Р
Е Ш Е Н И Е
№ 247
гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново,
в съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди
двадесет и трета година
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЙОРДАНКА МАТЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
МАРИЯ ДАНАИЛОВА РОСЕН БУЮКЛИЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
Весела Кърчева |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
БУЮКЛИЕВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело № 10276 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2023 г. |
||
Производството е по реда на чл. 72, ал.4,
предложение второ от ЗМВР.
Касаторът – полицейски орган при Главна дирекция „Борба с
организираната престъпност“ (ГДБОП) в Министерство на вътрешните работи (МВР),
обжалва като неправилно и незаконосъобразно решение №431/03.08.2023 г.,
постановено по АНД №448/2023 г. по описа на Великотърновският районен съд.
Изразява несъгласие с направения от съда извод, че административният акт е
постановен в несъответствие с целта на закона. В този смисъл твърди, че съдът
не е съобразил, че първоначалното задържане на лицето е осъществено в друго
населено място, като след конвоирането и предаването му, в изпълнение на
правомощията си е издал последващата заповед за
задържане. Изтъква, че с оглед спазване на 24-часовият срок за задържане на
лицето, в тази последваща (втора по ред) заповед е
вписан първоначалният час на задържането, като по този начин е спазена
разпоредбата на чл.13 от Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015г. Моли за отмяна на
решението на съда и за постановяване на ново решение, с което да се потвърди
заповедта за задържане.
Ответникът по
касация, Ц.Т.Б., чрез процесуалния си представител ***Х., в представен писмен
отговор и в проведеното по делото съдебно заседание, отрича основателността на
жалбата и моли решението на районният съд да се остави в сила. Претендира
разноски за производството по представен списък.
Прокурорът дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на
районният съд да се остави в сила.
Административният
съд – В. Търново, като прецени наведените в жалбата касационни основания,
съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.
С обжалваното
решение въззивният съд е отменил като
незаконосъобразна заповед за задържане на лице рег. №12329зз-26/22.11.2022г. на
полицейски орган – Р.Б.М., на длъжност разузнавач при СБОП – Велико Търново към
отдел „Център – Север“ при ГДБОП – МВР, с която лицето Ц.Т.Б. е задържана за
срок до 24 часа.
За да
постанови този резултат, въззивният съд е приел от
фактическа страна, че според съдържанието на оспорената пред него заповед за
задържане Ц.Т.Б. е била задържана на 22.11.2022г. за
срок до 24 часа предвид данни за извършено от нея престъпление, изразяващо се в
това, че в периода от началото на 2019г. до момента на издаване на
заповедта от територията на гр. София и
други градове в страната, отделно и/или в съучастие с други лица е участвала в
изготвяне, пренасяне, представяне на търговска/счетоводна документация,
използвани в престъпления по чл.253 от НК от дружества, извършване на финансови
операции с парични суми с общ размер на 5 000 000 лева (получаване на
суми по дружествените сметки от държави от и извън ЕС, които впоследствие са
нареждани по сметки на други дружества, отново в и извън ЕС), за да бъде
прикрит техния произход, като се знае/предполага, че сумите са придобити чрез
престъпление или друго общественоопасно деяние,
извършено извън Република България – престъпление по чл.253, ал.1, пр.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Посочил е, че заповедта е издадена
в 12.02 часа на 22.11.2022г., като по същото време - също в 12:02 часа, в гр. София, спрямо Ц.Т.Б.
е била издадена заповед за задържане №1266зз-144 от 22.11.2022г. от инспектор
сектор „Изпиране на пари“ при ГДБОП, в която е отразено, че задържаната се
конвоира по Заповед №1266з-3132 от 22.11.2022г. Посочил е, че според отразеното
в тази заповед, лицето е освободено в 19:20 часа на 22.11.2022г., а според
отразеното в обжалваната такава (заповед №12329зз-26 от 22.11.2022г.) – лицето
е освободено в 11:55 часа /неясно на коя дата/.
От правна
страна съдът е приел, че заповедта е несъответна на целта на закона. В този
смисъл е посочил, че задържането на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето
да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие.
Намерил, че заповедта, макар и формално да притежава необходимите реквизити по
чл.74, ал.2 от ЗМВР, не допринася за постигане на посочените цели и съставлява
акт на неоснователна принуда върху лицето чрез ограничаване на свободното му
придвижване за определен период. Посочил е, че съгласно чл.4, ал.2 от АПК административните
актове се издават за целите, установени от закона, като чл.6 от АПК въвежда
принципа за съразмерността като материално-правно изискване за законосъобразност на административния
акт. Изтъкнал е, че в случая административният орган е нарушил принципа на
съразмерност, тъй като е осъществил полицейско задържане, след като такава
принудителна мярка е била вече предприета срещу Б., което обстоятелство е било
известно на полицейския орган.
Решението е
правилно, като напълно се споделят изложените
в него мотиви за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
несъответствието й с целта на закона и нарушение на принципа за съразмерност по
чл. 6 АПК. Съгласно чл. 4, ал. 2 вр. чл. 6, ал. 2 АПК
административните актове се издават за целите, установени от закона, като не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която се издават. Във връзка с горното при
прилагане на принудителните административни мерки по чл. 72, ал. 1 ЗМВР
полицейските органи следва да съобразят и необходимостта от тяхното налагане за
всеки конкретен случай. С оглед правната природа и характера на мярката по чл.
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, целта на принудителната административна мярка, обективирана в заповедта за задържане, е преустановителна и предотвратяваща. Законосъобразно съдът е
приел, че в случая не се установява съответствието на оспорената заповед за задържане
с посочените цели, т.е. приложената принудителна административна мярка се явява
несъответна на целта на закона. Нарушен е принципът за съразмерност по чл. 6 АПК, съобразно който прилагането на принудителна административна мярка по чл.
72, ал.1 ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на
налаганото ограничение с необходимостта за постигане на законовата цел. В
конкретния случай се установява, че заповедта е издадена, след като вече от
друг орган е била издадена предходна такава със същия предмет. В този смисъл,
както правилно е приел и съдът, налагането на първата принудителна мярка е било
обосновано с оглед наличието на данни за съпричастност в извършването на
престъпление. Налагането на последваща такава спрямо
същото лице, по същото време и за същата деятелност обаче е неоправдано. С това
последващо (повторно) задържане правата и законните
интереси на ответника са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна
точка на целта, за която се издава административният акт, което е в пряко
нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. С оглед на тези съображения настоящият
касационен състав счита, че районният съд е постановил правилно и
законосъобразно решение, което следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и
направеното искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
ответника, касаторът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Ц.Б. разноски по делото в размер
на 350,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения Договор за правна защита и съдействие сер.К
№ **********/07.09.2023 г. /л.32 от делото/.
Водим от горното Административният съд – Велико
Търново, първи касационен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №431/03.08.2023 г., постановено по АНД №448/2023 г. по описа на
Великотърновският районен съд.
ОСЪЖДА Главна
дирекция „Борба с организираната престъпност“ да заплати на Ц.Т.Б., ЕГН **********
разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 350,00 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.