РЕШЕНИЕ
№ 20
гр. Свиленград, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200006 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №21-0351-000709 от
21.07.2021година на Началника група към ОД на МВР Хасково, РУ
Свиленград, с което Г. Р. ИВ. с ЕГН ********** от град Свиленград,
ул.Димитър Благоев 6, вх.А, ет.5 ,ап.22 за нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП
на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 20лева и за нарушение на чл.100,ал. 1, т.1 от ЗДвП на
основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1 и 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева .
Жалбоподателят Г. Р. ИВ. в законно предвидения срок обжалва горе
цитираното НП,което счита за неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в
жалбата,че при издаване на НП били допуснати съществени процесуални
нарушения , както на процесуалният ,така и на материалният закон, без да се
излагат конкретни съображения в тази насока. С оглед на изложеното моли
съда за пълна отмяна на обжалвания акт.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован не се явява,и не
изпраща представител .В писмена молба адв.К. излага доводи за отмяна на
1
обжалваното НП. Претендира разноски по делото на основание чл.38,ал.2 вр с
ал.1,т.3 от ЗА.Не представя списък на разноските.
Административнонаказващият орган/АНО/- Група към ОД на МВР
Хасково, РУ- Свиленград , не изпраща представител и не взема становище.
Страна Районна прокуратура – Хасково ,ТО Свиленград, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От приетите писмени доказателства по делото,както и от свидетелските
показания на Ант. В. Вл. и Ат. Г. К. се установява, че на 15.07.2021година
свидетелят Ант. В. Вл. съвместно с колегата си св. Ат. Г. К., при изпълнение
на служебните си задължения в гр.Свиленград около 22.00часа спрели за
проверка движещият в гр.Свиленград по ул.Московска ел.мотопед марка
Телстар ,който бил без регистрационна табела , управляван от
жалбоподателя.
При извършената проверка полицейските служители установили,че на
водача-жалбоподател имало връчени и влезли в сила ,но неплатени в срока за
плащане НП.Водача жалбоподател не представил на полицейските
служители СУ на МПС и КТ към СУ на МПС.
Полицейските служители приели,че има извършени нарушения от
страна на жалбоподателят по чл.190,ал.3 от ЗДвП и по чл.100,ал-.1,т.1 от
ЗДвП,поради което на 15.07.2021год. съставили акт за установяване на
административно нарушение на водача,като Акта бил предявен и връчен
лично на жалбоподателят , който не е вписал ,че има възражения по акта.
Срещу Акта в законно установения 3-дневен срок не е постъпило
възражение.
Въз основа на Акта е издадено обжалваното НП.
Както в Акта,така и в обжалваното НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл.190,ал. 3 от ЗДвП и по
чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП,поради което и на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева ,а за
нарушението на чл.100,ал. 1,т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,пр.2 от
ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева.
2
По административно наказателната преписка има и приложена справка за
нарушител/водач.
Видно от Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на
вътрешните работи, същият определя държавните служители от МВР, които
да извършват контролна и административно наказателна дейност по ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съвпадаща с тази съдържаща се и в
АУАН, се установява по категоричен начин от свидетелските показания на
Ант. В. Вл. и Ат. Г. К., така също и от приетите писмени доказателства –
Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година на Министъра на вътрешните
работи, справка за нарушител/водач , последните приобщени по надлежния
процесуален ред на чл.283 НПК, вр. чл.84 ЗАНН.
Свидетелите Ант. В. Вл. и Ат. Г. К., възпроизвеждат пред съда своите
непосредствени възприятия за случилото и показанията им са
безпротиворечиви, логично систематизирани, като изцяло колерират и с
писмените източници, поради което и съдебният състав ги кредитира изцяло с
доверие. Не се установява посочените свидетели да имат личностно
отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН.
Основания за критика по отношение на тези свидетелските показания не се
намериха, а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или
недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и
случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така
предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе
посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с
останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се
опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от страна на
жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от АНП. Ето защо,
според Съда показанията на тези свидетели не са и не се считат за насочени
към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен
ефект, те са пряко относими към фактите, релевантни за констатираното от
3
тях през процесният ден.
Цениха се от съда и писмените доказателства, приети по делото като
част от АНПр и тези представени по делото, приобщени по реда на чл.283
НПК, които не се оспориха от страните, по своето съдържание и авторството -
истинността си, поради което се ползваха за установяване на данните
възпроизведени в тях/с посочените изключения/.
Материалната компетентност на издателя на НП – Началник на група
към ОД МВР –Хасково, РУ- Свиленград, не се оспорва по делото, последната
и се доказва от приетата по делото Заповед №8121з-515 от 14.05.2018година
на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни
лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да
издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и
тази длъжност, в рамките на териториалната й компетентност – обслужваната
територия.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От правна страна, съдът намира, на първо място, че актът за
установяване на административно нарушение е съставен от компетентен
орган. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват
нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за
контрол, предвидени в този закон, а наказателните постановления, според чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, се издават от министъра на вътрешните работи, от
министъра на транспорта и съобщенията и от кметовете на общините или от
определени от тях длъжностни лица. В процесният казус актосъставителят ,
безспорно се явява длъжностно лице от службите за контрол, предвидени в
ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, т. е. да съставя
актове, с които се установяват нарушения по Закона за движението по
пътищата, а издалият обжалваното наказателно постановление, е компетентно
длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, упълномощено със
заповед на министъра на вътрешните работи (заверено копие от същата е
приложено по делото) да издава НП по ЗДвП.
4
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал.2 и ал.3 на чл.34 от ЗАНН срокове.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на автомобил включва всяко действие по упражняване на
контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно
жалбоподателят е бил водач на процесното МПС.
І . Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 1-ви
Според чл. 190, ал. 3 от ЗДвП "Наложеното наказание глоба се заплаща в
едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление,
електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при
обжалване."
Следователно, в обжалваното НП е абсолютно задължително съответния
акт от посочените в чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде прецизно
индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, най-малко, за да
може да бъде проверено дали е спазен законовия едномесечен срок.
В процесното НП единственото, което е отразено във връзка с това
нарушение е, че водачът не е изпълнил финансовите си задължения да за
плати наложена глоба в срока за доброволно изпълнение по влязло в сила НП.
Следователно, в случая от текстовото описание на нарушението се налага
извод, че водачът има неплатената глоба, но не е индивидуализирано,въз
основа на какъв акт с посочване на неговия номер и издател/НП или ЕФ или
съдебно решение/ като не е отразено дали и на коя дата е влязъл в сила, за да
може да се прецени дали е изтекъл срока за доброволно плащане,респективно
след този срок глобата не е заплатена доброволно. Също така не е посочен и
размера на наложената глоба. Това неконкретизиране и липса на изчерпателно
описание представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание
за отмяна на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Същественото при така вмененото административно нарушение обаче е, че
5
дори гореописания порок да не съществуваше, то пак в тази част НП ще е
незаконосъобразно, т. к. посочената като нарушена разпоредба на чл. 190, ал.
3 от ЗДвП не води до административнонаказателна отговорност, доколкото
само определя срок за доброволното изпълнение на публичното задължение, а
от неспазването му се поражда правото на държавата за принудително
изпълнение върху вземането. Неплащането на глоба в срока за доброволно
изпълнение не може да бъде санкционирано с нова глоба, а последиците при
неспазване на срока по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП имат друг характер и се
изразяват в предприемане на мерки за принудително изпълнение на
задължението. Съгласно мотивите на Конституционният съд по К.Д.
№3/23.03.2021г. постановено по конституционно дело № 11/2020 г. „Тази
разпоредба определя срока, в който лицето разполага с възможност
доброволно да плати наложената му глоба, но не предвижда наказание за
неспазване на този срок“. Приемането на обратното означава създаването на
процедура за спираловидно увеличаване задълженията на един водач, без да
има конкретно развитие и разрешение, а смисълът на тази разпоредба е
именно започване на процедура по изпълнение на наказанието, а не
правопораждащ факт за нови нарушения и финансови задължения.
По изложените доводи ,съдът намира,че НП в тази му част следва да се
отмени, като неправилно и незаконосъобразно.
ІІ.Относно визираното в обжалваният акт нарушение по пункт 2-ри.
Съгласно чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП-Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи:свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него.
Обективното отсъствие, т.е. неносенето на който и да е от лимитативно
изброените в закона, вкл. и свидетелство за управление на МПС - изискуем
документ, съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП, сочи неизпълнение на това
задължение и е въздигнато в състав на административно нарушение,
санкционирано на основание чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП.
При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът
намира,че следва първоначално да се отговори на въпроса,дали
жалбоподателя е бил длъжен при управлението на процесният ел.мотопед да
притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него и в тази връзка дали е
6
субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват
правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни
техни задължения, така и относно движещите се превозни средства,в
частност дали е задължен субект на тези задължения от императивен
порядък ,които са предвиденото в чл. 100, ал.1 от ЗДвП, която разпоредба,
изрично указва определени документи съпътстващи дейността по управление
на ППС, които техните водачи трябва да носят и при поискване да представят
- посочените в т.1-т.5 на същата
На първо място, се констатира допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила, доколкото, в
нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в
НП не се съдържа пълно описание на констатираното нарушение – това по чл.
100, ал. 1,т. от ЗДвП и на обстоятелствата, при които това нарушение е
извършено.
Макар в АУАН и НП да е описано, че жалбоподателят е управлявал
ел.мотопед Телстар/без рег.табела/, не е посочена категорията на превозното
средство, съответно максималната мощност на двигателя и отношението
мощност/тегло,както и не е посочено,каква е съответната категория,която
законът изисква да притежава водачът за да управлява процесното,за да се
прецени дали същият действително е бил длъжен да носи в себе си
,съответния документ,съгласно изискването на чл.100 от т ЗДвП.
В случая се касае за съществен реквизит от описанието на нарушението,
тъй като съгласно посочената като нарушена норма, Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи:свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него .
Изхождайки от нарушената разпоредба за да управлява пътно превозно
средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него пътно превозно
средство,за да може същият да го носи в себе си при управлението на
съответното.
Кои превозни средства подлежат на регистриране и какъв е реда за това е
посочено в текстовете Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
7
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства. В чл.1, ал.4 от цитираната Наредба
е посочено и кои средства не подлежат на регистрация по посочения ред.
Съгласно ал.2 на чл.150а от ЗДвП-За определяне правоспособността на
водачите моторните превозни средства се делят на следните категории,
различни от тези по чл. 149, обозначени с латински букви:по т.1-категория
АМ - мотопеди - двуколесни или триколесни превозни средства с
конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 km/h, както са
определени в чл. 4, параграф 2, букви "а" и "б" от Регламент (ЕС) № 168/2013
(категория L1е и категория L2е), с изключение на тези с конструктивна
максимална скорост, по-малка или равна на 25 km/h, и леки четириколесни
превозни средства, както са определени в чл. 4, параграф 2, буква "е" и
приложение I от Регламент (ЕС) № 168/2013 (категория L6e) и т.н., тоест
съставомерността на деянието е в зависимост от обстоятелството дали
управляваното от жалбоподателя пътно превозно средство попада в
категориите посочени в ЗДвП и в тази връзка дали същият е следвало да има
съответната правоспособност ,а от там да носи в себе си изискуемият от
закона документ посочен в разпоредбата на чл.100 от ЗДвП, следователно
същата се явява съществен елемент от състава на вмененото нарушение.
По делото се установява,че управляваното от жалбоподателя ППС не е
било регистрирано в КАТ,тъй като не е подлежало на регистрация,съгласно
свидетелските показания на разпитания по делото актосъставител.
В случая не само не е посочена категорията на управляваното превозно
средство, но и горепосочените характеристики, от които тя да може да бъде
евентуално установена,но по същественото е,че не е посочено каква категория
е следвало да притежава водачът,за да му се вмени задължението да носи със
себе си съответния документ визиран в чл.100,ал.1,т.1 от ЗДвП.
При това положение,съдът намира обжалваното НП в тази му част за
неправилно и незаконосъобразно ,поради което подлежи на отмяна.
При условията на алтернативност,ако коментираните по горе
нарушения не се констатираха,съдът би приел,че обжалваното НП по пункт 2
, визиращ самостоятелно административно нарушение, правно
квалифицирано: с нормата на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП, събсумиращо състава
на чл. 183, ал.1, т.1 от с. закон/т.2 от НП/ за правилен и законосъобразен.
8
Така дадената от АНО правна квалификация съдът би приел за вярна,
съответстваща на изложените факти и описани деяния в констативно -
съобразителната част, приети за доказани от органа, които покриват
обективните признаци на посочените административнонаказателни
разпоредби.
В случая, по делото, съдът би приел за доказани по категоричен начин
фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи
обективното неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите
задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС.
Правните изводи в тази насока биха били безспорни, тъй като от
безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на св. Ант. В. Вл. и
св.Ат. Г. К., несъмнено се установи, че на посочената в акта дата и място -
15.07.2021г. в гр.Свиленград по ул.Московска , управлявайки процесният
ел.мотопед, същият при спиране от представители на службата за контрол -
полицейски служители не е представил на контролните органи СУ на МПС и
КТ/контролният талон/ към свидетелство за управление на МПС-то,
управлявано от него, тъй като не носил тези документи . В тази насока,
свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни,
недвусмислени и убедителни, като и двамата разпитани свидетели са
единодушни и категорично потвърждават, че именно жалбоподателя е бил
водач на МПС, който са спрели за проверка, като при проверката не е
представил при поискване от тяхна страна СУ на МПС и КТ към СУ на
МПС.
Опровергаващи ги, обратни доказателства, не се събраха по делото, дори
и такива само пораждащи съмнение в достоверността на така дадените
сведения от свидетелите, за което конкретните си правни съображения съдът
изложи по-горе в настоящите мотиви, обосновавайки кредитирането им с
доверие.
От друга страна, съобразно установените по делото фактически данни и
доказаният факт на липсата на СУ на МПС и КТ към свидетелство за
управление на МПС - неносено от водача, жалбоподателя е действал и в
разрез с императивното изискване - правило за поведение, установено в чл.
100, ал.1, т.1 ЗДвП.
А с това си деяние, той самостоятелно е осъществил административно-
9
наказателния състав на чл. 183, ал.1, т.1, осъществявайки ФС на хипотеза
втора - не носи СУ на МПС и КТ към свидетелство за управление на МПС,
на което основание също е бил наказан и то правилно, доколкото този му
волеви акт, от обективна страна е съставомерен и покрива обективни
признаци на нарушението, изводими от цитираната правна норма (чл. 183 от
3ДвП) и във вр. чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Би се приело,че е налице и субективният елемент -вината.Поведението
на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки естеството на всяко от
указаните задължения, произтичащото от нормата на чл. 100 от ЗДвП, чийто
безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да
съзнава обществено опасните последици на извършеното от него, като от
волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за
неговия пряк умисъл, при извършване на нарушенията.
Би се приело,че наложеното наказание, за посоченото нарушение е
законосъобразно по вид и размер, съгласно приложимата санкционна норма -
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП и т.к. същото е фиксирано по размер не подлежи на
намаляване, съдът не разполага с правомощието да наложи такова под
предвидения в закона размер-10 лв.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН,съдът би приел,
че:Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкции
на извършителя на нарушенията. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не съставлява процесуално нарушение. Извод,
следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН – процесуалната норма, лимитираща
задължителните реквизити на НП. От друга страна, съобразявайки
признаците на осъществения фактически състав на административните
нарушениея, процесните деяния не разкриват обществена опасност, по-ниска
от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставляват маловажен случай, според Съда. И това е така,
както поради неговия формален характер – за съставомерността му не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващи, но и на отегчаващи обстоятелства. В
случая с този ефект следва да се отчете, че МПС е управлявано в населено
10
място с обичайно интензивно и натоварено движение. Поради това липсват
предпоставки за преквалифициране на нарушението като маловажно, респ. за
приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката
на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона. От тук, законосъобразно,
правилно и обосновано е издадено НП. И не на последно място, при
разрешаване правният въпрос за осъществяване предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН, релевантни според съда са и характера на този вид административно
нарушение и множеството допуснати от страна на жалбоподателя
административни нарушения ,преди констатиране на настоящото,видно от
приобщената по делото справка за нарушител / водач.Предвид
гореизложеното настоящият съдебен състав би приел ,че правилно
наказващият орган е санкционирал жалбоподателя.
Относно разноските в настоящото производство :
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар ,съобразно
представения Договор за правна защита и съдействие и поисканото
присъждане на основание чл.38 от ЗА,а от страна на АНО не се претендира
такива.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които е
жалбоподателят е представляван безплатно в настоящото производство на
основание чл.38,ал.2 вр с ал.1,т.3 от ЗА и в тази връзка е отправено искане за
присъждане на разноски от страна на адв.К..
Основанията, при които адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
11
помощ и съдействие, са предвидени в чл. 38, ал. 1 ЗАдв.: 1/ лица, които имат
право на издръжка; 2/ материално затруднени лица; 3/ роднини, близки или
на друг юрист. В посочената разпоредба не е уредено изискване клиентът да
доказва наличието на някое от посочените основания при сключване на
договора за правна помощ. Преценката дали да окаже безплатна правна
помощ и дали лицето е материално затруднено или не ,се извършва от самия
адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.
Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат,
оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл. 38, ал. 1 и
ал. 2 ЗАдв.: адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1 – 3 ЗАдв.; в съответното производство
насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно
решение за страната, представлявана от съответния адвокат /чл. 38, ал. 2
ЗАдв. във връзка с чл. 78 ГПК/. При осъществяване на посочените
предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на
оказалия безплатната правна помощ адвокат в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., като осъди другата страна да
го заплати. При негативно решение за страната, представлявана от съответния
адвокат, адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради
което преценката дали да окаже безплатната правна помощ е негова.
С оглед изхода на делото, следва в полза на проц. представител на
жалбоподателя да се присъдят направените по делото разноски
на основание чл. 38, ал. 2 във вр. ал. 1, т.3, вр. чл. 18, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в размер на 300 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в
настоящия си състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление /НП/ №21-0351-000709 от 21.07.2021година на Началника
група към ОД на МВР Хасково, РУ Свиленград, с което Г. Р. ИВ. с ЕГН
********** от град Свиленград, ул.Димитър Благоев 6, вх.А, ет.5 ,ап.22 за
12
нарушение на чл.190,ал. 3 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 20лева и за нарушение на
чл.100,ал. 1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183,ал.1,т.1,предл.1 и 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 10лева .
ОСЪЖДА „ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ” на МВР –гр.Хасково със седалище
и адрес на управление гр.Хасково,бул. България №85 на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. ДА ЗАПЛАТИ на адв.М.К. -член на АК Разград ,сумата в размер
на 300 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за представителство
по АНД №6/2022г. по описа на РС Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
13