Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Велико Търново, 4.11.2019 година
Великотърновски
районен съд, гражданска колегия, осми състав, в публично заседание на 17.10.2019 година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 443
по описа на ВТРС за 2019 година , за да
се произнесе, взема предвид:
Иск с
правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 415,ал.1,т.1 от ГПК
Ищецът Х.С.Я., чрез пълномощника си
адв. С. от ВТАК твърди, че е
подал заявление по реда на чл.417 от ГПК срещу длъжника , във връзка с което
била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 3709/2018 г. на ВТРС. В законоустановения срок длъжникът
възразил срещу заповедта за изпълнение,
поради което ищецът депозира иск по реда на чл. 422 от ГПК, с цел да бъде
постановено решение, с което да се приеме за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи сумата от 2579 лева главница по издаден от него
запис на заповед от 22.06.2018 г. с
падеж 1.12.2018 г., по който плащане не
е извършено до депозиране на иска. Претендира законна лихва върху главницата от
издаване на заповедта за изпълнение до окончателното изплащане и разноски. В съдебно заседание поддържа предявената
претенция. Сочи, че процесният запис на
заповед намира основанието си в неформален договор за спогодба, по силата на
който живущите в сградата са се спогодили относно нетърпящ отлагане ремонт на
покрива, както и по отношение на поемането на сумите по ремонта от живущите.
Навежда, че останалите живущи са заплатили на ищеца направените разходи , а
ответницата е подписала записа на заповед с безусловно обещание за плащане,
каквото не е сторила. Иска от съда да
уважи предявената претенция, като основателна и доказана. Претендира
разноски.
Ответникът Р.М.Н. , чрез пълномощника си адв.А. от ВТАК в
отговора на исковата молба заявява, че иска е неоснователен и недоказан. Твърди, че по повод издадения запис на
заповед между страните е налице каузално правоотношение, свързано с извършени
от ищеца СРР по общите части на сградата , за което след приключване на
ремонта ищецът поискал от ответницата заплащане на част от направените разходи
и по повод на което била издадена процесната запис на заповед, въпреки
несъгласието на ответницата, която я подписала без да осъзнава значението на
документа. Твърди, че при изпълнение ремонта на покривната конструкция не били
спазени изискванията на ЗУТ и съответно разноски за извършването му не се
дължат. Навежда, че част от СРР били извършени некачествено. За извършване на
ремонта липсвало съгласие от собствениците съгласно ЗУЕС. Исканите разходи не
съответствали на притежаваните от ответницата идеални части от сградата. Стойността
на действително направените разходи за СРР изключва възможността сумата по
издадения запис на заповед да съответства на частта, евентуално дължима за
заплащане от нея. В съдебно заседание поддържа неоснователността на претенцията
и моли съда за отхвърляне на иска, поради неоснователност и недоказаност.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди
становищата на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа страна:
След подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК е
образувано ч.гр.д.№ 3709/2018 г. на ВТРС и е издадена заповед №1800/7.12.2018
г. и изпълнителен лист в полза на Х.С.Я. срещу Р.М.Н. за сумата от 2579 лева
главница, представляваща вземане по запис на заповед, издаден на 22.06.2018 г.
от Н. с падеж 1.12.2018 г. , ведно със законна лихва от 3.12.2018 г. до
изплащане на вземането. Длъжникът е възразил
по реда на чл.414 от ГПК , в резултат на което е депозиран иска по настоящото
производство. Процесният запис на
заповед е оспорен от ответницата и е открито производство по чл. 193 от ГПК.
Заключението на вещото лице по съдебно-графологичната експертиза категорично
установява, че подписът за "издател" в изследвания запис на заповед
от 22.06.2018 г. , по силата на който Р.М.Н.
се задължава да изплати на Х.С.Я. сумата от 2579 лева, е положен от Р. М.Н.. От
нотариален акт № 24 ,том 5, н.д. № 1729/91 г. от 14.05.1991 г. за
покупко-продажба на недвижим имот е видно, че наследодателят на ответницата-
съпругът ѝ Н., е придобил от баща
си неговите 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ югоизточната част от
полумасивна жилищна сграда в гр.В.Търново, ул."Д.№ 10 , състояща се от
първи етаж от стая, мазе и клозет в мазето на "Жилфонд" и втори етаж
от две стаи, малка кухня, килер, коридор със ЗП 48, 80 кв.м. и 1/3 ид.ч. от
общите части-общ вход-коридор и стълбище, заедно със съответната част от
отстъпеното право на строеж и ползване на 1/6 ид.ч. от застроеното и
незастроено дворно място пл.номер 634 в кв.260. След смъртта на Н. имотът е
наследен от ответницата и дъщеря ѝ. По делото не се спори, че ищецът Х.С.Я.
живее на съпружески начала с Х. , която видно
от нотариален акт № 184, том 1, рег.№ 1657/27.04.2018 г., е учредила ипотека за
обезпечаване на банков кредит, отпуснат от "Алианц Банк България", по
който съдлъжник е Х.С.Я. на собствения си недвижим имот, намиращ се в
гр.В.Търново, ул."Д.№ 10, именно: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10447.507.380.1.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. В.Търново, адрес на имота гр. В.Търново, ул."Д.№ 10,
ет.3, представляващ втори жилищен етаж по документи за собственост;
самостоятелният обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
10447.507.380 с предназначение жилище, апартамент, със ЗП 105,30 кв.м. при
съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж 10447.507.380.1.14;
10447507.380.1.5; под обекта 10447.507.380..3; 10447.507.380.1.2.; над
обекта-няма, заедно с 20% ид.ч от общите части на сградата , които включват 2/3
ид.ч от общ вход-коридор от южната страна на сградата и стълбище заедно с 2/6
ид.ч от правото на строеж от описания имот. С писмо изх.№ 20-43390-25.06.1019 г. АГКК-СГКК
В.Търново удостоверява, че на първи етаж в сграда с идентификатор
10447.507.380.1. е отразен един самостоятелен обект в сграда с идентификатор
447.507.380.1.1 без регистрирана площ по документ; на втори етаж са отразени
два самостоятелни обекти в сграда -с идентификатор 10447.507.380.1.2 и площ от
24,20 кв.м. и с идентификатор 104447.507.380.1.3, без регистрирана площ по
документ. На трети етаж са отразени три самостоятелни обекти - с идентификатор
10447.507.380.1.4 без регистрирана площ по документ, с идентификатор
10447.507.380.1.5 и площ по документ 47,71 кв.м. и с идентификатор
10447.507.380.1.6, без регистрирана площ по документ. От кадастрално
информационната система на АГКК се
установява отразена жилищна сграда с идентификатор 10447.507.380.1. в Област В.Търново, Община
В.Търново , ул."Д.№ 10 -многофамилна, брой етажи 3, самост. обекти 6,
застроена площ 203 кв.м. Изслушан по реда на чл.176 от ГПК ищецът лично заяви,
че сградата представлява една голяма къща
на три етажа, с три самостоятелни входа и един общ покрив. Според него, самостоятелните
обекти са пет- неговия, на ответницата, на св.Х. И., на П. и
още един, който не се ползвал от собственика. Покривът имал четири ската. Тъй
като П. му казал, че е ремонтирал сам частта от покрива, която е над
неговото жилище, ремонт бил направен
само на три ската от покрива, върху покривната конструкция над жилищата на
ответницата, на св. Х. И.и неговото. Апартаментът на петия човек, който ищецът
не познава, попадал под ремонтираната част. За ремонта на покрива се разбрали
заедно с Х. И.и Р.Н.. Обковали покрива с плоскости, върху тях сложили OSB хартия, летви и върху летвите
били наредени керемиди. Направени били обшивки на комини, частично изпълнение
на водосточни тръби, бараками и улуци. Ищецът обясни, че сградата е паметник на
културата, поради което основни ремонти
не могат да бъдат правени без разрешение. Накрая сметнали разходите, които
заедно с материалите излезли около 10 000 лева, той платил 5000 лева като собственик
на най-голяма част от идеалните части, Х. платил по-голямата част от оставащите
5000 лева, а 2675 лева останали за Р..
Ищецът лично написал запис на заповед, като обяснил на ответницата, че може да
му връща сумата на части и тя я
подписала, като уговорката била да върне парите до края на годината. Записа на
заповед тя подписала пред всички. След като ответницата платила сто лева,
ищецът написал нова запис на заповед за разликата, като ответницата я подписала
с изявлението ,че няма да има проблеми, но няколко месеца по-късно не му върнала нищо.
Св.Х. И.е бил собственик заедно с брат си на самостоятелен обект в сградата. Твърди, че
сградата има общ покрив, два етажа и според него, пет отделни апартамента. Когато през септември 2017 г. видял имота за пръв
път установил течове. Имало легени във всички стаи, дори той дал ключ на
ответницата да излива легените. Разбрало се, че и в нейния имот има теч, след
което в края на април-началото на май 2018 година в двора се събрали той,
ответницата и ищеца и се договорили да направят ремонт на покрива. Ремонтът
започнал около 10-ти май и приключил за десетина дена. Уговорили се да дадат
капаро по 500 лева, ищецът да плати, а
те да му възстановят сумата след края на ремонта и след като се убедят, че е извършен
както трябва. След като ремонта приключил, отново се събрали и в присъствие на ищеца и жена му, на неговата снаха и племенника му и на ответницата той лично
установил, че въпреки дъжда, валял няколко дни преди това, в неговия апартамент няма теч. Ищецът им
показал надлежно оформени документи- фактури, касови бележки за строителните
материали и др. След като се убедили, че
документите са изрядни, при договорката за сума от 6500 лева за заплащане на
майсторите и според полагаемите им се части се разбрали, че той и брат му ще
платят 3600 лева, а Р.- с хиляда лева по-малко, около 2600 лева. Остатъкът го
поел ищецът. Според свидетеля ответницата
се съгласила, но споменала, че от
улуците може би има проблеми. Улуците влизали в цената на ремонта. Ответницата заявила, че в момента няма пари и пред всички подписала документ за сумата от 2600 лева.
Свидетелят изтъква, че ремонт бил направен на частите от покрива, които са над техните апартаменти. Сочи, че греди не са
подменяни, подменили керемиди, заздравили опорни връзки на покрива. Ответницата лично заяви, че не е доволна от
ремонта. Сменени били летвите и черната мушама, а улуците не били калайдисани и
нямали скоби. Според нея доведените майстори си взели последните 2000 лева и си
заминали. По делото е назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза. Вещото лице след оглед на имота дава
заключение, че при извършен ремонт през м.май 2018 г. не е извършвана
подмяна на хоризонтални и вертикални греди, представляващи част от носещата
покривна конструкция на сградата Покривът на сградата е четирискатен. Извършен е
ремонт на южния, източния, част от северния и част от западния скат на покрива.
От подпокривното пространство се вижда направена обшивка над ребрата с ОSB плоскости и подпокривно фолио над
обшивката; над него са наковани летви и върху тях са наредени старобългарски
керемиди втора употреба. Два от комините са подмазани, има монтирани улуци, водосточни
тръби и челни дъски. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си.
Според ВЛ площта на покрива е около 250
кв.м. На частта от 40-50 кв.м. в северозападния ъгъл на сградата, на който
собственикът на апартамента е правил
ремонт преди години има мушама, но няма
ОSB плоскости. По делото като
свидетел е разпитана и св.Н.-дъщеря на ответницата. Същата обясни, че е
съсобственик заедно с майка си, но за ремонт на покрива никой не я е питал. Твърди,
че при дъжд от улуците се стича вода, която тече по фасадата и стига и до
вътрешността на тяхното жилище.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Иска е
процесуално допустим, депозиран в законоустановения срок от процесуално
легитимирано лице, в полза на което е издадена заповед за изпълнение, срещу
която е постъпило възражение от длъжника. Разгледан по същество иска се явява основателен.
Производството по делото е
образувано по повод оспореното вземане на кредитора- ищец, признато в заповедно
производство по реда на чл. 417 от ГПК с издаването на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на изпълнително основание посочено в
чл. 417,т.9 от ГПК- запис на заповед.
Предявен е иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК, с който ищецът цели да
бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът-издател
на записа на заповед му дължи сумата по
ценната книга. Съгласно задължителното разрешение дадено в т. 17 от ТР №
4/ 2014 г.
по т..№ 4/2013 г. на ОСГТК , предметът на делото по този иск се определя от
наведеното от ищеца твърдение в исковата молба за съществуването на подлежащо
за изпълнение вземане, за което е издадена заповедта въз основа на записа на
заповед. Ищецът-кредитор следва да докаже вземането си основано на
менителничния ефект- редовен от външна страна документ, който подлежи на
изпълнение. В случай, че ответникът въведе твърдения или направи възражения за съществуването на
каузално правоотношение по повод, или във връзка с което е издадена ценната
книга , всяка страна по реда на чл.154,ал.1 от ГПК доказва фактическите си
твърдения , на които основава възраженията си
и които обуславят, съответно отричат съществуването на правото. В унисон с постановките на цитираното
тълкувателно решение с Решение № 17/16.02.2015 г. по д.№ 116/2014 г. на второ
т.о на ВКС , Решение № 13/28.07.2017 г. по д.№ 2642/2015 г. на първо т.о. на
ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК се приема, че ако в производството
по чл. 422 от ГПК ищецът сочи като единствен източник на вземането си редовен
от външен страна запис на заповед , той не е длъжен да доказва в процеса наличието
на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на
заповед. Ако ответникът не направи общо оспорване на вземането, а въведе
възражение за наличието на конкретно
каузално правоотношение между страните като причина за издаването на записа на
заповед, както издателят, така и поемателят следва да проведат доказване
съобразно общото правило на чл. 154, ал.1 от ГПК. В светлината на горното,
изхождайки от позициите на двете страни изразени съответно в исковата молба и
отговора по чл. 131 от ГПК, съдът е разпределил доказателствената тежест в
процеса, указвайки им задължението за установяване на фактите, на които
основават своите искания или възражения. С исковата молба ищецът заявява
претенцията си основана само на редовния от външна страна документ- запис на
заповед установяващ неговото вземане към ответницата. След отговора на
ответницата, която релевира възражения , че записа на заповед е издаден по
повод извършени строителни-ремонтни работи в сградата в противоречие с
разпоредите на ЗС, ЗУЕС, ЗУТ , некачествено извършване на ремонта, несъответствие на претендираната
сума към притежаваните ид. части от общите части, както и оспорване размера на
сумата неотговаряща на общо изплатената сума за СРР, ищецът е депозирал писмено становище, основано на разпоредбата на
чл. 143,ал.2 от ГПК. С него ищецът на практика допълва исковата си молба,
като навежда твърдения за сключен
неформален договор за спогодба между живущите в сградата за извършване на
неотложен ремонт , според който той е
заплатил стойността му, а живущите , изключая ответницата, подписала процесния
запис на заповед с безусловното обещание да заплати исковата сума до 1.12.2018
година, са му заплатили спогодените разходи
по ремонта. Наведените от двете страни
различни каузални правоотношения, по
повод които е издаден процесният запис на заповед задължават съда да обсъди всяко от тях, с оглед крайна преценка
за основателност и доказаност, респективно неоснователност и недоказаност на
претенцията. Преди всичко следва да се отбележи, че записът на заповед е
редовен от външна страна и отговаря на императивните изисквания относно
съдържанието му съгласно чл. 535 от ТЗ. Направеното оспорване от ответника
относно неговата автентичност в откритото по реда на чл.193,ал.1 от ГПК
производство съдът признава за недоказано. Заключението на вещото лице по
изготвената съдебно-графологична експертиза категорично потвърждава, че именно
ответницата е подписала процесния запис на заповед. Изхождайки от събраните писмени и гласни
доказателства съдът приема за безспорно, че двете страни живеят в сграда,
находяща се в гр.Велико Търново , ул. "Д.№ 10. Ответницата е собственик на
жилището, а ищецът живее на фактически съпружески начала със собственичката на
имот, находящ се в същата сграда. В
дадените по реда на чл. 176, ал.1 от ГПК обяснения ищецът сочи, че се е наложил
ремонт на покрива на сградата, за който било постигнато съгласие между него,
ответницата, св.Х. И.и неговата снаха. Според ищеца целият ремонт излязъл на
стойност около 10 000 лева, като той заплатил 5000 лева, тъй като неговото
жилище било с най-голяма площ-105 кв.м.,
от останалите пари Х. заплатил по- голямата част, а за ответницата
останало да дължи остатъка. Ищецът
обясни, че основен ремонт на покрива не е правен, тъй като сградата е паметник
на културата, не е имало смяна на греди и подпори, а са извършени други
ремонтни дейности. Излага, че според него в сградата има пет апартамента,
покривът е общ, но ремонт на около 45 кв.м от покрива над жилището на единия от
собствениците не е извършван , тъй като
собственикът бил направил такъв над неговото жилище преди години. В тази им
част обясненията на ищеца се потвърждават изцяло от съдебно-техническата
експертиза. Заключението на вещото лице, прието и неоспорено от страните и
кредитирано от съда заявява липса на смяна на греди и подпори и извършени
сочените от ищеца СРР на около 200 кв.м от покрива, при обща площ от около 250
кв.м. Самата ответница не отрича, че е
извършен ремонт, като заявява в съдебно
заседание, че доведените хора от фирмата си взели последните 2000 лева и били
изгонени, а тя не била доволна от ремонта , тъй като улуците нямали скоби и не
били калайдисани. В тази връзка, показанията на св.Н., също съсобственик на
жилището и дъщеря на ответницата сочат на теч по фасадата на сградата, който
прониквал и във вътрешността на апартамента им. Според св. Х. И., поради наличните течове било постигнато
съгласие за извършване на ремонт, който ищецът да плати, а останалите да му
възстановят дължимите суми впоследствие.
Свидетелят заявява, че след
приключване на ремонта и след като се уверили, че всички документи относно направените разходи
са в ред, той и брат му платили 3600
лева , за ответницата останали 2600 лева, а останалите пари - около 4000 лева и
повече останали за ищеца. Свидетелят е категоричен, че в тяхно присъствие
ответницата подписала документ за дължимата сума от 2600 лева. Според неговите
показания, на тази среща ответницата
изказала предположения за проблеми с улуците, но подписала документа. От съвкупния анализ на приобщените по делото
доказателства се налага извода, че през м. май 2018 г. е извършен ремонт на
южния, източния, част от северния и част от западния скат на покрива на
сградата, в който според ищеца и св.И.има пет самостоятелни апартамента, а
според приетото писмо от СГКК, самостоятелните обекти са шест. Едно от релевираните възражения на ответницата,
на които тя основава неоснователност на претенцията, е липса на съгласие за ремонт между собствениците ,
изискуемо по ЗС и ЗУЕС. Безспорно е, че
сградата има повече от три самостоятелни обекта, което води до извода, че макар и нерегистрирана по
съответния ред в Община Велико Търново като етажна собственост, приложимите
разпоредби, уреждащи отношенията помежду собствениците са в раздел четвърти на ЗС , както и в ЗУЕС. В чл. 38 от ЗС са изброени общите части
в сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици.
Покривът, водосточните тръби и комините
на сградата са общи части по смисъла на горната разпоредба, които не
могат да се делят. Разпоредбата на чл. 41 от ЗС постановява задължение за
участие на всеки собственик в разноските, необходими за поддържането или
възстановяването на общите части и в полезните разноски , за извършване на
които е взето решение от общото събрание, съразмерно с дела си в общите
части. В конкретния случай от събраните
доказателства съдът счита, че извършеният ремонт е бил неотложен, доколкото и
ищецът и св.И.заявиха, че ремонтът е бил належащ поради течове, толкова
големи, че се е налагало да се подлагат
кофи , за да се събира водата. Наложителността на ремонта не се оспори и от
ответницата, за която св.И.изрично потвърди, че също е била потърпевша от
течовете и настойчиво го е търсила по този повод, дори през зимата. Св.И.подкрепи личните обяснения дадени от
ищеца по реда на чл. 176 от ГПК, че тримата са се събрали и са решили да
направят ремонт. Съдът кредитира тези показания,
които не са недопустими по смисъла на чл.164,ал.1,т.3 от ГПК , тъй като с тях
не се доказва договор на стойност над 5000 лева, а се доказва нуждата от извършване
на ремонт, неговата неотложност и
постигнатото съгласие за това между страните по делото и св.Иванов. Вярно е, че по смисъла и по правилата на ЗУЕС общо събрание на собствениците не е
правено . Ищецът формално не е собственик на самостоятелния обект в който
живее, но като живущ на съпружески
начала със собственичката , както и съдлъжник по ипотечния кредит, с който тя е
придобила имота и баща на детето ѝ,
има качество на лице , длъжно да полага повече от обикновената грижа за
собствеността, както сам е отбелязала ответницата в отговора на исковата молба,
поради което може да се приеме, че е
изразявал нейната воля. При доказано постигнато съгласие между трима от живущите
в етажната собственост за
извършване на ремонта и доказано извършване на самия ремонт, ищецът има правото да търси
от останалите средствата, които е заплатил за този неотложен ремонт, по
аргумент от разпоредбата на чл. 48
,ал.6 от ЗУЕС. Следователно това
възражение на ответницата не води до неоснователност на претенцията. Опроверга се и възражението относно липсата на
строителни книжа за извършения ремонт, доколкото такива с оглед доказано
извършените строителни дейности, не са необходими. От приложения документ за
собственост на ответницата се установява, че нейното жилище по нотариален акт е
от 47,80 кв.м. , заедно с 1/3 ид.ч от общите части- общ вход-коридор и стълбище.
Имотът , в който живее ищецът е от 105 кв.м. заедно с 20% ид.ч от общите части
на сградата, които включват 2/3 ид.ч. от общ вход- коридор от южната страна на
сградата и стълбище . Имотът на св.Х. И.е
от около 63-64 кв.м. по негови данни. В СГКК е отразен самостоятелен обект на втори
етаж с площ от 24,20 кв.м. Няма данни за площта на апартамента със собственик
Петър Неделчев и на апартамента, чиято собственост е на неизвестно на страните лице. В кадастралната
карта и кадастралните регистри сградата с идентификатор 10447.507.3801.1 е
отразена като многофамилна, на три етажа, с обща площ от 203 кв.м. и шест
самостоятелни обекта. Отделно от
противоречието относно броя на съществуващите
самостоятелни обекти в сградата според гласните доказателства и броя им отразен в СГКК , липсват категорични
доказателства относно притежаваната от всеки собственик площ и съответните и
идеални части от общите части на сградата, според които биха се изчислявали
разходите за извършени ремонти на общите части, както според чл. 41 от ЗС, така
и според ЗУЕС. Простите аритметични изчисления показват, че общата квадратура
на сградата не може да е от 203 кв.м., тъй като само имотите на страните и на
св.И.са общо 217 кв.м. Тоест, при липсата на категорични писмени доказателства,
не може да се определи дали стойността на сумата, посочена в записа на заповед
и дължима от ответницата съобразно притежаваните от нея общи части отговаря на
действително дължимата. Не се приложиха от ответницата доказателства, подкрепящи
това и възражение, поради което същото е неоснователно. По отношение
възражението направено ответницата за некачествен ремонт: св.Н. заяви, че
поради некачественото извършване на
ремонта по фасадата на сградата и по част от стените на тяхното жилище има теч.
Показанията на св. Н. -дъщеря на ответницата могат да бъдат кредитирани поне
частично, доколкото се подкрепят от показанията на независимия св.И., който сподели за изказани от ответницата
притеснения относно качеството на ремонта на улуците. Въпреки това възражението
не може да доведе сам по себе си до основателност на направеното оспорване на
вземането, доколкото ответницата не твърди и не ангажира доказателства да е
поискала отстраняване на недостатъците в подходящ срок без заплащане / улуците влизат в цената на ремонта,
според св.И./, или да е поискала
съответно намаляване на дължащото се за ремонта възнаграждение, според
разпоредбите на чл. 265 от ЗЗД. Напротив, според св.И., чиито показания съдът кредитира като
безпристрастни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства, тя се е съгласила с представената от ищеца сума и е подписала
записа на заповед. Що се отнася до
възражението относно несъответстващата на частта на ответницата от общите части
на сградата стойност на ремонта, съображения бяха изложени по-горе. Съобразно
разпределената доказателствена тежест ответницата следваше пълно и главно да установи колко дължи
съобразно притежаваните от нея ид.части от общите части на сградата, но
доказателства в тази насока не се ангажираха. В тази връзка неоснователно
е възражението относно стойността на целия ремонт съотнесена
към припадащата ѝ се част. От друга страна, ищецът въведе каузално
правоотношение свързано с постигнат
договор за спогодба между страните, по силата на който ответницата се е
съгласила да заплати сума, представляваща разходи по ремонта, за което е
подписала запис на заповед. Личните
обяснения на ищеца, с които той изложи фактически твърдения свързани с
подписана от ответницата запис на заповед на стойност 2675 лева се подкрепят от
показанията на св.И., който ги потвърди.
Свидетелят обясни, че страните са се съгласили с разходите направени за ремонта
платени от ищеца, а ответницата е
подписала документ за сумата от 2600 лева, която да заплати на ищеца.
/разликата между цитираните стойности не е голяма и не следва да се има предвид
с оглед изминалия период от време/. Както няколко пъти бе споменато съдът кредитира
показанията на този свидетел, който не е пряко заинтересован от изхода на
делото, бил е очевидец на договорките, постигнати между страните и на поемането
на задължението от страна на ответницата. Показанията му кореспондират с
останалия приобщен по делото доказателствен материал и подкрепят изявленията на
ищеца в тази насока. Ищецът направи
признание на неизгоден за него факт, именно, че ответницата му е заплатила 100
лева, след като е подписала записа на заповед. След това плащане ищецът написал процесния запис на заповед за сума
по-малка със сто лева , а ответницата подписала с уверение, че ще се издължи. Съвкупната
преценка и анализ на събрания доказателствен материал води съда до извода, че
ответникът не доказа по реда на чл.154 от ГПК основателност на релевираните от
него възражения, обуславящи отричаното
от него право. Обратно, ищецът доказа съществуването на твърдяното от него каузално правоотношение, по повод
което ответницата се е задължила по процесния запис на заповед, за да гарантира
едно възникнало задължение в полза на ищеца. Предвид изложените съображения
иска по чл. 422 от ГПК следва да се уважи, като се приеме за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 2579 лева
главница по запис на заповед, издаден на 22.06.2018 г. с падеж 1.12.2018 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 3.12 2018 г.- подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 3709/2018 г. до
окончателното изплащане.
По
разноските :
При този изход на делото на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски възлизащи на 400,12 лева, от които заплатена ДТ
от 50,12 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лева. С решението по установителния иск
съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските и в
заповедното производство, съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от
18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС. На основание чл.78, ал.1
от ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 251,58 лева разноски направени в заповедното
производство за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Р.М.Н. с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ
на Х.С.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 2579 /
две хиляди петстотин седемдесет и девет лева/
главница по запис на заповед издаден на 22.06.2018 г. с падеж 1.12.2018
г., ведно със законна лихва върху главницата от 3.12 2018 г.- подаване на
заявлението по ч.гр.д.№ 3709/2018 г. , до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Р.М.Н. с ЕГН ********** ***
да заплати на Х.С.Я. с ЕГН ********** *** сумата от 400,12 /четиристотин лева и 12 ст./ разноски направени в исковото производство и
сумата от 251,58 /двеста петдесет и един лева и 58 ст./ разноски, направени в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски
Окръжен съд , чрез Районен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
След
влизане в сила на решението препис от него да се приложи по ч.гр.д. № 3709/2018
г. на ВТРС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: