МОТИВИ
Към Присъда 220 от 19.09.2017г. постановена по НОХД
№461/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд
Бургаска
окръжна прокуратура е внесла в съда обвинителен акт срещу Б.А.Я., роден на *** ***
българин, български гражданин, неженен със средно образование, безработен,
неосъждан ЕГН ********** за това,че на
03.09.2015г., по второкласен път II - 73 Ришки проход, км 71, в посока от с.Л. към с.П., общ.С., обл.Бургас, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил “***********” с рег.№ **********, нарушил правилата за движение: Управлявал МПС със
скорост 101 км ч. с което нарушил чл. 21 ал.2 ЗДвП вр. като пътя е обозначен
със знак „В-26” указващ движение със скорост 70 км.ч, и по непредпазливост
причинил смъртта на Р. Д. Ч.
с ЕГН ********** ***, като деянието било извършено в пияно състояние- с
концентрация на алкохол в кръвта – 0,52 на хиляда, установено по формулата на
Видмарк- престъпление по чл.343 ал.3, предл.първо, б.”Б” пр.1 вр.чл.342,ал.1,
от НК, вр.чл чл. 21 ал.2 от ЗДвП.
Съдебното производство се
проведе по реда на чл.371 т.1 НПК. С протоколно определение бе одобрено
съгласие на страните при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва
съдържанието на всички протоколи и експертни заключения с изключение на
Съдебномедицинска експертиза №318/2015г. изготвена от вещото лице д-р П.
/л.76-77 от ДП/, която бе изслушана и приета в съдебно заседание.
Представителят на
обвинението в своята пледоария направи
изявление, че не поддържа
обвинението в частта относно квалифициращия признак –„пияно състояние“, който
от събрания доказателствен материал не бил установен по несъмнен и категоричен
начин. Предлага съдът да определи наказание за извършено престъпление по чл.343
ал.1 б.“в“ от НК, като наложи на Я.
лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което да се отложи
на основание чл.66 от НК с изпитателен срок от пет години, както и на основание
чл.343г от НК да му бъде отнето свидетелството за правоуправление за срока на
лишаване от свобода,т.е. за три години. Отчита
наличието на съпричиняване от страна на пострадалата, което обстоятелство
следва да бъде взето предвид при индивидуализация на наказанието.
Повереникът на частните
обвинители изцяло се присъединява към исканото от прокуратурата наказание, като
заявява,че оспорва факта на съпричиняване . Не сочи доводи във връзка с това си
възражение.
Защитата оспорва
обвинението в частта относно квалифициращия признак „пияно състояние“, като
сочи, че от доказателствата по делото,както и от разпита на вещото лице в съдебно заседание не
се установи по несъмнен и категоричен начин наличието на концентрация алкохол в
кръвта на Я.. Моли съда като вземе предвид самопризнанията на
подсъдимия,чистото му съдебно минало и изразеното съжаление да определи
наказание в предвидения законов минимум,което да отложи за определен
изпитателен срок .
Подсъдимият Б.Я.
се признава за виновен ,без частта за пияното състояние,изрзява съжаление и
разкаяние.В последната си дума моли за налагане на условна присъда.
ПО ФАКТИТЕ:
Подсъдимият Б.А.Я.
е правоспособен водач на МПС категории В, М, АМ от 2008 г. Видно от приложена
Справка от КАТ Бургас се установява,че
подсъдимият е допуснал три
нарушения за период от около осем години, две от които незначителни /управление без колан и без
светлини /фиш - като последно нарушение
е през 2012г./ Повече от три години преди настоящия инцидент Я. не е
допускал нарушения на правилата за движение.
Притежава
собствен лек автомобил, който към месец август
2015 г. бил оставен за ремонт в с. С.на
св. П. С. С. от гр. К. , а свидетелят
предоставил на подсъдимия за ползване л.а. „**********“
с ДК№ ********, собственост на Е. Х. М. и З. Х. М..
На 03. 09. 2015
г. Я. и свидетелят С. имали уговорка Б.
Я. да закара л.а. „**********”
с ДК№ ******** в с. С.където
да си вземе ремонтираният автомобил и да върне ******** на
свидетеля С..
На същата дата
около 15 ч. подсъдимият и брат му- св. Б.
А.Я.
се срещнали в центъра на с. К.общ. С. където техен съселянин черпел свои познати за това,
че му се родило дете. По време на разговорите при подсъдимият дошъл друг техен
съселянин който попитал Б.Я. дали ще ходи до с. С.
с лекия автомобил, за да изпрати по него касетка със сливи. Я. обещал да занесе сливите и натоварил касетката в колата, като поканил
брат си да пътува с него. Последният се съгласил и двамата отпътували.
В с. Лозарево
спрели и се срещнали с общ познат, завърнал се от Великобритания. Срещата се
състояла в парка на селото, където подсъдимият употребил 50 мл. алкохолна
мента, след което около 16,30 -16,50 ч. продължили с л.а. към с. С.. Автомобилът управлявал подсъдимият, а св. Б. Я. стоял на
седалката до шофьора.
Движели се по
главен път II-73, км.71 -Ришки проход- прав участък
, като пътя се характеризира с двупосочно движение с по една лента във всяка
посока с ширина 3,60 м., разделени с единична непрекъсната хоризонтална
маркировка, при добра видимост. Видно от писмена справка на Областно пътно
управление -Бургас в лентата в участък 71 км. е налична пътна маркировка- знак
„В-26” ограничаващ скоростта до 70 км. ч. с която маркировка подсъдимият не се
е съобразил. Съгласно заключение на вещото лице по автотехническа експертиза
същият е управлявал МПС със скорост 101 км ч. Точно преди произшествието лекият
автомобил марка **********,
управляван от Я. се разминал с неустановен товарен автомобил с прикачено
полуремарке, движещ се в насрещната лента за движение. Непосредствено след като се разминали с товарния
автомобил подсъдимият възприел по средата
на пътното платно възрастна жена, която
бутала количка и вече е започнала пресичане платното на Б.Я.. Това била
пострадалата Р. Д. Ч.,
на 81 години от с. Л..
Същата бутала детска количка, като поради ширината и височината на товарният
автомобил към момента на започване на
пресичането на насрещната лента, подсъдимият не е имал възможност да възприеме
пострадалата като опасност за движението. Пешеходката се движела, от ляво на
дясно по посока на движение на л. а.“************“ и според възрастта със скорост 0,6 м. секунда и е
можело да бъде възприета от водача на МПС от разстояние 86 м, което е по-
голямо от опасната зона за спиране на МПС от 54 м.,при движение на автомобила с
разрешените 70 км/ч. В момента в който я възприел като опасност за движението,
пострадалата била навлязла на разстояние 2,16 м в пътното му платно.
Подсъдимият незабавно задействал
спирачките. Към този момент, при движение със скорост на пострадалата 0,6 м
сек. същата изминала 5,2 м от началото на движението си и навлязла на разстояние
0,50-0,65 м. от разделителната линия в лентата на движение на л. а. ************, управлявано от
подсъдимият. Подсъдимият с предна лява
част ударил пострадалата в дясната част на тялото. Тялото отхвръкнало върху
капака на л.а в резултат на което се счупило панорамно стъкло пред водача и паднало
пред лявата част на автомобила. В следствие ПТП пострадалата Р. Д. Ч. получила открита фрактура
на дясна китка и дясна бедрена кост, фрактура на тазови кости, охлузвания по
лицето, разкъсване на ставни връзки на шийни прешлени. Подсъдимият и св. Б. Я. веднага слезли от автомобила. Попитали
пострадалата дали е добре и същата отговорила положително. Подсъдимият взел
вода и измил лицето й . По същото време до мястото на произшествието спрял
неустановен л.а. като пътниците извикали „Спешна помощ“ и съобщили за случилото
се в полицията. След което пострадалата била откарана в МБАЛ Бургас, където
починала след около 2 часа от приемането й. Непосредствена причина за смъртта ,
видно от съдебно медицинска експертиза е шийна травма, довела до развитие на
възходящ оток на гръбначния мозък с последващо подтискане на жизненоважни
центрове.
Мястото на
произшествието било посетено от св. П. - мл. автоконтрьолор към
РУ гр. С.. Същият
изпробвал подсъдимия с алкотест дрегер № 7510 ARDN-0066, който
отчел наличие на алкохол в кръвта му 0,60 промила. На водача в 18,13 ч. била
взета кръвна проба за изследване, която отчела 0,29 промила алкохол изследвана
по гахроматографския метод.
Видно от
съдебно-медицинска експертиза, извършена по метода на Видмарк, количеството
алкохол в кръвта на подсъдимия е 0,52 промила.
Съгласно
допълнително заключение на вещо лице по съдебно-автотехническа експертиза ПТП
не би се състояло, ако подсъдимият като водач на МПС е управлявал лекият
автомобил с разрешената за участъка скорост от 70 км , при която опасната зона
за спиране е 54 м., като в същото
време е можел да възприеме пострадалата от 86м., т.е. тя не е попадала в опасната му зона при спазване на
правилата за движение , управлявайки
с разрешената скорост.
Гореизложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства-протокол за оглед на местопроизшествия от 03.09.2015 г.,
/фотоснимки/,/ л. 33-40/ ,обясненията дадени от подсъдимия в хода на съдебното
следствие,показания на свидетелите Б.А.Я., Е.
Г. П., П. С. С., М.А.Ч., /л.47-51л.55-57/Н.Ц.,
Й.А.Ч., договор за покупко- продажба-л. л.52, удостоверение за техническа
изправност и комбинирана застрахователна полица /л.53-54/, акт за смърт,
удостоверение за наследници /л. 109-110/, протокол за доброволно предаване
/л.113/ справка за съдимост/л.95/, писмо от ОПУ - Бургас /л. 106/, протокол за
взета кръв за химическо изследване, съдебно-медицински експертизи /л.59-61
л.76-77/ химическа експертиза-л.66, автотехнически експертизи л. 82- 91; л.98.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От събраният по
делото доказателствен материал се установява по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.343
ал.1 б.“В“ вр.чл.342,ал.1 от НК, вр. чл. 21 ал.2 от ЗДвП. от НК,като на 03.09.2015 г. при управление на МПС ***********“ с ДК№ ********* собственост на св.
С., по второкласен път II-73 Ришки проход , км. 71 в посока от с. Л. към с. П. , общ. С. нарушил правилата за движение по ЗДвП-
знак „В-26” указващ движение със 70 км./ч. като се движел с превишена скорост
от 101 км. ч. ,в резултат на което
причинил смъртта на Р. Д. Ч.
-ЕГН *********** от с. Л..
Нарушил е чл. 21 ал.2 от ЗДвП указващ движение според пътната маркировка.
Поведението на подсъдимия е в пряка и непосредствена причинноследствена
връзка с настъпилите обществено-опасни
последици, а именно смъртта на Р. Д. Ч.-ЕГН
*********** от с. Л..
Именно превишаването величината на
скоростта на 101 км/ч вместо разрешената съгласно поставения знак от 70 км/ч
от страна на Я. е в пряка
причинна връзка с пътно-транспортното произшествие със съставомерния резултат. Я.
е бил длъжен да се съобрази с поставеният знак В-26 и да намали скоросттта на
движение , но въпреки че обективно е бил в състояние, не го е направил.
Неспазвайки въведено с пътен знак В26 правило
„Забранено е движението със скорост по-висока от 70 км/ч", скорост
на движение, той не е имал техническа възможност да спре или да предприеме
спасителна маневра с отнемане на газта и плавно завъртане на волана. Скоростта
на движение на автомобила, управляван от подсъдимия е била висока и същата е създала сериозна опасност
за останалите участници в движението.Предвид горното допуснатото от Я. нарушение на чл. 21 ал. 2
от ЗДвП стои в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат - смъртта
на пострадалата.
Настоящият съдебен състав преквалифицира
обвинението и призна подсъдимия за виновен по общия състав на чл.343 ал.1 б.“В“
от НК,тъй като от събраните по делото доказателства се установи по категоричен
начин ,че Я. е управлявал автомобила при нарушение на правилата за движение
визирани в чл.21 ал.2 от ЗДП ,в резултат на което е причинил смъртта на Р. Д. Ч.
-ЕГН *********** от с. Л. и това му
нарушение е в причинноследствена връзка с настъпилата смърт.Видно от
приложеното писмо – справка от Агенция
пътища се установява, че в
инкриминирания пътен участък е поставен знак В-26, който задължава водачите да
управляват с до 70 км/ч. Безспорно от приетата СТЕ се установява,че Я. е
управлявал с превишена скорост -101 км/ч,в резултат на което нарушение на
правилата е причинил смъртта на пострадалото лице.
По делото не се събраха категорични и
последователни доказателства, които да установяя по несъмнен начин
квалифициращия признак на пияното състояние по отношение на Я.. Събраните
доказателства в съответствие с Наредба №30 за
реда и установяване употребата на алкохол са взаимно противоречиви и
изключващи се, като при техния анализ не може да се направи еднозначен и
категоричен извод за размера на алкохолна концентрация в кръвта на Я.. На първо
място съдът не кредитира показанието взето с техническо средство-дрегер,което е
отчело 0,60 на хиляда .Съгласно чл.6 от наредба №30 , в
случаите,когато водачът откаже да получи талон за медицинско изследване или при отказ да даде кръв за изследване , само
тогава употребата на алкохол се установява с техническо средство. В конкретния
случай подсъдимият не е направил отказ и е дал кръв за изследване ,в резултат
на което е изготвена съдебно-химическа експертиза по газхроматографския метод,
която е отчела 0,29 промила алкохол, т.е. под законовия минимум от 0,5 промила.
След една година се назначава и изготвя още една съдебно-медицинска експертиза
от разследващите, но този път по метода Видмарк,която дава стойност 0,52
промила. Същата е изготвена като се ползват данните на предходно изготвената такава по газхроматографския
метод , без реално да е изследвана кръвта на подсъдимия и от
писмените данни по делото. Съгласно чл.16 ал.1 от Наредба №30 изследването на пробите се извършва чрез
газхроматографския метод и/или метода на Видмарк. Веднага обаче следва ал.2 , която
изрично указва,че резултатите в отчетената крайна концентрация не трябва да се
различават с повече от 0,2 на хиляда. В конкретния случай разликата между двата
метода дава резултат ,който се различава с над 0,2 на хиляда,а именно с 0,23 на
хиляда.Надвишаването на допустимия предел на нормативно допустимо разлика
опорочава безспорно и двете изследвания, респективно и двете експертизи,
извършени по двата законови метода за изследване на кръвта. Още повече, че
изслушаното вещо лице по СМЕ по метода Видмарк в съдебно заседание изрично
посочи,че вземайки предвид характеристиката и вида на употребения алкохол
/алкохолна мента -50 мл/ ,както и времето –над един час /80 минути/ от приемане
на алкохола до вземане на кръвната проба е обективно невъзможно да се установи
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда.От друга страна вещото лице
посочи,че допустимата грешка при изчисляване стойността на алкохола по метода
Видмарк е от 0,2 до 0,5 промила,в този смисъл ако се приеме средна стойност
дори на допустимата грешка от 0,25 промила,то в този случай и по метода Видмар
концентрацията ще бъде по-малка от 0,5 промила.При газхроматографския метод
допустимата грешка била 0,1 промила.
Предвид гореизложеното съдебният състав
прие,че не се доказа по категоричен начин съставомерния признак „пияно
състояние“ по отношение на подсъдимия, предвид ,което го призна за невиновен и
оправда по първоначално повдигнатото по чл.343, ал.3, предл.първо, б.”Б” пр.1
вр.чл.342,ал.1, от НК.
Деянието е извършено от подсъдимия Я.
при форма на вина непредпазливост, конкретно при допусната небрежност от негова
страна. Същият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди ,тъй като е бил длъжен да спази
ограничителния скоростта знак В26, който му налага да намали скоростта до 70
км/ч.Това той не е сторил ,поради което е допуснал нарушение на правилата за
движение което е довело до причиняване
на вредоносния резултат.
ПО НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343 ал.1 б.“В“
от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок
от 2 до 6 години.
Съдът при определяне на наказанието взе
предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства чистото му
съдебно минало, трудова и семейна ангажираност, направените самопризнания и изразено
съжаление и разкаяние, съдействието му за разкриване на обективната истина още
на досъдебното производство,както и
ниската степен на обществена
опасност на личността на дееца. От друга страна отчете като смекчаващо вината
обстоятелство и фактът, че Я. не е системен нарушител на правилата за движение.
Видно от справката за нарушител,има допуснати три нарушения , две от които
са несъществени такива на правилата за
движение и то три години преди
настоящото произшествие.
От
друга страна съдът отчете наличието на
отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно високата степен на обществена
опасност на деянието, които деяния
отчитат завишен ръст в последните години и отявлен обществен отзвук сред
обществото. Отчете също ,че стойността на превишаването на скоростта е значително над разрешената такава от 70 км/ч.,а именно 101 км/ч.
Съдът при определяне на наказанието
отчете и наличието на съпричиняване от страна на пострадалата Р. Д. Ч..
Същата е пресичала пътно платно на необозначено за това място, като не е
съобразила , че предприемането на пресичане непосредствено след
преминаване на товарен автомобил въвежда в затруднение отсрещно движещите се
МПС да възприемат адекватно възникването на опасност за движението поради
големите габарити на товарните камиони.
Предвид горното съдебният състав
определи наказанието на Я. при превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства, като му наложи наказание лишаване от свобода ориентиран към
законовия минимум за срок от 2 години.
Съдът намира, че за постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК ,
наказанието на Я. не следва да се търпи ефективно, тъй като с отлагане
изпълнението му с определения четиригодишен изпитателен срок в достатъчна
степен би се постигнал превъзпитателен и превантивен ефект по отношение на
неговата личност, както и ще бъде изпълнена в цялост генералната превенция.
Съдът отчита започнал превъзпитателен процес от страна на подсъдимия,същия
изразява съжаление и разкаяние към настоящия момент.
Съдът лиши на основание чл.343г от НК вр. с чл.37, т.7 от НК
подсъдимият Б.А.Я. от
правото да управлява моторно превозно
средство за срок от две години. Съдът определи това наказание като
отчете ,че същия е правоспособен водач от девет години и няма допуснати
съществени нарушения на правилата за движение,нито проявява системност в тази
насока.Последното му нарушение е било през 2012г. и е санкционирано с фиш от 10
лв.
На основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият Б.А.Я., роден
на *** *** българин, български гражданин, неженен със средно образование,
безработен, неосъждан ЕГН **********, да заплати в полза на
държавата по сметка на ОД-МВР-Бургас сумата от 703,03
лв. / седемстотин и три лева и три
стотинки / , представляващи разноски по досъдебното производство,както и в
полза на ВСС по сметка на Окръжен съд Бургас сума в размер на 40 лв
/четиридесет лева/,направени разноски в съдебното поризводство.
Мотивиран от
горното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: