Р
Е Ш Е
Н И Е
№225
гр. Хасково, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково
в открито съдебно заседание на двадесет и седми април две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при участието на секретаря Ангелина Латунова,
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм.д. № 949/2020 г. по описа на Административен съд - Хасково
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Едноличен Търговец „И. И. – Д.“, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление:
с.М., О.С., представляван от И. Т. И., чрез адв.П.Ю. и адв.М. Б.Г., срещу Акт
за установяване на публично държавно вземане № 26/311/00950/3/01/04/01 на Изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“.
В жалбата се твърди, че обжалваният административен акт е
незаконосъобразен, като съображенията, които се изтъкват, са следните:
В обжалвания акт се твърдяло, че при извършена проверка на място било
установено неизпълнение на финансовите показатели на одобрения с договора от
29.10.2014 г. бизнес план, което не съответствало на постигането на целите на
мярка 311. Установеното изпълнение на заложените в бизнес плана приходи от
субсидираната дейност, според Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“,
възлизало средно аритметично на 12.26 % за 2016, 2017 и 2018 г. Като основание
за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ
административният орган сочил Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване финансова помощ, при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и
7 от ЗПЗП. В тази връзка жалбоподателят моли да се има предвид, че както
цитираните законови разпоредби, така и цитираните в АУПДВ Правила за определяне
на размера на подлежащата за възстановяване безвъзмездна финансова помощ са в
законна сила от 2019 г. Тези разпоредби нямали обратно действие и не можело да
регулират отношения, настъпили преди влизането им в сила. Договорът бил
подписан на 29.10.2014 г., а междинното и окончателното плащане по него били
извършени през 2015 г. Недопустимо било от страна на административния орган въз
основа на разпоредби, влезли в сила през 2019 г., да се прави преценка има ли
неизпълнение на договора, какъв е размерът на това неизпълнение и след
обсъждане на критерии, приети през 2019 г., да се приеме, че предоставената
финансова помощ подлежи на възстановяване. В подписания от жалбоподателя
договор на 29.10.2014 г. изобщо нямало такива задължения, като вменените му с
обратна дата от Директора на Държавен фонд „Земеделие“. Необосновано се твърдяло,
че едноличният търговец е нарушил т. 4.12 и т. 4.18 от подписания договор.
Жалбоподателят изпълнил всички свои договорни задължения. В случая се касаело
за одобрен проект, сключен договор, извършена инвестиция и искане за заплащане
на одобрената финансова помощ. Касаело се за дейност, извършвана по
предназначение, като в продължение на години не била установена никаква
нередност.
На второ място се сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 9 от
ЗПЗП, в сила от 28.06.2019 г. - "Изпълнителният директор на
Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7,
като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на
допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското
законодателство и сключения административен договор. Заповедта и правилата се
обнародват в "Държавен вестник". Законодателят възложил на
Изпълнителния директор на ДФЗ изготвянето на правилата за определяне на размера
на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, тоест един и същ
бил органът, който преценявал наличието на предпоставки за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ и който преценявал налице ли са основания за
възстановяване на помощта, въз основа на приети от самия орган правила.
Следователно, обратно действие на разпоредбите на чл. 27, ал. 6, 7 и 9 ЗПЗП не
само не било налице поради това, че в самия нормативен акт такова ретроактивно
действие не било предвидено, но било и невъзможно, предвид обстоятелството, че
това щяло да бъде класически случай на административен произвол, одобрен от
законодателя.
Необосновано административният орган твърдял, че при извършена проверка
на място били констатирани несъответствия в техническите характеристики и
количествата на финансираните активи, като в табличен вид било описано несъответствието
между платените позиции и установените при проверката неточности в изпълнението
на договора. В действителност нямало никакви липсващи количества, което било
видно дори от изготвената в АУПДВ таблица. Касаело се за шкафове с различен
размер от посочените в договора, поради което тази финансова помощ - в размер
на 1 566.01 лв. изобщо не била заплатена на жалбоподателя. Уточнява се, че
предвидените с проекта шкафчета (в
графата обзавеждане лятна кухня - барбекю) били
доставени и същите били показани на проверяващите от Държавен фонд „Земеделие“,
но се оказало, че поради полагане на каменна облицовка на стените доставените
шкафчета технически не можело да бъдат поставени. Поради тази причина тези
шкафчета отпаднали от финансирането и за тях жалбоподателят не получил никаква
субсидия.
Необосновано и в противоречие със закона административният орган
определил на ЕТ "И. И. - Д." подлежащо на възстановяване публично
държавно вземане в размер на 74 381.99 лв., предвид изискани, но непредставени
документи за четири месеца. От обстоятелствената част на обжалвания акт било
видно, че ставало въпрос за четири платежни документа (платежни нареждания) и предварителен договор с А. към него. Плащанията
били извършени редовно, като платежни нареждания в оригинал били предоставени
на административния орган преди проверката, освен това тези платежни нареждания
в оригинал се съхранявали в счетоводството на едноличния търговец, но били представени
за извършване на проверка от ТД на НАП, поради което към момента на проверката били
запазени копия от документите. Административният орган изрично посочил, че
копия от документите са представени.
Относно посочения в обжалвания акт предварителен договор с
"Бурденис-ком" ЕООД необосновано се твърдяло, че жалбоподателят
предоставил копия от този договор и А.а към него. Същият предоставил оригинали.
С оглед на изложеното, жалбоподателят моли съдът да отмени като
незаконосъобразен административен акт
обжалвания Акт за установяване на публично вземане № 26/311/00950/3/01/04/01 на
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, както и да осъди
административния орган да му заплати сторените в съдебното производство
разноски.
В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители,
жалбоподателят поддържа така депозираната жалба. Излага допълнителни доводи, че
се касае за проведена изцяло нередовна административна процедура и че в случая
е следвало да бъде издадено решение за налагане на финансова корекция по реда
на ЗУСЕСИФ.
Ответната страна - Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие",
чрез процесуалния си представител в съдебно заседание и в депозирана по делото
писмена защита, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Сочи, че
издаденият административен акт е правилен, обоснован, мотивиран и
законосъобразен. Същият бил издаден от компетентен орган, в писмена форма и
съдържал изискуемите реквизити. Относно нарушенията на Договора и наредбата
ответникът сочи, че по делото са доказани фактическите констатации в акта
относно неизпълнение на финансовите показатели на одобрения бизнес план ,
констатираното несъответствие в техническите характеристики и количествата на
финансираните активи и относно непредставянето на всички документи, свързани с
подпомаганата дейност. По изложените доводи моли жалбата да бъде оставена без
уважение и бъдат присъдени направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и
събраните по делото доказателства, които обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.10.2014
г. между ЕТ „И.И. - Д.“ с.М., обл.Х., и Държавен фонд "Земеделие" е
сключен Договор № 268311/00950/3/01 за отпускане на финансова помощ по мярка
311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г. (ПРСР),
подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (л. 83). Съгласно
договора, Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП),
представляваща до 70 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи,
свързани с осъществяването на проект № 26/311/00950 от 17.05.2013 г., с
първоначално одобрена помощ в размер на 376 198.58 лева. Според т. 4. 4,
б. "б" от договора, Фондът има право да откаже плащане на цялата или
на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от
ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато
ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба №
30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на БФП по мярка
"Разнообразяване към неземеделски дейности". Според т. 8. 1 от
договора, "в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои
нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от
договорената финансова помощ, или е установено, че е представил декларация
и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправени такива,
включително, когато тази декларация и/или документ са представени при или по
повод кандидатстването му по мярката, както и когато ползвателят изкуствено е
създал условията за изпълнение на изискванията за получаване на помощта, за да
извлече облага в противоречие с целите на мярката и/или бъде установена
функционална несамостоятелност, фондът може да поиска връщане на вече изплатени
суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 41
от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. " В т. 9. 1, б. "г" от раздел
"Други условия" на договора е дадена дефиниция на понятието "Одобрен
проект", а именно - подаденото от ползвателя заявление за подпомагане с
всички изискуеми документи по Наредба № 30/11.08.2008 г., включително одобрения
от фонда бизнес план, както и съвкупността от материални и нематериални активи
и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по
мярка 311. В т. 4. 12 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да
извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с
одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. В т. 4. 15 от
договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да съхранява всички оригинални
документи, свързани с инвестицията. В т. 4. 17, б. „а“ от договора е
предвидено, че в срок от пет години от сключване на договора ползвателят е
длъжен да използва активите, предмет на подпомагане по договора, единствено и
само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект. В
т. 4. 18 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да спазва одобрения
проект за срок от пет години от сключването на договора.
Одобреният
от Държавен фонд "Земеделие" бизнес план (л. 35 и сл.) е за "Изграждане
на къща за гости в УПИ X-226, кв. 11, с.М.,
общ.Свиленград, обл.Хасковска" със сума на инвестицията 556 910.22
лева.
Сключеният
на 29.10.2014 г. Договор № 268311/00950/3/01 е изменен с А. I от
08.05.2015 г. (л. 92), съгласно който размерът на първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е изменен от 376 198.58 лева на
376 109.94 лева и е договорена безвъзмездна финансова помощ в размер на
85 804.27 лева, която ще бъде платена като междинно плащане. С А. II от 02.11.2015 г. (л. 493) е
договорено, че се заменят Таблица за одобрените инвестиционни разходи с нова (Приложение № 1 към А.а) и че се създава нова Количествено-стойностна
сметка (Приложение № 3 към А.а).
По
договора са извършени две плащания по подадени от ползвателя заявки за междинно
и окончателно плащане, а именно: по подадената заявка за междинно плащане №
26/311/00950/2/01 е извършено плащане в размер на 85 804.27 лв. на
13.07.2015 г. и по подадената заявка за окончателно плащане № 26/311/00950/3/01
е извършено плащане в размер на 286 105.67 лв. на 26.11.2015 г. Общо
изплатената финансова помощ по Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. е в
размер на 371 909.94 лв.
Със
Заповед № 373925/20.06.2019 г. (л. 543) на Началник отдел Регионален технически
инспекторат е разпоредено извършване на проверка на място в периода 19.06.2019
г. – 28.06.2019 г. на кандидат с УРН 605101 (ЕТ "И. И. - Д."),
относно заявление с УИН 26/170513/14833.
За
резултатите от проверката е изготвен Контролен лист за извънредни проверки (л.
545 и сл.), в който е посочено, че са налични данни и информация за
неизпълнение на договорни и нормативни задължения на ползвателя, които налагат
извършване на разширен екс-пост контрол по проекта (л. 551). Налице са и отбелязвания,
че на част от контролните въпроси не може да бъде даден еднозначен отговор, тъй
като при проверката не са представени всички изискани документи.
В
Докладна записка до Директора на Дирекция „Технически инспекторат“ ДФ
„Земеделие“ от Началник отдел РТИ гр.Хасково (л. 578) е
посочено, че при извършената проверка не са били представени необходимите
документи за извличане на данни и информация за проверявания обект, поради
което се моли да бъде назначен разширен екс-пост контрол.
Със
Заповед № 374429/05.07.2019 г. (л. 580) на Началник
отдел Регионален технически инспекторат е разпоредено извършване на проверка на
място в периода 05.07.2019 г. – 25.07.2019 г. на кандидат с УРН 605101 (ЕТ
"И. И. - Д."), относно заявление с УИН 26/170513/14833, като за
резултатите от проверката е изготвен Контролен лист ( л. 582 и сл.).
С
Уведомително писмо изх.№ 01-262-6500/69 от 15.07.2019 г. (л. 654) ЕТ „И.И. - Д.“ е уведомен, че
при проверка на място, извършена от И.И. В.– експерт в РТИ Хасково, са
констатирани несъответствия, детайлно описани в приложения контролен лист (доклад за проверка). Предоставена му е възможност в рамките на 14 дни
от получаване на уведомителното писмо да направи своите забележки и възражения
в писмен вид.
С
Уведомително писмо изх. № 01-6500/8725/04.11.2019 г. (л. 28) ЕТ „И.И. - Д.“ е уведомен, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по издаване на акт за установяване на публично
държавно вземане предвид констатирано неизпълнение на нормативни и договорни
задължения по процесния договор. С писмото е даден 14-дневен срок за представяне
на писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане и
прилагане на писмени доказателства. Писмото е получено на 07.11.2019 г., видно
от Известие за доставяне ИД PS 1618 00 LZ8R G (л. 34).
На 15.11.2019
г. в Държавен фонд „Земеделие“ под вх. № 01-6500/8725 е заведено Уведомително
писмо (л. 24 и сл.), с което ЕТ „И.И. - Д.“ оспорва констатациите на
контролните органи на фонда.
На 13.08.2020
г., на основание чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските
производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс от Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" е
издаден оспорения АУПДВ № 26/311/00950/3/01/04/01. В него е посочено, че при
извършване в периода 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г. на проверка на място след
плащане по проект № 26/311/00950 от 17.05.2013 г. и повторна такава в периода
09.07.2019 - 12.07.2019 г., както и след извършени допълнителни административни
проверки е констатирано неизпълнение на нормативни и договорни задължения,
съгласно Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г., а именно:
1. При
извършената проверка на място е установено неизпълнение на финансовите
показатели на одобрения с договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. бизнес план,
което не съответства на постигането на целите на мярка 311 „Разнообразяване към
неземеделски дейности“ от Програма за развитие на селските райони 2007-2013 г.,
определени в Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Заявено
е, че за финансовата 2016 г. са реализирани приходи от нощувки и услуги в общ
размер на 10 136.10 лв., което представлява 9,24 % изпълнение на
приходите, заложени за същия период в одобрения бизнес план. За финансовата
2017 г. са констатирани приходи от нощувки и предоставяне на услуги в размер на
27 905.71 лв., което представлява 20,09 % изпълнение на приходите,
заложени за същия период в одобрения бизнес план. За финансовата 2018 г. са
констатирани приходи от нощувки и услуги в размер на 11 000.78 лв., което
представлява 7,25 % изпълнение на приходите, заложени за същия период в
одобрения бизнес план. Следователно установеното изпълнение на заложените в
бизнес плана приходи от субсидираната дейност, изчислени средно аритметично за
посочените финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) е в размер на 12,26 %.
Посочено
е, че се касае за неизпълнение на т. 4. 12 и т. 4. 18 от договора. Цитиран е
текстът на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата
за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 - 2013 г., съгласно който, когато реализираните приходи
от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани
пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения
бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, тежестта на
нарушението се квалифицира като голяма, тъй като засяга условията, при които
проектът е бил одобрен за финансиране и подкопава постигането на целите на
предоставеното подпомагане. В случай, че нарушението засяга подпомаганата
дейност в цялост и времетраенето на нарушението е над една финансова година, в
конкретния случай при посочените условия е продължило две пълни финансови
години (финансовите 2016 - 9,24 % и финансовата 2018 г. - 7,25 %), подлежащата
на възстановяване финансова помощ е в размер на 100 % от предоставената
финансова помощ по договора, конкретно в размер на 371 909.94 лв.
2. На
следващо място е посочено, че при извършената проверка на място са констатирани
несъответствия в техническите характеристики и количествата на финансираните
активи, съгласно одобрени и платени позиции съгласно Приложение 1 към А. II от
02.11.2015 г. към Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014г. В табличен вид
подробно е описано несъответствието между платените позиции и установените при
проверката неточности в изпълнението по договора. Касае се за кухненски шкафове
с общ размер на субсидията, подлежаща на възстановяване в размер на 1 566.01
лв., представляващо 0,42 % от изплатената финансова помощ. Посочено е, че
гореизложеното се явява нарушение на т. 4. 12, т. 4. 17 буква „а“ и т. 4. 18 от
сключения с ДФ „Земеделие“ договор, както и на чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредба №
30 от 11.08.2008 г. Посочено е, че се касае за финансирани, но неналични към
момента на извършваните проверки на място активи, в който случай размерът на
подлежащата на възстановяване финансова помощ се определя съобразно размера на
изплатената финансова помощ за активите, които не се използват по
предназначение, тоест подлежащата на възстановяване финансова помощ е в размер
на 1 566.01 лв.
3. На
трето място е посочено, че при извършване на извънредна проверка на място след
плащане в периода 24.06.2019 г. - 27.06.2019 г., както и последваща проверка на
място след плащане в периода 09.07.2019 г. - 12.07.2019 г. са изискани и не са
представени следните документи: Платежно нареждане, удостоверяващо плащане по
Фактура № ********** от 10.07.2015 г., издадена от „Спринт - Т“ ООД за
извършено СМР по ППП в размер на 64 332,12 лв. без ДДС, общо 77 198,54 лв. с
ДДС. Платежно нареждане, удостоверяващо плащане по Фактура № ********** от дата
15.09.2015 г., издадена от „Спринг - Т“ ООД за извършено СМР по ППП от
14.09.2015 г. размер на 141 630,21 лв. без ДДС, общо 169 956,30 лв с ДДС.
Платежно нареждане, удостоверяващо плащане по Фактура № **********, издадена на
20.07.2015 г. от „Екип - МГ“ ООД, с предмет „междинно плащане по договор за
упражняване на строителен надзор“, в размер на 2 375,00 лв. без ДДС, общо 2
850,00 лв с ДДС. Платежно нареждане, удостоверяващо плащане по Фактура №
********** за извършено авансово плащане по договор, издадена от „Екип - МГ“
ООД на 15.07.2015 г. в размер на 4 750,00 лв без ДДС, общо 5 700,00 лв. с ДДС. Предварителен
договор от 07.05.2013 г. и А. № 2 от 15.09.2015 г. към него, сключени с
„Бурденис-ком“ ЕООД. Посочено е, че са предоставени копия, което се явявало неизпълнение
т. 4.15 от договора, както и на чл. 42, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Цитирана
е т. 13 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от
Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за
развитие на селските райони 2007 - 2013 г.“, според която, когато ползвателят
на помощта не е представил доказателства, че спазва задължението да съхранява
всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок от 5 години след
сключване на договора за отпускане на финансова помощ, тежестта на нарушението
се квалифицира като сравнително висока, когато засяга задължението за одитна
следа и отчетност на подпомаганата дейност, с което осуетява извършване на
контрол за спазване на задълженията си от страна на компетентните органи и
когато нарушението не е отстранено в едномесечен срок от уведомяването на
ползвателя за това. В останалите посочени случаи, когато не се засяга
подпомаганата дейност като цяло, каквито са последиците от конкретното
нарушение, размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ се равнява
на 5 % от предоставената финансова помощ за всеки месец, през който нарушението
не е отстранено - до достигане на пълния размер на изплатената финансова помощ
по договора. Заявено е, че в конкретния случай продължителността на
неизпълнението е четири месеца, следователно подлежащата за възстановяване от
ЕТ „И. И. - Д.” финансова помощ следва да бъде в размер 20 % от получената
финансова помощ по договора, конкретно 74 381.99 лв.
