Решение по дело №717/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от „СНС-Р.К. “ ЕООД, срещу Решение № 210/08.02.2023 г. по АХД № 4405/2022 г., по описа на Районен съд – Варна (ВРС), с което е ПОТВЪРДЕНО НП № 03-2200722/03.08.2022 г. на директора на Дирекция "ИТ"- Варна, с което им е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ), както и да заплатят на Дирекция „ИТ“ Варна 80 лева юрисконсултско възнаграждение.

С жалбата се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, т. к жалбоподателят е бил категорично възпрепятстван да разбере какви са фактическите рамки, в които следва да организира защитата си, както и в какво точно се изразява нарушението.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът по жалбата, редовно призован, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на ВОП изразява становище за основателност на подадената жалба и счита, че решението на районния съд е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Пледира отмяна на решението на ВРС и връщане на делото за ново разглеждане.

След преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл. 218 от АПК проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.

С обжалваното НП е наложена на основание чл. 414, ал. 1 КТ на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 128, т. 1, вр. чл. 244, т. 1 вр. чл. 245, ал. 1 КТ вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от НДРЗ, а именно: затова, че в качеството на работодател, за месец април 2022 г., е начислило трудово възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, установена за страната с ПМС № 37/24.03.2022 г., на лицето Б.А.А., на длъжност „мияч съдове“ в ресторант „Х.М.Г.“. В хода на въззивното производство е установено, че е работила 19 дни през месец април.

За да потвърди НП, районният съд е приел, че нарушението е доказано и липсват процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на обжалваното пред него НП.

Касационният съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до нарушаване правото на защита на наказаното лице.

В обстоятелствената част на НП не са описани фактите отнасящи се до съставомерните елементи на нарушението. АНО се е задоволил да посочи, че на работника е начислено трудово възнаграждение по-малко то МРЗ за страната, но липсва каквато и да било конкретика. Не е посочено какво трудово възнаграждение е било начислено. Не е посочено какво според АНО е следвало да бъде начисленото трудово възнаграждение. Липсват мотиви, защо АНО приема, че има извършено нарушение, при положение, че видно от представената по делото ведомост на Б.А.А. е било начислено трудово възнаграждение в общ размер от 904,00 лв.

В НП са посочени едновременно чл. 128, т. 1 КТ, вр. чл. 244, т. 1, чл. 245, ал. 1 КТ и чл. 10, ал. 1, т. 11 от Наредба за договаряне на работната заплата, като по този начин остава неизяснена волята на АНО, за какво точно нарушение е искал да накаже работодателя – затова, че не е начислило във ведомостта трудовото възнаграждение на Б.А.А. /чл. 128, т. 1 КТ/, или затова, че е начислило възнаграждение под МРЗ /не е посочен необходимия размер/, или затова, че не е изплатено дължимото възнаграждение в размер 60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната. /чл. 245, ал. 1 КТ/, или затова, че е договорено възнаграждение под МР3/ чл. 10, ал. 1 и чл. 11 от Наредба за договаряне на работната заплата./

Горните нарушения се намират за съществени от страна на настоящият съдебен състав. Същите не могат да бъдат санирани от съда и водят до отмяна на атакуваното НП, както и на решението на ВРС, което го потвърждава.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 210/08.02.2023 г. по АХД № 4405/2022 г., по описа на РС – Варна.

ОТМЕНЯ НП № 03-2200722/03.08.2022 г. на директора на Дирекция „ИТ“ - Варна, с което на „СНС – Р.К. “ ЕООД ООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/, на основание чл. 414, ал. 1 от КТ.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: