№ 1181
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Елизабет П.
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20231000501905 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №2176/28.04.2023 г. по гр. д. № 7966/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, е осъдено ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ АД, ЕИК *********, да заплати на П. С. П., ЕГН **********, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 27.10.2020 г.,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от
02.02.2021 г. до окончателното изплащане.
Посоченото решение е обжалвано изцяло от ответника в
първоинстанционното производство - ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, действащ чрез процесуалния си представител. Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие
със събраните доказателства. Поддържа се, че СГС неправилно е приел, че е
налице виновно и противоправно поведение на застрахования при ответника
водач. Заявява се, че в разглеждания случай липсва причинно – следствена
връзка между деликта и претърпените неимуществени вреди. Твърди се, че
първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на
обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното
ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Оспорва се изводът на СГС, че не е
1
налице съпричиняване от страна на пострадалата. Моли се решението да бъде
отменено, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди да бъде изцяло отхвърлен. Прави се искане да се
присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в
първоинстанционното производство – П. С. П., действаща чрез процесуалния
си представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се
решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във
въззивното производство разноски.
В установения от закона срок, въззиваемият и евентуален ответник в
първоинстанционното производство – ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, действащ чрез
процесуалния си представител, е депозирал отговор. С него се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли се решението да бъде
потвърдено. Претендира се присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирана страна в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:
Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1
ЗЗД срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД, а при условията на
евентуалност и срещу ЗК „ЛЕВ ИНС" АД.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
2
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
В първоинстанционното производство е прието за безспорно
установено, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по отношение на ответника ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс
Груп" АД, и лек автомобил марка „Опел" модел „Комбо" с рег.№ ******** по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", обективирано в
застрахователна полица № BG/03/120000006107 от 02.01.2020 г., валидна до
01.01.2021 г. Прието е също за безспорно установено и наличие към датата на
ПТП на валидно застрахователно правоотношение по отношение на ЗК „ЛЕВ
ИНС" АД и лек автомобил марка „Рено", модел „Меган", рег.№ ******* ,по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност", обективирано в
застрахователна полица № BG/22/119003547952 от 30.12.2019 г., валидна до
29.12.2020 г.
Спорът в настоящото въззивно производство се съсредоточава върху
механизма на настъпването на ПТП, наличието на виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Опел Комбо” - В. Н. обстоятелствата,
наличието на причинно - следствената връзка между деликта и претърпените
неимуществени вреди, дали първоинстанционният съд правилно е приложил
критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при
определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата
степен, ако е налице такова.
От приетите в първоинстанционното производство като доказателства -
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № К-543/27.10.2020 г.,
АУАН № 413119/27.10.2020 г. на Отдел ПП при СДВР, наказателно
постановление № 20-4332-020395/17.11.2020 г. срещу водача В. Е. Н. се
установява, че на 27.10.2020 г. около 6,23 ч., на регулираното със светофарна
уредба кръстовище, образувано от бул. „Константин Величков" и бул.
„Александър Стамболийски" е станало ПТП между лек автомобил марка
„Опел" модел „Комбо" с рег.№ ********, движещ се в посока от бул.
„Сливница“ към бул. „Възкресение", управляван от В. Е. Н., и лек автомобил
марка „Рено", модел „Меган", рег.№ *******, по бул. „Александър
Стамболийски", с посока на движение от ул. „Вардар" към бул. „Инж. Иван
Иванов". Според посочените документи причината за катастрофата е
поведението на водача на л. а. „Опел Комбо“ със специален режим -
навлизането в кръстовището на червен светофарен сигнал, което е довело и до
удара с навлизащия към този момент на зелен сигнал л. а. „Рено Меган“.
Отразено е също, че в резултат на катастрофата, е пострадала П. С. П., возеща
се като пътник в автомобила със специален режим - л. а. „Опел Комбо“, която
е получила увреждания.
