№ 119
гр. Стара Загора, 19.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Румяна Ат. Танева
Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Димитър М. Христов Въззивно търговско
дело № 20215501001282 по описа за 2021 година
Обжалвано е решение № 260242/27.04.2021 г., постановено по гр.д. №
729/2020 г. по описа на Районен съд – К., с което е отхвърлен предявеният иск
от Т. В. В. против З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД за заплащане на сумата от 3 832, 65 лв.,
представляваща разликата между реално претърпените от нея имуществени
вреди в размер на 4 924, 12 лв. по отношение на собственото й МПС- лек
автомобил марка „П.“, модел „***“ с ДК№ РВ***СВ и платеното й от
З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД имуществено обезщетение в размер на 1091.47 лв., ведно
със законната лихва върху тази сума считано от датата на депозиране на
настоящата искова молба до окончателно изплащане на задължението.
Въззивникът Т.В.В.. излага доводи, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като са изложени подробни
съображения в тази връзка. Направено е искане съдът да отмени обжалваното
решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноските пред двете инстанции.
Постъпил е отговор от въззиваемия З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД, с който взема
становище по направените в жалбата оплаквания. Моли съда да постанови
решение, с което да потвърди първоинстанционното решение. Претендира
направените по делото разноски.
1
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
386 от КЗ.
Ищецът Т.В.В.. моли съда да постанови решение, с което да осъди
З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД да й заплати сумата от 3 832, 65 лв., представляваща
разликата между реално претърпените от нея имуществени вреди в размер на
4 924, 12 лв. по отношение на собственото й МПС- лек автомобил марка „П.“,
модел „***“ с ДК№ РВ***СВ и платеното й от ответника имуществено
обезщетение в размер на 1 091, 47 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
окончателно изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД,
който счита предявеният иск за неоснователен, като излага подробни
съображения.
По делото не се спори, че на 02.12.2019 г. в 12, 50 часа е настъпило ПТП
между лек автомобил марка „В.”, модел „***” с ДК№ СТ *** СХ, управляван
от Д.В. и лек автомобил марка „П.", модел „***”, с рег. № РВ***СВ,
управляван от М.К..
За настъпилото ПТП, водачите съставили двустранен констативен
протокол за пътнотранспортно произшествие, в който е отразено, че ПТП –
то е възникнало поради неспазване на знак за предимство, тъй като водачът
Д.В. не спрял на знак „Стоп“.
По делото не се спори, че за лек автомобил, марка „В.”, модел „***” с
регистрационен № СТ***СХ е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД със срок на действие от 01.01.2019 г. до
31.12.2019 г.
На 02.12.2019 г. М.К. като водач на лек автомобил марка „П.", модел
„***", с рег. № РВ***СВ подал до „З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД уведомление за щета
по застраховка „Гражданска отговорност“
На 02.12.2019 г. представител на ответното дружество (Х.Г.Х.) в
присъствието на М.К. извършил оглед на лек автомобил марка „П.", модел
„***", с рег. № РВ *** СВ и съставил опис-заключение за увредените части.
Допълнителен оглед на автомобила бил извършен на 04.12.2019 г. от Х.Г.Х. в
присъствието на М.К. за което бил съставен допълнителен опис-заключение.
На 17.12.2019 г. „З.А.Д.Д.Б.Ж.З." АД заплатило по банковата сметка на
2
Т.В.В.. сумата от 1 091, 47 лв., представляваща определеното застрахователно
обезщетение по образуваната в дружеството щета № 0801- 005338/2019-01.
Видно от представения двустранен констативен протокол за
пътнотранспортно произшествие, съставен от двамата водачи в присъствието
на служители на МВР и от показанията на разпитаните като свидетели Д.В. и
М.К. причината за възникване на пътнотранспортното произшествие е, че
управляваният от Д.В. лек автомобил, намирайки се спрял пред знак „Стоп“
на кръстовище е потеглил без водачът да се огледа в ляво и без да възприеме
навлизащия в кръстовището по път с предимство автомобил управляван от
свидетеля К.. В резултат на потеглянето настъпил удар при който пострадали
и двата автомобила. Водачът на лек автомобил марка „П.", модел „***", с рег.
№ РВ***СВ не е логично да предвиди и допусне, че спрелият автомобил ще
потегли точно когато той се намира в кръстовището.
Видно от заключението на съдебно-автотехническа експертиза в зоната
на урегулирано с вертикална пътна маркировка кръстовище на ул.*** и
ул.“***“ на 02.12.2019 г. в светлата част на денонощието при условията на
нормална видимост, на прав и равнинен пътен участък, в гр. К. настъпва удар
между движещия се по ул.*** в посока от юг на север лек автомобил марка
„П.", модел „***”, с рег. № РВ***СВ и движещия се по ул.“***“ лек
автомобил, марка ,ЗАЗ", модел „***" с ДК № СТ***СХ. Към момента на
удара и двете МПС са били в движение. Л.а. П. се е движил със скорост 50
км/ч., а водачът на л.а. „В.“ е потеглял на първа скорост. Първоначалният
контакт е настъпил с предна лява централна част на автомобил, марка „В.",
модел „***" в дясна странична част на лек автомобил марка „П.”, което
определя удара като кос-страничен. Той е настъпил без изравняване на
скоростите на движение на двете МПС, поради което по характер е
приплъзващ.
Ударът на двете МПС не би могъл да бъде избегнат при движение с
разрешената в зоната скорост, която е над 36 км/ч - скоростта при която
водачът на л.а. „П.“ би имал време за реакция.
И двамата водачи са имали видимост и възможност да се възприемат
един друг на разстояние не по-малко от 100 м. преди точката на удара.
Видно от съставените от ответника два броя опис-заключения и
заключението на съдебната автотехническа експертиза с вещо лице Иван
Чакъров по автомобила на ищцата имало следните щети: предна дясна врата -
начин на ремонт - смяна +боя; задна дясна врата - начин на ремонт -
смяна+боя; лайсна на задна врата - начин на ремонт - смяна+боя; лайсна на
предна дясна врата - начин на ремонт - смяна+боя; заден десен калник - начин
на ремонт - смяна+боя; дръжки на предна дясна врата - начин на ремонт -
3
смяна; Дръжки на задна дясна врата - начин на ремонт - смяна;
стъкло задно дясно-тъмно зелено - начин на ремонт - смяна; десен праг -
начин на ремонт - смяна+боя;
задна дясна джанта алуминиева 16 цола- начин на ремонт - смяна
+боя;
колона между десни врати - начин на ремонт - смяна+боя;
греда зад задна дясна врата /колона/ - начин на ремонт - смяна+боя;
десен праг - начин на ремонт - смяна+боя;
тампон на заден мост -десен- начин на ремонт - смяна;
задна дясна главина-начин на ремонт - смяна;
заден десен подкалник РУС -десен- начин на ремонт-смяна. Описаните
увреждания съответстват на механизма на удара при ПТП и са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Представена е проформа фактура №36/03.02.2020 г. на стойност 4924,12
лв. на „С.Ф.А.“ ООД с клиент Т.В... Фактурата има характер на оферта. В нея
е записано, че офертата е валидна до 29.02.2020г. Офертата отразява вида,
количеството и стойността на дейностите по отстраняване на щетите описани
в съставените от ответника два броя опис-заключения.
Средната пазарната стойност на лек автомобил марка „П.", модел „***"
с дата на първа регистрация 2002 г. към 02.12.2019 г. е 3600лв. От
депонирането на МПС в пункт за вторична преработка собственикът на МПС
би могъл да получи средно 600лв., от което следва, че тоталната щета за
собственика на автомобила би възлизала на 3000лв.
Видно от заключението на съдебната автотехническа експертиза,
неоспорено в тази му част от страните, след настъпилото ПТП ищцата е
продала автомобила без да е извършила претендираните възстановителни
дейности на МПС (във вида , в който е било след ПТП) и към този момент не
е собственик на процесния лек автомобил марка „П.", модел „***".
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ,
е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата
/респективно собственика на автомобила/ и застрахователя. Наред с това,
4
следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
възстановяването им.
Въззивният съд намира, че от съставения двустранен протокол за ПТП
е безспорно установено, че процесното ПТП е възникнало поради неспазване
на знак за предимство, тъй като водачът на лек автомобил, марка „В.”, модел
„***” с регистрационен № СТ***СХ Д.В. не спрял на знак „Стоп“. Това
обстоятелство се установява от свидетелските показания и от заключението
на автотехническата експертиза. Поради това следва да се приеме, че
процесното застрахователно събитие е било реализирано противоправно и
виновно от водача на лек автомобил, марка „В.”, модел „***” с
регистрационен № СТ***СХ, гражданската отговорност на когото е
застрахована при З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД, поради което ответникът носи
отговорност за обезщетяване на причинените имуществени вреди.
Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат,
същото остана недоказано, доколкото не са ангажирани надлежни
доказателства, от които да се направи извод, че ищецът е могъл и е следвало
да предвиди сблъсъка, респективно да минимализира вредните последици от
него.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Обезщетението не трябва да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, срещу която вместо застрахованото имущество
може да се купи друго със същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото от същия вид,
включително всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Ако на застрахователя
бъдат представени доказателства за извършен в специализиран сервиз ремонт
за поправяне на увреденото застраховано имущество, застрахователят дължи
плащане на застрахователното обезщетение в размер на направените за
ремонта средства при условие, че същите не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и съответстват на реалната възстановителна стойност
по смисъла на чл. 400, ал. 2 КЗ.
Действителната стойност на автомобила към датата на увреждането 3
600 лв., в настоящия случай следва да се приспадне сумата от 600 лв., която
5
би могло да се реализира от собственика на увредената вещ при
реализирането й за скрап и сумата от 1 091, 47 лв., платено вече
застрахователно обезщетение. Поради това следва да се приеме, че размерът
на обезщетението за имуществени вреди е 1 908, 53 лв.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
решение е неправилно в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Т. В.
В. против З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД за заплащане на сумата от 1 908, 53 лв.,
представляваща претърпените от нея имуществени вреди по отношение на
собственото й МПС- лек автомобил марка „П.“, модел „***“ с ДК№ РВ***СВ
настъпили при ПТП на 02.12.2019 г. и вместо него следва да бъде
постановено друго, с което З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД следва да заплати на Т. В. В.
сумата от 1 908, 53 лв., представляваща претърпените от нея имуществени
вреди по отношение на собственото й МПС- лек автомобил марка „П.“, модел
„***“ с ДК№ РВ***СВ настъпили при ПТП на 02.12.2019 г. ведно със
законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.04.2020 г. до
окончателното изплащане.
В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
По отговорността за разноските:
В първоинстанционното производство ищецът е направил следните
разноски: държавна такса в размер на 155, 87 лв.; адвокатско възнаграждение
в размер на 500 лв.; депозит за свидетел в размер на 20 лв. и депозит за
автотехническа експертиза в размер на 120 лв. или в общ размер на 795, 87 лв.
С оглед изхода на делото З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД следва да заплати на Т. В.
В. направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 396, 31
лв. съразмерно с уважената част от иска.
В първоинстанционното производство ответното дружество е
направило разноски за депозит за автотехническа експертиза в размер на 240
лв. Ответното дружество претендира адвокатско възнаграждение, но по
делото няма представени доказателства за заплащането на такова, поради
което не следва да се присъжда.
С оглед изхода на делото Т. В. В. следва да заплати на З.А.Д.Д.Б.Ж.З.”
АД направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 120, 48
6
лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
По разноските във въззивното производство.
Ищцата Т. В. В. е направила следните разноски: държавна такса в
размер на 76, 65 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., за което
ответното дружество е направило възражение за прекомерност.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 1 000 лв. до
5 000 лв. – 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв. В настоящия случай
минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на предявения иск в
размер на 10 000 лв. минималният размер на адвокатското възнаграждение е в
размер на 498, 50 лв. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАС, за
регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият данък върху добавената
стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, което
се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. В настоящия случай адвокат М.Д. е регистриран по ЗДДС и
адвокатското възнаграждение се претендира с ДДС. Следователно при
спазване на посочените правила минималният размер на адвокатско
възнаграждение е 598, 20 лв. Съгласно представения договор за правна
защита и съдействие, ищцата е заплатиля адвокатско възнаграждение в размер
на 600 лв., поради което същото не следва да бъде намалявано.
С оглед изхода на делото З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД следва да заплати на Т. В.
В. направените пред въззивният съд разноски в размер на 337 лв. съразмерно
с уважената част от иска.
Във въззивното производство ответното дружество претендира
юрисконсултско възнаграждение, но видно от представените доказателства,
дружеството е представлявано от адвокат, а не от юрисконсулт. Поради това
въззивният съд намира, че не може да присъжда юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
7
ОТМЕНЯ решение № 260242/27.04.2021 г., постановено по гр.д. №
729/2020 г. по описа на Районен съд – К. в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Т. В. В. против З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД за заплащане на сумата
от 1 908, 53 лв., представляваща претърпените от нея имуществени вреди по
отношение на собственото й МПС- лек автомобил марка „П.“, модел „***“ с
ДК№ РВ***СВ настъпили при ПТП на 02.12.2019 г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати на Т. В. В. с ЕГН ********** от гр.К.,
ул.“***** сумата от 1 908, 53 лв., представляваща претърпените от нея
имуществени вреди по отношение на собственото й МПС- лек автомобил
марка „П.“, модел „***“ с ДК№ РВ***СВ настъпили при ПТП на 02.12.2019
г. ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 13.04.2020 г.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260242/27.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 729/2020 г. по описа на Районен съд – К. в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ***** да заплати на Т. В. В. с ЕГН ********** от гр.К.,
ул.“***** направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на
396, 31 лв. съразмерно с уважената част от иска и направените пред
въззивният съд разноски в размер на 337 лв. съразмерно с уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Т. В. В. с ЕГН ********** от гр.К., ул.“***** да заплати на
З.А.Д.Д.Б.Ж.З.” АД с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
***** направените пред първоинстанционния съд разноски в размер на 120,
48 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9