М О Т И В И към Присъда №260/21.10.2019 г.,
постановена по НОХД № 5754/2019 г.
по описа на Пловдивски районен съд, ХХІV н. с.
РП Пловдив е повдигнала обвинение срещу Т.Н.Т.
- роден на *** ***, б.,
български гражданин, с основно образование, разведен, работещ, осъждан, живущ ***,
ЕГН ********** за това, че през периода
от месец февруари 2014г. до месец юли 2019 г. включително, в гр.Стамболийски,
обл.Пловдив, след като е бил осъден с Решение №1134/21.03.2012 г. по гражданско
дело № 20457/2011 г . по описа на
Районен съд-Пловдив, III-ти бр. състав, влязло в законна сила на 18.04.2012 г.
да издържа свой низходящ-дъщеря си Г.Т.Т., ЕГН:********** на месечна издръжка в
размер на 100.00 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а имено 66 месечни вноски, всяка в размер на 100
лв. или всички вноски на обща стойност
6600 /шест хиляди и шестстотин /лева, - престъпление чл. 183, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
срещу подс. Т.Т. обвинение, като предлага същият да бъде признат за виновен за
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК и да му бъде наложено наказание пробация,
изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни
периодични срещи с пробационен служител в размер по преценка на съда.
Частният обвинител П.Г. У.се
присъединява изцяло към казаното от прокурора.
Подсъдимия Т. заявява, че е иска да е поне на свобода,
за да си дава вече издръжките.
Въз основа на събраните доказателства,
съдът приема за установена следната, изложена в обвинителния акт, фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.Н.Т. -
роден на *** ***, б., български гражданин, с основно образование,
разведен, работещ, осъждан, живущ ***, ЕГН **********.
Видно
от справка за съдимост спрямо подс.Т.Т. има влезли в сила два съдебни акта. С
Определение от 26.02.2010 г. по НОХД №1315/2010 г. на Пловдивски
Районен съд, влязло в сила на същата дата, било одобрено споразумение, с което
подсъдимият бил признат за виновен за престъпление по чл.343б, ал.1 от НК и му
били наложени наказания три месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което
било отложено на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от три години и
лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. За това осъждане
подс.Т. е бил реабилитиран по право. С присъда от 22.11.2013 г., влязла в законна сила на
10.12.2013 г. по НОХД 4235/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, подс.Т.
бил признат за виновен за престъпление по чл.183, ал.1 от НК, но не бил
наказан, тъй като е било налице основание за приложението на привилегированата
разпоредба на чл.183, ал.3 от НК.
Подсъдимият Т.Н.Т. и св. П.Г. У.сключили граждански
брак на 18.09.2010 г. и живеели в гр.Стамболийски. На *** г. им се родила
дъщеря им Г.Т.Т.. Впоследствие отношенията между подс.Т. и св. У.се влошили, двамата се разделили в
края на 2011 г., като св. Т., заедно с дъщеря им, заживяла в гр. **.
С влязло в законна сила на 18.04.2012 г. Решение №
1134/21.03.2012 г. по гр.д. № 20457/2011 г. по описа на Районен съд гр.Пловдив
-ІІІ бр.състав, граждански брак между св.У.и подс.Т.Т. бил прекратен като
подсъдимият бил осъден да заплаща на св.П.Г. У., в качеството й на майка и законен представител на дъщеря
си Г.Т.Т., месечна издръжка в размер на
100 лева.
Въпреки, че бил осъден да изплаща издръжка на
своя низходящ – от влизане в законна
сила на Решение № 1134/2012 г. по гр.д. № 20457/2011 г. на ПРС, в гр.
Стамболийски за периода от месец февруари 2014 г. до месец юли 2019 г.
включително, обвиняемият Т.Н.Т.
съзнателно не изплатил дължими 66 /шестдесет и шест / месечни вноски за
издръжка на дъщеря си Г.Т. на обща стойност 6 600 лева.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните в хода на делото гласни– показанията на св. П.Г. У., които кредитира
изцяло с доверие и писмени доказателства – копие от Решение № 1134/2012 г. по
гр.д. № 20457/2011 г. на ПРС, удостоверение за ражднане на Г.Т., писмо от
Агенция за социално подпомагане Стамболийски, Дирекция „Бюро по труда Родопи”
гр.Пловдив, писмо на ТД на НАП Пловдив, удостоверение от Община Стамболийски за
липса на декларирани МПС и ППС, копия от платежни нареждания и преводи за 2012,
2013 и 2014 г., справка съдимост, характеристична справка.
От обективна страна престъплението по чл.183, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия Т.Т., чрез бездействие – същият не е заплащал
дължимата сума за месечна издръжка на свои низходящи – Г.Т. за периода от месец
февруари 2014 г. до месец юли 2019 г. включително, макар да е знаел че дължи такава, тъй като е осъден с
решение на ПРС да заплаща месечна издръжка на своето непълнолетно дете и не е
заплатил същата, като по този начин е била натрупана неизплатена сума в общ
размер на 6600 лева за дължимите 66 броя месечни вноски.
От субективна страна престъплението е извършено
от подсъдимия с пряк умисъл - същият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и независимо от това не е извършил заплащане на дължимата издръжка.
Съдът , като взе в предвид принципа на
законоустановеност на наказанията в чл.36 от НК, всички доказателства по
делото, личността на извършителя, съдебното му минало, определи по следния
начин наказанието : При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Т.Т. за престъплението по чл. 183, ал.1, от НК съдът
отчете отново всички необходими белези на извършеното, доказателствата по
делото, съответно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства : за
престъплението по чл. 183, ал.1 от НК, законът предвижда
наказание лишаване от свобода до една година или пробация.
Съдът отчита като отегчаващи отговорността обстоятелства предходно осъждане на
подс.Т., макар същият да се е възползвал от привилегията на чл.183, ал.3 от НК.
За отегчаващи отговорността обстоятелства не бива да се считат размерът на
дължимата издръжка и периодът за който е дължима. Като смекчаващи вината
обстоятелства съдът отчита направеното самопризнание и изразеното съжаление.
Ето защо, при съпоставяне на всички тези факти и при съпоставяне с подбудите на
извършеното от него и като анализира тези индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, настоящият съдебен състав счете, че в конкретния казус е налице лек
превес на смекчаващите обстоятелства. Същевременно според съда за постигане на
целите на наказанието – както на индивидуалната, така и на генералната
превенция следва да се избере по-лекото наказание от двете алтернативни
предвидени в закона, а именно наказанието пробация, доколкото се установява, че
подсъдимият в значителна част от инкриминирания период е имал регистрирани
трудови договори и не е получавал доходи. Същевременно съдът счита, че не са
налице предпоставките на чл.55, ал.1 от НК, доколкото констатираните смекчаващи
обстоятелства не са многобройни такива, а по характера си не могат да се
приемат за изключителни. С оглед на обстоятелството, че в конкретния случай е
налице посоченият по-горе лек превес на смекчаващи обстоятелства, то съдът
определи на подсъдимия наказание при условията на чл. 54 от НК, а именно
наказание „Пробация” при следните пробационни мерки : задължителна регистрация
по настоящ адрес *** за срок от ЕДНА ГОДИНА с явяване и подписване пред
пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично и
задължителни пробационни срещи с пробационен служител за срок от една година.
Соченият размер на наказанието съдът счита за
справедлив и съответен на тежестта на извършеното престъпление, доколкото се
установява, че дължимата издръжка е за значителен период от време и независимо
от това, че е избран по-лекият вид наказание, то периодът на същото няма как да
бъде минималният законоустановен.
Причини за извършване на престъпленията са слаби
морално волеви задръжки, незачитане на установения в страната правов ред.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА
В.Ш.