РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. Р. , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Русе, ВТОРИ СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Палма Тараланска
Боян Войков
при участието на секретаря Светла Пеева
като разгледа докладваното от Боян Войков Въззивно търговско дело №
20214501000051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. *58 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от адв. Л.В. от АК – Р., със съдебен
адрес гр. Р., ул. „Ц.“ № *, в качеството на особен представител на Д. Г. Д.,
ЕГН: **********, с адрес гр. Р., ул. „М.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. *, против
Решение № *60655/*0.1*.*0*0 г. по гр.д. № 6948/2019 г. на РС – Р., в частта, с
която е било признато за установено, че Д. Г. Д., ЕГН: **********, дължи на
"А." ЕАД, ЕИК: *0******, сумите 1000 лв. – главница по Договор за заем
CrediGo № 5*4*-00015647/*1.05.*018 г., ведно със законната лихва от
0*.06.*019 г. до окончателното изплащане, 107,*4 лв. – договорна лихва за
периода *0.06.*018 г. – *0.05.*019 г., 79*,00 лв. – застрахователна премия за
периода *0.06.*018 г. – *0.05.*019 г. и 54,** лв. – лихва за забава по договора
за заем за периода 01.07.*018 г. – 0*.06.*019 г., за които е била издадена
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 1990/*5.06.*019 г. по ч.гр.д. №
*568/*019 г. на РС – Р..
Жалбоподателят излага съображения за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като счита същото за постановено в
1
несъответствие с материалния закон, при съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Първоинстанционният съд не бил
извършил пълен и правилен анализ на доказателствата по делото, като
липсвали такива, сочещи кредитът да е бил усвояван от ответника.
Представените от А." ЕАД и „М.“ АД писмени доказателства били частни
удостоверителни документи, без доказателствена стойност съгласно чл. 180
ГПК. Съдът не е изпълнил задължението си да приложи разпоредби от Закона
за защита на потребителите за съществуващите в договора неравноправни
клаузи. Съдът неправомерно приел, че ответникът дължи застрахователната
премия в размер на 79* лв., тъй като чрез нея кредиторът е задължил
кредитополучателя да изтегли от същия кредитор втори заем под формата на
застраховка. При определяне на дължимите лихви съдът не бил приложил чл.
** ЗПК. Моли за отмяна на решението в атакуваната му част.
Въззиваемото дружество "А." ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление гр. С., бул. „Д-р П. № *, офис сграда „Л.“, ет. *, офис 4, чрез
юрк П. Б., е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения *-
седмичен срок, в който излага съображения за неоснователност на въззивната
жалба и моли за оставяне на решението в обжалваната му част в сила.
Първостепенният съд правилно е приел, че ищцовото дружество е доказало
получаването на сумата, предмет на договора за заем, тъй като това
обстоятелство се коментирало от вещото лице в назначената съдебна
счетоводна експертиза. Правилни били изводите на първоинстанционния съд,
че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение от
договор за потребителски кредит. Размерът на възнаградителната лихва не
надвишавал определения такъв в чл. 19, ал. 4 ЗПК, затова правилно съдът е
приел, че ответникът следва да върне заетата сума, заедно с
възнаградителната лихва. Доказана била дължимостта и на застрахователната
премия, която била заплатена от кредитодателя на застрахователя за сметка
на длъжника като застраховано лице, което с подписването на договора
напълно доброволно и осъзнато се задължило да върне платената
застрахователна премия. Моли за потвърждаване на решението в обжалваната
му част и за оставяне на въззивната жалба без уважение. Претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за процесуално
представителство пред въззивната инстанция.
2
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което се явява процесуално допустима и като такава, следва да се разгледа по
същество.
При изпълнение правомощията си по чл. *69 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Разгледана по същество се явява ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
По делото е установено, че между Д. Г. Д., като заемополучател, и „М. “
**, като заемодател, бил сключен на *1.05.*018 г. Договор за заем CrediGo №
5*4*-00015647/*1.05.*018 г. Чистата стойност по заема била 1 000 лв., като
от нея се приспадала еднократна административна такса в размер на 105 лв. и
така реалната сума за получаване била 895,00 лв. Лихвеният процент по заема
бил 19,*4%, а ГПР – 50%. Срокът на заема бил една година, като дължимата
месечна погасителна вноска била 9*,*7 лв. Заемополучателят заявил
желанието си в същия документ, в който бил обективиран Договора, да
ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване на
застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Същата щяла да
се изплаща на равни 1* месечни вноски от по 66 лв. На същата дата Д.Д.
подписал Застрахователна полица за застраховка „Защита“ №
МС**0145*4*-00015647, със застраховател „У.“ ** и застрахователен
посредник заемодателя „М.“ **, в който било посочено, че застрахователната
сума е 1000 лв., а застрахователната премия – 79* лв., като срокът на
застраховката бил 1* месеца. С рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.*015 г. „М.“ ** се договорило с въззиваемия ищец „А."
ЕАД, да му прехвърля регулярно станалите ликвидни и изискуеми вземания,
възмездно, при определени в договора условия и срокове. Вземанията се
индивидуализирали в опис, оформен като Приложение № 1, което било
неразделна част от този договор. От потвърждение за сключена цесия и
приложение № 1/10.10.*018 г., които са приложени по делото, е установено,
че заемодателят „М.“ ** цедирало на ищеца вземането си срещу ответника Д.
за общата сума 1 899,*4 лв., от които 1 000 лв. главница, 107,*4 лв. договорна
лихва, 9,89 лв. лихва за забава, начислена от първия кредитор за периода
*0.06.*018 г. – 0*.06.*019 г., 54,** лв. за периода 01.07.*018 г. – 0*.06.*019 г.,
3
и 79* лв. застрахователна премия. На 16.10.*018 г. ищецът изготвил
уведомление до длъжника за извършената цесия, като е направил два опита да
връчи същото на ответника по делото, но същото е било неуспешно, тъй като
пратката се е връщала като непотърсена. Видно от приложената по делото
товарителница от „Л.“ последният опит да бъде уведомен длъжникът е бил на
01.11.*019 г.
На 0*.06.*019 г. А." ЕАД е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение против ответника Д. за горепосочените задължения. Поради
връчването на заповедта при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, съдът е указал на
основание чл. 415, ал. 1, т. * ГПК на заявителя да предяви иск по чл. 4** ГПК.
В хода на първоинстанционното производство е била назначена съдебна
счетоводна експертиза, която е дала заключение, че вземанията на ищеца,
произтичащи от цесионния договор, са в същия вид и размер така, както са
поискани с исковата молба и че длъжникът не е извършвал плащане за
погасяване на задълженията нито към стария, нито към новия кредитор.
Твърдението на жалбоподателя за това, че заемът не е бил усвоен, е
неоснователно. Същото се опровергава от назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, която не само е установила размера на дълга, но
вещото лице е приложило и извлечение за период (л. 9*), в който е посочено,
че на *1.05.*018 г. на Д.Д., на посочената от последния банкова сметка, са
преведени 895,00 лв. – така, както е било уговорено между страните по
договора, след приспадане от чистата сума по кредита на такса в размер на
105 лв.
Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че представените от
въззиваемия пред първата инстанция документи били частни свидетелстващи
такива. Действително документите са частни, тъй като не са съставени от
длъжностни лица в кръга на службата им по установените форма и ред.
Според естеството на направените в тези документи изявления, същите са
диспозитивни – те материализират правни актове и по-точно прехвърлянето
на задълженията и отправяне на изявление до длъжника за съобщаването на
цесията. Поради това същите могат да послужат като доказателства за
извършеното прехвърляне, още повече че цесията е договор, по който страни
са само цедентът и цесионерът, т.е. длъжникът не участва в него, защото не е
страна.
4
По отношение наведените твърдения, макар и неконкретизирани, за
наличието на неравноправни клаузи, настоящият въззивен състав счита
същите за основателни. Макар и бланкетно заявени, на основание чл. 7, ал. *
ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Безспорно ответникът по делото притежава качеството
на потребител по смисъла на § 1*, т. 1 ЗЗП, тъй като договорът е сключен с
физическо лице и няма данни да е във връзка с неговата професионална или
търговска дейност. Въззивният съд счита, че са нарушени чл. 10, ал. 1, и чл.
11, ал. 1, т. 10 и 1* ЗПК, които са самостоятелни основания за обявяването на
Договора за заем, имащ характера на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, за недействителен на основание чл. ** ЗПК.
На първо място с Договора за заем е подписана и Застрахователна
полица за застраховка „Защита“ № МС**0145*4*-00015647, като не е
необходимо съдът да разполага със специални знания, за да установи, че
същата е изпълнена на шрифт, по-малък от 1*, което нарушава изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Макар и самият Договор за заем да не страда от същите
пороци, то сключеният застрахователен договор е сключен във връзка с
договора за заем, като разсрочените по първия плащания са синхронизирани с
тези на последния. Договорът за застраховка е сключен след влизането в сила
на измененията на чл. 10, ал. 1 ЗПК (**.07.*014 г.), поради което е била
влязла в сила редакцията, предвиждаща изискване към формата на
договорите. Новата редакция на разпоредбата има за цел да защити правото
на кредитополучателите потребители сключваните с тях договори да бъдат
изготвяни на ясен и неразбираем език. Използването на шрифт по-малък от 1*
затруднява възможността на потребителя да се запознае със съдържанието на
договора, защото е трудно четлив.
На второ място, в Договора за заем е посочен лихвен процент в размер
на 19,*4% и ГПР в размер на 50%. Видно обаче от посочените стойности в
изчисляването очевидно не е включена и застрахователната премия в размер
на 79* лв. Договорът за застраховка е сключен в полза на заемодателя „М.“ **
за посочените в него рискове, свързани със здравословното състояние на
заемополучателя, които биха възпрепятствали възможността му да погасява
задълженията по договора за заем. С други думи може да се приеме, че този
5
договор обезпечава задължението по договора за заем. Застрахователната
премия обаче е в размер на 79* лв., което е почти 80% от чистата стойност на
задължението и следва да се изплаща на равни месечни вноски за срока на
договора за заем. Така общата месечна вноска на потребителя се равнява не
на 9*,*7 лв., както е посочено в погасителния план, а на 158,*7 лв. Общата
дължима сума във връзка с Договора за заем е 1 899,*4 лв. Наличието на
договор за застраховка със застрахователна премия, която е почти 80% от
чистата стойност на заема създава обосновано предположение, че същият е
сключен с цел извличане на допълнително възнаграждение върху сключения
заем. Освен това липсва погасителен план за вноските по договора за
застраховка, както и общ такъв, в който да е калкулиран общият размер на
месечната погасителна вноска, което се приравнява на липса на погасителен
план по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 1* ЗПК. Освен това в посочения ГПР в
размер на 50% не е отразено какви разходи са включени с него, като може
утвърдително да се заключи, че заемодателят е пропуснал да добави към
пресмятането на ГПР и дължимата застрахователна премия, която е близо
80% от чистата стойност на заема и не са необходими специални знания, за да
се установи, че същата би увеличила стойността на ГПР чувствително и над
законоустановения лимит съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че така сключеният
Договор за заем CrediGo № 5*4*-00015647/*1.05.*018 г. е недействителен по
смисъла на чл. ** ЗПК като сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1, и чл. 11, ал.
1, т. 10 и 1* ЗПК. Последицата, която специалният закон е предвидил в този
случай е заложена в чл. ** и тя е недействителност на договора, като
вследствие на това е дължима само чистата стойност по заема, т.е. само
главницата. Поради тези съображения първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено само в частта, с която е установена дължимостта на
главницата в размер на 1000 лв. по отношение на длъжника. В останалата
част решението на районния съд следва да бъде отменено, като бъде
постановено ново, с което исковете за договорна лихва в размер на 107,*4 лв.,
за застрахователна премия в размер на 79* лв. и за лихва за забава за периода
01.07.*018 г. до 0*.06.*019 г. да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на спора на въззиваемия ищец се дължат разноски за
заповедното производство (ч.гр.д. № *568/*019 г. на РРС) в размер на 44,*8
6
лв. В първата инстанция ищецът е направил разноски в общ размер на 661,16
лв., като в последното е включено и юрисконсултското възнаграждение,
което на основание чл. *5, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ съдът определя в размер на 100 лв., вземайки предвид липсата на
фактическа и правна сложност на делото както и че не се е явявал
упълномощен юрисконсулт на ищеца в проведените в първата инстанция
съдебни заседания. С оглед уважаването само на иска за главницата в размер
на 1000 лв., за първа инстанция на ищеца се дължат разноски в размер на
**9,51 лв. Във връзка с частичната основателност на въззивната жалба на
въззиваемия следва да бъдат присъдени разноски за втората инстанция в
размер на 14*,** лв. от общо направените *80 лв. На основание чл. 8*, ал. 1,
т. 5 ГПК особеният представител, който е подал въззивната жалба, е
освободен от заплащането на таксата за нея. Това не освобождава обаче
представляваният от нейното заплащане като същият следва да бъде осъден
да заплати съответната част от нея в полза на съда съобразно изхода на
делото, която е 41,*5 лв. Въззиваемият следва да понесе останалата част в
размер на *9,** лв.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № *60655/*0.1*.*0*0 г. по гр.д. № 6948/*019 г. на
РС – Р., В ЧАСТТА, с която е било признато за установено, че Д. Г. Д., ЕГН:
**********, дължи на "А." ЕАД, ЕИК: *0******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Д.“ № **, офис сграда „Л.“, ет. *, офис 4, сумите
107,*4 лв. – договорна лихва върху главницата по Договор за заем CrediGo №
5*4*-00015647/*1.05.*018 г. за периода *0.06.*018 г. – *0.05.*019 г., 79*,00
лв. – застрахователна премия за периода *0.06.*018 г. – *0.05.*019 г. и 54,**
лв. – лихва за забава по договора за заем за периода 01.07.*018 г. –
0*.06.*019 г., за които е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1990/*5.06.*019 г. по ч.гр.д. № *568/*019 г. на РС – Р., както и В ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А." ЕАД, ЕИК: *0****** искове против
Д. Г. Д., ЕГН: **********, за установяване дължимостта на сумите 107,*4 лв.
7
– договорна лихва върху главницата по Договор за заем CrediGo №
5*4*-00015647/*1.05.*018 г. за периода *0.06.*018 г. – *0.05.*019 г., 79*,00
лв. – застрахователна премия за периода *0.06.*018 г. – *0.05.*019 г. и 54,**
лв. – лихва за забава по договора за заем за периода 01.07.*018 г. –
0*.06.*019 г., за които е била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1990/*5.06.*019 г. по ч.гр.д. № *568/*019 г. на РС – Р..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № *60655/*0.1*.*0*0 г. по гр.д. №
6948/*019 г. на РС – Р., В ЧАСТТА, с която е било признато за установено,
че Д. Г. Д., ЕГН: **********, дължи на "А." ЕАД, ЕИК: *0******, сумата от
1000 лв. – главница по Договор за заем CrediGo № 5*4*-00015647/*1.05.*018
г., ведно със законната лихва, считано от 0*.06.*019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на А." ЕАД, ЕИК:
*0******, сумата от 47*,84 лв. – разноски за първа и втора инстанция, и 44,*8
лв. – разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА Д. Г. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
Окръжен съд – Р. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – IBAN: BG55 RZBB
9155 *1*0 0646 10 сумата от 41,*5 лв. – държавна такса за въззивно
обжалване.
ОСЪЖДА А." ЕАД, ЕИК: *0******, ДА ЗАПЛАТИ по сметката на
Окръжен съд – Р. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД – IBAN: BG55 RZBB
9155 *1*0 0646 10 сумата от *9,** лв. – държавна такса за въззивно
обжалване.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
*._______________________
8