О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 38
гр.Кюстендил, 24.01.2022год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Административен съдия: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 420 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството по
делото е образувано по жалба на „О.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ***, представлявано от изпълнителния директор К.М.., чрез
юрисконсулт Х. И., срещу писмо (акт по терминологията на жалбоподателя)
с изх. № 26-00-980/18.11.2021г. на главния архитект на Община Кюстендил. Релевирани са основанията по чл.146, т.1-т.5
от АПК. Прави искане за отмяна на оспорения акт.
С жалбата е
предявен и иск на
основание чл.128, ал.2 от АПК, за
признаване за установено, че „О.м.“ АД има право да строи въз основа на издадените Разрешения за строеж
с №№ 4/09.01.2004г., 5/09.01.2004г., 6/09.01.2004г., 26/21.02.2005г., 20/22.02.2006г., 250/18.12.2006г. и 87/17.05.2007г.
Съдът, при служебна проверка по реда на чл.158 вр. с
чл.150 и чл.151 от АПК, е констатирал, че жалбата е нередовна и с разпореждане
№ 8/05.01.2022г. е оставил същата без движение, като е дал следните указания на
подателя: да представи
жалбата в цялост; да представи доказателства за упълномощаване на
юрисконсулт Х. И. или жалбата да се подпише от лице, представляващо търговското
дружество; да внесе държавна такса в
размер на 50,00лв. по сметката на
Административен съд - Кюстендил - № BG 71BUIN 7003 31 77
897826 в търговска банка “Алианц Банк
България” АД, БЦ- Кюстендил, като представи вносна бележка по делото; да посочи
надлежен ответник по предявения иск.
Извън горното, от
страните са искани доказателства относно датата и начина на изпращане
/получаване на жалбата.
Във връзка с
указанията на съда и в предоставения срок,
жалбоподателят чрез юрк. И., е подал молба с вх. № 233/17.01.2022г., към
която е приложил пълномощно за процесуално представителство по делото на „О.м.“
АД, преводно нареждане за заплащане на
държавна такса по оспорването и предявената жалба в цялост. В молбата се сочи, че ответници по предявения иск са Община
Кюстендил и главният архитект на Община Кюстендил, както и че жалбата, въз
основа на която е образувано делото, е
изпратена по пощата до административния
орган с обратна разписка с идентификатор **********, която е приложена.
В съответствие с
указанията на съда с разпореждането от 05.01.2022г., главният архитект на
Община Кюстендил с писмо изх. №
26-00-980/10.01.2022г. е изпратил административната преписка във връзка с
оспореното писмо.
Съдът, въз основа на
представените от страните документи, установява следното от фактическа страна:
На търговско дружество
„Овергаз инк“ АД / чийто
правоприемник е „О.м.“ АД/ са
издадени Разрешения за строеж с №№
4/09.01.2004г., 5/09.01.2004г., 6/09.01.2004г., 26/21.02.2005г., 20/22.02.2006г., 250/18.12.2006г. и
87/17.05.2007г., за строеж на обект „Газификация на гр. Кюстендил“, подобект
„Разпределителни газопроводи и отклонения до консуматори“ на територията
на гр. Кюстендил, като за разрешеното
строителство са съставени протоколи за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и е издадено Разрешително № 7/14.07.2021г. за разкопаване на тротоарна и асфалтова
настилка в гр. Кюстендил.
Със заявление вх.
№26-00-979/15.10.2021г. с адресат главния архитект на Община Кюстендил,
жалбоподателят иска на осн. чл.175, ал.2 от ЗУТ и чл.8, ал.3 от Наредба
№ 3 от 31 юли 2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, да се завери предадената екзекутивна документация, отразяващи
несъществени отклонения от одобрен проект за строеж „Газификация на гр.
Кюстендил“. Следва писмо изх. № 26-00-979/20.10.2021г. на главния архитект на
Община Кюстендил, с което отказва да завери представената екзекутивна
документация поради това, че издадените Разрешения за строеж с №№ 4/09.01.2004г.,
5/09.01.2004г., 6/09.01.2004г., 26/21.02.2005г., 20/22.02.2006г., 250/18.12.2006г. и
87/17.05.2007г. са загубили
правно действие съгласно чл.153 от ЗУТ. Писмото е съобщено на дружеството на 22.10.2021г. На съда е служебно известно, че писмото е
оспорено от „О.м.“ АД и по жалбата е образувано адм. дело № 204/2021г., което е
прекратено поради нередовности на жалбата с влязло в сила определение № 405/23.07.2021г.
Оспореното по делото
писмо изх. № 26-00-980/18.11.2021г. на главния архитект на Община Кюстендил е
във връзка със заявление вх.
№26-00-979/15.10.2021г. и със
заявление вх. №26-00-980/15.10.2021г.
Последното е с адресат главния архитект на Община Кюстендил, като
жалбоподателят иска на осн. чл.54а, ал.3 от ЗКИР да бъдат
нанесени в действащия кадастрален план данните за новоизградения обект
„Газификация на гр. Кюстендил“ и да му бъде издадено удостоверение по чл.54а,
ал.3 от ЗКИР за този обект. С издаденото
писмо изх. № 26-00-980/18.11.2021г., органът сочи произнасянето си по подадените от
молителя заявления с предходното
писмо изх. № 26-00-979/20.10.2021г., както и че отказва да завери представената екзекутивна
документация и да издаде удостоверение
по чл.54а, ал.3 от ЗКИР за обекта „Газификация на гр. Кюстендил“ поради това,
че съгласно чл.153 от ЗУТ издадените разрешения за строеж са загубили правно
действие. Видно от приложеното по преписката известие за доставяне, издаденото
писмо е съобщено на жалбоподателя на 22.11.2021г. , а от приложената с молбата на юрк Христова обратна разписка с
идентификатор ********** се установява, че жалбата е изпратена на 22.12.2021г.
Анализът на
изложените фактически обстоятелства, сочи на следните правни изводи:
Предявената жалба
срещу писмо изх. № 26-00-980/18.11.2021г., издадено от главния архитект на
Община Кюстендил, както и евентуално предявения иск с правно основание чл.128,
ал.2 от АПК, са процесуално недопустими. Съображенията са следните:
Предметът на оспорване няма характер на индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.1-4 от АПК. Волеизявлението на главния архитект, материализирано в писмо изх. № 26-00-980/18.11.2021г., с което е отказал да завери /подпечата/ екзекутивната документация не е волеизявление на административен орган, с което се създават права или законни интереси и не влече след себе си правни последици. По смисъла на чл. 175, ал. 1, 2 и 5 във връзка с чл. 154, ал. 2 и 3 от ЗУТ екзекутивната документация отразява само несъществените отклонения от строителните книжа на реализирания строеж. Изготвянето, предаването и подпечатването на екзекутивната документация от главния архитект на общината е част от процедурата по завършване на строежа и разрешаване на ползването му, т.е. акт по чл.21, ал.5 от АПК. Обстоятелството дали главният архитект ще приеме екзекутива или не, дали ще постави печат или не, не влече след себе си самостоятелни правни последици. Визираната процедура, в зависимост от категорията на строежа, приключва с разрешение за ползване на обекта или с удостоверение за въвеждане в експлоатация, респективно с отказ да бъдат издадени тези актове. Именно това са крайните административни актове и за засегнатите лица би възникнало право да ги обжалват пред съда. В този смисъл е и трайно установената практика на Върховния административен съд /Определение № 13183 от 22.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12165/2021 г., II о., Определение № 991 от 26.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 625/2010 г., II о., Определение № 12033 от 29.11.2007 г. на ВАС по адм. д. № 10788/2007 г., II о. и др./.
Идентични са констатациите за отсъствие на характеристики на индивидуален административен акт на оспореното писмо и в частта, с която органът отказва на жалбоподателя да му бъде издадено удостоверение по чл.54а, ал.3 от ЗКИР за процесния обект. По аргумент от сочената разпоредба, преценката за това дали са изпълнени предвидените в нея изисквания се извършава при оспорване на крайният акт в процедурата по чл.177 от ЗУТ - разрешението за ползване или удостоверението за въвеждане в експлоатация или отказът да бъдат издадени тези актове.
По изложените доводи съдът счита, че оспореното писмо не е акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Налице е основанието за недопустимост на жалбата по чл.159, т.1 от АПК, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а производството по делото – да се прекрати.
Извън горното, допълнителен аргумент за недопустимост на оспорването е, че същото е просрочено. Видно от представените от страните доказателства, писмото на органа е съобщено на жалбоподателя на 22.11.2021г. , а жалбата е изпратена по пощата на 22.12.2021г., т.е. след изтичане на преклузивния срок за съдебно оспорване по чл.149, ал.1 от АПК. Налице е основанието за недопустимост по чл.159, т.5 от АПК.
Процесуално недопустим е и предявеният при условията на евентуалност, иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК. В представената в цялост жалба, в която е инкорпориран същият, формулираните от ищеца петитуми се различават, но е видно, че се иска от съда да признае за установено по отношение на Община Кюстендил и главния архитект на Община Кюстендил, че „О.м.“ АД има право да строи въз основа на издадените Разрешения за строеж с №№ 4/09.01.2004г., 5/09.01.2004г., 6/09.01.2004г., 26/21.02.2005г., 20/22.02.2006г., 250/18.12.2006г. и 87/17.05.2007г., които не са изгубили правното си действие.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.2 от АПК, на което основание е предявен иска, всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. За да е допустим искът по чл.128, ал.2 от АПК е необходимо наличието на следните предпоставки, които са дадени кумулативно: установяване на съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, правен интерес от установяване на същото и липсата на друг ред за защита. Липсата на която и да е от тези предпоставки е основание за недопустимост на предявения иск.
В случая съдът счита, че за ищеца съществува друг ред за защита, а именно да оспорва отказ да бъдат издадени разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация на процесния строеж, реализиран въз основа на цитираните разрешения за строеж. В производството по съдебно оспорване на такъв отказ ще се установи дали разрешенията за строеж са загубили правното си действие или не. Следва правният извод за недопустимост на предявения иск и за прекратяване на съдебното производство в тази му част / вж. Определение № 11111 от 03.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10325/2021 г., II о., постановено по сходна хипотеза/.
Допълнително
основание за недопустимост на иска е предявяването му срещу ненадлежен
ответник, какъвто е главният архитект на Община Кюстендил. Ответник по иск с правно основание чл.128, ал.2 АПК е юридическото лице, спрямо което ищецът иска да
установи свое административно право или правоотношение, каквото процесуално
качество безспорно няма главният
архитект на общината. Сочената в молбата на ищеца разпоредба на чл.27, ал.2 от ГПК, в случая е
неотносима.
Водим от изложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „О.м.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, срещу писмо с изх. № 26-00-980/18.11.2021г. на главния архитект на Община Кюстендил.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от „О.м.“ АД иск с правно основание чл.128, ал.2 от АПК, за признаване за установено по отношение на Община Кюстендил и главния архитект на Община Кюстендил, че дружеството има право да строи въз основа на издадените Разрешения за строеж с №№ 4/09.01.2004г., 5/09.01.2004г., 6/09.01.2004г., 26/21.02.2005г., 20/22.02.2006г., 250/18.12.2006г. и 87/17.05.2007г., които не са изгубили правното си действие.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.
Административен съдия: