МОТИВИ
към решение
по НАХД № 83/2016 г.
по описа на ЕПРС
Елинпелинска
районна прокуратура е внесла предложение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК на А.Л.А.,
роден на *** г. в гр.Тополвград, живущ ***, висше образование, вдовец,
неосъждан, пенсионер, ЕГН **********.
Поддържа се, че обвиняемият е извършил
престъпление по чл.325б, ал.1 от НК, като: На
21.07.2015 год. около 21.00 часа в с........, Софийска област е проявил
жестокост към гръбначно животно – бездомно куче, като му причинил
противозаконна смърт.
Посочва се, че А. не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV от НК, с престъплението не са причинени
имуществени вреди и за извършеното умишлено престъпление е предвидено наказание
“Лишаване от свобода” до три години.
Обвиняемият редовно призован не се явява в
съдебно заседание. В писмено възражение
депозирано преди съдебното заседание, излага доводи, че кучето неправилно е
определено от прокурора като неагресивно, тъй като същото е причинило смъртта
на пилето на обвиняемия, а също и смъртта на десетки други домашни птици.
Съдът, като прецени доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
На 21.07.2015 г. около 20.30 часа обвиняемият А.Л.А. ***
се занимавал с домашните си животни и видял едно от пилетата му да излиза извън
двора, поради което тръгнал да го търси. По същото време в близост до дома на
обвиняемия, свидетелят Иван Божков видял едно бездомно, женско, тъмнокафяво
куче да идва откъм къщата на съседа му -
обвиняемия А. Атанов и да носи в устата си домашно пиле. Свидетелят Божков се
развикал и подгонил кучето, поради което
то пуснало пилето и избягало. Тогава свидетелят Божков взел в ръце пилето и
установил, че било още топло, но цялото
обляно в кръв и вече мъртво, поради което попитал съседите си наоколо дали
пилето не е тяхно, но те отрекли. В този момент при свидетелят Божков дошъл
обвиняемият А.А. и казал, че това е неговото пиле, като попитал какво се е
случило. Свидетелят Божков му обяснил случилото се, а обвиняемият взел пилето и
си тръгнал без да каже нищо. Ядосан от
случилото се, обвиняемият се прибрал в къщи и взел законно притежаваното си
оръжие – пушка ЧЗ-515 кал 22LR със сериен № 563741 и с личния
си автомобил „Нисан Патрол”, червен на
цвят тръгнал да търси кучето, за да го убие. Обвиняемият намерил кучето в
близост до метален контейнер на около 150 метра от дома си и произвел един изстрел с
пушката си, като уцелил кучето в гръдния кош и то започнало да се мята и квичи,
след което възпроизвел още един изстрел в главата му, за да не се мъчи. После
сложил трупа на кучето в един чувал и го
захвърлил в канал извън селото. Неволни свидетели на случилото се станали
свидетелките Тодорка Божкова и Цецка Логинова, които се намирали на тераса на
втория етаж от къщата, в която живеят, на разстояние около 200 метра от инцидента.
Впечатлена от видяното, свидетелката Логинова заснела с личния си мобилен
телефон случващото се, след което се обадила и в Нова телевизия и сигнализирала
предаването „Господари на ефира” за проявената жестокост спрямо животното, в
която връзка предаването излъчило репортаж. Направеният запис свидетелката
Логинова предала с протокол за доброволно предаване от 29.07.2015 г. за нуждите
на воденото досъдебно производство по случая. Същата вечер след инцидента
свидетелката Логинова видяла обвиняемия А. и го попитала защо е застрелял
животното, а той й отговорил, че
кучетото е удушило негово пиле и й
заявил, че може да прави каквото си иска, след което си тръгнал.
От заключението на назначената по
делото видеотехническа експертиза се
установява, че на представените кадри на оптичен носител – един брой диск с
видеозапис от мобилен телефон се установява спрян на улица лек автомобил,
наподобяващ джип с висока проходимост, червен на цвят с бяла на цвят остъклена
задна част на каросерията, на който светят задните стопове. На известно
разстояние от автомобила се вижда малко животно, тъмно на цвят наподобяващо
куче, което първоначално лежи на границата на тревната площ и улицата, на която
е спрял автомобила и в последствие надига главата си без да става. След около
тридесет секунди животното ляга на улицата и повече не се забелязват движения
от него. За времето на записа не се установява от автомобила да слизат хора.
Предвид обстоятелството, че автомобилът е спрял със задната си част към
записващата камера, не могат да се установят действията на лицето или лицата в
него. На следващия запис се установява същия автомобил да маневрира на улицата
и да застава в обратна посока на тази, на която е бил по-рано и спира в близост
до мястото на лежащото животно, след което записа свършва. На следващия запис се установява от вече
обърналия посоката си и спрял
горепосочен автомобил да слиза от шофьорското си място лице, което
минава зад автомобила отваря вратата на багажното отделение и вади бял обемист
предмет подобен на чувал или плик, след което се навежда непосредствено зад
автомобила. После поставя белия предмет наподобяващ чувал обратно в багажното
отделение на автомобила, затваря вратата на багажното отделение и се качва на
шофьорското място и записа свършва. На
следващ запис се установява същият червен автомобил да се движи по
улицата, пресича кръстовище с друга перпендикулярна улица и продължава направо,
след което записа свършва. При преминаването на автомобила през кръстовището се
установява, че в него има едно лице и то е на шофьорското място. Експертизата
сочи, че снимковите кадри са с качество,
което не позволява отграничаване на частни и общи признаци, характеризиращи
заснетото лице. Причина за това е недостатъчна запълненост на кадъра от
заснеманите обекти, неподходящо положение на камерата – поставена под ъгъл и на
голямо разстояние от заснетите обекти. В случая фотокопията не са годни за
провеждане на лицево-идентификационно изследване.
Горната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на писмените доказателства събрани в хода на ДП №
280/2015 г. по описа на РУ Елин Пелин и приобщени към настоящото дело в хода на
съдебното следствие: докладна записка; писмо от ел.поща адресирано до
предаването „Господари на ефира” при Нова телевия; писмо до пресцентъра на МВР
от Дани Йорданов репортер на „Господари на ефира”; констативни протоколи;
протокол за приемане на ВВООБ от 29.07.2015 г.; разрешене за носене на ловно
оръжие; Удостоверение за подборно ловуване; протокол за доброволно
предаване; видеотехническа експертиза;
справка за съдимост на А.Л.А., декларация от А.Л.А.; характеристична справка на
А., както и от протоколите за разпити на свидетелите Тодорка Бонева Божкова;
Цецка Венциславова Логинова; Иван Геков Божков; обясненията на обвиняемия А..
които съдът изцяло кредитира, като приема, че са логически
свързани и издържани, като правилно отразяват възприятията му досежно
конкретните обстоятелства, свързани с предмета на доказване.
Съдът дава вяра и на обясненията на обвиняемия, с които той добросъвестно пресъздава
действителното положение и собственото си участие. Ето защо и при съобразяване
с процесуалните правила, визирани в чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК и отчитане на
обстоятелството, че правото на подсъдимия да дава обяснения /чл.55 НПК/ по
повдигнатото му обвинение е основно средство за защита и доказателствено
средство, ги кредитира изцяло. Това е така тъй като подсъдимият подробно описва фактическите
обстоятелства, включени в предмета доказване и собственото си участие –
описание, което напълно кореспондира с останалия доказателствен материал, като
не са налице факти, които да опровергават и внасят съмнение в изложената фактическа обстановка
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Обвиняемият е осъществил от
обективна страна състава на престъплението по чл.325б, ал.1 от НК, като: На 21.07.2015 год. около 21.00 часа в
с........, Софийска област е проявил жестокост към гръбначно животно – бездомно
куче, като му причинил противозаконна смърт. Действително по делото не е установено по
безспорен начин чие е кучето, дали е бездомно или не, както и други негови
индивидуализиращи белези, но тези обстоятелства не са от значение
за обективната съставомерност на престъплението, доколкото състава по чл.325б,
ал.1 от НК изисква
единствено животното по отношение на което е приложена жестокост да е гръбначно
животно. Допълнителни изисквания – каква е неговата
порода, дарли е домашно или не не се
изисква от конкретния състав на
деянието.
От друга страна несъмнено в случая се установи, че обвиняемият е убил гръбначно животно – куче, поради
което деянието следва да се квалифицира
като проява на жестокост, която е довела до смъртта на
животното, тъй като всяко действие или бездействие, което
причинява продължително или повтарящо се страдание на животното, или увреждане
на здравето му или стрес е проява на жестокост. Но това е само една от формите
на проява на жестокост които са изчерпателно посочени в нормата на чл.7, ал.2
от Закона за защита на животните, който стои и в основата
на криминализирането на подобни актове. В чл.7, ал.2, т.2 от същия закон изрично е посочено, че проява на
жестокост са и действията по чл.151 от ЗВМД където пък изрично е посочено, че
такива действия са причиняването на страх, нараняване, болка,
страдание, стрес или смърт на животни. В случая смъртта
на кучето е безспорно установен факт, а причината за смъртта на животното и механизма на
причиняването й се извеждат
от свидетелските показания и
обясненията на подсъдимия, от назначената
видеотехническа експертиза, които ценени в съвкупност пресъздават
безпротиворечивата и логична фактическа обстановка, водеща до извода, че
обвиняемият А. е извършил вмененото му инкриминирано деяние.
Безспорно е установена по делото и
причината, поради която обвиняемият А. е използвал ловното си оръжие за стрелба по
скитащото куче, довела до неговата смърт – това е поведението
на кучето довело до умъртвяване на
домашното пиле на обвиняемия. В тази връзка обвиняемият е
направил възражение, че мотива му да убие кучето е, че последното е агресивно
по смисъла на параграф 1.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за ветеринарномедицинската дейност. Според легалната дефиниция на това понятие, дадена в параграф 1 от ДР на Закона за
ветеринарномедицинската дейност, агресивни кучета са
тези, които проявяват спонтанна, неадекватна реакция, насочена срещу хора или
животни, която в зависимост от естество си може да доведе до нараняване или причиняване
на смърт. Несъмнено
поведението на кучето спрямо домашното пиле на обвиняемия е било спонтанна и
неадекватна реакция, довела до смъртта
на пилето, но използването на ловното оръжие от страна на обвиняемия за
умъртвяване на кучето не може да се приеме като единствен и законосъобразен
начин за решаване на проблема, тъй като са налице предвидени в специалните закони мерки спрямо
агресивните кучета /например евтаназия/, поради което жестокостта по смисъла на бланкетната норма
на чл.325б от НК се осъжда не толкова заради настъпилия вредоносен резултат –
умъртвяване на гръбначно животно, а заради самото действие на човека. От показанията на свидетелките
Тодорка Божкова и Цецка Логинова се установи, че след изстрела са видяли кучето
да се мята и скимти, поради което, както и самият обвиняем заявява, се наложило
да възпроизведе и втори изстрел в главата на кучето, за да го умъртви и да не
се мъчи. Не се установи в конкретния случай, използването на ловното оръжие за умъртвяване на кучето от страна на обвиняемия да е
било мотивирано и от наличието на предпоставките на неизбежната отбрана по
смисъла на НК, намерили израз в разпоредбата на чл.160, ал.2, т.3 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, а именно: при нападение на хора от животно или
при самозащита.
От
субективна страна обвиняемият е извършил деянието при форма на вината пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК –
съзнавал е общественоопасния характер на деянието и е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици, но е искал тяхното настъпване. Тези обстоятелства се установяват от действията на обвиняемия, които недвусмислено сочат на целенасочено
поведение довело до
физически наранявания и жестокост към куче причинило смъртта му, с оглед на което и съдът намира, че се касае за умишлено поведение при ясно съзнавани
обществено опасни последици. Обвиняемият съвсем хладнокръвно е стрелял по кучето
именно с ясната цел да го умъртви, поради обстоятелството, че то е умъртвило
домашното му пиле. Несъмнено кучето е причинило вреда на обвиняемия, но това
обстоятелство не му дава право да го умъртви като го застреля, а е следвало да
предприеме действия по сигнализиране на съответните органи, които да
предприемат мерки и да се погрижат за него.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДПОСТАВКИТЕ ЗА ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
С НАЛАГАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ:
Съдът намери, че са налице всички
визирани в чл.78а от НК предпоставки за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на обвиняемия – същият не е
осъждан за престъпление от общ характер. С престъплението не са причинени
имуществени вреди на трети лица, деянието е умишлено и съгласно разпоредбата на
чл.325б, ал.1 от НК предвиденото наказание е до три години лишаване от свобода и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид наличието на превес на смекчаващите вината обстоятелства и липсата на
отегчаващи такива – чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
съдействието от страна на обвиняемия за разкриване на обективната истина,
изразеното съжаление към извършеното и критичното отношение към деянието. Съдът
съобрази и сравнително не високата степен на обществена опасност на обвиняемия,
материалното му положение и имотно състояние – обв. А. е вдовец и пенсионер и
притежава доходи, които са под минимално установените за страната. С оглед
изложеното съдът му наложи административно наказание глоба в минимален размер
от 1000.00 лева.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото
доказателство – пушка ЧЗ-515 кал 22LR със сериен № 563741 собственост
на обвиняемия, следва да
бъде отнето в полза на държавата, тъй като същата
е послужила за извършване на престъплението – чрез нея е причинена смъртта на
кучето.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
При
този изход на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК
разноските по делото следва да бъдат поставени в тежест на обвиняемия, поради което съдът присъди в полза
на ОД на МВР София
област сторените на досъдебната фаза разноски за експертиза в общ размер на 48.78 лева.
По изложените съображения съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: