Р Е Ш Е Н И Е № 1149
15.10.2019г., гр. Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ-ми състав,
в открито съдебно заседание на 27.09.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
при участието на секретаря
Ангелина Костадинова, като
разгледа докладваното от съдия Михова
въззивно гражданско дело №1338/2019г. по описа на ПОС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от " БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, рег. №*********,
чрез пълномощника му по
делото юрк. П. П., против Решение № 1576 от 23.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 12870/2018 г. по описа на РС-Пловдив, в частта, с която са отхвърлени предявените
от жалбоподателя искове за признаване за установено в отношенията между
страните, че Д.Б.Д., с ЕГН **********, му дължи
сумата от 4944,44 лева - главница
, съставляваща остатък по договор за
потребителски заем № PLUS-10618443/05.03.2014г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК
– 01.06.2018г. до окончателното й изплащане, сумата от 1386.21 лева – възнаградителна лихва
за периода от 05.09.2016г. до 05.03.2019г.,
сумата от 804,59 лева – мораторна лихва по договора за кредит за периода от
05.10.2016г. до 11.05.2018г., за които е била издадена заповед №
6278/09.07.2018г. и определение по чл. 248 ГПК № 1104/28.01.2019г. по ч.гр.д. №
9056/2018г. по описа на РС – Пловдив.
Изложени са оплаквани за
незаконосъобразност и неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон, необоснованост и немотивираност на същото. Моли да бъде отменено в
обжалваната част и да се постанови решение по същество на спора, с което да се
уважат претендираните суми, както да се присъдят направените по делото разноски.
Въззиваемата Д.Б.Д., чрез пълномощника си адв.Е.И., оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли да се потвърди първоинстанционното
решение в обжалваната част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38
от Закона за адвокатурата.
Пловдивският окръжен съд, като преценява доводите на
страните и събраните по делото доказателства намира, че въззивната жалба е
подадена в срок от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва, поради
което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Пред районния съд са предявени по реда на
чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,ал.1 от ГПК ,
от " БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., Париж, Франция,
рег. №*********, срещу Д.Б.Д., с
ЕГН с ЕГН **********, обективно съединени иска с правно основание чл. 79, ал.1,
вр. чл. 240,
вр. чл. 86 от ЗЗД,
с които се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
ответницата дължи на търговското дружество сумата от 6735,94 лева – дължим остатък по договор за
потребителски заем № PLUS-10618443/05.03.2014г., сумата от 1386.21 лева – възнаградителна
лихва по договора за кредит за периода от 05.09.2016г. до 05.03.2019г., сумата
от 1095. 21 лева- мораторна лихва за периода от 05.10.2016г. до 11.05.2018г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от датата на
подаването на заявлението по чл. 410 ГПК – 01.06.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноските по ч.гр.д. № 9056/2018г. на РС –
Пловдив в размер на сумата от 184.35 лева за държавни такси и 50 лева за
юрисконсултско възнаграждение за които суми е била издадена заповед №
6278/09.07.2018г. и определение по чл. 248 ГПК № 1104/28.01.2019г. по ч.гр.д. №
9056/2018г. по описа на РС – Пловдив.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният
съд е приел, че сключеният между страните договор е недействителен, като е нарушена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК , според която погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, поради което и на основание чл. 23 ЗПК
кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължими лихва
или други разходи.
По делото е установено, че с Договор за
потребителски паричен кредит № PLUS-10618443/05.03.2014г . ищецът е отпуснал на ответницата Д.Д. паричен заем в размер на 10 000 лева. Със
същия последната се е задължила да изплати освен главницата и застрахователни
премии по включената комбинирана застрахователна полица за защита на плащанията
в общ размер на 2400 лева, както и възнаградителна лихва при лихвен процент
15,90%. В договора е инкорпориран и погасителен план, от който е видно, че заема
следва да бъде погасен на 60 равни месечни вноски от по 282,65 лева до
05.03.2019 г. Видно от същия договор ГПР на процесния кредит е 18,99 %, като
общата стойност на плащанията по кредита е 16959 лева. Не се спори, че
ответникът е получил процесната сума, както и че на 05.09.2016г. е преустановил
плащанията по договора, към която дата
заплатил на търговското дружество сумата от общо 8208,50 лева.
Съдържанието на договора за потребителски
кредит е изрично уредено в нормата на чл. 11 от Закона
за потребителския кредит. От своя страна чл. 22 предвижда, че когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и и
чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
При
анализа на съдържанието на процесния договор, съдът констатира, че същото не
отговаря на императивно предвиденото, като е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК , според която погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения
процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи.
В процесния случай са посочени само броя, размера и падежа на погасителните
вноски, но липсва разпределение на отделните суми във вноските, следователно
липсва и яснота каква част от дължимата главница, лихви и такси се съдържа във
всяка от погасителните вноски. При това положение не може да бъде извършена
преценка за погасяване на кои вземания са отнесени направените от ответника
плащания. Само посочването на оставащия размер на главницата не е достатъчно да покрие
въведеното от законодателя изискване за съдържание на договора , следователно е
нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
12 от ЗПК, водеща до неговата недействителност по чл. 22 от ЗПК.
В тези случай, съгласно нормата на чл. 23 от ЗПК
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Касае се до специална императивна законова норма,
която е приложима при потребителски кредити с оглед особената защита на
потребителите като икономически по-неравнопоставената страна.
Поради това правилно съдът е признал в
полза на ищеца вземане в размер на сумата от 1791,50 лева-главница,
представляваща разликата между получената сума от 10 000 лева и върнатата по
договора, а за разликата до пълния предявен размер от 6735,94 лева , за сумата
от 1386.21 лева – възнаградителна лихва за периода от 05.09.2016г. до
05.03.2019г. и за сумата от 804,59 лева
– мораторна лихва е отхвърлен като
неоснователен.
Предвид изложеното следва да се приеме, че
въззивната жалба е неоснователна, а решението в обжалваната му част следва да
се потвърди като правилно и законосъобразно.
При този изход на спора на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК във
вр. с чл. 38, ал. 2 във
вр. с ал. 1, т.2 от ЗАдв. в полза на процесуалния
представител на въззиваемата страна следва да се присъди сумата от 660
лева-адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната
инстанция.
Мотивиран от изложените съображения ,
Пловдивският окръжен съд:
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1576 от 23.04.2019 г., постановено по гр.
дело № 12870/2018 г. по описа на РС-Пловдив,
в частта, с която са отхвърлени предявените от " БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А., Париж,
Франция, рег. №********* , искове за признаване за установено в
отношенията между страните, че Д.Б.Д., с
ЕГН с ЕГН **********, му дължи сумата от 4944,44 лева - главница , съставляваща остатък по договор за потребителски заем № PLUS-10618443/05.03.2014г., ведно със законната лихва за забава върху
главницата считано от датата на подаването на заявлението по чл. 410 ГПК –
01.06.2018г. до окончателното й изплащане,
сумата от 1386.21 лева – възнаградителна лихва за периода от
05.09.2016г. до 05.03.2019г., сумата от
804,59 лева – мораторна лихва по договора
за кредит за периода от 05.10.2016г. до 11.05.2018г., за които е била заповед №
6278/09.07.2018г. и определение по чл. 248 ГПК № 1104/28.01.2019г. по ч.гр.д. №
9056/2018г. по описа на РС – Пловдив.
В останалата част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С.А, Париж, Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.,
клон България, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сгр.14, на основание чл. 38, ал.2, вр. с
ал. 1, т.2 от ЗАдв., да заплати на адвокат Е.Г.И., личен ***, със служебен
адрес: гр.Пловдив, ул.“Хан Кубрат“№2, сумата от 660 лева - адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство на Д.Б.Д., с ЕГН с ЕГН **********, в
производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/