Съобразно
правилото на чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. („Когато при осъществяване на контрол относно
спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от
страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно
нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1
януари 2015 г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за
всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира) за показателен
за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя
финансова помощ е приет най-големият определен размер на подлежащата на
възстановяване финансова помощ и съответно общият размер на подлежащата за
възстановяване финансова помощ е определен на 371 909.94 лв.
Обсъдено е депозираното от едноличния търговец
възражение, като твърдението, че изпълнението на одобрения проект се свежда
единствено до изграждането на къща за гости, закупуване на обзавеждане и други
материални активи, е прието за несъстоятелно. В тази връзка е посочено, че изграждането
на инвестицията е само една от стъпките за осъществяване на проекта и постигане
на целите на мярката и че реализирането на одобрените инвестиционни разходи,
заложени в Приложение 1 към договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г., са част от
изпълнението на проекта. Изложени са доводи, че ползвателят има задължението
както за физическо извършване на инвестицията, тоест да придобие активите -
обект на финансово подпомагане, така и задължението за използването на
инвестицията за постигане на заложените в бизнес плана от самия кандидат
икономически показатели, резултат от финансираната дейност.
Не е
приет и наведеният довод, че на едноличния търговец се вменяват нови задължения
със задна дата, като е посочено, че чрез обнародваните в бр. 69 от 2019 г. на
Държавен вестник „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г.” не се въвеждат нови
задължения към бенефициентите, а еднотипен подход към всички бенефициенти при
определяне на размера на подлежащата за възстановяване финансова помощ, като
под внимание са взети изискванията чл. 18 от Регламент ЕС 65/2014 г. и по-точно
отчетени са тежестта, степента и продължителността на неизпълнението, както и
въздействието на неизпълнението върху финансираната операция в цялост.
По
отношение на изложеното във възражението, че след завършване на инвестицията и
преди изплащане на субсидията е извършена проверка, при която не са установени
нарушения, е посочено, че извършените преди изплащането на субсидията проверки
са доказали единствено наличието на активите към момента на проверката преди
плащането.
Не са
приети и изложените във възражението мотиви, че изисканите документи са били
многократно представяни пред ДФ „Земеделие”, банки, НАП и др., като е заявено,
че непредставянето на изисканите документи представлява неспазване на
задължение за тяхното съхранение за петгодишен период, поето със сключване на
договора за предоставяне
на безвъзмездна финансова помощ, разписано в т. 4.15 от договора, както и
нормативно задължение, заложено в чл. 42, ал. 3 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
С оглед
на така изложеното и на основание чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от
11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., както и на основание на т.
8.1 от Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г., във връзка с неизпълнението на
т. 4. 12, т. 4. 15, т. 4. 17, буква „а” и т. 4. 18 от договор № 26/311/00950 от
29.10.2014 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл.
165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, на ЕТ "И. И. - Д.“ е определено подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 371 909.94 лева -
предвид неизпълнението на нивата на приходите, предвидени в бизнес плана, в
размер на 1 566.01 лева - предвид платени, но липсващи активи, както и в
размер на 74 381.99 лева - предвид изискани, но непредставени документи за
четири месеца.
На
основание чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., на ЕТ „И.И. - Д.“ е
наложено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 371 909.94
лева, което вземане, като най-голямо по размер е посочено като окончателната
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.
Видно от
известие за доставяне (л. 23), АУПДВ е връчен на адресата си на 24.08.2020 г.,
а жалбата срещу него е подадена по пощата на 09.09.2020 г., видно от Известие
за доставяне с № ИД PS 4018 0059CL 5 (л. 11), чрез администрацията на органа.
С оглед
цялостното изясняване на делото от фактическа страна по искане на жалбоподателя
бе назначена съдебно-счетоводна експертиза. В депозираното от вещото лице П.П.П.
заключение, което съдът креД.ра като компетентно и безпристрано дадено, се дава
следния отговор на поставените от жалбоподателя въпроси:
Към деня на подаване на заявлението за финансово подпомагане - 17.05.2013 г., в с.М.,
общ.Свиленград е имало cледните обекти за настаняване на гости: къщи за гости -няма; хотели - няма; бунгала - налични 8 броя с 16 легла.
На
въпрос колко са къщите за гости, хотели и други обекти за настаняване на
туристи в с.М. и на територията на Община Свиленград, съответно към 31.12.2016 г., 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. и капацитета им за настаняване, вещото
лице посочва, че през 2016 г. е имало 4 къщи за гости с 60 места,
през 2017 г. – 5 със 70 места и през 2018 г. – 6 със 76 места.
Във всеки от периодите е нямало налични хотели, а по отношение на другите
обекти за настаняване се посочва, че през 2016 г. и 2017 г. е имало осем такива
с 16 места, през 2018 г. е нямало налични такива.
На
въпроса колко от къщите за гости, хотели и други обекти за настаняване на
туристи в с.М. и на територията на Община Свиленград, започнали дейност през
периода от 17.05.2013 г. до 31.12.2018г., са получили финансово
подпомагане от ДФЗ, се
посочва, че три къщи за гости в с.М., общ. Свиленград са получили финансово подпомагане
от ДФЗ.
На
въпрос каква е посещаемостта на къщите за гости, хотели и други обекти за
настаняване в с.М. и на територията на Община Свиленград през 2016, 2017 и 2018
г. вещото лице отговаря, че през 2016 г. нощувките в с.М. са 2 652, а в Община
Свиленград - 89 723, през 2017 г. в с.М. – 5 333, в Община Свиленград – 92 112,
през 2018 г. в с.М. – 3 059, в Община Свиленград – 93 138.
На
въпрос за пътникопотока на гръцки граждани от Република Гърция към България
през граничен пункт Свиленград през 2008, 2009, 2016, 2017, 2018 г., вещото
лице посочва, че не може да даде точен отговор, тъй като данните от Гранична
Полиция - ГКПП „Капитан Петко Войвода“ са за всички влезли лица в Р. България,
в това число всички български граждани, гръцки граждани и граждани на трети
страни извън ЕС, включително и водачите на товарни автомобили. Гръцките
граждани като членове на ЕС и на Шенген не се регистрират на 100 % в системата
на МВР. Съответно пътникопоток през 2008 г. - 754 861, 2009 г. - 781 521,
2016 г. - 482678, 2017 г. - 464 575, 2018 г. - 421943.
На
въпрос, свързан с факта извършени ли са реални преводи на парични суми, на кой
получател и в какъв размер по описаните платежни нареждания в т. 3 на стр. 4 от
АУПВ, след извършване на проверка в счетоводството на ЕТ „И. И.-Д.“ и
обслужващата банка, вещото лице отговаря, че според АУПДВ не са представени
документи, удостоверяващи плащания към „Спринг-Т" ООД и към „Екип-МГ“ ООД.
От документите по делото същото е установило налични такива, относими към
отговора на въпроса, както следва:
Извършени
банкови преводи в полза на „Спринг-Т“ ООД - Фактура № 5-207 от 10.07.2015г. за
сума в размер на 77 198.54 лева с дата на превод - 14.07.2015 г. и Фактура
№ 5-220 от 15.09.2015г. за сума в размер на 16 9956.25 лева с дата на превод -
15.09.2015г. Видно било от наличните по делото банкови извлечения и платежни
нареждания, че горепосочените фактури били платени и преводите били реални.
Извършени
банкови преводи в полза на „Екип-МГ“ ООД – Фактура № 649 от 15.07.2015 г. за
сума в размер на 5 700.00 лева с дата на превод 14.07.2015 г. и Фактура № 653
от 20.07.2015 г. за сума в размер на 2 850.00 лева с дата на превод - 17.07.2015
г. Видно било от наличните по
делото банкови извлечения и платежни нареждания горепосочените фактури били
платени и преводите били реални.
Във
връзка с поставен му въпрос заплатена ли е на жалбоподателя субсидия за посочените в таблица на стр. 3 от АУПВ кухненски шкафове и има ли изплатена субсидия за липсващи
количества, вещото лице отговаря, че
размерът на субсидията по
Договор № 26/311/00950
от 29.10.2014 г. за
отпускане на финансова помощ е 376 198.58 лв. Одобрената субсидия съгласно Приложение 1 към А. II от 02.11.2015 г. към Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г., Таблица 1а е в размер на 376 109.94 лв.
Според същата таблица били одобрени
разходи към „Спринг-Т“ ООД – 537 299.92 лева, в това
число Оборудване на къща за гости - 43 081.58 лв. Общо
обзавеждане според Приложение 1 към КСС – 43 081.58 лв. Оттук вещото лице заключава, че всички
разходи за обзавеждане по КСС са одобрени, в това число и тези за шкафове.
Размерът на
предоставената
финансова помощ на ЕТ „И. И.-Д.“ по Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. бил 371 909.91 лв. Тоест преведени били с 4 200.03 лв.
по-малко, отколкото са одобрени, но вещото лице не могло да установи кое е
редуцирано като разход.
В АУПДВ били
посочени за установени количество шкафове, различно от одобреното, съответно била посочена сума за възстановяване в размер на 1 566.01 лева. Разликата между стойностите на посочените шкафове в АУПДВ и одобрените
разходи била 4 002.95 лева. В тази връзка вещото лице посочва, че тъй като
по делото нямало документ относно редуцирането
на сумата на одобрената субсидия, същото
счита, че платената по-малко сума касае именно въпросните шкафове.
На
въпрос за размера на предоставената финансова помощ на ЕТ „И. И.-Д.“ по
процесния договор за oтпускане на
финансова помощ, вещото лице посочва, че се установяват две плащания по договора:
на 13.07.2015 г. – 85 804.24 лева
и на 16.11.2015 г. -286 105.67 лева, при което общият размер на
предоставената финансова помощ на ЕТ „И. И.-Д.“ по Договор № 26/311/00950 от
29.10.2014 г. е в размер на 371 909.91 лв.
Във
връзка с въпрос за предвидените в Бизнес плана приходи от субсидираната дейност
(нощувка, дегустация на вина,
наем на кухня и барбекю, тийм-билдинг - комплексна
услуга зa до 15 човека, екскурзия до историко-археологически забележителности,
предоставяне на велосипеди под наем), вещото
лице заявява, че съобразно приложения по делото бизнес план заложените приходи
по години на изпълнение са, както следва: за 2016 г. - 109 650.00 лева, за 2017 г. – 138 875.00 лева и за 2018 г. – 151 640.00 лева.
На
въпрос за размера на реализираните приходи от субсидираната дейност и процента
на изпълнение, съпоставен с предвидения в Бизнес плана приход и на база
наличната информация в счетоводството на ЕТ „И. И.-Д.“, вещото лице посочва
приходите, така като са отчетени по с/ка 703 „Приходи от нощувки“: за 2016 г. –
при заложени приходи в размер на 109 650.00 лева били реализирани такива в
размер на 10 136.10 лева - 9,24 % изпълнение, за 2017г. при заложени
приходи в размер на 138 875.00 били
реализирани такива в размер на 27 905.71 лева - 20,09 % изпълнение, и за 2018 г. при заложени приходи в размер на 151 640.00
лева, реално били реализирани такива в размер на 11 000.78 лева - 7,25 % изпълнение.
На
въпрос за процента на изпълнение на Бизнес плана в частта - IV. Финансово-икономически
статус-приходи и разходи, Таблица 2 „Производствена и търговска програма,
вещото лице посочва, че средно аритметичният процент на изпълнение за периода
2016 – 2018 г. е 12,19 %.
На
въпрос за броя на отчетените нощувки в обекта, вещото лице отговаря, че
едноличният търговец е декларирал с
Декларация по чл. 61р, ал. 5 от ЗМДТ за 2016г. - 70 нощувки, по регистър – 224,
за 2017 г. – 40 нощувки, 580 по регистър и за 2018 г. - 9 нощувки, 220 по регистър.
На
въпрос включени ли са в Приложение № 1 към А. II от 02.11.2015 г. към Договор №
26/311/00950 от 29.10.2014 г., съответно в Приложение № 1
количествено-стойностна сметка към Предварителен договор от 24.03.2015 г.,
сключен между ЕТ „И. И.-Д.“, ЕИК ********* и „Спринг-Т“ ООД, ЕИК ******, раздел
оборудване/обзавеждане, следните активи: 1. Кухненски шкафове-долни, количество
7,61 м. 2. Кухненски шкафове-долни, количество 4 м. 3. Кухненски шкафове-горни
4 м. и съответно какви са цените на тези активи съобразно определените
количества и какви са цените на тези активи, съобразно количествата описани в
АУПДВ, вещото лице посочва, че в Приложение 1 към А. II от 02.11.2015 г. към
Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014г. липсвало подробно описание на отделните
активи. Посочени били одобрени разходи „Съгласно договор с фирма „Спринг-Т“ ООД
от 24.03.2015 г.“. В Предварителен договор от 24.03.2015 г., сключен между ЕТ „И.
И.-Д.” и „Спринг-Т“ ООД, и Приложение № 1 количествено-стойностна сметка към този
договор били включени за изпълнение кухненски шкафове на обща стойност
5 568.96 лева. Вещото лице не може да посочи по какъв начин са остойностени посочените като неналични
количества шкафове в АУДВ.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу административен
акт, подлежащ на оспорване, поради което същата е допустима. Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК), публични са вземанията за недължимо платени и надплатени суми,
както и за неправомерно получени или неправомерно усвоени средства по проекти,
финансирани от средства на Европейския съюз, включително свързаното с тях
национално съфинансиране, които възникват въз основа на административен акт,
включително финансови корекции, надплатен аванс, надхвърлени процентни
ограничения, превишени позиции по бюджета на проекта, кръстосано финансиране,
както и глобите и другите парични санкции, предвидени в националното
законодателство и в правото на Европейския съюз.
В
нормата на § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители (ЗПЗП) е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акреД.рана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 1,
т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие“ е акреД.ран за
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда, който е и
Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове.
От
посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие“ - РА е издаването на АУПДВ
по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по
мерките по чл. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към
земеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007-2013 г. В случая оспореният
АУПДВ е издаден именно от лицето, изпълняващо тази длъжност. Следователно
обжалваният акт е издаден от материално компетентен орган.
Условията
и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 311 "Разнообразяване
към неземеделски дейности" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. са
регламентирани в цитираната Наредба № 30 от 11.08.2008 г.
Според
чл. 26, ал. 1 от Наредба № 30/2008 г., кандидатите за финансово подпомагане
подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение
№ 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно разпоредбата
на чл. 16 от Наредба № 30/2008 г., един от задължителните реквизити към
заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва
икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на
целите по чл. 2 от Наредба № 30/2008 г. В § 1, т. 6 от ДР на Наредба № 30/2008
г. е дадена легална дефиниция на понятието "икономическа
жизнеспособност", а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи
устойчивост на предприятието за периода на бизнес. Легална дефиниция на
понятието “устойчива заетост“ е дадена в § 1, т. 26 от ДР на Наредба № 30/2008
г. и това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в
предприятието за периода на бизнес плана.
Съгласно
разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № 30/2008 г., решението за одобряване
на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на
заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и
2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Изготвянето на бизнес плана
и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за
получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на
инвестицията и устойчива заетост представлява основание да бъде одобрен
проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него
стойности са относими за постигане на целите на мярка 311, тъй като по този
начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по
проекта за съответния период. От изложеното следва, че след като бизнес-планът
е неразделна част от проекта за финансиране, неизпълнението на заложения в него
финансов резултат съставлява неизпълнение на самия проект. Заложените в бизнес
плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и
непостигането им води до възможност за коригиране на размера на финансовата
помощ. В този смисъл Решение № 1581/08.02.2021 г. по адм. дело № 8437/2020 г.
на ВАС, Решение № 6690/4.06.2020 г. по адм. д. № 13736/2019 г., Решение №
15642/16.12.2020 г., Решение № 15240/10.12.2018 г. по адм. д. № 13050/2017 г. и
др.
В случая
фактическите съображения, послужили като основание за издаване на обжалвания
акт, са следните:
1. Неизпълнение
на финансовите показатели на одобрения с Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г.
бизнес план.
2. Констатирани
несъответствия в техническите характеристики и количествата на финансираните
активи, съгласно одобрени и платени позиции по Приложение 1 към А. II от
02.11.2015 г. към Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. и по-конкретно финансирани,
но неналични към момента на извършваните проверки на място кухненски шкафове.
3. Изискани
и непредставени в оригинал документи и по-конкретно платежни нареждания,
удостоверяващи плащания, предварителен договор от 07.05.2013 г. и А. № 2 към
него, сключени с „Бурденис-ком“ ЕООД.
От
контролните листове за проверка на място и най-вече от приетото без оспорване от
страните заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно бе установено твърдяното от органа неизпълнение на финансовите
показатели по одобрения бизнес план. От
тези доказателства се установява, че процентът на изпълнение на одобрения
бизнес план по показателя устойчива заетост е 12.19 % за три пълни финансови
години - 2016, 2017 и 2018 г., съответно процентът на неизпълнение по този
показател в бизнес плана е над 50 % . Налице
е било основанието за връщане на изплатените средства по чл. 46, ал. 1 от
Наредба № 30/2008 г. поради неизпълнение от ползвателя на нормативни и
договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, както е приел и
административният орган. Размерът на средствата, които следва да бъдат
възстановени, е определен правилно по правилото на чл. 46, ал. 2 от Наредба №
30/2008 г. и в съответствие с т. 18 и т. 30 от Приложението към раздел I
"Общи положения" от Правилата за определяне размера на подлежащата на
възстановяване БПФ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП по
мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. (обн. ДВ, бр. 69/30.08.2019 г., в
сила от същата дата) и чл. 3, ал. 1 от същите
правила. Органът е отчел вида, степента и продължителността на неизпълнението
по проекта. Посочените Правила са нормативен акт, приложим в процесния случай,
тъй като АУПДВ е издаден при тяхното действие, проверката за
законосъобразността им е приключила с решение № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по
адм. д. № 14154/2019 г., I о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г.
на ВАС по адм. д. № 8071/2020 г., 5-членен състав.
Въпреки
това оспореният акт се явява незаконосъобразен. Съображенията на настоящата
инстанция за това са следните:
Съгласно
чл. 166, ал. 1 от ДОПК, установяването на публични вземания се извършва по реда
и от органа, определен в съответния закон. В конкретния случай съответният
закон - чл. 27, ал. 6 и ал. 7 и чл. 20а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за подпомагане
на земеделските производители (ред. от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019
г.) съдържа уредба на реда и органа, който установява дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за
развитие на селските райони. Тази уредба е действаща към момента на издаване на
оспорения акт на 13.08.2020 г. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от
страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за
налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл. 73 от същия закон.
На
основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост,
ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК, който в чл. 166, ал.
2 препраща към реда по АПК. Съгласно чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП (в сила от
28.06.2019 г.) компетентността за издаване на административния акт и в двата
случая, е на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“.
От
цитираните разпоредби следва, че след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019, в
сила от 28.06.2019 г., законът изрично разграничава случаите, в които
публичните вземания по мерките и подмерките от програмите за развитие на
селските райони се установяват с решение за финансова корекция и с акт на
установяване на публично държавно вземане. По силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП
издаването на АУПДВ е субсидиарно, и такъв може да бъде издаден само когато не
са налице основанията по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ за налагане на финансова
корекция.
Константно
в съдебната практика на Върховния административен съд по ЗПЗП, се приема, че
заложените в бизнес плана финансови показатели са индикатори за изпълнение на
одобрения проект (по мерките и подмерките от ПРСР) и непостигането им води до
необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Следователно в
конкретния случай, при установено неизпълнение на конкретни показатели,
заложени в бизнес плана на ползвателя на помощта, административният орган е
следвало да издаде решение за финансова корекция на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП,
във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ и по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ, а
не да издаде АУПДВ.
В случая
издаването на АУПДВ на основание чл. 166 от ДОПК по реда на АПК, не може да
бъде основано на § 12 от ПЗР на ЗИДЗПЗП (ДВ бр. 2/2018 г.), който не намира
приложение. Според последния, започналите производства по издадените до датата
на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за
периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от ПРСР за
периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на
мониторинг. В конкретния случай договорът е сключен на 29.10.2014 г. Според §
1, т. 2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ „мониторингов период” за договорите, сключени
преди 1 януари 2015 г., е пет години, считано от датата на сключването му. В
случая и с оглед датата на сключване на
процесния договор мониторинговият период е изтекъл на 29.10.2019 г., тоест
преди образуване на административното производство по издаване на оспорения
акт.
Спазването
на административнопроизводствените правила създава презумпцията, че органът
добросъвестно е упражнил правомощията си и по този начин е осигурил издаване на
законосъобразен акт. В случая допуснатото от административния орган нарушение
на реда за издаване на административния
акт е довело до издаване на ненадлежен по вид акт, и съответно е съществено, тъй като засяга
материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ и разграничението им, предвидено в
чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП. Съгласно чл. 33, § 2 от Регламент (ЕО) №
1290/2005 на Съвета от 21 юни 2005 година относно финансирането на Общата
селскостопанска политика, приложим на основание чл. 72, § 2 от Регламент (ЕО) №
1698/2005 г. на Съвета от 20 септември 2005 година относно подпомагане на
развитието на селските райони от ЕЗФРСР, в случаи като процесния, когато
средствата са вече изплатени на бенефициера, те се връщат от акреД.раната
разплащателна агенция по реда на нейната собствена процедура за връщане на
средства. Поради това законосъобразното провеждане на предвидената процедура по
издаване на административните актове за установяване на задължения за подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от
програмите за развитие на селските райони, е от съществено значение за
изпълнение на задължението на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция по чл. 27,
ал. 3 от ЗПЗП да предприема необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в законодателството на Европейския съюз.
След
промяната в закона, за да издаде АУПДВ на основание чл. 27, ал. 7 ЗПЗП,
административният орган следва да изложи допълнителни мотиви защо приема, че
констатираното неизпълнение на одобрените финансови показатели е извън
основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ
във връзка с чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В оспорения АУПДВ липсват такива съображения.
В случая безспорно неспазването на посочените показатели от бизнес плана не е
свързано с нарушение на критериите за допустимост, а респективно, ако е считал,
че е налице втората или третата
предпоставка на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, а не неизпълнение на
одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ вр. с чл. 27,
ал. 6 от ЗПЗП, в каквато насока е съществуващата трайна и непротиворечива
практика на ВАС, то органът е бил длъжен да изложи доводи в акта си,
обосноваващи тази си теза. Мотиви за
това се съдържат едва в писмената защита на ответника, което е недопустимо.
Липсата на мотиви не може да бъде
запълвана пред съда и чрез доказателства,
било то гласни или писмени, тъй като
не е налице предмет на доказване,
нито чрез представяне на писмена защита. Изискването за мотивировка не е
самоцелно. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за
законосъобразност на същия, тъй като
неизлагането на съображения защо административния орган е издал
съответния акт, от една страна, не дава
възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях
са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят
адекватно защитата си срещу него, а, от друга страна, препятства възможността съдът да
осъществи необходимия контрол за законосъобразност на решението.
Предвид
изложеното съдът намира, че административният орган неправилно е приложил реда
на ЗПЗП, тъй като с изменението на закона с въвеждането на чл. 27, ал. 6 и ал. 7
от ЗПЗП, неприложима се явява разпоредбата на § 12 от ПЗР на ЗПЗП , а така също
и тази на § 4, ал. 3 от ПЗР на ЗУСЕСИФ.
По
изложените съображения, следва да се приеме, че оспореният АУПДВ е
незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3 и 4 от АПК- постановен при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с вида на
акта и реда за неговото издаване, при неспазване изискванията за форма и в
нарушение на материалния закон и следва да бъде отменен. В този смисъл е и
преобладаващата практика на ВАС, изразена в Решение № 15687 от 17.12.2020 г. по
адм. д. № 8586/2020 г., Решение № 5492
от 29.04.2021 г. по адм. д. № 31/2021 г., Решение № 5108 от 21.04.2021г. по
адм.дело № 12415/2020 г., Решение № 4669/13.04.2021г. постановено по адм.дело №
13576/2020 г., Решение № 1457/03.02.2021 г. по адм. дело № 10650/2020 г.,
Решение № 14776/30.11.2020 г. постановено по адм.дело № 8089/2020 г., Решение
15971 от 29.12.2020 г. по адм.дело № 8344/2020 г., Решение № 5005 от 20.04.2021
г. по адм. д. № 11846/2020 г., Решение № 5314 от 26.04.2021 г. по адм. д. №
10232/2020 г., Решение № 5488 от
29.04.2021 г. по адм. д. № 678/2021 г. и др. За пълнота на мотивите следва да
се посочи, че е налице и практика на ВАС, според която смешението на вида и процедурите по двата закона е
несъществено нарушение на изискванията за форма на акта и на
административнопроизводствените правила. Тази практика обаче не е преобладаваща
такава, тъй като по-голямата част от решенията в тази насока са постановени
преди измененията на чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от ЗПЗП.
За
пълнота на изложението следва да бъде отбелязано, че от ангажираните по делото
доказателства и по-конкретно заключението на назначената съдебно-счетоводна
експертиза бе оборена констатацията в пункт втори от оспорения по делото акт,
свързана с установената липса на активи, предмет на инвестицията, доколкото не
бе установено визираните разлики в количествата активи – кухненски шкафове,
действително да са били финансирани във визирания в Приложение 1 към А. II от
02.11.2015 г. към Договор № 26/311/00950 от 29.10.2014 г. размер и за тях на
жалбоподателя да е била изплатена финансова помощ. В тази връзка по делото, от
една страна, бе установено, че в посоченото Приложение липсва подробно описание
на финансираните отделни активи, а е налице посочване „Съгласно договор с фирма
„Спринг-Т“ ООД от 24.03.2015 г.“, а, от друга, че одобрената субсидия е била
редуцирана със сума в размер на 4 200.03
лв., по отношение на която редукция липсва документ, установяващ характера й, и
според вещото лице същата касае именно въпросните кухненски шкафове.
По
отношение на констатацията в пункт трети от оспорения по делото АУПДВ следва да
бъде отбелязано, че по отношение на ползвателя на помощта действително съществува
нормативно възложено задължение да съхранява всички документи, свързани с
подпомаганата дейност, за срок от пет години след сключването на договора за
отпускане на финансова помощ – чл. 42, ал. 3 от Наредба № 30/11.08.2008 г.,
като е длъжен да предоставя на РА всяка поискана информация за осъществяването
на подпомаганата дейност – чл. 45, ал. 1 от Наредбата. Във връзка с
изпълнението на тези задължения бе установено, че при извършените контролни
проверки и в предоставения срок действително не са представени цитираните в
АУПДВ платежни нареждания, удостоверяващи плащания по посочените фактури, и
оригиналите на предварителен договор и А. към него, сключени с „Бурденис-ком“
ЕООД. По този повод обаче следва да бъде отбелязано, че задължението да бъдат представени
документи в оригинал не е нормативно – чл. 42, ал. 3 от Наредбата не съдържа
такова изискване, като такова не е визирано и в цитираните като основание за
възстановяване на предоставената финансова помощ т. 13 от Приложение към раздел
I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013. Тоест дори и да се
приеме, че е налице неизпълнение на т. 4. 15 от договора за съхраняване на посочените
оригинални документи, свързани с инвестицията, то това неизпълнение не
представлява основание за възстановяване на предоставена финансова помощ.
По
изложените съображения съдът намира, че оспореният Акт за установяване на
публично държавно вземане № 26/311/00950/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8725 от
13.08.2020 г., издаден от Изпълнителния директор на Държавен фонд
"Земеделие“, се явява незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде
отменен.
Предвид
изхода на производството и направеното искане от жалбоподателя за присъждане на
разноски, следва да бъде отбелязано, че от представените по делото
доказателства се установява, че жалбоподателят е заплатил държавна такса в
размер на 50 лв., адвокатско възнаграждение в размер на 10 800 лв. и 300 лв.
депозит за вещо лице, тоест общо сумата от 11 150 лв. От процесуалния
представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение. Възражението е основателно. Съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 5 от Наредба № 1/2004 г. минималният размер на адвокатското възнаграждение
при административни дела с материален интерес от 100 000 лв. до 1 000 000 лв. е
3 530 лв. плюс 1 % за сумата над 100 000 лв. В конкретния случай материалният
интерес на спора е 371 909.94 лв. и минималният размер на адвокатското
възнаграждение възлиза на 6 249.10 лв. С оглед предмета, както и действителната
фактическа и правна сложност на производството, настоящата инстанция намира, че
дължимото адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено от 10 800 лева
на 8 500 лева и на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в общ размер от
8 850 лева.
Водим от
изложените съображения и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане №
26/311/00950/3/01/04/01, изх. № 01-6500/8725 от 13.08.2020 г., издаден от
Изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на Едноличен
Търговец „И. И. – Д.“, ЕИК : *********, седалище и адрес на управление: с.М.,
О.С., представлявано от И. Т. И., съдебни разноски в размер на 8 850 (осем хиляди осемстотин и петдесет) лева.
Решението може да бъде обжалвано с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му.
СЪДИЯ: