Р
Е Ш Е Н
И Е
№ 188
гр.Свищов, 02.12.2013 г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 20.11.2013
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря П.Б., като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 485 по описа за 2013 г., за да
се произнесе взема предвид:
Искове
с правно основание чл. 143 ал. 2 от СК.
Ищецът Д.И.А. ***, като баща и законен представител
на малолетните си деца И. Д. А., роден на ***г. и А. Д. А., роден на ***г. твърди, че с ответницата живели на съпружески
начала до 08.07.2013г. . От това съвместно съжителство били родени децата И. и А.. Първоначално живеели в с. Овча могила, но от 20.03.2012г.
до 08.07.2013г. с ответницата и децата
живяли в гр. Полски Тръмбеш, където децата посещавали детска градина. Релевира,
че от 08.07.2013г. ответницата напуснала жилището и пребивава на неизвестен за
ищеца адрес. Уведомила го същия ден по телефона, че отношенията им са
приключили, да вземе децата от детска градина и да не я търси повече. Наложило
се да се върне в с. Овча могила, при родителите си, които да му помагат в
отглеждането на двете деца. За да осигурява издръжката на семейството си,
работел в гр. Полски Тръмбеш, в завода за олио. Заявява, че след раздялата с
ответницата, само той отглежда и издържа малолетните си синове, подпомаган от
родителите си. Децата били във възраст на усилен растеж, когато имали нужда от
силна храна, дрехи и обувки, закупуването на които е наложително през по-кратки
периоди. Посочва, че съгласно разчетите
на НСИ за доходите, разходите и потреблението на домакинствата през 2012г.,
необходимите средства за издръжка на децата са в месечен размер от 386,00 лева
за всяко от тях. Двете деца посещавали детска градина в гр. Полски Тръмбеш,
където заплащал средномесечна такса в размер на 40,00 лева за всяко от тях, а
предстояло да бъдат записани в детска градина в с. Овча могила. Твърди, че
получаваните от него доходи са в размер малко над минималната за страната
работна заплата, което го поставя в обективна невъзможност сам да издържа двете
малолетни деца. Сочи, че ответницата е в трудоспособна възраст и не е изпадала
временно или постоянно в пълна или в частична нетрудоспособност. Счита, че
нуждите на децата от издръжка са значително над размера на минималната
издръжка, която минимална издръжка се дължала от безработен родител за
новородено дете. Полагал непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на децата, поради което счита, че ответницата следва да поеме своя дял от
издръжката на двете деца. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да му заплаща, като баща и
законен представител на малолетните деца И. Д. А. и А. Д. А. ежемесечна издръжка в
размер на 120,00 лева за детето И. и 100,00 лева за детето А., считано от
08.07.2013г. до настъпване на
законоустановени причини за изменението или прекратяването на издръжката, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане. Моли да бъде допуснато предварително изпълнение
на решението. Претендира разноски. В
съдебно заседание уточнява, че издръжката се претендира от датата на завеждане на
делото. В хода на устните състезания моли да бъде осъдена ответницата да
заплаща претендираните размери на издръжката, като се позовава на низходящата
тенденция в доходите на ищеца, след завеждане на делото.
Ответницата
В.Ч.С. *** е р.пр.
по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, като й е
назначен особен представител. В
законоустановения срок не е подаден отговор от ответницата, чрез назначения й
особен представител. В хода на устните
състезания особеният представител на ответницата не оспорва предявените искове
по основание, но ги оспорва по размер. Счита, че исковете за издръжка следва да
бъдат уважени до размер 80,00 лева месечно за всяко от децата, тъй като не са
ангажирани по делото доказателства за получавани доходи на майката, които да
обусловят заплащане на претендирания размер на издръжката.
Съдът
като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено:
Видно от приложеното удостоверение
за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № ********** на Община
Левски е, че детето И. Д. А. е родено на ***г.. Видно от удостоверение за раждане, издадено по
акт за раждане № ******* на Община Левски е, че детето А. Д. А. е
родено на ***г.. От посочените
удостоверения за раждане е видно,
че майка на децата е ответницата В.Ч.С., а ищецът Д.И.А. е техен баща.
Според удостоверение за постоянен
адрес изх. № 34/09.07.2013г. на Кметство
с. Овча могила, общ. Свищов, постоянния адрес
на ищеца от дата 09.07.2013г. е в ********.
Приложено по делото са представените
от ищеца с исковата молба четири броя приходни квитанции, съответно с номера
10403, 10404, 10426, 10427, всички от 15.07.2013г. на Община Полски Тръмбеш, за
заплатени детски за детска градина за децата И. Д. А. и А. Д. А., съответно за
м.юни 2013г. – 25,00 лева, а по останалите приходни квитанции заплатените такси
са в размер 14,75 лева, 19,00 лева и
9,50 лева, без отбелязване за кои месеци са платените такси.
Видно от удостоверение изх. № 231 от 15.07.2013г. на ********, за периода от 01.03.2013г. до 01.06.2013г. ищецът е получил средномесечно брутно трудово
възнаграждение в размер на 266 лева.
Приложени по делото са представените
от ищеца в съдебно заседание 7 броя приходни квитанции, три от които от Община
Полски Тръмбеш, а останалите от ********. С приходните
квитанции от Община Полски Тръмбеш се установи заплатени такси за детето А. за месеците март и май 2013г., съответно в
размер на 5,00 лева и 16,25 лева, и за детето И. за месец май 2013г. в размер на 27,00 лева. С Приходните
квитанции – 2 бр. от 28.05.2012г. на ЦДГ “Радост” с. Овча могила са заплатени
абонаментни такси за децата И. и А. за месец декември 2011г. в размер на по
10,00 лева, а с двете приходни квитанции от 11.11.2013г. на ЦДГ “Радост” с.
Овча могила са заплатени такси за детска
градина за детето И. в размер на 42,20
лева, в която и такса за месец 09.2013г., и 11,10 лева за детето А., за същия
месец.
Разпитани по делото бяха свидетелите
В. Г. П. и А. И. А.,
посочени от ищеца. Св. П. заяви, че
познава страните по делото. Знаела, че
лятото на 2013г. – месец юли, се разделили, като ответницата напуснала
семейството си. Според показанията й, преди раздялата им, страните, заедно с
двете деца живеели в гр. Полски Тръмбеш “живееха си добре, работеха и
двамата...”. Според изнесеното от тази свидетелка, сред раздялата им, ищецът с
двете деца отишли при майката на ищеца в село Овча могила, поради това, че
бащата не можел да се грижи сам за децата. Същата заяви, че към момента децата посещават
детската градина в селото, за което ищецът заплаща таксите. Според показанията
й, бащата на децата дори и да работи, не можел да се справи сам с отглеждането
на децата, помагали му родителите му.
Св. П. изнесе, че майката не подпомагала финансово ищецът, не му
предоставяла средства за издръжка на децата, както и не ги е виждала след
датата на раздялата на страните. Децата били научени “да им се угажда”, тъй
като докато живеели в гр. Полски Тръмбеш, и двамата им родители работели.
Допълни, че не й е известно ответницата да има някакви физически травми, които
да не й позволяват да работи. Тази свидетелка живее в гр. Полски Тръмбеш и
заяви, че не й е известно дали в момента ищецът
работи, след като напуснал работа във фабриката за олио в града, понеже
“ няма как да ходи на работа и да се грижи сам за двете деца”.
Св. А. – майка на ищеца заяви, че
преди ответницата да напусне семейството си, живеели с ищеца в гр. Полски Тръмбеш, където децата ходели на детска градина. Според показанията й, в
момента децата живеят в нейния дом в с. Овча могила и посещават детската
градина в селото. След като ответницата
заминала, ищецът с децата отишли да живеят при нея. Допълни, че в
момента ищецът не работи, но му помагали, според възможностите си : “ аз съм на
борсата, но колкото мога това им давам. Съпругът ми не е пенсионер, работи и
помагаме”. Видно от показанията на същата свидетелка, от около пет месеца ответницата не се е обаждала на децата, не е
предоставяла средства за издръжката им и “каквото имаме ние това даваме за
децата”. Самите деца били “свикнали на бол”, затова на ищеца не му било лесно
да се справя “на тази скъпотия”, а и децата растели и трябвало да им се закупят
дрехи и обувки за зимата.
Социалният
работник от Отдел “Закрила на детето”
при Дирекция “Социално подпомагане” гр. Свищов изрази становище, че в интерес
на децата е да бъде определена месечна издръжка, която да бъде заплащана от
майката, в размер не по –малък от минималния.
Исковете с правно основание чл. 143, вр. с чл. 139, ал.1
от СК са процесуално допустими, а по същество са основателни.
Безспорно се установи по делото, че децата на страните – И. е на 5 години и А. – на 4 години. Установи се, че двете деца са родени от съжителството на родителите си Д.И.А. и В.Ч.С. на семейни начала. Установи се, че от месец юли 2013 година страните не живеят заедно, като оттогава и към момента грижите за отглеждането и възпитанието на малолетните деца И. и А. са поети от бащата. Децата имат право на издръжка съгласно чл. 139, ал.1 от СК, а ответницата има задължение да ги издържа като тяхна майка предвид разпоредбата на чл. 143, ал.1 и 2 от СК, без значение дали е работоспособна и може да се издържа от имуществото си, тъй като децата не са навършили пълнолетие. Исковете се явяват основателни и доказани по основание и размер. Според разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като ал.2 на същата разпоредба регламентира, че минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и съответства на доходите на родителя. Задължението за издръжка е семейноправно задължение, в основата му лежи определена семейна връзка – в случая кръвно родство, то е законно- самият закон определя условията, предпоставките, при които се поражда, променя или погасява, и е строго лично – неразривно свързано с личността на задължения и оправомощения. Претендира се присъждане на издръжка в размер на 120,00 лева ежемесечно за детето И. и в размер на 100,00 лева за детето А., които размери надвишават минимално предвидения от закона размер от ¼ от минималната работна заплата, установена за страната. Детето И. е на 5 години, а детето А. е на 4 години, като и двете деца посещават детска градина в с. Овча могила, таксите за което се заплащат от ищеца, видно от представените два броя приходни квитанции от ******** от 11.11.2013г. Във възрастта, в която са двете деца, се увеличават техните потребности от храна, облекло и обувки, тъй като са в период на усилен растеж. Установи се, от показанията на св. П., че до раздялата на страните, и двамата са работели и “живееха си добре”. Св. А. установи с показанията си, че към момента ищецът не работи, не получава доходи, а тя самата и съпругът й го подпомагат финансово, според възможностите си, за отглеждането на двете деца. Общият извод от показанията на свидетелите П. и А. е, че грижите по отглеждането и възпитанието на двете малолетни деца, след раздялата на страните, са поети от ищеца. От техните показания е видно, че ответницата е напуснала семейството си, след което не е посещавала децата и не се интересува от тях, както и не е предоставяла средства за издръжката им. Не се събраха доказателства по делото, дали ответницата работи и получава доходи, но видно от показанията на св. П., ответницата няма физически травми, които да не й позволяват да работи. Следва да се отчете, че бащата полага ежедневните грижи за двете малолетни деца. Не се събраха доказателства, че ответницата дължи издръжка и на други лица и че заплаща наем за жилище. Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от бащата на двете деца, независимо дали същия има възможност за това, работи ли или не, и какво заплащане за труда си получава. Първо и най-важно задължение на родителя е да се грижи за децата си, да им осигури условия да отраснат и да се образоват. Към момента и двете деца посещават детска градина, и както се установи от показанията на двете свидетелки, същите са свикнали да “им се угажда”, тъй като докато са живели с двамата си родители, и двамата са работели и са получавали доходи. В момента децата се отглеждат единствено от бащата, подпомаган от неговите родители, не общуват с майката. Действително не беше установено по делото, че същата получава доходи, но майката следва да поеме по –голям дял от издръжката на двете деца, тъй като не само ищецът към момента не работи, поради което и доходите му са намалели значително след завеждане на делото, но и върху него ще остане и тежестта от непосредственото отглеждане и възпитание на малолетните деца, които имат съответен материален еквивалент, а така също и да посреща техните непредвидими разходи, включително и тези свързани със здравословното им състояние. Тези непредвидими разходи се съобразяват от съда при определяне размера на издръжката, дължима от родителя, който не упражнява ежедневните грижи за децата и намират отражение в по-високия процент на участието на този родител в издръжката им.
Ответницата
е в трудоспособна възраст, може да работи и да реализира доходи, липсват
доказателства за нейно задължение към друго непълнолетно дете, същата не участва по никакъв друг
начин в отглеждането и възпитанието на децата, възрастта на децата и
нуждите им- от храна, дрехи, и за задоволяване на други текущи нужди,
включително и такива, необходими за правилното им интелектуално и физическо
развитие, поради което следва да бъде осъдена да заплаща на ищеца, като баща и законен
представител на малолетните деца ежемесечна издръжка в претендираните размери
за всяко от децата – за малолетното дете
И. ежемесечната издръжка в размер на
120,00 лева и 100,00 лева ежемесечна
издръжка за детето А., считано за двете деца от датата на завеждане на делото – 17.07.2013
г. до настъпване на
законоустановени причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
лихвата върху всяка просрочена вноска до окончателното й изплащане.
На
основание чл. 242 ал.1 от ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на
решението в частта на определената издръжка.
При
този изход на делото, ответницата ще следва да заплати ДТ върху размера на дължимата издръжка – 316,80 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист. Освен това същата ще следва да бъде осъдена да
заплати на РС Свищов и сумата от 100 / сто /
лева,
платено от бюджета на Свищовския районен съд
възнаграждение за назначения й особен
представител в производството– адв. И.И..
При
този изход на делото ответницата следва да заплати на ищеца направените по делото
разноски в размер на 150,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА В.Ч.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Овча могила, общ. Свищов и настоящ адрес гр. ***
да заплаща на Д.И.А. с ЕГН **********, като баща и законен представител на
малолетните деца И. Д. А., роден на ***г. и А. Д. А., роден на ***г., всички от
********, ежемесечна издръжка в размер
на 120,00 лева/сто и двадесет лева/ за детето
И. Д. А. и ежемесечна издръжка в размер
на 100,00 лева /сто лева/ за детето А. Д. А., считано за двете деца от датата на завеждане на делото
– 17.07.2013г. до настъпване на законоустановени причини за изменяването или
прекратяването й, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от деня на просрочието до окончателното
изплащане.
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта на присъдената издръжка.
ОСЪЖДА В.Ч.С. с ЕГН **********
с постоянен адрес с. Овча могила,
общ. Свищов и настоящ адрес гр. *** да заплати на РС Свищов ДТ върху присъдената
издръжка в размер на 316,80 лева, сумата от
100,00 лева /сто лева/ – платено от бюджета на РС Свищов възнаграждение
за назначения й особения представител в
производството, както и 5,00 лева - такса
за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА В.Ч.С. с ЕГН ********** с постоянен адрес с. Овча могила, общ. Свищов и настоящ адрес гр. ***
да
заплати на Д.И.А. с ЕГН **********
***
направените по делото разноски в размер на 150,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, от обявяването в регистъра на съдебните решения на 02.12.2013 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: