща приложение и при действието на Кодекса за
застраховане, в сила от 01.01.2016г.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на ***** и главно
доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по
имуществената застраховка по чл. 405, ал.1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен
в претендирания размер от 750,93лв., формиран след като от общия размер на установените
щети посредством допуснатата по делото САТЕ от 1120,68лв. се приспаднат заплатената до
момента като обезщетение сума от 369,75лв.
Към тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба – 02.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
Вследствие на изложеното, съдът намира, че предявената искова претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и надлежното
удостоверяване на разходите, на ищеца се следват сторените разноски, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното искане, разноските извършени от
ищеца следва да му бъдат заплатени от ответника срещу когото е уважен иска. Ищецът
представя списък на разноските по чл. 80 ГПК/л.46/, и претендира присъждане на следните
суми в общ размер от 1450,00лв., от които : 50,00лв. - държавна такса; 200,00лв. – депозит за
вещо лице и 1200,00лв. с ДДС– изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие, които съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането, ЗАД„А.Б." ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я. И. Д.
ЕГН **********, с адрес: гр.*****, сумата в размер на 750,93лв., представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на калник заден
ляв, врата лява предна и врата лява задна на лек автомобил марка „*****", с peг. № *****,
причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие на 12.08.2022 по договор №
***** за застраховка „*****", клауза „*****", на лек автомобил марка „*****", с per. №
*****, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда - 02.02.2023г. до окончателното изплащане на задължението.
5
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ЗАД„А.Б." ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр.*****, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА Я. И. Д. ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, сумата в общ размер от 1450,00лв., представляваща сбор от реализирани
от ищеца съдебно-деловодни разноски, от които : 50,00лв. - държавна такса; 200,00лв. –
депозит за вещо лице и 1200,00лв. с ДДС– изплатено адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени от ответника в полза на ищеца по
следната банкова сметка, на основание чл.127 ал.4 от ГПК, а именно: IBAN ***** –
специална клиентска сметка , на основание чл.39 от Закона за адвокатурата, с
титуляр адв.Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на страните, ведно със съобщението за
постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6