3
От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и
неоспорена от страните, автотехническа експертиза (включваща
първоначално и допълнително заключение), както и от свидетелските
показания на свидетеля В. Е. Н., който обосновано са кредитирани, се
установява, че на посочените дата и час специален автомобил /линейка/ марка
„Опел” модел „Комбо”, рег. № ********, с водач В. Е. Н. се движи в София, в
лявата лента на бул. „Константин Величков”, с посока от бул. „Сливница”
към бул. „Възкресение”. На кръстовището с бул. „Александър Стамболийски”
навлиза на червен сигнал на светофарната уредба. В същото време в
кръстовището на зелен сигнал за посоката си на движение навлиза лек
автомобил марка „Рено” модел „Меган”, рег. № *******, с водач Л. М. С..
Автомобилът се движи в дясна лента по бул. „Александър Стамболийски”, с
посока от ул. ”Вардар” към бул. „Инж. Иван Иванов”. Последвал удар между
двата автомобила. Ударът настъпва между дясната странична част на
автомобила „Опел Комбо” и предна челна част на лекия автомобил „Рено
Меган”. Водачът на линейката е могъл да възприеме другия лек автомобил в
момент, когато се е намирал от мястото на удара на разстояние около 25 м.
Опасната зона за спиране на линейката в конкретната пътна обстановка е била
32 м. При сравнение на опасната зона за спиране /32 м./ с разстоянието, от
което водачът на линейката е могъл да възприеме лекия автомобил Рено
Меган - 25 м., е направен изводът, че водачът на линейката В. Н. не е могъл да
предотврати удара от техническа гледна точка при скорост на движение 50
км/ч, а скорост на движение около и под 40 км/ч би му дала възможност за
това. Вследствие на удара е пострадала возещата се в линейката на предна
дясна седалка на линейката пътничка П. С. П.. При инициалния удар тялото й
е залитнало надясно, а след удара в дясната вътрешна странична част на
линейката, то се е преместило наляво. Специалният автомобил „Опел Комбо”,
рег. № ********, на предните две седалки е оборудван фабрично с
триточкови инерционни колани.
Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, приета в
първоинстанционното производство, в резултат на процесното ПТП П. П. е
получила следните травматични увреждания: контузия в областта на дясната
мишница, което реализира медикобиологичния признак разстройство на
здравето неопасно за живота; счупване на III-то, V-то, VI-то и VII-то, ребра
вдясно с последващ малък плеврален излив, реализиращи медикобиологичния
признак трайно затруднение в движението на снагата за повече от 30 дни.
Описаните травматични увреждания са в резултат на действието на твърд тъп
предмет по механизма на удар с или върху такъв и напълно отговарят да са
получени от катастрофата. Те са й причинили болки и страдания за период от
около 2 месеца, като за първия месец те са били с интензивен характер. Към
момента на прегледа от вещото лице движенията в дясната раменна става -
активни и пасивни, се извършват в пълен обем, като пострадалата изпитва
болка в крайните степени за абдукция и аддукция. Перспективата за в бъдеще
е добра, като не се очакват усложнения в резултат на получените при ПТП-то
4
травматични увреди. При извършения преглед ищцата съобщава, че все още
има болки в областта на дясното рамо, а сутрин трудно го раздвижва.
Понякога има болки в дясната гръдна половина при натоварване и промяна на
времето. Ищцата е била без поставен предпазен колан. Поради механизма на
самото ПТП - страничен удар, липсата на странична въздушна възглавница в
оборудването на линейката, е направен извод, че травматичните увреди,
получени при ищцата с и без поставен предпазен колан биха били
съизмерими.
При обсъждане на авто-техническата експертиза и съдебно-медицинска
експертиза настоящият съдебен състав възприема изцяло направените
доказателствени (фактически) изводи, тъй като те са изготвени след преценка
на всички събрани по делото доказателства, като са отговорили подробно на
всички поставени релевантни въпроси. Ето защо въззивният съд кредитира
също обсъдените експертизи.
От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното
производство свидетелка И. И. И., която е нейна дъщеря, се установява, че
когато видяла майка си на 27.10.2020 г., същата не била в добро здравословно
състояние. Виждали се синини по ребрата, трудно поемала въздух, не можела
да сяда, да ляга, не можела да става. Трябвало дъщеря й да й помага да се
къпе и преоблича, защото в дясната част движенията й били ограничени от
болката. Това продължило около три месеца. След прегледи лекарите
установили три счупени ребра и нараняване около гръдния кош. Счупените
ребра предизвиквали затрудненото дишане. Ходели често на лекар, за да няма
последващ излив. Най - силните болки били първия месец, тогава не можела
да става сама, след това се стремели да не вдига тежко.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетеля, тъй
като, преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, потвърждават
се и от останалите събрани по делото доказателства, като субективните
възприятия за последиците върху психиката на ищцата и изживените от нея
болки и страдания са непосредствени.
От установените по делото фактически обстоятелства се изяснява по
безспорен начин механизмът на настъпването на процесното ПТП и
наличието на причинно - следствената връзка между него и получените
увреждания на пострадалата, довели до претърпените неимуществени вреди.
В тази насока възраженията за недоказаност на въззивника са бланкетни и
напълно неоснователни.
Относно наличието на виновно и противоправно поведение на водача на
лек автомобил „Опел Комбо” - В. Н. следва да бъде посочено следното:
Обстоятелствата, че лек автомобил „Опел Комбо” е със специален
режим на движение (линейка) и че към момента на настъпване на ПТП
същият се е движел с пуснати аварийни светлини, сирена и буркан, сами по
себе си не могат да изключат задълженията на неговия водач да спазва
5
правилата за движение по пътищата. В този смисъл е практиката на ВКС,
обективирана например в решение № 57 от 30.06.2020 г. по т. д. № 488/2019 г.
на II т. о., определение № 494 от 28.06.2012 г. по т. д. № 205/2019 г. на II т. о.
и др., която напълно се споделя от настоящия съдебен състав. В разглеждания
случай се установява, че водачът на линейката е навлязъл в кръстовището на
червен сигнал, обстоятелството, че се е движил с включена сигнализация -
специален звуков сигнал и светлинен сигнал с проблясваща синя и/или
червена светлина, не го освобождава от задължението му да управлява
автомобила по безопасен начин, като избягва пътнотранспортни
произшествия. По делото няма данни, нито твърдения, че другият участник в
ПТП – водачът на л. а. „Рено Меган", не е осигурил предимство на линейката
и че въобще е могъл да реагира по някакъв начин, за да избегне настъпването
на процесното ПТП. В конкретния случай не е изпълнено задължението
на водача на МПС със специален режим на движение, който може да
преминава на забраняващ сигнал на светофара, след като намали
скоростта достатъчно, за да извърши това по безопасен начин (по
аргумент от чл. 92 ЗДвП и чл. 159 ППЗДвП). Създадена е опасност за другите
участници в движението, след като линейката преминава през кръстовище на
червен сигнал на светофара и без видимост върху цялото пътно платно,
нейният водач е следвало да намали скоростта до предели да спре, за да
предотврати сблъсъка с идващ отдясно автомобил. Регламентираното в чл.
92, ал. 1, т. 1 ЗДвП предимство на водача на МПС, ползващо специален
режим на движение, не е безусловно, а то е предпоставено от задължението за
управление по безопасен начин. Последното е изрично уредено, не само в
предходно цитираната разпоредба, но и в ал. 2 на чл. 92 ЗДвП. Освен това в
разглеждания случай, дори да се допусне, че за настъпване на процесното
ПТП, известно съпричиняване е извършено и от водача на л. а. „Рено Меган",
то това не води до неоснователност на предявения иск, а дава възможност на
ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД да предяви претенции
към ЗК „ЛЕВ ИНС" АД за част от дължимото на П. С. П. застрахователно
обезщетение.
Относно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата:
За да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото
обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение и да бъде доказан по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване от страната, която го е
въвела. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото
настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2
ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите
не биха настъпили или биха били в по-малък обем. Определянето на степента
6
на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с
това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения,
довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен
действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на
пътното произшествие В този смисъл е съдебната практика, обективирана в
решение № 169 от 02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ВКС, II т. о., решение
№ 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, I т. о., решение № 117 от
8.07.2014 г. по т. д. № 3540/2013 г. на ВКС, I т. о., решение № 118 от
27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о. и др. Същевременно само
обстоятелството, че пострадалият при ПТП пътник е пътувал в лек
автомобил, и че не е ползвал предпазен колан не е достатъчно, за да се
приложи разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тези случаи намаляването на
обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако
са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или
биха били в по-малък обем, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан. Тежестта за установяване на тези обстоятелства е
върху страната, която твърди, че е налице съпричиняване.
В разглеждания случай безспорно е, че пострадалата е пътувала по
време на процесното ПТП без поставен предпазен колан, при положение че
предните седалки на процесния лек автомобил са били оборудвани с
триточков предпазен колан. По категоричен начин е доказано, че с оглед
механизма на произшествиетои естеството и тежестта на телесните
увреждания, поставен предпазен колан не би бил ефективен за
предотвратяването им или за получаването на по-леки увреждания. В тази
насока въззивният съд кредитира изцяло категоричното заключение на
съдебно-медицинската експертиза. Заключението и допуска възможност
травмата, да е настъпила и при поставен предпазен колан. Ето защо в случая
според въззивния съд за настъпването на претърпяното от пострадалата
увреждане, не е допринесло нейното противоправно поведение - нарушението
чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Предвид това обоснован е изводът на
първоинстанционния съд, че нарушението на чл. 137а ЗДвП обективно не се
намира в причинно-следствена връзка с вредните последици и не е налице
основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Относно размера на дължимото обезщетение:
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – втората половина на 2020 г., както и високият
нормативно определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени
вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
7
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма).
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост
от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за
причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 26 000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл.
492, т. 1 КЗ. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания.
Заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага,
чрез които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да
бъдат потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му
болки и страдания. В този смисъл съобразно обществено-икономическите
условия в страната към момента на настъпване на процесното
застрахователно събитие – втората половина на 2020 г., и наложилите се
морални норми в обществото, самият механизъм на причиняване на
увреждането; респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания
(контузия на гръден кош в дясно, счупване на трето ребро по задна мишнична
линия; счупване на трето ребро в дясно с оскъден десностранен плеврален
излив и счупване на 6-то, 7-мо и 8-то ребро по предна мишнична линия), на
пострадалата на възраст - 55 години при настъпване на процесното
застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема, че
заместващото обезщетение за преживените от ищцата болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 26 000 лв.
Апелативният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 26 000 лв. Тъй като правният извод, до
който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено.
8
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата - ищца следва да се
присъдят сторените разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273
ГПК поради неоснователната въззивна жалба на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД. Също така разноски се дължат на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК вр. с чл. 273 ГПК и на евентуалния ответник в
първоинстанционното производство и въззиваем в настоящото. Въззивният
съд определя дължимите разноски в минималните размери за адвокатски
възнаграждения съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и вземайки предвид действителната правна и
фактическа сложност на делото.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №2176/28.04.2023 г. по гр. д. №
7966/2021 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК, чл. 38, ал. 2
ЗА във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от НМРАВ, ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв. В. О., САК,
съдебен адрес: София, ул. “Цар Самуил“ № 38, партер, ап. 2, сумата от 1 572
лв. с ДДС – за осъществено безплатно процесуално представителство във
въззивното производство на П. С. П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ АД, ЕИК *********, да заплати
на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата от 540 лева – юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9