Разпореждане по дело №51/2012 на Окръжен съд - Добрич

                                            Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

                                                            №  464

                                             гр. Д., 23.05.2018г.

 

  Д.кият окръжен съд                                гражданско отделение

На двадесет и трети май                                   година 2018

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                     

разгледа докладваното от съдията гражданско дело №51 по описа за 2012 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        Постъпила е молба вх.№2902/08.05.2018г. от Н.И.Н. и С.И.Н.,***, чрез упълномощения им адвокат, с която молителите искат да им бъде издаден изпълнителен лист срещу „***“ЕООД – гр.Д. за сумата 143 000 лева, до заплащането на която им е признато право да задържат недвижим имот в гр.Д., бул.”***”№*, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д., ведно с построените в него сграда за търговия с идентификатор ***.1 и промишлена сграда с идентификатор ***.2.

Съдът обсъди молбата и намира за установено следното:

С влязло в сила решение №2*/21.06.2013г. по гр.д.№51/2012г. на ДОС по отношение на Н.И.Н. и С.И.Н. е признато за установено, че „***”ЕООД притежава правото на собственост върху недвижим имот в гр.Д., бул.”***”№* /подробно описан/, като  Н.И.Н. и С.И.Н. са осъдени да предадат на ищеца владението върху имота.

С влязло в сила решение №63/30.04.2014г. по в.гр.д.№87/2014г. на ВАпС е признато правото на Н.И.Н. и С.И.Н. да задържат имота докато „***“ЕООД им заплати сумата 143 000 лева, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на направените в него подобрения.

С предходна молба вх.№160/08.01.2018г. Н.И.Н. и С.И.Н. са поискали да им бъде издаден изпълнителен лист срещу „***“ЕООД въз основа на решение №63/30.04.2014г. по в.гр.д.№87/2014г. на ВАпС за сумата **** лева, извършени от тях подобрения, до заплащането на която им е признато право да задържат недвижимия имот. Молбата им е отхвърлена с разпореждане №37/11.01.2018г. по настоящото дело, потвърдено с определение №81/09.02.2018г. по ч.гр.д.№52/2018г. на ВАпС.

Сега подадената молба е втора по ред, но, тъй като разпореждането по чл.406 от ГПК не формира сила на присъдено нещо, молбата е допустима.

По същество тя е неоснователна, защото липсва съдебен акт за осъждане на собственика на недвижимия имот „***“ЕООД да заплати на Н.И.Н. и С.И.Н. сумата 143 000 лева за извършените от тях в имота му подобрения. Доколкото в решението, признаващо им правото да задържат имота, фигурира вземането им за подобрения, то е за отбелязване на условията, при които те могат да задържат имота и да не изпълняват постановеното срещу тях решение по чл.108 от ЗС. Това не означава, че на тях им е присъдено вземане за подобрения. По въпроса дали решението, с което на ответника е признато право на задържане за подобрения, формира сила на присъдено нещо освен за признатото право на задържане, още и за вземането за подобренията, съществува противоречива практика. Настоящият съд е на становище, че отговорът на този въпрос е отрицателен. В разпоредбата на чл.298 ал. 4 от ГПК е предвидено, че решението влиза в сила по отношение на разрешения с него искания и възражения за право на задържане и прихващане. По възражение за подобрения, законодателят не е предвидил създаване на сила на пресъдено нещо. Такава се създава само ако се предяви насрещен иск за подобрения. Действително при признаване на право на задържане до заплащане на определена сума, съставляваща стойност на подобрения, съдът на практика се произнася по стойността на подобренията. За тяхната стойност обаче не се създава сила на присъдено нещо. С такава се ползва само признатото право на задържане, което е със срок - до заплащане на подобренията на определена стойност /определение №511/27.10.2011г. по ч.гр.д.№457/2011г. на 1-во ГО на ВКС/. Този извод не е в противоречие с визираното от молителите ТР №55/03.04.1967г. по гр.д.№23/1967г. на ОСГК на ВС, но то е по въпроса за погасителната давност за присъдено вземане на подобрения, а е и постановено при действието на чл.221 ал.2 от ГПК /отм./.

Дори и, в отклонение на изложеното, да се приеме, че силата на присъдено нещо по чл.298 ал.4 от ГПК обхваща освен правото на задържане на ответника, още и вземането му за подобрения, то силата на присъдено нещо има само установително действие; т.е. със сила на присъдено нещо само е установено, че ответникът по иска по чл.108 от ЗС има вземане от ищеца на посочената в решението стойност за извършените от него в ищцовия имот подобрения. Установителните съдебни решения нямат изпълнителна сила и въз основа на тях не се дължи изпълнение. С изпълнителна сила разполагат осъдителните съдебни решения, те съставляват изпълнително основание по чл.404 т.1 от ГПК за издаване на изпълнителен лист. В случая такова  решение за сумата ****лева в полза Н.И.Н. и С.И.Н. срещу посоченото дружество не е постановено и молбата им за издаване на изпълнителен лист е неоснователна.

По тези съображения съдът

 

Р А З П О Р Е Д И :

 

ОТХВЪРЛЯ молба вх.№2902/08.05.2018г. на Н.И.Н. с ЕГН ********** и С.И.Н. с ЕГН **********,***, да им бъде издаден изпълнителен лист срещу „***“ЕООД – гр.Д. въз основа на решение №63/30.04.2014г. по в.гр.д.№87/2014г. на ВАпС за сумата ***** лева, извършени от тях подобрения, до заплащането на която им е признато право да задържат недвижим имот в гр.Д., бул.”***”№*, съставляващ поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Д., ведно с построените в него сграда за търговия с идентификатор ***.1 и промишлена сграда с идентификатор ***.2.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

                            ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: