Р Е Ш Е Н И
Е
гр. Ихтиман, 13.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 479/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Наказателно постановление №42-0000390/06.04.2020г. на директора на РД „АА“- София, с което на М.М.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000лв..
В жалбата се твърди, че в НП нарушението е описано непълно. Претендират се разноски. Постъпило е писмено становище, в което се излагат допълнителни съображения за отмяна на НП.
За административнонаказващия орган – редовно призован – не се явява представител, в писмено становище се поддържа, че жалбата е неоснователна и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимарано лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 16 НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Съставен е АУАН за това, че на 17.12.2019г. в 07,30ч. на АМ- Тракия, 19км, с посока на движение гр. Пазарджик, жалбоподателят като водач на влекач „Волво“ с рег. №****** с прикачено полуремарке „Кесборер“ с рег. №********, извършва обществен превоз на товари на територията на Република България с удостоверение на ППС за обществен превоз на товари към лиценз №08344, валиден до 02.10.2016г. (изтекъл) от гр. Кюстендил до гр. Брацигово.
Срещу водача бил съставен АУАН за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвПр. АУАН бил предявен на нарушителя, който го подписал с отбелязване, че няма възражения.
Въз основа на АУАН е издадено атакуваното НП, с което за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗАвПр на жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид
събраните писмени доказателства, както и показанията на свидетелите Н. и П..
Жалбата е основателна по следните съображения:
При издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което същият следва да бъде отменен.
На първо място в АУАН и в НП
следва да са очертани фактите, които обуславят съставомерност на деянието, т.е.
трябва да са очертани всички факти, включени в състава нарушението. В случая
превозването на „товари“ е елемент от обективна страна на нарушението,
т.е. е съставомерен признак. В конкретния случай в АУАН и в НП при описание на
нарушението са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като изобщо не
са описани превозваните товари, а единствено е посочено, че са превозвани
„товари“. В АУАН и в НП не са описани никакви факти, сочещи какво точно се
превозва, а това възпрепятства съдът да извърши преценка дали същото
представлява именно товар, а не например лица или нещо друго (в който случай ще
се касае за различно нарушение). Също така АУАН е актът в
административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в
наказателното производство, който определя предмета на вмененото нарушение и
предмета на доказване в процеса. АУАН очертава нарушението, с неговите
съставомерни признаци от обективна и субективна страна, срещу което нарушителят
трябва да се брани. В този смисъл посочването на всички съставомерни признаци
на вмененото нарушение в АУАН, съответно в НП, се явява същностен елемент от
правото на защита на нарушителя. Непосочването на съставомерните признаци
поставя нарушителя в положение да се брани срещу едно неясно нарушение, с чиито
фактически рамки той не е запознат. Гарантирането на правото на защита на
нарушителя изисква същия да бъде запознат с фактическите рамки на
нарушението още в началото на административно-наказателното производство,
т.е към момента на съставяне на АУАН. Разкриването на тези фактически рамки на
по-късен етап- на етапа на събиране на доказателства в хода на започнало
съдебно следствие не санира пропуска съставомерните обстоятелства да бъдат
предявени на нарушителя още с АУАН.
На второ място съгласно чл.6, ал.1 от ЗАвП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, или удостоверение за регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. Съгласно § 1,т.1 от ДР на ЗавП в редакцията към датата на издаване на НП „"Обществен превоз" е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу заплащане“. Следователно, за да е осъществен съставът на нарушението е необходимо установяване не само на извършен превоз, но и че същият е извършен срещу заплащане. В този смисъл ако превозът не е срещу заплащане, то превозът не е "обществен“ по смисъла на ЗАвП. В конкретния случай от доказателствата по делото не се установи, че превозът е извършен срещу заплащане, поради което не е доказана възмездността на предоставената услуга, респ. общественият характер на превоза. Осъществяването на административно наказателната отговорност на правния субект е акт на правоприлагане, което не може да почива на индиции и предположения, а само и единствено на конкретни безспорно установени факти, обстоятелства и данни, като тежестта на доказване лежи именно върху административнонаказващият орган.
По останалите възражения на жалбоподателя, обективирани в жалбата и в писменото становище:
Неоснователно е възражението за неясно описание на мястото на извършване на нарушението. Това място е достатъчно ясно описано в АУАН и в НП, а именно АМ Тракия, 19км, с посока на движение гр. Пазарджик, поради не е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно е възражението, че НП следва да бъде отменено, тъй като не са посочени точните адреси на свидетелите. Преследваната от законодателя цел с правилото за поведение в разпоредбата на чл. 42, т. 7 ЗАНН е да бъдат ясно и недвусмислено индивидуализирани свидетелите по акта в случай на необходимост от тяхното по-нататъшно участие в производството. В процесния случай се установи, че тази цел е била изцяло изпълнена, поради което съществено процесуално нарушение не е допуснато. По тези съображения съдът приема, че чрез посочването на адресите по месторабота на свидетелите по акта правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено, а разгледаната нередовност не е основание за отмяна на НП.
Неоснователно е възражението, че субект на нарушението е превозвачът, а не водачът, както и че правилната квалификация на нарушението е по чл. 93, ал. 2 от ЗАвП. Цитираната в НП разпоредба на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвтП изисква именно водачът като субект на нарушението изобщо да няма издаден съответния лиценз. Това е различно от сочената от жалбоподателя разпоредба на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, която изисква единствено непредставяне на съответния лиценз по време на проверка.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В случая е представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, а от насрещната страна е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение (л. 4 от делото на СРС). Съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от 1 000 лв. до 5000г., възнаграждението е 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.. От представеният договор за правна помощ и съдействие се вижда, че уговореното и платено възнаграждение е в размер на 200 лв.. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е под законовия минимум, респ. възражението за прекомерност е неоснователно. Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби на АПК "Поемане на разноски от административен орган" е поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В конкретния случай разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административнонаказващия орган, а това е Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация".
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №42-0000390/06.04.2020г. на директора на РД „АА“- София, с което на М.М.С., ЕГН **********, за нарушение на чл. 6, ал. 1 от ЗАвПр на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвПр е наложена глоба в размер на 2000лв..
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ,ал. 3 от ИА
„АА“- София да заплати на М.М.С., ЕГН **********, сумата от 200 лева,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София
област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: