Р Е Ш Е Н И Е
№
106 26.03.2020г. гр.Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на
двадесети февруари две хиляди и двадесета
година
в
публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Берберова-Георгиева
Секретар:
Мая Деянова
като
разгледа докладваното от съдия Берберова-Георгиева
административно
наказателно дело № 53 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
повод жалбата на С.Г.Г. с ЕГН **********,*** и съдебен адрес:*** /чрез
адв.В.П.от АК-Бургас/ против Наказателно постановление № 19-0304-003363
от 10.01.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, с което на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на
жалбоподателя Г. са наложени административни наказания – глоба в размер на 300
/триста/ лева и 6 /шест/ месеца лишаване от право да управлява МПС, за административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Моли се съдът да отмени атакуваното наказателно постановление,
като незаконосъобразно.
В съдебно
заседание, жалбоподателят Г. се явява лично и с процесуалния си представител, и
поддържа жалбата. Ангажира гласни доказателства.
За РУ на МВР-гр.Несебър,
в съдебно заседание представител не се явява. Представя писмени и ангажират гласни
доказателства.
Съдът намира, че жалбата е подадена в
срок, пред надлежната инстанция от лице, което има правен интерес и съдържа
изискуемите по закон реквизити, поради което е процесуално допустима.
Като взе предвид
исканията на жалбоподателя, събрания по делото доказателствен материал и като
съобрази закона, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На 25.11.2019г., около 17.00 часа, в КК
Слънчев бряг, на главната алея до бензиностанция „П.“, органите по КАТ спрели
за проверка движещия се в посока гр.Несебър лек автомобил „Р.Л.“ с рег.№ ****,
собственост на Т.Е.Т.от гр.Несебър, управлявано от жалбоподателя С.Г.Г.. При
извършената проверка било установено, че управляваният от водача Г. автомобил е
с прекратена регистрация, тъй като в двумесечния срок от придобиването му,
собственикът му не е изпълнил задължението си да регистрира превозното
средство. За така констатираното нарушение, на водача Г. бил съставен АУАН, въз
основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят Г., който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция.
Съдът в
контекста на правомощията си по съдебния контрол, след като провери изцяло и
служебно съставения акт за установяване на административно нарушение и
обжалваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа
обстановка се потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на актосъставителя М.Х. – мл.автоконтрольор при РУ на
МВР-Несебър, присъствал при установяване на нарушението. Същият в съдебно
заседание сочи, че при извършената проверка на талона за регистрация на
процесния автомобил - част втора установил, че собственик на същия е Т.Т..
Автомобилът имал регистрационни табели, но при въвеждане на данните на същия в служебния
таблет, акт.Х. установил, че е с прекратена регистрация.
Показанията на акт.Х. се потвърждават изцяло от тези на водения от страна
на жалбоподателя свидетел Т.Т.. Същият установява пред съда, че е закупил процесния
автомобил с цел препродажба. След закупуването му обаче, същият не спазил
двумесечния срок за пререгистрация на моторното превозно средство, съгласно
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Независимо от това, поради постигната договореност с
жалбоподателя за продажба на автомобила, същият Т. предоставил автомобила за
ползване на Г., ведно с всички документи – договор за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, документ за извършен технически преглед, талон за регистрация
на автомобила – част І и част ІІ, както и копия от договора за покупко-продажба
на същия от Т.. При предаване на документите на жалбоподателя, същият бил
наясно, че за да бъде прехвърлена собствеността на автомобила на негово име
преди това същият следвало да бъде регистриран на името на продавача – Т.Т..
Такава обаче не била извършена в законоустановения срок.
Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения при
съставянето на акта за установяване на административното нарушение, съответно
при издаване на атакуваното наказателно постановление. Събраните по
делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме, че на процесната дата – 25.11.2019г.,
жалбоподателят Г. безспорно е управлявал автомобил, който е бил с прекратена
регистрация, с което е нарушил визираната в наказателното постановление
разпоредба на чл.140, ал.1 от ЗДвП, поради което е бил
законосъобразно санкциониран.
Съдът намира за
неотносими изложените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи за
незнанието на Г., че управлявания от него автомобил е дерегистриран. От данните
по делото се установява, че жалбоподателят е бил наясно, че автомобилът не е
пререгистриран от собственика му Т.Т., но въпреки това е управлявал същия, с
което сам се е поставил в неблагоприятното положение да бъде санкциониран при
установяване на това обстоятелство от органите на КАТ.
Неоснователни са
и изложените от процесуалния представител на жалбоподателя възражения за
допуснато съществено нарушенио на администратвно-производствените правила,
изразяващо се в несъответствие между посочената за нарушена в акта разпоредба
на чл.143, ал.15 от ЗДвП и отразената в НП такава – чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Безспорно в случая жалбоподателят е нарушил императивната разпоредба на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, съгласно която по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. От обстоятелствената
част на акта безспорно се установява, че жалбоподателят е управлявал МПС, което
е било с прекратена регистрация към момента на проверката, поради което същият е
бил наясно за какво нарушение е бил санкциониран. С оглед на това, съдът счита,
че не е било нарушено правото му на защита.
Що се отнася до наложените на
жалбоподателя Г. административни наказания, съдът като взе предвид, че лишаването
от право да управлява МПС за срок от 6 мсеца е определено в предвидения от
закона минимум, счита, че и наложената глоба следва да се намали до минималния
размер от 200 лева. По този начин, съдът счита, че същите напълно съответстват
на характера и степента на обществена опасност на установеното административно
нарушение и на личността на дееца, и в максимална степен биха способствали за
постигане целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0304-003363 от
10.01.2020г. на Началник Сектор към ОДМВР-Бургас, РУ-Несебър, в частта му, с която на основание чл.175,
ал.3, предл.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на С.Г.Г. с ЕГН **********,***
и съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П.от АК-Бургас/ е наложено
административно наказание – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за административно нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП, като НАМАЛЯВА наказанието на 200
/двеста/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното
постановление в останалата му част, с
която на основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на С.Г.Г. с ЕГН **********,***
и съдебен адрес:*** /чрез адв.В.П.от АК-Бургас/, е наложено кумулативно административно наказание 6 /шест/ месеца лишаване
от право да управлява МПС, за
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд-гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: