Решение по дело №143/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Началник група „Пътна полиция“ в РУ Казанлък при ОД МВР Стара Загора против Решение №286/12.12.2023г, постановено по АНД №958/23г по описа на РС Казанлък, с което е отменено издаденото от касатора Наказателно постановление №23-0284-001255/07.07.2023г с наложени на Р. С. Г. административни наказания „глоба“ в размер на 50лв на основание чл.183 ал.4 т.7 предл първо от ЗдвП и „глоба“ в размер на 50лв на основание чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП за това, че на 19.06.2023г в 14.37ч в град Казанлък, по ул. „Стара планина“ до №31 в посока запад-изток управлява специален автомобил Ивеко Еврокарго с рег. №[рег. номер], собственост на община Казанлък като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила, и превозва пътника Т. Д. С., който не използва обезопасителен колан при наличие на такъв, с което е извършил нарушение на чл.137А ал.1 и на чл.183 ал.4 т.7 от ЗДвП.

За да отмени Наказателното постановление въззивния съд е приел, че главния съставомерен факт- не използване на обезопасителни колани от водача и пътника, въпреки оборудването на автомобила, не е доказан от показанията на свидетелите на обвинението, които са противоречиви. Актосъставителят е посочил пред съда, че патрулния автомобил е бил спрян в посока изток-запад, когато е възприето поведението на наказания водач и пътника и движението на специалния автомобил е спряно за проверка. Свидетелката на извършване на нарушението описва различно обстоятелствата по установяването му. Тя е посочила, че патрулния автомобил се е движел в посока запад-изток и изпреварвайки специалния автомобил на община Казанлък, с колегата й са забелязали, че водачът му и един от пътниците са без поставени предпазни колани. Това, според съда е обективно невъзможно, защото свидетелката на извършване на нарушението е била вдясно от водача на патрулния автомобил – същият и актосъставител, а следователно не е имала никаква видимост към обезопасителния колан на водача на специалния автомобил. Невъзможност да констатират нарушението е съществувала и за двамата свидетели на обвинението – актосъставителя и свидетеля на извършване и установяването му, защото слънчевата светлина се е отразявала от предното стъкло на специалния автомобил. Поради това показанията на актосъставителя и на свидетеля по извършване на нарушението се опровергават от показанията на другата група свидетели, посочени от защитата. Според свидетеля на защитата, който е пътувал в специалния автомобил, самият той, наказания водач Г. и спътникът му С. са били на посоченото място, за да репатрират неправилно паркиран таксиметров автомобил, когато забелязали спрял на около 15 метра от тях полицейски автомобил. След тръгването им били спрени от актосъставителя със стоп палка. Свидетелката по установяване на нарушението е слязла от предната дясна част на патрулния автомобил, а слънцето е блестяло доста силно срещу предното стъкло на репатратора, което е принудило водачът му да вдига ръка над очите си, за да може да вижда. Съобщава за две предходни спречквания между него – свидетеля К. и актосъставителя Ц., които счита за повод да бъде извършена проверка на процесните дата, час и място. Освен това и двете групи свидетели сочат, че волана на специалния автомобил е десен, който факт въззивния съд взема предвид за заключението си, че свидетелката на обвинението, която е пътувала от дясно на актосъставителя не би могла да възприеме водачът на специалния автомобил, когато според нейните показания патрулния го изпреварва – от нейната дясна страна не е бил санкционирания водач, а друг пътник.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при допуснато нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение за обективната истина, защото показанията на свидетелите на обвинението са без противоречия, както и същите са имали обективна възможност да възприемат не използването на обезопасителни колани от водача и един от пътниците. Съдът не е преценил показанията на свидетелите на защитата като дадени от заинтересовани колеги на санкционирания водач, единият от които се е возил без обезопасителен колан и също е наказан. От съда се иска да бъде отменено въззивното съдебно решение и вместо него да се постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление въз основа на установените от показанията на свидетелите на обвинението съставомерни факти. Претендира се възнаграждение за юрисконсулт за двете съдебни инстанции, и в условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Ответника Р. С. Г. не се явява, не се представлява, не представя писмено възражение против касационната жалба.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде оставено в сила въззивното съдебно решение.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Показанията на актосъставителя и тези на свидетеля-очевидец, посочен в АУАН не съдържат противоречие. Свидетеля очевидец по АУАН съобщава факта, който обективно е позволил да се възприеме не използване на колани по време на движение и това предприето от патрулния автомобил изпреварване на специалния преди извършване на проверката. Актосъставителя съобщава, че автомобилът се е движил срещу спрелия патрулен автомобил, позициониран на улица „Стара планина“ срещу парк Розариум. Специалния автомобил е спрян за проверка, защото водачът и другият пътник, който стои от ляво на водача, са били без колани, с което потвърждава възприето преди подаване на сигнал със стоп палка неизпълнение на задължението за поставяне на обезопасителни колани. Движението на специалния автомобил е от запад на изток, а в 14ч следобед слънцето пречи на видимостта на водачите, които се движат от изток на запад. Следователно посоченото от въззивния съд, че актосъставителя не би могъл да види през панорамното стъкло дали водачът и пътниците използват обезопасителни колани, защото стъклото отразява светлината не е съобразено с обективния факт, посочен по-горе, че слънцето блести от запад тоест зад специалния автомобил. Специалния автомобил е с десен волан, което означава, че при изпреварването му свидетеля-очевидец възприема пътника без колан, който е най-близо до неговото положение в патрулния автомобил. Според актосъставителя коланите били в страни, а в купето се возили водачът и двама пътника. Двата колана са триточкови, а средният е двуточков, което означава, че се е запознал с факта на оборудване на специалния автомобил с обезопасителни колани, а това обстоятелство има значение за обективната съставомерност на деянието като административно нарушение. В кабината са били трима човека – водачът и още двама пътника. Свидетелката по установяване на нарушението е заявила пред съда, че на 19.06.2023г около 14ч патрулния автомобил се е движил по улица „Стара планина“ в посока запад-изток, когато възприели специалния автомобил на Община Казанлък и забелязали, че лицата са без колани. Първо подали сигнал за спиране със стоп палка, представили се и поискали документи за проверка. Лицата били три. Двама от тях без колани –водачът и пътникът до него. Воланът на автомобила е десен. По време на проверката прозорецът на водача е бил отворен, но той го затворил и провел телефонен разговор, който служителите изчакали да приключили, за да продължат с проверката. След около 10-15 минути успели да разговарят с проверяваните лица. По време на проверката се установило, че водачът е с криминални прояви, а другият пътник е обявен за издирване. От дежурната част получили нареждане да останат да място. На пътникът без поставен колан, който е установен като обявен за издирване и не е представил документ за самоличност, е съставен АУАН за не използване на колан и не носене на документи за самоличност. На водача е обяснено, че освен акт за не използване на обезопасителен колан от самия него ще му бъде съставен и втори за това, че превозва пътник без поставен обезопасителен колан. Междувременно получили съобщение, че е отпаднала необходимостта от общо държавно издирване на пътника без колан. Докато специалния автомобил се е движил с минимална скорост и най-дясно по платното за движение, патрулният е управляван зад него, а след това го е задминал и така свидетелката е видяла, че водачът и пътникът до него нямат поставени обезопасителни колани. Спрели пред специалния автомобил и предприели проверка като първо подали сигнал със стоп палка. Между водача и санкционирания пътник е имало трети пътник, чийто колан се поставя по различен начин – не е необходимо да се спуска лентата на колана от рамото му. Неговият колан е двуточков, а коланите на водача и на другия пътник са три точкови. По повод възприетата липса на колани по време на движение са спрели и предприели проверка. Имало е ясна видимост към проверения специален автомобил от двете му страни, защото има прозорци. Патрулния автомобил се е движил в посоката на специалния, като е изпреварил последния.

Показанията на свидетеля К., който е пътувал между санкционирания водач и санкционирания пътник, и за който се твърди, че коланът му е дву точков и се поставя без да преминава през рамото му, съвпадат с тези на актосъставителя по отношение на обстоятелствата, при които е предприета проверката. Свидетелят К. е колега на санкционирания водач и не е санкциониран, че пътува без поставен колан. Обяснението на свидетеля е, че това се дължи на неговата реакция – задал е въпрос на актосъставителя в отговор на питането защо са без колани. Свидетелят К. твърди, че слънцето е било толкова силно, че водачът е поставял ръка пред очите си, за да може да вижда, а свидетелката – очевидец е била на 4 или 5 метра от специалния автомобил по време на разговора с актосъставителя, поради което едва ли е могла да вижда вътре в кабината му. Според свидетеля К. спирането за проверка е тенденциозно и предприето по повод на негови предходни пререкания с актосъставителя, който лично К. е глобил за не правилно паркиране в края на месец май. Счита, че са спрени, за да бъдат публично унижени пред гражданите. Специалния автомобил е изминал 15 или 20 метра след като е вдигнал не правилно паркирано на улицата друго МПС и тогава е спрян за проверка. Свидетелят К. твърди, че не е възможно, поради силното слънце и разстоянието, проверяващите да са възприели липсата на колани на водача и пътниците. Силното слънце е пречило и на водача да вижда добре, но този свидетел не дава информация дали патрулния автомобил се е движил зад специалния и дали го е изпреварил преди проверката. За разлика от него свидетелят-очевидец на установяване на нарушението посочва движението на патрулния автомобил преди да се установи на посоченото в АУАН място, след което актосъставителя е подал сигнал за спиране на специалния със стоп палка. Този факт не се оспорва от свидетелите на защитата. Но, главното обективно обстоятелство, което наред със заинтересоваността на свидетелите на защитата опровергава тяхната теза е положението на слънцето в 14.ч в летен ден, какъвто е юнския. В този момент слънцето е на западния хоризонт и огрява специалния автомобил отзад, а не отпред, защото той се движи в посока запад-изток. Следователно не е обективно възможно слънцето да блести в панорамното стъкло и да пречи на видимостта на водача, съответно неговите отблясъци да пречат на видимостта към вътрешността на автомобила. На следващо място, след като не е възможно, според този свидетелите на защитата, проверяващите да са имали видимост към пътниците и водача в специалния автомобил, тогава тезата за тенденциозна проверка не може да бъде обоснована, още повече при липсата на съставен АУАН против самия К.. За да е тенденциозна трябва проверяващите да са възприели водача и пътниците преди да подадат сигнал със стоп палка, което изисква да се признае за установено, че преди спирането патрулния автомобил е изпреварил специалния, а тогава въпреки десния волан на санкционирания водач, свидетелят на нарушението, пътувал от дясно на водача на патрулния автомобил може да възприеме през странично стъкло обстановката вътре в изпреварвания автомобил. Разположението на волана в специалния и проверен автомобил няма отношение към възможността свидетелят на нарушението да възприеме по време на изпреварването му ситуацията вътре в изпреварвания автомобил и по този повод да се предприеме проверка. Ето защо въззивния съд е допуснал нарушение на правилата на формалната логика като е игнорирал обективния факт на положението на слънцето в 14ч следобед в летен ден и не е анализирал противоречието в показанията на свидетеля К. – те са противоречи, защото ако проверяващите нямат видимост към вътрешността на проверявания автомобил, то тогава не са възприели и самия свидетел К. и отпада причината, поради която да се признае проверката за тенденциозна и за злоупотреба със служебно положение, както се твърди от този свидетел. Не е взето предвид и, че именно на него, с който се сочи да е имал пререкания актосъставителя в предходния месец, не е съставен АУАН. Обяснението, че не му е съставен, защото е задал насрещен въпрос в отговор на въпроса на актосъставителя за причината, поради която не се използват колани, е несъстоятелно. То сочи, че свидетелят К. е бил достатъчно „смел“ да възрази и да не му бъде потърсена административно наказателна отговорност. Ето защо решението на въззивния съд следва да бъде отменено като постановено при неправилно приложение на материалния закон, обусловено от допуснато нарушение на правилата за формиране на вътрешното убеждение за обективната истина.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

 

РЕШИ :

 

ОТМЕНЯ Решение №286/12.12.2023г., постановено по АНД №958/23г. по описа на РС Казанлък и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №23-0284-001255/07.07.2023г издадено от ВПД Началник група в ОД МВР Стара Загора, РУ Казанлък с наложени на Р. С. Г. [ЕГН] глоба в размер на 50лв на основание чл. 183 ал.4 т.7 предл първо от ЗДвП и глоба в размер на 50лв на основание чл.183 ал.4 т.7 предл второ от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Р. С. Г. [ЕГН] да заплати на ОД МВР Стара Загора сумата от 160лв/сто и шестдесет/, представляваща възнаграждение за юрисконсулт по АНД № 958/23г по описа на РС Казанлък и по КАНД №143/24г. по описа на АС Стара Загора.

 

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.