Решение по дело №81/2021 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 15
Дата: 16 март 2022 г.
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20211400900081
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 22 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15
гр. Враца, 16.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Търговско дело №
20211400900081 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ от Д. Т.
Д., ЕГН **********, представляван по пълномощие от адв.Г.Й. от САК, срещу "ДЗИ-
Общо застраховане"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***.
В исковата молба се твърди, че на 26.12.2020г., около 9.15ч. на път ІІ-14 Враца-
Оряхово, км.22+500 е настъпил пътен инцидент, при който л.а."Фолксваген Голф" с
рег.№ВР *** СВ, управляван от Е.Д., е нарушил правилата за движение, навлязъл е в
лентата за насрещно движение и е ударил насрещно движещ се л.а."Опел Вектра" с рег.
№ЕН *** ВА, управляван от ищеца. За произшествието е съставен КП за ПТП с
пострадали лица 967000-159/07.01.2021г. на ОДМВР-Враца и е образувано ДП
№1114/2020г. на РУ-Враца.
Ищецът твърди, че е бил с поставен предпазен колан, но е пострадал тежко при
произшествието и е откаран по спешност в "МБАЛ-Христо Ботев"-Враца, където е бил
хоспитализиран в отделение по ортопедия за времето от 26.12.2020г. до 31.12.2020г. с
установена фрактура на десния ацетабулум с отделяне на костен фрагмент от долния
му ръб и фрактура на 6-то и 7-мо десни ребра по средна аксиларна линия и бил
подложен на оперативна интервенция под локална анестезия за извършване на
мануална репозиция на фрактурата.
Нататък в исковата молба се твърди, че след изписването му от болница ищецът
продължил лечението си в домашни условия при постелен режим, тъй като лекарите
му дали предписания да извършва минимални движения и да не се натоварва, а и към
настоящия момент същият не може да става сам от леглото и е неподвижен, всяко
1
негово движение е затруднено и болезнено, тъй като травмите му не позволяват
гипсова имобилизация. Това налага близките му да го обслужват денонощно, а
състоянието му наложило да бъде ангажирано медицинско лице в продължение на
един месец, което да му инжектира Фраксирапин /противосъсирващ медикамент/.
Твърдението на ищеца е, че поради фрактурите на ребрата към настоящия момент
изпитва постоянни болки при дишане, спи трудно и лесно се изморява, а инцидентът и
получените травми се отразяват зле на психичното му здраве, той страда от безсъние и
се налага да приема обезболяващи и сънотворни медикаменти, станал е потиснат,
раздразнителен и нервен, оплаква се от понижено настроение, тревожност, нарушения
на паметта и вниманието, нежелание да разговаря с хора, цялостна отпадналост на
организма, изживява тежко безпомощното си състояние.
Следващото твърдение на ищеца е, че във връзка с инцидента е направил
разходи в размер на 50лв. за заплащане на специализиран медицински транспорт при
изписването му от болница.
Според твърдението на ищеца отговорността на виновния за настъпилото ПТП
водач е застрахована от ответника по застрахователна полица
№BG/06/12000029118645, валидна от 16.10.2020г. до 15.10.2021г., поради което с
молба от 24.02.2021г. е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение, по която след изтичането на тримесечния срок няма плащане.
По този начин е обоснован правния интерес от предявяването на осъдителни
искове за сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на извънсъдебната претенция -
24.02.2021г. до окончателното й изплащане, и за сумата 50лв. – имуществени вреди в
резултат от процесното ПТП, ведно със законната лихва от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Препис от исковата молба с приложенията е връчен на ответника на
19.07.2021г. В съобщението за връчване на ответника са указани от последиците от
неподаването на отговор и неупражняването на права в двуседмичен срок. След
изтичането на преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК на 20.08.2021г. чрез
пълномощника си адв.Н.Б. от АК-Монтана ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който е оспорил предявените искове. Като просрочен, отговорът не е
администриран.
След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:
С исковата молба е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица, от който се установява, че на 26.12.2020г. около 9.15ч. на път ІІ-15 /Враца-
Оряхово/, км 22+250 е настъпило ПТП между лек автомобил, марка "Фолксваген
Голф", рег.№ВР *** СВ, управляван от Е. И. Д., и лек автомобил, марка "Опел
2
Вектра", рег.№ЕН *** ВА, управляван от ищеца Д. Т. Д., при което са пострадали и
двамата водачи и една от пътничките във втория автомобил.
Представена е епикриза на Ортопедо-травматологично отделение при "МБАЛ-
Христо Ботев"АД-Враца, от която е видно, че на 26.12.2020г. ищецът е постъпил там с
диагноза "Счупване на ацетабулума, закрито", като са установени и фрактури на 6-то и
7-мо десни ребра. Извършена е оперативна процедура за закрито наместване на
фрактура без вътрешна фиксация и закрито наместване на друга неуточнена кост и на
31.12.2020г. ищецът е изписан.
Представени са фактура и касов бон за заплатена от ищеца на 08.01.2021г. сума
в размер на 50лв. за извършване на транспорт.
Ищецът е представил молба от 26.02.2021г., с която е предявил пред ответника
застрахователна претенция за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
исковия размер.
Ищецът е представил решение на Районен съд-Враца по АНД №986/2021г., с
което Е.Д. е призната за виновна в това, че на 26.12.2020г. е нарушила правилата за
движение и по непредпазливост е причинила телесни повреди на повече от едно лице,
в т.ч. на ищеца., и на основание чл.78а НК е освободена от наказателна отговорност.
По делото е допусната и изслушана специализирана съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице ортопед-травматолог се произнася, че при произшествието ищецът е
получил закрито счупване на дясна ставна ямка на таза/ацетаболум/ с отделяне на
костен фрагмент от долния му ръб и счупване на 6-то и 7-мо десни ребра по една
линия, за които увреждания е проведено медикаментозно лечение, както и закрито
наместване на счупения ацетаболум. Получените увреждания са в причинна връзка с
претърпяното ПТП. Вещото лице сочи, че болките и страданията, които е претърпял
ищецът, са с интензитет и продължителност, характерни за този вид увреждания, в
продължение на най-малко един месец. И в бъдеще ищецът ще търпи болки в областта
на дясната тазобедрена става, свързани с промени във времето и при физическо
претоварване. Пълното възстановяване от счупването на двете ребра е в порядък 2-3
месеца, а за счупването на ставната ямка – в порядъка на 5-6 месеца, но същата не
може да бъде напълно възстановена предвид естеството на счупването.
Вещото лице приема, че са налице трайни последици за здравословното
състояние на ищеца, които са свързани са счупената ставна ямка, а именно по-бързо
развитие на артрозни изменения в същата област /коксартроза/. Ищецът не е бил
подлаган на оперативни интервенции. Вещото лице не е открило медицински данни за
установени при постъпване в болничното заведение следи от поставен предпазен
колан.
В съдебно заседание вещото лице д-р К. дава обяснения, че на 01.11.2021г. е
3
извършил личен преглед на ищеца, при който след направена рентгенография е
установил значителни коксартрозни изменения, които в случая са се развили по-бързо
в резултат от травмата на ставата. Обяснява също, че извършването на рехабилитация
не би променило състоянието му, тъй като се касае за вътреставно счупване и е налице
ограничение на движенията вследствие от развилата се артроза, както и че коксатрозата
е дегенеративно ставно заболяване, но една от причините за неговата поява е
травматичната, когато има счупване на единия компонент на ставата, на главата на
бедрената кост или на ямката на таза, какъвто е настоящият случай.
Допусната е и е изслушана специализирана съдебна автотехническа експертиза,
чието заключение не се оспорва от страните и се възприема от съда.
Вещото лице-автоксперт сочи, че произшествието е настъпило в светлата част
на денонощието при облачно време, лек валеж на дъжд, мокра пътна настилка и
нормална видимост. Участъкът на пътя, в който е настъпило процесното ПТП, е прав,
движението е двупосочно и платното за движение е с две ленти, разделени с
непрекъсната осова линия, пътната настилка е асфалтова и без неравности, а
допустимата скорост на движение е 90 км/ч. Л.а."Опел Вектра" се е движил в посока
гр.Оряхово по правия участък на пътя в полагащата му се дясна лента със скорост от
около 70 км/ч и водачът му е възприел насрещно движещия се автомобил "Фолксваген"
да навлиза в лентата му за движение, реагирал е на аварийно спиране, но поради липса
на време и разстояние за предотвратяване на ПТП при достигане на мястото е ударен
челно косо в предната броня на другия автомобил. От своя страна л.а."Фолксваген
Голф" се е движили със скорост от около 94 км/ч в посока гр.Враца и в момент на
излизане от десен за него завой водачът му е загубил контрол върху траекторията на
движение, при което автомобилът се е отклонил наляво под ъгъл 20-25 градуса,
навлязъл е в лентата за насрещно движение и е ударил челно движещия се срещу него
л.а. "Опел Вектра" в областта на предната броня. Според вещото лице скоростта на
движение от 94 км/ч е била технически несъобразена с мократа пътна настилка и с
радиуса на завоя. В резултат от удара л.а."Опел Вектра" се е завъртял и се е установил
на място в насрещното платно.
Вещото лице инж.В. е изготвил мащабна скица на произшествието, на която е
показано разположението на участвалите в ПТП автомобили и сочи, че в момента на
удара и двата са се намирали в лентата, полагаща се за движение на л.а."Опел Вектра".
В заключението се приема, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП
са субективните действия на водача на л.а."Фолксваген Голф", който в резултат от
движението си с несъобразена с пътните условия скорост е загубил контрол върху
движенето му и е навлязъл в лентата за движение на другия автомобил.
В заключението се описват характеристиките, функциите и ефикасността на
предпазните колани и се прави заключение, че не е имало свободно инерционно
4
движение на тялото на ищеца в купето на автомобила. В обясненията си в съдебно
заседание вещото лице приема, че при произшествието ищецът е бил с поставен
предпазен колан.
По делото е разпитана като свидетел Е.Д., водач на л.а."Фолксваген Голф".
Същата дава показания, че на 26.12.2020г. пътувала за Враца. Имало мъгла, валял слаб
дъжд и видимостта била лоша, но не си спомня скоростта, с която се движела. В един
момент срещу себе си видяла фарове, след което няма никакви спомени. Д. заявява, че
има спомени след удара, когато дошла в съзнание и чула викове за помощ, трудно
слязла от автомобила си, който бил обърнат по гръб, изкачила се до другия автомобил,
в който имало мъж и жена, които викали за помощ. Д. извадила мъжа от колата, той
бил в съзнание и казал, че много го боли.
За установяване на претърпените от ищеца болки и страдания показания като
свидетел по делото е дала неговата съпруга П. Д., която също е пострадала при
произшествието. Същата дава показания, че двамата с ищеца пътували от с.Баница за
гр.Плевен с поставени предпазни колани. В един момент съпругът й извикал "Какво
направи бе човек" и тогава Д. видяла, че срещу тях "лети" кола, видяла само
счупването на стъклото и загубила съзнание. Свидетелката дошла в съзнание в шокова
зала в болница "Пирогов" на следващия ден и от сина си разбрала, че съпругът й е в
болница във Враца с фрактура на таза и на две ребра. Отново от сина си Д. разбрала, че
е прибрал баща си от болницата с линейка и той 45 дни бил на легло, не можел да
извършва никакви движения и да се самообслужва и за него се грижел синът му. Д.
била в болница 53 дни и когато се прибрала вкъщи съпругът й още не бил възстановен,
до м.април ползвал патерици, не можел да излиза и с помощта на съседи се грижел за
нея. Св. Д. заявява, че и към момента ищецът не се е възстановил напълно, изпитва
болки в областта на ребрата, не може да се навежда, да вдига тежко и да изминава
разстояние, по-голямо от 100 метра. Катастрофата се отразила зле и на психиката му и
той все още се страхува да шофира, хипертоничното му заболяване и диабетът му се
влошили, кръвното му налягане станало много високо и започнали да се повишават и
стойностите на кръвната захар. Свидетелката съобщава, че отпреди катастрофата
ищецът е бил пенсионер по болест и това се установява и от представеното решение на
ТЕЛК, от което е видно, че му е призната трайна намалена работоспособност заради
заболявания захарен диабет и стенокардия.
Ответникът е представил картон по застрахователна полица и справка, от които
е видно, че л.а."Фолксваген Голф" е имал сключена застраховка "Гражданска
отговорност" със срок на покритие от 16.10.2020г. до 15.10.2021г.
При така изяснената фактическа обстановка за произнасянето си по
повдигнатия спор съдът приема следното от правна страна:
По делото е установено по безспорен начин, че на 26.12.2020г. при управление
5
на лек автомобил ищецът е претърпял ПТП, при което в резултат от насрещен удар с
друг автомобил – лек автомобил марка "Фолксваген Голф", рег.№ВР *** СВ е получил
урежданията, установени с помощта на представената епикриза и заключението на
съдебно-медицинската експертиза. За извършеното от водача Е.Д. деяние, в резултат от
което е пострадал ищецът, същата е призната за виновна с влязло в сила съдебно
решение, което има за гражданския съд задължителната сила на присъдата по чл.300
ГПК.
Въз основа влязлото в сила съдебно решение и на категоричните изводи на
вещото лице по допуснатата по делото автотехническа експертиза съдът приема, че
виновен за настъпването на процесното ПТП е водачът на лекия автомобил
"Фолксваген Голф", който в нарушение на правилата на ЗДвП и при движение с
превишена и несъобразена с пътните условия скорост е навлязъл в полагащата се на
ищеца лента от пътя и е предизвикал челен удар с управлявания от него автомобил.
По делото е безспорен и доказан факта, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована от ответното дружество по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и ПТП е
настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Ищецът е доказал и факта, че на 24.02.2021г. е предявил пред ответника
застрахователна претенция за заплащане на обезщетения за претърпените в резултат от
произшествието неимуществени и имуществени вреди, на такива не са му е
определени и заплатени.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че фактическият състав на
чл.432, ал.1 КЗ за възникване на прякото право на ищеца да бъде обезщетен от
ответника като застраховател за претърпените в резултат от произшествието вреди е
доказан.
При определянето на размера на следващото се на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди съдът взе предвид характера и тежестта на получените
комплексни увреждания, продължителността на оздравителния период, наличието на
необратими последствия, свеждащи се до трайно затруднение на движението на
дясната тазобедрена става в резултат от последвалата коксартроза като последица от
счупването на ставната ямка, което завинаги ще влошава качеството му на живот и ще
създава ежедневни болки, неудобства и ограничения. Всичко това, пречупено през
светлината на икономическата конюнктура в страната като обективен критерий при
определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, дава основание на
съда да приеме за справедливо по смисъла на чл.50 ЗЗД ищецът да бъде обезщетен със
сумата 40 000лв., в който размер предявеният иск е основателен и доказан.
Обезщетението следва да присъдено на ищеца ведно със законната лихва, считано от
27.05.2021г., когато е изтекъл срокът по чл.496, ал.1 КЗ, с оглед на това, че по делото
6
не е установено ищецът да е представил на застрахователя доказателствата по чл.106,
ал.3 КЗ
Що се отнася до предявения иск за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди съдът приема, че по тази претенция ищецът не е провел пълно и главно
доказване по отношение на твърдения факт, че направените от него разходи за
транспорт по представената фактура с дата 08.01.2021г. са тези за транспортирането му
от болничното заведение, от което е изписан на 31.12.2020г. По тази причина искът за
имуществени вреди следва да бъде отхвърлен като неоснователен е недоказан.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, тъй като твърдението му за това, че по време
на произшествието същият е бил без поставен предпазен колан се опровергава от
констатациите на автотехническата експертиза.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза
на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер на 1 600лв., както и направените за
сметка на бюджета на съда разноски за експертизи в размер на 600лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Г.Й. от САК
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 730лв.
Съразмерно с отхвърлената част от исковете ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника разноски по компенсация. Съдът намира за основателно
възражението на ищцовата защита по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 2 331.50лв., вземайки предвид
фактическата и правна сложност на делото и вложения от адв.Н.Б. адвокатски труд, и в
резултат от тази преценка намира, че разноските за адвокатска защита следва да бъдат
намалени на сумата 1 130лв. В резултат от тази редукция на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация въз основа на представения списък по чл.80 ГПК
в размер на 866.30лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд


РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на Д. Т. Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.***,
адв.Г. Г. сумата 40 000 /четиридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 26.12.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 27.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата, като
7
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди в останалата част и иска за имуществени
вреди изцяло като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати в полза на Окръжен съд-Враца държавна такса в размер
на 1 600лв., както и направените за сметка на бюджета на съда разноски за експертизи
в размер на 600лв.
ОСЪЖДА "ДЗИ-Общо застраховане"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адвокат Г.Й. Й. от САК адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 ЗА в размер на 1 730лв.
ОСЪЖДА Д. Т. Д., ЕГН ********** да заплати на "ДЗИ-Общо
застраховане"ЕАД, ЕИК *** разноски по компенсация в размер на 866.30лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
8