№ 9919
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110151563 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Предявени са от ищеца /фирма/ искове с правно основание 422 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо Г. Д. С. с
ЕГН: ********** и адрес: /адрес/, общ. ******, обл. **** (******), че същата дължи да
заплати на /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/, общ. ******, обл. ******
(******) сумите 1 406,95 лева (хиляда четиристотин и шест лева и 95 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от
09.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 206,00 лева (двеста и шест лева),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.07.2023 г., 4,63лева
(четири лева и 63 стотинки), представляваща лихва върху платена цена на извършена
услуга за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до 20.12.2022 г. Вземанията
произтича от доставена, но неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за
топлоснабден имот, находящ се на адрес/адрес/, аб.№*******, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 22.08.2023 г. по ч. гр.
д. № 44773/2023 г. по описа на СРС, 166 състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно
общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата
цена в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят ежемесечните
фактури. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в
която разпределението на топлинна енергия било извършвано от /фирма/ съобразно
1
сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Моли съда
да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Г. Д. С. депозира отговор на исковата
молба, с който заявява, че не оспорва, че е потребител на топлинна енергия в
топлоснабден имот, но оспорва твърдяното от ищеца доставено до имота количество
топлинна енергия, като твърди, че живее във Франция , а в имота няма монтирани
разпределителни уреди. Оспорва по съдържание издадените фактури, като твърди, че
счетоводството на ищеца е водено нередовно, в подкрепа на което било
обстоятелството, че единичната зена за KWh топлоенергия е посочена е посочена със
стойности с повече от два знака след десетичната запетая, което било в противоречие
съ чл. 24 ЗБНБ. Освен това, фактурите не отговаряли на чл. 114 ЗДДС. Оспорва
ищцовото дружество да е престирало услуга с поне средно качество. Моли да се
отхвърлят исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Между страните не се спори, а и това се установява от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства: нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ
№53/1986 г., както и молба- декларация от 29.10.1996 г., че страните са обвързани от
облигационно отношение по договор за продажба, като ответникът е потребител на
топлинна енергия за топлоснабден имот /адрес/, аб. № *******.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата -
етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено.
От съвкупната преценка на писмените доказателства, събрани по делото :
констативен протокол за непредоставен достъп от 24.05.2011 г. и от 30.05.2021 г. и
констативни протоколи за непредоставен достъп от 16.05.2022 г. и от 21.05.2022 г.,
както и от приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, което при
преценката му по чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано се установява, че за
процесния период дължимите суми за сградна инсталация са в размер на 250,37 лева, за
отопление на имот 1162,12 лева, както и за БГВ в размер на 0,00 лева или сума в общ
размер на 1412,49 лева. СТЕ установява, че изравнителните сметки, изготвени от
/фирма/ са в съответствие с действащата Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г., както и
че общият топломер е минал метрологична проверка и има валидност до м. 08.2023 г.
2
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което при
преценката му по чл. 202 ГПК, съдът приема, че следва да бъде кредитирано като
безпристрастно, компетентно и обективно изготвено се установява, че за процесния
период по партидата за абонатен № ******* е извършено плащане в размер на 40,70
лева, с които са погасени задължения за услугата дялово разпределение в размер на
40,70 лева за периода от м. 08.2020 г. до м. 04.2022 г., като общият размер на
дължимата главница е 1406,95 лева за топлинна енергия. Доколкото с исковата молба
се претендира сума за топлинна енергия в размер на 1406,95 лева, предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, до този размер исковата претенция за
топлинна енергия е основателен.
Оспорването от страна на ответника на фактурите по съдържание, в случая е
неоснователно, доколкото в тежест на ищеца е да докаже реално доставената топлинна
енергия, което се установява чрез изслушаните и приети по делото съдебни експертизи,
в частност съдебно техническата експертиза, изготвена въз основа на приложените по
делото документи и допълнително изискани такИ.: справка от съобщенията към
фактурите на абоната за процесния период, изравнителни сметки за процесния период,
протоколите за неосигурен достъп за процесния период до топлоснабдения имот.
По отношение на възражението на ответника, че фактурите не отговаряли на чл.
114 ЗДДС, същото е неоснователно. Съгласно чл. 113, ал.3, т. 1 ЗДДС, фактурата може
да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо
лице. Съгласно чл. 113, ал. 6 ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително,
тя се издава по желание на получателя. В допълнение следва да бъде съобразено
обстоятелството, че задължението за плащане на топлинна енергия произтича от
доставката й до топлоснабдения имот, а не от фактурирането й, ето защо възражението
е неоснователно.
Оплакването за противоречие с чл. 24 ЗБНБ също е неоснователно, доколкото
законът не забранява паричните величини, използвани за пресмятане на дадена
стойност, да бъдат означавани с повече от два знака след десетичната запетая, а
окончателната цена е правилно посочена.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са длъжни
да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за потребената количество
ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Акцесорните претенции за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия се
явяват установени в своето основание за процесния период и съгласно приетото по
делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза възлизат на 198,95 лева.
По отношение на иска за забава за заплащане на главницата за цената на
услугата за дялово разпределение съдът следва да посочи, че намира същия за
неоснователен. С общите условия, приложими към договора, не е регламентиран
падеж на това задължение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг.
чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Ищецът не твърди и не установява да е отправил до ответника покана
за заплащането на цената на тази услуга, с което действие да го е поставил в забава.
Следователно искът за сумата в размер на 4,63 лева, представляваща мораторна лихва
в периода от 16.10.2020 г. до 20.12.2022 г. , изчислена върху платената услуга за дялово
разпределение за периода от м.08.2020 г. до м.04.2022 г. следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
За заповедното производство претенцията на ищеца е за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лева и държавна такса в размер на 32,35 лева. С оглед
изхода на спора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските за
заповедното производство на ищеца в размер на 81,76 лева.
3
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 32,35 лева, 250
лева за ССчЕ и 300 лева за СТЕ и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева. С оглед изхода на спора, в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноските за исковото производство на
ищеца в размер на 627,78 лева.
Ответникът също има право на разноски с оглед отхвърлената част. В случая се
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 660 лева съгласно договор за
правна защита. Възражението за прекомерност , направено от ищеца се явява
основателно, поради което и на осн. чл. 7, ал. 5 ГПК доколкото делото не есе отличава
с фактическа и правна сложност, същото следва да бъде намалено до минималния
размер по члл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ, а именно 460 лева. С оглед изхода на спора, в
тежест на ищеца следва да бъде възложена сумата от 3,32 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от /фирма/, ЕИК *********
искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Д. С., ЕГН **********, че Г. Д. С. с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ дължи на /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/ сумата
в размер на 1 406,95 лева (хиляда четиристотин и шест лева и 95 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: /адрес/, аб.№******* за период от 01.10.2020
г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 09.08.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата в размер на 198,95 лева (сто деветдесет и осем лева и 95 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.07.2023 г., за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
22.08.2023 г. по ч. гр. д. № 44773/2023 г. по описа на СРС, 166 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 27.07.2023 г. за
разликата над 198,95 лева до пълния предявен размер от 206,00 лева, както и иска за
сумата от 4,63 лева (четири лева и 63 стотинки), представляваща лихва върху платена
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 16.10.2020 г. до
20.12.2022 г.като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Д. С. с ЕГН: ********** и адрес: /адрес/ да заплати на /фирма/ с ЕИК:
********* и адрес: /адрес/ сумата от 81,76 лева, разноски за заповедното производство
и 627,78 лева, разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА /фирма/ с ЕИК: ********* и адрес: /адрес/ да заплати на Г. Д. С. с ЕГН:
********** и адрес: /адрес/ сумата от 3,32 лева, разноски за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
/фирма/.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4