Р Е Ш Е Н И Е
гр.Бургас,
№249/ 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
при секретар Ст.Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията адм.д. №2047 по описа за 2020 година и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) вр. чл.172,
ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Жалбоподателят ТП „Държавно
ловно стопанство-Несебър“, представлявано от директора инж.Д.Б.М., с адрес за
призоваване: гр.Несебър, ул. „Дюни“ № 21, е оспорил заповед № 20-0304-000451/25.09.2020г.
на полицейски инспектор А.А.при РУ Несебър към ОД на МВР Бургас, с която на
основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата му е
наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство с рег. № А 2025 КН за срок от шест месеца.
В жалбата се твърди,
че от заповедта не става ясно коя от хипотезите, изброени в чл.171, т.2а от
Закона за движение по пътищата е нарушена, което води до нарушаване правото на
защита на жалбоподателя. Отделно от това се твърди, че Н.Л.-служител на
жалбоподателя е отишъл до сервиза в гр.Обзор, за да получи отремонтирания
служебен автомобил ВАЗ 21214, с рег. № А 20 25 КН, но от там му казали, че
служебният автомобил ще бъде докаран до дома му. Това действие било извършено
от лицето Я.В.Р., който бил служител на сервиза. По тези съображения
жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание
жалбоподателят, чрез представител по пълномощие юрисконсулт Т., поддържа
жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на обжалвания акт.
Ответникът по
жалбата А.А.– полицейски инспектор в РУ
Несебър при ОД на МВР Бургас, редовно призован, не се явява и не изразява
становище.
ФАКТИ:
На 24.09.2020г.,
около 11:10 часа, е било установено от служители на РУ Несебър, че лекият
автомобил с рег. № А 2025 КН се движел по ул. „Славянска“ посока гр.Бяла под
управлението на лицето Я.В.Р., по отношение на който се установило, че не притежава
свидетелство за управление на МПС. Тези факти се установяват от представения и
неоспорен АУАН с бланков номер, серия Д 846922, в който е описано
констатираното нарушение, извършено от Я.Р.. След извършена справка, от която
се установява, че автомобилът е собственост на ТП „ДЛС-Несебър“ е била издадена
процесната заповед.
В подкрепа на
твърденията си жалбоподателят представи две фактури. Първата фактура №
**********/14.09.2020г., издадена от „Автохит трейд“ ООД Стара Загора, в която
е отбелязано наименование на една стока „шарнир“, която е в количество 2 бр. и
общата стойност на фактурата с ДДС е 40,20 лв. Получател по фактурата е
жалбоподателят. Другата фактура с № 298/30.09.2020г. е с доставчик „ДР Моторс“
ЕООД гр. Обзор. Предметът на доставката е „автомонтьорски услуги ремонт преден
мост, спирачна система А 2025 КН“.
Обжалваната заповед е
била съобщена лично на директора на ТП „ДЛС-Несебър“ на 28.09.2020г. Жалбата,
сезирала съда, е подадена на 30.09.2020г.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в
срок, от надлежно легитимирано лице, адресат на обжалвания акт, поради което е
допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1
от ЗДвП. А.А.е полицейски инспектор в РУ Несебър при ОД МВР Бургас и със
заповед № 251з-209/18.01.2017г. на директор на ОД на МВР Бургас е оправомощен
да издава заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Обжалваната заповед съдържа
фактически и правни основания за издаването й. Спазен е процесуалният ред,
регламентиран в специалния закон и в АПК.
При издаване на
заповедта не е нарушен материалният закон.
Съгласно чл.171,
т.2а, буква „а” от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК, както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от шест месеца до една година.
В процесния случай е
приложима последната хипотеза, при която е предвидено прекратяването на
регистрацията на ППС на собственик, чиито автомобил е управляван от друго лице,
за което е налице някое от обстоятелствата, изброени в буква „а“ на т.2а.
Страните не спорят, че физическо лице Я.В.Р. на 24.09.2020г., около 11:10 часа,
в гр. Обзор е управлявал МПС с рег. № А 2025 КН, собственост на жалбоподателя,
въпреки че е бил неправоспособен – не е притежавал свидетелство за
правоуправление на МПС въобще. Така установените факти еднозначно сочат, че са изпълнени
всички елементи от фактическия състав на приложената от органа разпоредба на
чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП. Правилно е определен и периодът, през който е
постановено прекратяването на регистрацията – шест месеца, който е минималният
предвиден в приложената законова норма.
Неоснователни са
възраженията, изложени в жалбата.
Жалбоподателят счита,
че не следва да бъде налагана процесната ПАМ, тъй като лицето Я.Р., което е
управлявало превозното средство, собственост на ловното стопанство, не е
служител на жалбоподателя и автомобилът не е предоставен на това лице от
жалбоподателя. В жалбата се твърди, че жалбоподателят е изпратил свой служител,
който да прибере автомобила от сервиза, но в сервиза му казали, че автомобилът
ще бъде докаран до дома на този служител и така управлението на автомобила
попаднало в ръцете на неправоспособен водач – Я.Р..
На първо място следва
да се посочи, че няма несъмнени доказателства за престоя на автомобила в
сервиз, който да е приключил именно на 24.09.2020г., тъй като представената
фактура, с предмет „автомонтьорски услуги“ е издадена на 30.09.2020г. и от нея
не може да се установи дали се касае за същите услуги, за които се твърди в
жалбата, тъй като има разминаване във времето на тяхното предоставяне. Другата
представена фактура за 2 бр. шарнир не може по никакъв начин да бъде обвързана
с предмета на делото.
Независимо от тези
обстоятелства следва да се подчертае, че законодателят не е обвързал волята на
собственика на автомобила при регламентиране на фактическите основания за
налагане на ПАМ по чл.171, т.2а, буква „а” от ЗДвП, когато МПС-то се управлява
от друго лице, за което са налице някои от хипотезите предвидени в тази норма -
управлява МПС без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС
или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен
ред или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171,
т.1 или т.4 или по реда на чл.69А от НПК.
В нормата единствено
се казва, че ПАМ се налага на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за
което са налице тези обстоятелства (а не напр. „на собственик, който е
предоставил собственото си МПС да го управлява друго лице, за което са налице
тези обстоятелства“). Това е така, защото се презумира, че всеки собственик полага
грижа за притежаваното от него МПС по начин, че то да не попада у друго лице
без знанието му. В случая от твърденията в жалбата може да се направи извод, че
ангажираният с прибирането на автомобила от сервиз служител на ТП „ДЛС-Несебър“
е подходил безкритично към предложението същият автомобил да бъде докаран пред
неговия дом, защото по този начин е останал напълно дезинтересиран по отношение
на личността и качествата на водача, който ще извърши това действие. Това
решение на пълномощника на жалбоподателя е предпоставило осъществяването на
фактическия състав на нормата на чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, като е довело
до управлението на автомобила от неправоспособен водач. Собственикът следва да
носи отговорност за това на кого и при какви обстоятелства предоставя моторното
си превозно средство. Именно такава е и идеята на закона.
По изложените
съображение жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.
Бургас,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на ТП
„Държавно ловно стопанство-Несебър“, представлявано от директора инж.Д.Б.М., с
адрес за призоваване: гр.Несебър, ул. „Дюни“ № 21 против заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-0304-000451/25.09.2020г. на
полицейски инспектор А.А.при РУ Несебър към ОД на МВР Бургас, с която на
основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движението по пътищата на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство с рег. № А 2025 КН за
срок от шест месеца.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: