МОТИВИ
ПО НОХД № 512 / 2016 г. НА ТРС
Подсъдимият Х.И.С. *** е
предадена на съд с обвинение за
това, че за времето от 11.02.2015 година до 06.06.2015
година в гр. Търговище при условията на продължавано престъпление и повторност, с цел да набави за себе си имотна облага,
възбудил и поддържал заблуждение у Е.С.М. *** и с това и причинил имотна вреда
в размер на 3618 лева, у Е.С.В. *** и с това му причинил имотна вреда в размер
на 3191 лева и у А.Л.Х. *** и с това му причинил имотна вреда в размер на 1829
лева, като причинената имотна вреда е в общ размер от 8638.00 лева -
престъпление по чл. 210., ал. 1 т. 4 във вр. с чл.
209, ал. 1 във вр.
с чл. 26 ал. 1 във вр. с чл. 28 ал. 1 от НК.
Обвинението
като безспорно доказано се поддържа от представителят на ТРП. Пледира се за
налагане на наказание около средния предвиден от закона размер, което да бъде
изтърпяно реално в Затвор при „строг“ режим. На основание чл. 68, ал. 1 от НК да бъде приведено за изтърпяване
отложеното за изпълнение наказание с Присъда от 28.03.13 г.по НОХД № 24948/11 г
на РС гр. София, изменена с Решение № 614 от 13.06.14 г. в размер на „Две години и шест месеца
лишаване от свобода“, което да бъде изтърпяна в Затвор ,при „строг“ режим. На осн. Чл. 59, ал. 1 от НК да бъде зачетено времето, през
което спрямо подс. С. е взета мярка за неотклонение „Домашен
арест“. Да бъдат присъдени разноските по ДП на ОД МВР гр. Търговище. Приетите
за съвместно разглеждане гр. искове да бъдат уважени изцяло, като основателни и
доказани.
Подсъдимият
Х.С. не признава вината си, като дава
обяснения в ДП и съдебно заседание. Подс. С. и
процесуалния представител, адвокат Г.В.,
молят за оправдателна присъда.
В наказателния процес са приети за
съвместно разглеждане предявените от пострадалите Е.М., Е.В. и А.Х. гр. искове
за претърпени в резултат на деянията имуществени вреди.
Съдът конституира пострадалата Е.М. ,като гр. ищец за претърпени имуществени вреди в размер на
3618 лева и честен обвинител, представлявана от адвокат Мая Павлова.
Съдът конституира пострадалия Е.В., като гр. ищец за претърпени
имуществени вреди в размер на 3191 лева.
Съдът конституира пострадалия А.Х., като гр. ищец за претърпени
имуществени вреди в размер на 1829 лева., представляван от адвокат С.А..
След
запознаване с доказателствата по делото, писмени и гласни, съдът установи
следното от фактическа страна:
Подс. С.
е осъждан с Присъда
от 28.03.2013г. по НОХД № 24948/2011г.
на Софийски районен съд, изменена с Решение № 614 от 13.06.2014г. по
ВНОХД № 4428/2013 г. по описа на СГС, влязла в законна сила на 13.06.2014г . На
основание чл. 210, ал.1, т.5 във вр. с чл. 209, ал.1
във вр. с чл.
26, ал.1 от НК му е наложено наказание две години и шест
месеца „ Лишаване от свобода”,
като на основание чл. 66, ал.1 от НК отлага изпълнението му за изпитателен срок
от ПЕТ години.
Предвид гореописаното осъждане, при
осъществяване на престъплението по повдигнатото обвинение в настоящото
наказателно производство, подс. С. е действал при
условията на повторност по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК
Горецитираното осъждане
не е осъществило превъзпитателно
и превантивно въздействие върху подсъдимият С. , поради което той продължил престъпната си
дейност.
В началото на
2015г. подс. С. имал нужда от пари и за това
решил да извършва измами с цел да си набави необходимите му финансови средства.
Подс. С. се
познавал със св. М.. Той и се обадил на 11.02.2015г. по телефона и поискал да
се срещне с нея като й казал, че иска да сподели свои проблеми. Св. М. се
съгласила и го поканила на същият ден в
дома си в гр. Търговище. След като отишъл в дома на св. М., около 17.30 ч. на
същата дата , подс. С. започнал да и разказва за проблемите си. Св. М. направила
кафе, разговорили се за нещата от живата. Тъй като била безработна от няколко
месеца и мислела да открива фирма , тя му споделила намеренията си и го
помолила, като човек който познава, да и каже дали ще успее. Подс. С. не и отговорил , дали ще успее за фирмата, но и
казал , че и е направена магия, като до два-три месеца от дома и ще излязат два
трупа. Предвид обстоятелството, че съпругът и сина и свидетелката пътували с
камион в чужбина, при така заявеното от С., тя изпаднала в паника . Подс. С. и казал, че за да развали магията тя трябва да му
плати 750 лв. или да му даде всичкото
злато което притежавала, да го пречисти в Търново и развали магията . Св. М. му казала, че няма пари, но ще му
даде златото, което има, като той я уверил, че ще отиде до Търново, където ще го
пречисти и ще и го върне на следващия ден. За уговорката и относно вида и
количеството на предаденото от св. М. злато
написали бележка, в която били отразени тези обстоятелства. За тази
бележка, св. М. завява, че не може да я представи, но в обясненията си подс. С. потвърждава, че е съставена и подписана от него.
Св. М. повярвала на подс. С., когото познавала от
около 15 години, като знаела, че е участвал в предаване по телевизията и е ясновидец.
Тя била страшно притеснена от казаното от него, че от дома и ще излязат два
трупа, предвид това, че съпругът и сина и пътували в чужбина. При това, тя се
съгласила и дала златото, което имала,част от което и било дадено от майка и да
го съхранява.
Св. М.
повярвала на подс. С. и му дала златен синджир от жълто и бяло злато
на плетеница,14карата, 4гр.; златен медальон от жълто и бяло злато, фигурка, 14
карата, 3 гр.; обеци 2бр, чифт от бяло и жълто злато, фигурки, 14 карата, 4
гр.; обеци 2 бр., чифт от жълто злато, тип висулки, 14 карата, 2 гр.; обеци 2
бр., чифт, монети, с дръжки за закачане, 22 карата,2гр.; пръстен от бяло и
жълто злато, на черти, 14 карата, 3 гр.; пръстен от жълто злато, с камъче отгоре,
14 карата, 3 гр.; пръстен от руско злато, с 2 бели камъчета отгоре, 14 карата,
2,5 гр.; златна монета с големина 50 стотинки, жълто злато, 22 карата, 10 гр.;
монета от жълто злато, с големина 20 стотинки, 22 карата , 5 гр.; монета Св. М.
поставили в торбичка и дала на подс. С.:от жълто
злато, с големина 10 стотинки, 22 карата , 5 гр. и монета от жълто злато, с
големина 1 стотинка, 22 карата , 1 гр.
След като получил посочените златни
накити, подс. С. ги взел и обещал на М. да върне златото на следващият
ден около 22,30 часа, но не го върнал.
Св. М. се обадила на С., като не си
получила обратно златните предмети на следващия ден, според договореното между
тях. Той и заявил, че не е могъл да
изчисти златото, не е ходил до Търново само за нейното злато . Той и казал, че
в него имало златни предмети и на други
хора , като ще отиде до Търново , ще
развали магията и ще и върне златните предмети.
На следващият ден, след като предала
златните предмети, св. М. споделила на дъщеря си ,св. Е.Т., която била в дома
им, когато подс. С. я посетил, но не присъствала на
разговора им и не видяла предаването на златото, че го е дала на подсъдимия, но
той не го е върнал. През следващите няколко дни св. М. нееднократно звънила по телефона на подс. С.,
но той посочвал различни причини, поради които не може да и върне златото. След
като дни наред М. не получила златните накити, които подс.
С. обещал да върне на 12.02.16 г., тя разбрала, че е измамена, че е лъгана при
всяко от обажданията си от подс. С., като при едно от
тях, той и заявил, че е в Търново, а тя го видяла от балкона си в гр.
Търговище. Св. М. се убедила ,че е измамена и подала жалба в полицията. Разбирайки,
че М. е подала жалбата срещу него, подс. С. и казал,
че е с условна присъда, помолил я да оттегли жалбата, предлагал варианти за
частично и в продължителен срок издължаване , естествено без гаранции за
връщане, на което тя отказала. При това развитие, подс.
С. признал, че е заложил златните и накити в заложна къща в гр
Варна, като посочил адреса. Св. М.
отишла до гр. Варна с дъщеря си, като успяла да открие местото, където били
заложени златните и накити. Тя установила, че подс. С.
вече се бил обаждал там, като отивайки, зад лицето, което стояло на гишето, в
шкаф се намирали предоставените от нея на С. предмети, Тя успяла да откупи част
от тях, но от заложната къща категорично и и отказали да и издадат касов бон,
или какъвто и да било документ, като се позовали на това, че предметите са
заложени от лице, което нямало лични документи и затова не е вписано в книгата
за залагания и не могат да и дадат бележка за платената от нея сума.
На 05.05.2015г.
подс. С. срещнал св. Е.В. ***. Св. В. познавал Х.С.,
знаел, че е участвал в предаване по телевизията за ясновидци и предвид това, че
му предстояла сватбата го попитал дали нещата ще са наред. Подс.
С. му казал, че може да му гледа на кафе, при което св. В. го поканил в дома си . Подс. С.
се съгласил и докато гледал на кафе казал на св. В. , че има лоши влияния, че златото
му е прокълнато и за да развали лошата карма трябва да му го даде. В този
момент св. В. не се усъмнил в казаното от подс. С.,
но въпреки това на лист записали какво му предава и подсъдимият се подписал.
Св. В. дал на С. мъжки пръстен от жълто руско злато, 16 карата, 9 гр.; мъжки пръстен от жълто руско злато,
масивен,16 карата, 8 гр. и ланец от жълто турско злато, кръгла плетка, 14
карата, 32 гр., като в тази връзка съставили разписка / л. 26/. За гледането на кафе св. В. платил сумата от
50 лв. При раздялата си двамата се уговорили подс. С.
да върне златото до 11.05.2015г., но той не сторил това. В следващите дни у св.В. се породило съмнение, че ще получи обратно от
Х.С. златните си накити. Той му звънил по телефона
многократно, като всеки път подс. С. изтъквал
различни оправдания, за де не върне златото -казвал, че имало голяма магия и му трябва по-дълго
време, казвал му, че е нужно повече хора да работят за изчистване на златото и
затова му искал допълнително пари при всяко обаждане различни суми, за да
премахне магията. В един от разговорите подс. С.
казал на св. В.,*** къща, където било заровено злато и можели да отидат ,за да
го открие. След поредни многократни опити да си върне златните накити, един от
които имал сантиментално стойност за св. В., при отправеното от подсъдимия
предложение за търсена над злато на село той му казал под формата на шега, да го
изровят тогава и да оправят финансовите си отношения. След като подс. С. не върнал златните накити св. В. подал жалба до полицията, че е
измамен.
На 06.06.2015г.
на ул. „ Брегалница“ в гр. Търговище подс. С. срещнал
св. А.Х., който бил с майка си. Св. Х. познавал подсъдимия поради това, че били
учили в едно и също училище. Поздравили се , спрели се за момент, като подс. С. предложил на св. Х. да му гледа на кафе.
Последният се съгласил и го завел в дома си. Направили кафе, като на срещата присъствал подс. С., св. Х. и майка, му Х.К. Докато гледал на кафе, подс. С. казал на св.
Х. , че златото което имал е прокълнато от рода на бившата му съпруга.
Св. Х. се бил развел скоро и повярвал на тези думи. Подс.
С. поискал златото, за да го пречисти. Св. Х. се съгласил и му дал девет турски
златни монети от жълто злато, по 1,5 гр., 14 карата; монета от жълто турско
злато, облечена в пластмаса, 14 карата, 3 гр.; дамски синджир от жълто злато, с
плетка от халки, 14 карата, 10 гр.; дамски пръстен от жълто злато, с бял камък,
14 карата, 1,5 гр. и дамски пръстен от жълто злато, с червен камък, 14 карата,
1,5 гр. , като в тази връзка съставили разписка / л. 36/. За гледането на кафе
св. Х. платил на подс. С. 70 лв. , като последният
обещал да върне златото на следващият ден. Въпреки това , той не изпълнил
обещанието си. На следващият ден св. Х. отново се свързал по телефона с
подсъдимия,т който отново казал, че още не е готов и не е пречистил златото.
Св. Х. многократно звънил на подс.
С., но той всеки път посочвал различни причини, че не може да върне златните
накити. При тези обстоятелства, св. Х.
разбрал, че е измамен, няма да получи златото си от подс.
С., поради което ,той и майка му , подали жалби до полицията.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно- оценъчна
експертиза , приета по делото без възражения, се установява че следствие на
деянията подс. С. е причинил имотни вреди на ,както
следва :
1. на Е.С.М. *** - причинена имотна вреда в размер на 3618 лв.
2. на Е.С.В. *** е причинена имотна вреда в размер на 3191
лв.
3. на А.Л.Х. *** е причинена имотна
вреда в размер на 1829 лв.
Общият
размер на причинените на пострадалите с
деянията и следствие от тях имуществени
вреди, възлизат на 8638 лева.
От изложеното по-горе се установява, че подс. С. е извършил три деяния, осъществяващи състава на
престъпление измама в непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите,
поради което и квалификацията на деянието е при условията на чл. 26, ал. 1 от НК.,
От доказателствата по делото- приложена
справка за съдимост на подс. С. се установява, че последния е осъждан с влязла в
сила присъда на Районен съд гр. София изменена с Решение на СГС с наложено
наказание „Две години и шест месеца лишаване от свобода“, чието изтърпяване е
било отложено с изпитателен срок за пет години. Присъдата на СГС по ВНОХД №
4428/13 г. , с която на основание чл. 210, ал. 1 т. 5 във вр.
с чл. 209, ал. 1 във вр.
с чл. 26, ал. 1 от НК на подс. С. е било наложена
посоченото по-горе наказание е влязла в сила на 13.06.14 година, като
обвинението е повдигнато при условията на чл. 28, ал. 1 от НК.
Гореизложената фактическа
обстановка се доказва от приетите по
делото писмени и събраните в съдебно заседание гласни доказателствени
средства: обясненията на подс. С., който не отрича да
е получавал от пострадалите посочените златни накити, но отрича да е имал за
цел да ги измами; от показанията разпитаните свидетели Е.М., Е.Т., А.Х., Х.К., Е.В.; от заключението по изготвената съдебно оценъчна
експертиза .
Подс. С. не
се признава за виновен по повдигнатото обвинение. Дава обяснения в съдебно
заседание . За всяко от извършените деяния той признава, че е взел златни
накити от пострадалите. Подс. С. заявява: “Не
отричам, че съм взел златата. На всеки съм написал разписка….На Е. не съм и
върнал златото, защото тя знаеше, че ще ходя да взема златото. С нейно
съгласие заложих златата и. Тя имаше да
ми дава 750 лева. Не съм и връщал златото. Не съм и връщал пари вместо него“ .Относно
пострадалият Е.В. , той заявява:“ Не отричам, че съм взел златото на Е.….Имам
Разписка…Не е за изчистване на карма, а за да изкараме от имота злато, от под
земята…..С Е. се разбрахме така до 2000 лева, двама човека да докарам, да изкараме
от имота злато…каза ми:“Тези две злата ти ги подарявам, само на баща ми златото
си искам“ Относно пострадалия А., подс. С. заявява
:“Не отричам, че съм взел златото на А.. Имам и разписка. Златата му ги взех за
изчистване на магия. …Той трябваше да ми даде 700 лева, хем за пречистване, хем
като залог срещу пари. Дава ми парите, аз му давам златото. Не му върнах
златото, защото не даде пари“…
Подс. С. не
отрича, че на 11.02.15 година се е
срещнал с пострадалата Е.М. и от нея е получил подробно описаните в ОА златни
накити, за които, както той, така и тя заявяват, че взетите от него златни
накити са отразени подробно в разписка ./ не представена по делото/. Подс. С. потвърждава, че причина за получаване на златните
накити от св. М. била изчистване на
магия. Безспорно установено е и това се потвърждава и от подс.
С., че не е върнал златните накити на св. М., както и че те са били заложени в
гр. Варна.
Подс. С. не
отрича, че на 05.05.15 г. се срещнал с пострадалия Е.В.,
като получил от него описаните в ОА златни накити, за които също била написана
бележка, приложена по делото. Посочената от пострадалия В. причина да даде
златото си на подсъдимия била за прочистване на лоша карма. Тезата на
подсъдимия, заявена в съдебно заседание е, че причината да получи златните
накити от В., била да намери злато в някаква къща в село, което се намира преди Шумен, за което
пострадалия В. му подарил златото, като си искал обратно само единия пръстен,
който бил от баща му. Подс. С. не върнал на св. В.
златните накити, които взел от него, като ги продал на неустановено в хода на
производството лице.
Подс. С. не
отрича, че на 06.06.15 г. се срещнал с пострадалия А.Х.,
които бил с майка си ,св. К. Не отрича да е получил от него описаните в ОА
златни накити, като причината за това била да извърши с тях определени ритуали,
с цел изчистване на магия. Подс. С. не отрича, че в
последствие е продал тези златни накити ,като с получените средства се е
разпоредил според нуждите си . Не е
върнал златото, което е получил от
св. Х., не му е заплатил
паричната му равностойност, но не защото е искал да го измами, а защото Х. не
му бил заплатил / не е ясно за какво и
на какво основание/ исканите пари. За да
докаже добросъвестно отношение към този пострадал,/ а не както се посочва в
пледоарията относно пострадалата Е.Т., като такава пострадала няма/, защитата води свидетел- св. П. Тя заявява, че
е присъствала при разговор между подс. С. и А., но не
посочвани дата, месец или година кога е станал този разговор, като заявява, че
не познава А., не го е чувала по телефона, като показанията и се базират явно
на казаното и от подс. С.. Тя казва следното:“ Като
приключи разговора между тях го попитах за какво става въпрос и той ми каза, че
става дума за едно злато. Обясни ми, че е направил човека някакви ритуали, че
той не е съгласен, че всичко е приключило и да дойде да си вземе ритуалите.
Казал му е да плати дадена сума, но той
не е бил съгласен….. това ми го каза Х. след разговора“.
От така изложеното, установява се,
че подс. С. не отрича на посочените в ОА дати да се
виждал с пострадалите, да им е гостувал, да им е гледал на кафе, да е посочвал
различни обстоятелства в живата им, за които трябва да се извършат определени
ритуали, да се вдигне магията, да се прочисти златото, което те имали, за което
те трябва да му го предоставят и за което
той подписва разписки ,че е получил. Подс. С. не
отрича очевидните и безспорно доказани факти и обстоятелства по отношение получените
от него и дадени му от пострадалите златни предмети. Подс.
С. не отрича и че не е върнал така получените златни предмети и че се е
разпоредил с тях, било като ги заложи, било ,като ги продаде , като получените
парични средства са останали за него,
НО отрича, че тези извършени от
него действия, не са били с цел измама. Той подробно и без притеснения
обяснява, че е гледал на кафе на пострадалите и е открил проблеми в семейството им, в отношенията в тях, по
отношение на близките и децата им и той като известен със способностите си ,
търсен от хора от цялата страна, по 15000 човека го посещават в офисите му в
различни градове и той помага с дарбата, дадена му от БОГ, той е проверен ,
този негова дарба е била установена и за това има издаден сертификат/ приложен
по делото от защитата/, но въпреки, че сертификата е с изтекъл срок на
валидност, то това е без значение, защото той бил регистрирал фирма –„Окото на
България“, той по негови думи :“Аз съм четвъртия в България, който в държавата
изкара фирма“, за това удостоверението с изтекла валидност не му е нужно, той „помага на хората и те му дават златото си, да
го пречисти и да развали магиите“, за което води и свидетел в съдебно
заседание, за това, че не е измамник . „Доказано е, че не съм шарлататин“ ,казва подс. Х.С..
Подс. С.
признава ,че при всяко от посочените три деяния всеки един от пострадалите при
гледането на кафе в дама им му е давал пари , различни суми между 50-80 лева,
като не може да си помни кой колко му е дал. Това обстоятелство се потвърждава
и от показанията на пострадалите . От показанията на пострадалите М., В. и Х.
обаче не се установя и те категорично отричат, че е имало каквато и да било
договорка, след като „прочисти златото им“, подс. С.
да получи пари за тази услуга, така както той твърди в съдебно заседание. В обясненията си подс. С. заявява, че
ги е търсил , че е разговарял с пострадалите , че им е предлагал да им върне
златните накити, но не ги е върнал защото те не са си платили. Безспорно се установява, като това
обстоятелство се изяснява при разпита на всеки от пострадалите, че те не са имали договорка да заплащат допълнителни
суми , освен тези, които са платили при гледането на кафе, за да им бъдат
върнати златните накити. Твърдението на подс. С., че
не ги е върнал, но е искал и това е станало по вина на пострадалите не може да
бъде прието, като липса на умисъл за измама. Нещо повече, подс.
С. без никакво притеснение заявява, че причина за това, получените от него
златни накити от пострадалите да не им бъдат върнати , а той да ги заложи, да
ги продаде и да използва получените средства за собствено облагодетелстване, не
е по негова вина а по тяхна. От казано
от него би могъл да се направи извода, че едва ли не той е измаменият в случая.
Това, че подс. С. е дал обещание да върне златните
предмети на пострадалите до няколко дни, че не го е сторил, че те са започнали
да го издирват по телефона, че той е заявявал, че му трябва повече време,
магиите са големи, трябва да се ангажират повече хора да изчистят златото, че е
в Търново , а той очевидно е в Търговище, всички тези обстоятелства остават без
значение за него. Нещо повече, според подс. С., пострадалите са влезли в заговор срещу него, като
искали да го вкарат в затвора, въпреки че имали да му плащат пари, но той нямал
намерение да води дела за това.
Така изложеното в обясненията на подс. С.,което
се поддържа и в защитата на процесуалния му представител ,относно липса на
субективна страна на деянията, липса на умисъл за измама, не само не се доказва
, но напълно се опровергава от показанията на свидетелите М., Т., В., Х. и К., включително
и от показанията на св. Д.П., която предава сведения, които е получила от подс. С., а не лични впечатления, поради което и съдът приема обясненията му, като защитна теза.
От показанията на св. Е.М. се
установява , че на 11.02.15 г по телефона и се обадил подс.
С., които искал да сподели свои проблеми. Тя се познавала с него от много
години и го приела в дома си, направила кафе, изслушала го и тя споделила свои
проблеми. Възползвайки се от ситуацията подс. С. и
казал, че има лоша карма, че до месеци от дома и ще излязат два трупа. Ужасена
от казаното, имайки предвид, че съпругът и сина и пътували непрекъснато с камион , св. М. го попитала
какво да направи. Подс. С. и казал ,че може да
помогне, но за това тя ще трябва да му плати 750 лева. Тя била безработна
и това обстоятелство му била казала
по-рано вечерта, поради което му заявила, че няма пари и не може да му плати
такава сума. Тогава подс. С. и казал, че трябва да му
даде всичкото злато ,което има, за го пречисти. Казал и че ще го занесе в
Търново, къето ще бъде пречистено и на следващата
вечер ще и го върне. Св. М. го попитала дали е сигурен, че ще и въне златото, защото част от него било на майка , а С. и
казал ще го върне, като у успокоил, че тя му е близка и няма да я излъже. За
предаденото злато написали и разписка, което пострадалата не може да представи,
но това не есе отрича от подсъдимия. Подс. С. се
възползвал от лековерието на св. М., от това че се познават, от това че малко по-рано
му е споделила проблемите си, от нестабилното и психическо състояние в момента ,
като взел златните и накити, с обещание да ги върне на следващия ден, което естествено
не станало. След като не изпълнил обещанието си да върне златото на следващия
ден, св. М. започнала да го издирва , като многократно го търсила по телефона.
При всяко обаждане той изтъквал различни причини, за да не и върне златните накити. Той и казвал: “В
момента бая, ти какво се притесняваш, не само твоето злато е в мен, не се
притеснявай, ще ти го върна, четат за теб, за сина ти..“. След като заявявал,
че не в Търговище, че се занимава с прочистване на златото, с изумление св. М.
видяла от балкона си , че подс. С. се намира на
автобусна спирка в близост до дома и. Тя му звъннала по телефона и го попитала,
къде е , а той отново и казал, че е в Търново. Тази откровена лъжа на подс. С. затвърдила убеждението на св. М., че е измамена,
че той няма никакво намерение да и и върне златните накити, при което подала
жалба в полицията. Св. М. заявява че след това се е чувала нееднократно с подс. С., молила го е да и върне златото , като той казвал,
че ще го направи, но не го върнал, предлагал и различни варианти да ги изплати
на части, като в едни момент признал, че го е заложил в гр. Варна. Св. М.
отишла до Варна с дъщеря си, св. Т. и успяла да открие заложната къща, където подс. С. заложил златото и. Тя не получила никакъв
документ, за сумата, която платила за част от върнатите златни предмети, поради
това, че и било отказано. Обяснението на лицето, работещо в заложната къща било
:“Виж сега, те много други жени идват да си откупуват златото, но никой нищо не
казва, никой не казва че има някаква измама, аз не го познавал толкова добре Х.,
не мога да ги дам касова бележка, аз съм един работник, ако разбере шефът ми,
че Х. е заложил златото без лична карта, веднага ще остана без работа“. Така
заявеното от св. М. в съдебно заседание, като се вземат предвид изречените от подс.С. лъжи спрямо нея, че ще и върне златните накити, е
достатъчно показателно относно намеренията му и начина му действие, идентичен спрямо
всички пострадали, които са му гласували доверие и от които той се възползвал
за лично облагодетелстване, разчитайки на обстоятелството, че няма да разгласяват
,че са измамени, защото ще се притесняват от факта, именно че са се оставили да
бъдат измамени по този нелеп начин използвайки собственото им лековерие.
Съдът приема и кредитира изцяло показанията на св. М. Те са
последователни, обстойни и непротиворечиви, както с показанията и в ДП, така и
сами по себе си в съдебно заседание. Казаното от нея се потвърждава и от
показанията на св. Е.Т., дъщеря на пострадалата М., присъствала при издирване
на златните накити с майка си в гр. Врана и поведението на лицата работещи в
заложните къщи, които посетили и където установили, че подс.
С. е добре известен и многократно е залагал златни предмети на други лица.
Показанията на св. Генади В. са в подкрепа на приетата за установена и
изложена по-горе фактическа обстановка. В съдебно заседание св. В. заявява, че
се е срещнал случайна на неговата улица в близост до дома му с подс. С., когото
познавал от предаване по телевизията за ясновидци. В разговора между двамата,
предвид факта ,че на св. В. му предстояла сватба, той между другото попитал почни на шега С., как ще вървят нещата. Подс. С. му предложил да му гледа на кафе. При това гледане
, св. В. бил уведомен от подсъдимия, че
има лоши влияния, лоша карма, като може да помогне да се изчисти, но за целта трябва да му даде
златото, което има. Подсъдимият казал, че ще занесе златото до Търново, където
ще бъде пречистено, за отключване на късмет. Св. В. се съгласил и дал на подс. С. притежаваното от него злато, описано в ОА и
отразено в съставената между двамата разписка/ по делото/. Понеже подс. С. бил
известен, бил даван по телевизията, св. В. не се усъмнил в намеренията му да
помогне, но въпреки това го помолил да съставят разписка и да впишат какво се
предава и кой го получава. За гледането на кафе св. В. платил около
50-80 лв. Подс. С. се съгласил , като казал,
че ще занесе златото в Търново и ще го върне пречистено, като си тръгнал . Още
в този момент св. В. и помислил -“ Какво по дяволите правяа“,
и се обадил на подсъдимия, но той го успокоил, ще вече пътува за Търново. Въпреки
уверенията и уговорката, св. В. не си получил обратно златните накити. Той
започнал да издирва подс. С., звънил
му многократно, като при всяко обаждане получавал различни оправдания, че е в Търново,
че е в Добрич, че има да гледа на много хора. Подс. С.
започнал да търси св. В., като му казвал, че имало голяма магия, трябват още
пари, защото трябва голям екип за изчистване на златото. При така стеклите се
обстоятелства, предвид неизпълнение на обещаното, мотаене, измисляне на всевъзможни
оправдания, естествено св. В. отказал да даде още пари, като разбрал ,че е
измамен, поради което подал жалба в полицията. Св. В. заявява че подс. С. го е търсел многократно след това, но никого не му
казвал, че ще върне златото, а искал още
и още пари. В разговор между двамата подс. С.
предложил да ходят до селото на св. В., като в къща там имало златно съкровище,
при което на шега пострадалият му отговорил :Добре, да го изровим и да оправил
финансовите си затруднения“. Този воден между тях разговор св. В., след
случилото се и осъзнавайки, че е измамен, категорично заявява, че не е приел, като сериозен.
Съдът приема и кредитира показанията
на св. В., които са в потвърждение на
установената фактическа обстановка. Показанията му са последователни,
обстойни и непротиворечиви и не се
разминават с казаното от него в ДП.
От показанията на св. А.Х., приобщени
към доказателствените средства по реда чл. 281, ал. 5
във вр. с ал. 1 т. 3 от НПК, със съгласието на
страните се установява ,че на 06.06.15 година срещнал
подс. С. . Св. Х. бил с майка си, св. К. Той познавал
подсъдимия, като били учили в едно училище. Разговорили се, като подс. С. предложил да им гледа на кафе. Поканили го в дома
си, направили кафе, при което подс. С. казал на св. Х.,
че златото, което има е прокълнато, защото го бил подарил на жена си, а след
развода си го взел , поради което предложил да го изчисти, но за това трябвало
да му даде . Св. Х. действително се бил
развел с жена си и имал върнати от нея златни накити. Той приел казаното от подс. С. , като му предал в торбичка, в която майка му,
която присъствала на срещата и на която също било гледано на кафе, поставили
описаните подробно в ОА злати предмети. За гледането на кафе св. Х. дал на подс. С. 70 лева. Подс. С. казал
на св. Х. ,че ще върне златото на следващия ден, но не му го върнал. Св. Х. му
се обадил и го попитал какво става със златото му, като подс.
С. му казал, че ще дойде на по-следващия ден, но и тогава не дошъл да върне
златните накити. Така няколко пъти св. Х. се свързвал с подс.
С. ,питал го кога ще му върне златото, той все намирал оправдания, и след като
разбрал ,че е измамен и няма да си получи дадените на подсъдимия златни накити,
св. Х. подал жалба до полицията.
Показанията на св. Х. се потвърждават
от тези на св. Кесимова, негова майка, в съдебно
заседание. Тя присъствала на срещата между сина си ,св. Х. и подс. С. В с.з. тя пояснява, че на процесната
дата се срещнали с подсъдимия, като последния нееднократно бил звънил на сина и, с когото се познавали . Те го поканили го
в дома си, той им гледал на кафе и казал: „злато имате ли , имате на златото
магия“. Казал на сина и св. Х., че ако иска да се събере с жена си , трябва да
му пречисти златото и всичко ще е ОК, но за това трябва да му го дадат. За
предадените от св. Х. златни предмети била написана бележка пред свидетелката К.
Подс. С. обещал, че след два дни ще върне
пречистеното злато. Още през нощта той звъннал по телефона и казал на сина и
,че отива в някакъв параклис в Търново,
после казал, че е във Варна, ще дойда днес, ще дойда утре и така и не дошъл да върне златото. За да им гледа на
кафе св. К потвърждава казаното от сина си, че му дали сумата от 70 лева. След
като минали времето, когато обещал да върне златото , след няколко дни в които
го търсили и той си измислял различни причини да не донесе златото подали жалба
в полицията. Св. К завява в съдебно заседание : „Като ни гледа каза, че имало
магия направена в златото и обеща да го пречисти и да го върне. На този бележка
се подписа, че ние му предаваме тези злата. Тези злата не ги върна“.
Съдът приема и кредитира показанията
на св. Х. ,прочетени със съгласие на страните в процеса Те се подкрепят изцяло
и без противоречия от показанията на св. К., майка на пострадалия, очевидец,
като свидетел при срещата между тримата , казаното от подсъдимия, предаването
на златните предмети, поетите задължения за пречистване на златото, което
според С. било прокълнато и обещанието, че след два дни ще им го върне
пречистено.
При така изложената по-горе
и приета за установена и доказана фактическа
обстановка, съдът приема, че подс. Х.И.С. в периода от
11.02.2015г. до 06.06.2015г. в гр.
Търговище , при условията на продължавано престъпление и повторност, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Е.С.М. *** и с това й
причинил имотна вреда в размер на 3618 лв., у Е.С.В. *** и с това му причинил
имотна вреда в размер на 3191 лв.
и у А.Л.Х. *** и с това му
причинил имотна вреда в размер на 1829 лв. , като причинената имотна вреда е в
общ размер на 8638 лв. с което от
обективна страна осъществил състава на
престъпление по чл. 210, ал.1, т.4
във вр. с чл. 209, ал.1 във вр. с чл. 26,
ал.1 във вр. с чл. 28, ал.1 от НК .
От субективна страна деянието е
извършено умишлено под формата на пряк умисъл. Съдът приема за безспорно
доказано, че подсъдимия С. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е неговите общественопосни
последици и е искал настъпването на тези последици. Не случайно той не отрича
очевидни факти по отношение на това, че е взел посочените от пострадалите златни накити, че не им ги е върнал, но
отрича субективната страна на деянията, като завява, че не е искал да ги
измами, за което и води „свидетели“. Съдът не кредитира показанията и на двамата
водени от него свидетели. По отношение показанията на св. Е.М., то казано от
нея не е относимо към поведението и умисъла в процесното
производство. Дали тя е била в подобна фактическа обстановка, т.е. подс. С. е вземал нейни златни накити и ги е върнал, след
като ги е „пречистил“ ,това остава само твърдение, като не може да бъде
доказано , както и че недоказва, че в процесния
случай деецът е нямал умисъл за измама. По отношение показанията на св.
Панайотова, тя не може да посочи, нито дата, нито месец и година, когато е
присъствала и то избирателно в различни части от проведения между подс. С. и св. Х. разговор. Свидетелката не е познавала св.
Х., както и и никога не била чувала
гласа му, като показанията и се
крепят само и единствено на казаното и от подс. С..
Предвид гореизложеното съдът счита за
безспорен факта, че подс. С. смесва истини и откровени
лъжи, за да представи една сравнително убедителна на пръв поглед и реалистична,
но само според него/ и явно защитата му/ фактическа обстановка относно
извършените от него деяния по повдигнатото обвинение. Когато липсват факти, се
съчиняват истории, а доказано от показанията на свидетелите е, както и от обясненията
на подсъдимия в съдебно заседание , че той е добър разказвач.
В процесния
случай обаче, фактите са достатъчно красноречиви, безспорни и непротиворечиви.
Подкрепени са с безспорни доказателства, поради което и разказаната
в обясненията на подс. С. история, която дава
ясна представа за мотива , начина на поведение и умисъла за извършеното, съдът приема
само и и единствено ,като защитна теза.
При
така установената и изложена по-горе фактическа обстановка ,съдът счита, че от
правна страна посочените, като извършени виновно от подсъдимия деяния,
включени в продължаваното престъпление
са осъществени от обективна и субективна страна. За достигането на този правен
извод, съдът направи преценка на следните обстоятелства: Непосредствен обект
на посегателство при измамата са
обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване правото на
собственост върху движими или недвижими вещи, както и на всякакви имуществени
права. От обективна страна , да е налице предмета на посегателство, в случая
въздействие върху друго физическо лице, в чиято фактическа власт се намира
определено имущество и самото имущество,
което е именно това, което се намира във фактическата власт на лицето, върху
което извършителят въздейства.
Изпълнителното деяние при измамата се изразява в противоправно
мотивиране на този, който има фактическа власт върху имуществения предмет. На
следващо место- измамата е резултатно престъпление, като този резултат се
състои в причиняване на имотна вреда на чуждо имущество. Следва да се
подчертае, че имотната вреда при измамата настъпва вследствие на това, че
лицето, което владее имуществения предмет и което е противозаконно мотивирано
за това, върши с него акт на фактическо или юридическо разпореждане. Този акт
именно е пряката причина за настъпване
на съставомерни последици. От субективна страна при
измамата дееца преследва особена користна цел -да набави за себе си или за
другиго имотна облага. Съдът счита, на основание събраните доказателства по делото,
че са налице описаните по-горе обективни и субективни
признаци за всяко едно от включените в продължаваното престъпление деяния. От
разпита на пострадалите от деянията се установява по безспорен начин, че подс. С. е въздействал пряко върху всеки един от тях, по
начин и със средства, с цел да ги мотива да извършат фактическо разпореждане, като този именно мотивиран от него
акт на разпореждане е довел до настъпването на
съставомерните последици от деянията-
установената и доказана имотна вреда.
На
основание гореизложеното, съдът призна подсъдимия Х.С. за виновен по повдигнатото обвинение, като му наложи
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца в Затвор,
при „строг“ режим.
При
определяне вида и размера на
наказанието, съдът отчете всички обстоятелства обуславящи степента на
отговорност на подсъдимия – липсата на самопризнания
на досъдебното производство и в съдебно заседание, нежелание за съдействие за описване механизма на деянията или по-скоро
изкривяване на истината за своя изгода, водещо до затруднения при откриване на обективната истина, липса на разкаяние
за стореното, проявена престъпна упоритост. Съдът счита, че липсват смекчаващи
отговорността обстоятелства.
На
основание чл. 68 ал. 1 от НК, съдът приведе за изпълнение отложеното за
изтърпяване наказание по НОХД № 24948/11 г. по описа на Районен съд гр. София,
изменено с Решение № 614/13.06.14 г. по ВНОХД № 4428/13 г. по описа на СГС, в сила
от 13.06.14 в размер на „Две години и шест месеца лишаване от свобода“ в Затвор
при режим на изтърпяване „строг“.
На
основание чл. 59 ал. 1 от НК, съдът зачете времето, през което спрямо подсъдимия
С. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”, изменено в „Домашен
арест“ от ТОС, както и задържането с постановление на ТРП за срок 72 часа.
По
отношение приетите за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански
искове , съдът счети същите за доказани по безспорен начин.
Подс. Хр.С. бе осъден да заплати на Е.С.М.,
конституирана, като гр. ищец в наказателното производство сумата от 3618 / три
хиляди шестстотин и осемнадесет /лева имуществени вреди , като пряка е непосредствена
последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждане и до окончателното
изплащане.
Подс. Хр.С. бе осъден да заплати на Е.С.В.,
конституиран, като гр. ищец в наказателното производство сумата от 3191 / три
хиляди сто деветдесет и един /лева имуществени вреди , като пряка е
непосредствена последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на
увреждане и до окончателното изплащане.
Подс. Хр.С. бе осъден да заплати на А.Л.Х.,
конституиран, като гр. ищец в наказателното производство сумата от 1829/ хиляда
осемстотин двадесет и девет /лева имуществени вреди , като пряко е
непосредствена последица от деянието, ведно със законната лихва от датата на
увреждане и до окончателното изплащане.
Подсъдимият
Х.С. бе осъден да заплати на пострадалата Е.М., конституирана като гр. ищец и
частен обвинител сумата в размер на 400/четиристотин/лева, разноски за правна
защита.
Подсъдимият
Х.С. бе осъден да заплати на пострадалия А.Х., конституиран като гр. ищец ,
сумата в размер на 300/триста/лева, разноски за правна защита.
Подсъдимият
Х.С. бе осъден да заплати по сметка на ОД МВР сумата 40.00 /четиридесет/- направени
по делото разноски в ДП.
Подс. Х.С. бе осъден да заплати по сметка на ТРС сумата от 45.00 /четиридесет и пет/ лева,
разноски в съдебната фаза на процеса за
вещо лице и сумата от 345.54/ триста четиридесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/ представляваща ДТ върху уважените гр. Искове.
Водим
от горното,съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: